РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1565
гр. Пловдив, 20.08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1386 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г.срещу Решение № 49 от 27.03.2020г. на
Асеновградския районен съд, II – ри н.с. постановено по АНД № 76 по
описа на същия съд за 2020г., с което е отменено
наказателно постановление № 007142/23.12.2019
г. на Директора на НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, с което
на И.Л.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл. 179 ал.3, във вр. с чл. 139
ал.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Поддържа се, че нарушението е установено по безсъмнен начин, като не съставлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което неправилно не е
съобразено от първостепенния съд. Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – И.Л.М. чрез
процесуалния си представител адвокат М.А.М.оспорва основателността на
касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Асеновградският
районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от И.Л.М. срещу наказателно постановление №
007142/23.12.2019 г. на Директора на НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр. София, с което, на основание чл. 179 ал.3, във вр.
с чл. 139 ал.6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/№ 007142 от 21.07.2019г,
съставен от Т.Й.Й., на длъжност главен инспектор в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство
фактически констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до
следното:
На 21.07.2019г. около
19.00 часа И.Л.М., като водач е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. № СМ ****АН по републикански път ІІ-86, с посока на движение гр.Асеновград, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. В резултат на извършена проверка от служителите на АПИ било
установено,че за ППС с посочения регистрационен № СМ *** АН няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния
номер и категорията на ППС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН Т.Й.Й., която е потвърдила фактическите
констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна
на М. не е реализиран състава на описаното в АУАН и НП административно
нарушение,изразяващо се в нарушение по чл. 179, ал.3,във вр.
с чл.139, ал.6 от ЗДв.П от обективна и субективна
страна, доколкото в случая винетната такса за процесното МПС, която е била дължима в крайна сметка
фактически била платена и е постъпила в
бюджета. Първоинстанционния съд е приел също
така, че, ако се приеме, че е реализиран състава на административно нарушение,
то е налице и маловажен случай на
административно нарушение по чл.28 от ЗАНН.В тази насока съдът е съобразил конкретните
обстоятелства по неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата
представляваща винетна такса е била платена за управлявания автомобил и
фактически е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили
никакви вредни последици, дори е налице неоснователно обогатяване на държавата.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
10. В случая доказателства, които да подлагат
на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
12. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на сторените разноски в
касационното производство, които се констатираха в размер на 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
10.06.2020г.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 49 от 27.03.2020г. на Асеновградски
районен съд, II
- ри наказателен състав, постановено по АНД № 76 по описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на И.Л.М., с ЕГН:**********, с
адрес: *** сумата от 300 лева, представляващи направени разноски в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.