ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500614 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "БГ Строй" ЕООД ЕИК *********, чрез
пълномощника им адв.Е.Н. против разпореждане № 3498/12.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 1850/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „БГ строй
97“ ЕООД срещу „Колор метал Т“ ООД и Л. Й. Т. за сумата от 9 600.00 лева-
главница по запис на заповед.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото по делото е видно че издатели на записа на заповед са две лица, като
видно от справката от търговския регистър едното от тези две лица е
представител на второто, което е търговец. Като единият подпис от
физическото лице като поръчител по аналогия на чл.484 ал.2 от ТЗ следва да
се счита, не за поръчител, а за издател на записа на заповед.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че мястото върху документа, отредено за подпис
1
на издател е останало празно, като няма положен подпис на лицето лично или
като представител. Доколкото индивидуализацията на издателя на запис на
заповед се определя от подписването на документа (чл.535 ТЗ не предвижда
посочването му на друго място в ценната книга), съдът намира, че от
използваните в процесния документ изрази не става ясно кой в
действителност е автор на изявлението– Л.Т. лично или като управител на
дружеството, съответно има ли или не поръчителство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по аналогия на
чл.484 ал.2 от ТЗ подписалия първата страница на записа на заповед следва да
се счита, не за поръчител, а за издател на записа на заповед. Записа на заповед
като ценна книга, която може да влезе в търговския оборот като форма на
плащане, следва да отговаря на строги изисквания за валидност от формална
гледна точка. Едно от тези малко на брой формални изисквания е визирано
много ясно в чл.535 т.7 от ТЗ, а именно наличието на подпис на издателя.
Такъв подпис по процесния запис на заповед за издател не съществува. Ето
защо по силата на чл.536 ал.1 от ГПК този документ не е запис на заповед и
не е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Възможните изключения от това правило за наличието на формалните
реквизити на записа на заповед са посочени изчерпателно в чл.536 ал.2-ал.4
от ТЗ. Това изчерпателно изброяване изключва каквито и да е тълкувания за
саниране на други нередовности в реквизитите на записа на заповед, така
както се иска в жалбата.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с
чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3498/12.02.2022 г. по ч.гр.д. №
1850/2022г. по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3