Р Е Ш Е Н И Е
№1976 23.05.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5977 по описа
на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Б.Б.Т.,
ЕГН **********, *** в хода на производството и заместен от дъщерите си В.Б.И. с
ЕГН ********** и Д.Б.т. с ЕГН ********** е предявил срещу ответника “Вечен
климат“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Лев Толстой № 1, етаж 6 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 17797,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
за направени разходи по лечението на сина на ищеца И. Б. Т., *** след настъпила
трудова злополука и за други разходи по повод настъпила ***като транспортиране,
лечение , престой в здравни заведения, преводи на документи от *** на ***език и
за ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането- *** до окончателното й изплащане, както и присъждане на разноските
по делото.
Ищецът
твърди, че е баща на *** при трудова злополука И. Б. Т., като последният е имал
сключен трудов договор с ответника, като по време на действието му е претърпял
трудова злополука на ***, вследствие на което е получил травматични увреждания,
изпаднал е в *** и е *** на ***година.
Ищецът
твърди, синът му е бил настанен за лечение в Р. ***, след което е бил транспортиран до ***, хоспитализиран в
реанимацията на ***, след което в неврохриругията на това болнично заведение ,
а след приключване на клиничната пътека пострадалият е настанен в още три
здравни заведения за подобряване на състоянието му, като накрая е бил настанен
в *** и ***, където е ***, а след ***.
Ищецът
твърди, че е извършил разходи по лечението на сина му и такива за ***, като се
представят писмени доказателства за заплащане на консумативи, лечение и престои
в болници.
От
ответника е постъпил писмен отговор в срока по член 131 ГПК. Прави се възражение
за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът е от кръга лица, които
нямат право на иск за имуществени вреди, произтекли от трудова злополука. В
този смисъл е и ППВС № ***. Излага се възражение
за съпричиняване на вредите от трудовата злополука от сина на ищеца, с
твърдението, че е допуснал груба небрежност, действайки в грубо нарушение на
установените от работодателя правила, качвайки се върху *** на у. от него ***, от
който е *** и е получил съответните
травматични увреждания. Изразява се становище за неоснователност на предявения иск
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди със съображенията, че
представените от ищеца доказателства не установяват извършено плащане на услуги
за лечение. Ето защо се настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.Не се претендират
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
По допустимостта на предявения иск:
Относно възражението на ответника ищецът да
не е активно легитимиран да предявява иск за претърпени имуществени вреди,
съдът намира следното:
Отговорът на този въпрос е даден в член
200, ал. 5 от КТ, съгласно който законов текст, получаването на обезщетение по
предходните алинеи от наследниците на *** при трудова злополука или
професионална болест, не се счита за приемане на наследство. Текстът е ясен и недвусмислен,
като определящ категорията лица, които могат да получават обезщетение по член
200 от КТ, а доколкото ищецът е баща на ***
работник, за който няма данни да има деца или други низходящи, ищецът като
негов баща се явява пряк наследник.
Съгласно цитираното от ответника Постановление
№ * от *** година право да получат обезщетение за имуществени вреди
от н. у.
имат онези лица, които са понесли такива вреди, като самият пострадал, а в
случай *** неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри
и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани
или имат право на издръжка по закон от пострадалия. В чл. 140 от СК е определен реда
на лицата, които дължат издръжка, като е посочено, че лицето, което има
право на издръжка, може да я търси в следния ред от: деца и
съпруг; родители;бивш съпруг; внуци и правнуци;братя и сестри и дядо и баба и
от възходящи от по-горна степен. Ищецът е родител на *** работник и
следователно има право на издръжка по закон от пострадалия, ето защо се явява
легитимиран да предяви иск за имущ. вреди, претърпени по повод на трудовата
злополука, случила се със сина му.
За да се уважи иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди по
повод *** на сина му, в резултат на случила се с последния трудова злополука,
следва да се установи, че такава е претърпяна, че е приета за трудова по
надлежния ред, че са налице увреждания – злополуката да е довела до *** на сина
на ищеца и че са претърпени в резултат на злополуката посочените имуществени
вреди и техният размер.
В случая между страните не се
спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че синът на ищеца
е работил по *** с ответника, въз основа
на трудов договор от *** на длъжността ***
Не се спори и относно факта на
настъпила със сина на ищеца трудова злополука, за което се представя
разпореждане № *** на ***.
Относно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване съдът намери
следното:
Такова възражение е било наведено
и прието за разглеждане и по гр. дело № 14973/2014г. на ПРС, ХІ гр.с., като с
влязло в сила решение по това дело съдът е приел, че възражението е
неоснователно. С решението съдът е осъдил настоящия ответник да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди по член 200 от КТ в размер
на 100 000 лева, произтичащи от трудова злополука, в резултат на която,
по-късно, е настъпила *** на сина на ищеца И. Б. Т.. Доколкото претендираните в
настоящия процес имуществени вреди произтичат от един и същ фактически състав –
този на трудовата злополука със сина на ищеца, а и доколкото ответникът не е провел успешно доказване на възражението за
съпричиняване, съдът намира това възражение за неоснователно.
От представените писмени
доказателства – превод от ***език на счетоводно представителство попечително
вземане серия ***, квитанция към приходен касов ордер № **, вносна бележка от ***,
вносна бележка от ***, квитанция към ПКО № *** от ***, фактура № ***, издадена
от Фундамент ООД, фактура № ***, издадена от *** – П. фактура № *** на стойност
1240 лева, издадена от „Д.“ ООД Пловдив, квитанция към ПКО № *** от *** за
сумата от 480 лева, издадена от“Хоспис Възраждане“ ООД, фактура № *** на
стойност 90 лева, фактура № *** от *** на стойност 69,60 лева, издадена от
„Дуалити“ ЕООД, фактура № *** от *** за сумата от 195 лева, издадена от ЕТ ***
гр. П., фактура № *** от *** на стойност 990 лева, издадена от АГППМП „Цито
Медика“ ООД Пловдив. Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчика (продавача) документира
продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към
получателя (купувач/клиент), която обаче не удостоверява извършено
плащане, поради което посочените суми в приложените от ищеца фактури в размер
на 3908,60 лева не следва да му се присъждат.
От представените от ищеца писмени
доказателства – приходно касови ордери и квитанции към ПКО и с оглед на изслушаната
СМЕ с в. л. Б., се установява престоя на сина на ищеца в *** болница за
изследвания *****, където за периода ***
до *** е бил на активна а. в.и а. р. и през който период не са правени
рехабилитационни процедури, престоя в **** за периода *** до ***.
Представените писмени
доказателства удостоверяват извършени плащания от ищеца за извършени разходи за
лечение и престой в болница в размер на 13 889 лева, до който размер ще се
уважи предявения иск, като за разликата над 13889 лева до пълния предявен
размер от 17797,60 лева ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ от
555,56 лева, както и частта от разноските за СМЕ за извършване на експертиза – 70 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Вечен климат“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Лев Толстой“ № 1, етаж 6 да заплати на Б.Б.Т., ЕГН **********,
*** в хода на производството и заместен от дъщерите си В.Б.И. с ЕГН **********
и Д.Б.т. с ЕГН ********** сумата от 13 889 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, за направени разходи по лечението на сина на
ищеца И. Б. Т., *** след настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането- *** до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
предявения размер от 13 889 лева до пълния предявен размер от 17 797,60 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Вечен климат“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Лев Толстой № 1,
етаж 6 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 555,56 лева държавна такса върху размера
на уважения иск, както и сумата от 70 лева (седемдесет лева) – разноски за
съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/А.Трайкова
Вярно с
оригинала.
М.К.