№ 5896
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210914 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. М. К. против издаден
срещу нея електронен фиш Серия К № 6911849/20.01.2023 г. от СДВР за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева.
С жалбата, по която е образувано делото се оспорва законосъобразността
и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира, че в процедурата по
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя: непосочване на пътен знак, който е бил нарушен;
непосочване дали нарушението е извършено във или извън населено място;
непосочване на това за какво нарушение е съставен ЕФ серия К №43885545, с
който е обоснована повторност на нарушението, за което е издаден
обжалваният ЕФ; оспорва се, че нарушението е извършено при условията на
1
повторност, като се поддържа, че ЕФ серия К №43885545 към дата 24.09.2021
г. е бил влязъл в сила, тъй като е бил изпратен на НАП за събиране на
вземането, за което се представят доказателства.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателката К. се явява лично и поддържа жалбата, въз основа на
изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалвания ЕФ. Счита, че
изисканите и приобщени по делото заверени преписи от Решение
№73/26.04.2022 г., постановено по НАХД №937/21 г. на Районен съд – Ловеч,
с което е потвърден ЕФ серия К №43885545 на ОД на МВР-Ловеч и Решение
№91/05.08.2022 г. по дело №84/22 г. по описа на АС-Ловеч, с което е
потвърдено първото решение, са неотносими към предмета на настоящето
дело и не следва да се вземат предвид при преценка на датата на влизане в
сила на ЕФ серия К №43885545 на ОД на МВР-Ловеч, с който е обоснована
повторност на нарушението, за което е издаден процесният ЕФ Серия К №
6911849/20.01.2023 г. от СДВР.
Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по
призоваване, не се представлява. На 28.09.2023 г. са постъпили по делото
писмени бележки от юрисконсулт Б.С /процесуален представител на СДВР/,
в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на
процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С
оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно
възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото обжалваният ЕФ е бил
връчен на жалбоподателя на 08.07.2023 г. /съгласно отбелязването върху
копие на ЕФ серия К №6911849 , намиращ се на л.12 от делото/, която дата на
връчване съответства на датата, посочена в представената справка от АИС-
АНД /л.23 от делото/, а жалбата е била подадена в СДВР на 20.07.2023 г.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
2
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.01.2023 г. в 12:42 часа, мобилна система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство АТСС CORDON M2-1193 с номер
MD1193, заснела лек автомобил марка/модел ****************, движещ се в
населено място - гр. София, по бул.”Ботевградско шосе” до №330, с посока на
движение от ул. „Кривински път” към „Околовръстен път” с превишена
скорост – 72 км/ч, измерена от техническото средство, при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № ******, било установено, че същото е регистрирано на името на М. М.
К. /съгл. справка на л. 15 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр.
чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. К. е бил
издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 6911849 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в
управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 69
км./ч. /след приспаднат толеранс от 3мк./ч./ или с превишение от 19 км./ч над
допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 50 км./ч., на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева. За да се квалифицира деянието по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е прието, че същото е извършено при условията на
повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4388545.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
3
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
4
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено
техническото средство не е в движение или в случаите, в които
автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от
пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща
снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и
първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на
стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост
е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и
за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
5
на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система
за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична
проверка, обективирана в представения протокол от проверка №06-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички
тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и
съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен на л.17 по делото,
системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична
проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики
и изисквания, така и годност за експлоатация до 15.03.2023г.
В случая нарушението е установено от преносима система за
видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип
ATCC CORDON M2-1193 с номер MD1193, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, поради което за същото законосъобразно е
санкциониран с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за това, че в конкретния
случай не е следвало да се издава ЕФ, с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., тъй като макар и с преносимо АТСС,
измерването на скоростта не е извършено в движение, а в стационарен режим
на измерване, както е посочено в представения Протокол за използване на
АТСС /л.21 от делото/.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
6
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
В конкретния случай е представен и протокол за използването на АТСС
/на л.21 от делото/, както и снимка на разположението на уреда /на л.14 от
делото/.
Видно от представената снимка /л.13 от делото/, към момента на
заснемането, в обсега на центриране на камерата на техническото средство е
именно регистрационният номер на лек автомобил марка/модел
****************, с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения, че
именно неговата скорост е засечена от техническото средство, доколкото
снимката съдържа всички необходими реквизити.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, понеже автомобилът
е заснет с мобилна камера в стационарно положение на камерата и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението и ясно се вижда регистрационният номер на автомобила, чиято
скорост е регистрирана от техническото средство. Съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
В случай, че не собственикът на МПС, е управлявал автомобила, а друго
лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на
електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
7
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по
чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, след получаване на ЕФ, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, т.е. той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност да оспори факта, че той е управлявал
автомобила, в качеството на собственик на МПС, доколкото в процедурата
по чл.189, ал.4 и следващите от ЗДвП законодателят е предвидил оборима
презумпция за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Разлика се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък от населеното място, а именно
общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП - 50
км./ч. Разликата в засечената скорост от 72 км/ч, посочена на снимковия
материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 69 км/ч /съответно
превишение с 19 км/ч на максимално допустимите 50 км/ч. за населено
място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3км./ч. от засечената скорост и се отчита
8
в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно
с тези 3км./ч., когато същата е под 100 км./ч., както е в настоящия случай.
Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на
жалбоподателя. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като
евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта, която в случая
се равнява на 3км./ч. от засечената скорост е приспадната в негова полза /72-3
се равнява на 69 км./ч./
Следва да се отбележи, че от приложения по делото Протокол от
проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че система за
видеоконтрол тип Cordon M2 с номер MD1193 е преносима система за
видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера,
одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от Държавен институт по метрология на Република Хърватска,
Загреб и вписана от БИМ /видно от разпечатка от сайта на БИМ на л.18 от
делото/. Системата е надлежно калибрована и технически годна към датата
на нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол за измерване
на скорост /последно преминат технически преглед на 15.03.2022 г., с
валидност 1 година - до 15.03.2023г./
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е жалб. М. К. . Същата не се е възползвала от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е била посочена в
обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното
нарушение, въз основа на предвидената законова презумпция за това.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея. В конкретния случай
жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
понеже се е движил с автомобила си с по-висока от максимално разрешената
скорост за движение в населено място от 50 км./ч. Конкретното нарушение е
9
извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на
ЗДвП, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
серия К №4388545, издаден от ОД на МВР-Ловеч, с който на жалбоподателя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, а именно несъобразяване с
ограничението на скоростта за движение по пътищата. За датата на връчване
на жалб. К. на посочения ЕФ липсват доказателства, но именно с твърдения,
че същият не е бил връчен К. е обжалвала същия пред РС-Ловеч и по жалбата
е образувано НАХД №937/21 г. по описа на РС-Ловеч, по което е постановено
Решение №73/26.04.2022 г., с което е потвърден ЕФ серия К №43885545 на
ОД на МВР-Ловеч, а с Решение №91/05.08.2022 г. по дело №84/22 г. по
описа на АС-Ловеч, е потвърдено решението на РС-Ловеч. В хода на това
съдебно производство съдилищата са приели, че жалбата против ЕФ серия К
№43885545 е допустима, тъй като същият не влязъл в сила. Това е станало на
05.08.2022 г., когато е постановено окончателното Решение №91/05.08.2022
г. по дело №84/22 г. по описа на АС-Ловеч. Неправилната преценка на АНО,
че този ЕФ е влязъл в сила на по-ранна дата, при приложение на разпоредбата
на чл.58, ал.2 ЗАНН не обвързва съда, както и преценката на публичния
съдебен изпълнител при НАП, който го е приел за годно изпълнително
основание. В случая, компетентната съдебна инстанция и то в полза на
жалбоподателката К. е достигнала до извод, че същият не е влязъл в сила и
допуснал обжалването му, като в хода на образуваното съдебно производство
обжалваният ЕФ е бил потвърден с влязъл в сила съдебен акт на 05.08.2022 г.
Недопустимо е жалбоподателката един път да се ползва от благоприятните
последици на липсата на доказателства за връчване на ЕФ серия К
№43885545, упражнявайки правото си на жалба срещу него, а в рамките на
настоящето производство да твърди, че няма да се ползва от този факт и да
претендира, че следва да се приеме, че ЕФ серия К №43885545 е влязъл в сила
на неправилно удостоверената дата от АНО за влизането му в сила.
С оглед на така изложените съображения и несъмнено събраните
доказателства в този смисъл, съдът приема, че ЕФ серия К №43885545, който
е издаден срещу жалб. К. от ОД на МВР-Ловеч, за нарушение на чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП е влязъл в сила на 05.08.2022 г.
Настоящето нарушение по ЕФ серия К № 6911849 на СДВР е
извършено на 20.01.2023 г. и съответно попада в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №43885545, издаден от ОД на МВР-Ловеч.
10
Касае се за същото по вид нарушение, а именно на скоростовия режим,
независимо дали същото е извършено в населено или извън населено място,
тъй като съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП: „Повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.” Очевидно е, че законодателят е предвидил за достатъчно да се касае
за същото по вид нарушение, а не с точно същата правна квалификация.
Съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя с начина на посочване на ЕФ, с който е обосновава
повторността, доколкото достатъчно е посочването на серия и номер на
електронния фиш, за да е налице достатъчна индивидуализация на същия, с
оглед на което възраженията в жалбата за допуснато процесуално нарушение
се считат за неоснователни.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП /в редакцията, действаща
към момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: т. 2 – за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5
ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер. С оглед на това, правилно и законосъобразно
жалбоподателят е санкциониран с налагане на административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е бил издаден на 20.01.2023 г. за нарушение, което е извършено и заснето на
същата дата. Това кога е връчен същият на жалбоподателя няма отношение
към спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП
административно наказващият орган има задължение да връчи на лицето
срещу което е издаден електронен фиш само и единствено самия ЕФ, но не и
клип/снимка от техническото средство или протокола по чл.10, ал.1 от
11
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
От представените по делото доказателства се установява конкретно
измерената скорост от техническото средство, а в обжалвания ЕФ ясно е
посочено мястото на извършване на нарушението.
Следователно, според настоящия съдебен състав, всички изложени в
жалбата възражения са неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
Доколкото наказанието е в абсолютно определен размер, същото не
подлежи на намаляване по арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебните заседания, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №6911849, издаден от
СДВР, с който на М. М. К., за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
12
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13