Мотиви към присъда № 263 от 19.11.2019 г.
по НОХД № 4848 по описа за 2018 г. на РС - Варна, XXII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла
обвинителен акт срещу С.И.А. за това, че на неустановена дата през месец
септември 2017 г. в гр. Белослав с цел да набави за себе си имотна облага
принудил А.Т.Д. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му (да му
даде парична сума в размер на 1000 евро) и с това му причинил имотна вреда в
размер на 200 евро, в левова равностойност 391,17 лева – престъпление по чл.
214, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение като доказано по несъмнен начин
от показанията на св. А.Д., св. В.Д., св. Р.Д. (частично), протоколите за
разпознаване на лица, справките от мобилните оператори, протоколите за
изготвени ВДС от приложени СРС спрямо св. Р.Д.. Представителят на прокуратурата
посочва, че подс. А. е имал конфликт с брата на св. Д., което е индиция за лоша
слава на подсъдимия в семейството. Твърди се, че възникналият на 08.09.2017
конфликт бил провокация с цел последващо изнудване на св. Д.. Излага
съображения, че от приложените по делото разпечатки от мобилните оператори се установява,
че подс. А. многократно е инициирал обаждания към св. А.Д. и св. В.Д., от една
страна, а от друга страна са налице обаждания между подс. А. и св. Р.Д..
Акцентира върху обстоятелството, че действията на подс. А. и св. Р.Д.
непосредствено след инцидента накарали св. А.Д. да се почувства заплашен, което
го провокирало да напусне гр. Белослав и да отиде в гр. Нови пазар. Спира се на
обстоятелството, че докато св. А.Д. е отсъствал са провеждани разговори между
подс. А. и св. В.Д., при които св. Д. е била уведомена, че св. Р.Д. е бил в
болница, в много тежко състояние, имал медицински документи, а от показанията
на свид.Р.Д. се установило, че състоянието му не е било толкова тежко и след
като му е оказана първа помощ е изписан от болницата, съответно не е имал
разноски. Обосновава съставомерността на деянието с отправените спрямо св. А.Д.
след завръщането му в гр. Белослав заплахи от подс. А., че ще бъден съден,
поради което и същият се разпоредил със сумата от 200 евро. Излага аргументи за
недостоверност на обясненията на подс. А. предвид това, че св. А.Д. е бил
търсен от подс. А., не е имало конкретна уговорка за конкретна сума, като освен
това св. В.Д. знаела, че св. А.Д. е бил притесняван. Прокурорът намира
обясненията на подс. А. за недостоверни в частта, в която същият заявява, че е
бил активно търсен от св. А.Д., за да се разреши проблема, предвид приложените
по делото разпечатки от мобилните оператори и протоколи за изготвени ВДС от
приложени СРС, от които се установява, че подс. А. е взел 200 евро от св. А.Д.,
дал му е срок да даде още парични средства, както и че след това подс. А. се
оплакал, че е бил призован в полицията. Представителят на прокуратурата моли за
налагане на наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер,
изпълнението на което да бъде отложено. Отправя искане за осъждане на
подсъдимия за сторените по делото разноски.
Защитникът адв. Д.Д.
намира, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да бъде
постановена осъдителна присъда. Намира, че тезата на прокурора, че инцидентът
между св. А.Д. и св. Р.Д. е бил предизвикан с цел изнудването на св. Д. за
подхвърлена едва в хода на съдебните прения, без да е описано това в
обвинителния акт и без да са събрани доказателства в тази посока. Намира, че в
този случай би следвало св. Р.Д. също да има качеството на обвиняем. На
следващо място счита, че за преценка на съставомерността на деянието е
необходимо да бъде направен анализ и на езика и стила на общуване на описаните
като участващи в конфликта лица. Намира, че няма как да по телефона да бъде чут
друг език. На следващо място акцентира върху това, че св. А.Д. отива в кръчмата
около 23,30 часа, след като е пил алкохол, за да си допие. Спира се на това, че
е възникнал конфликт между св. А.Д. и св. Р.Д., като реакцията на подсъдимия
била в смисъл „излезте навън и се разбирайте“, след което двамата излизат бият
се, връщат се, пак излизат – все действия, според защитника, които са типични
за това време на денонощието при тези хора. Позовава се на липсата на реакция
на присъстващите, които приели случващото се за нещо нормално. Намира, че не е
налице субективната страна на деянието, тъй като според подс. А. дадената сума
от 200 евро не представлява имуществена вреда за св. Атанасов, а нещо дължимо
като репарация на едно поведение, което е причинило неимуществена вреда на св. Р.Д..
Посочва, че подс. А. при възникналия първоначално инцидент е бил под силно
въздействие на алкохола, поради което не би могло да се приеме, че от едно
случайно събитие, за него - в това състояние и в този момент, е възникнало
намерение за изнудване. С тези аргументи намира, че взаимоотношенията между
тримата – св. А.Д., св. Р.Д. и подс. А. не са възникнали по повод предварително
формирани престъпни намерения. Намира, че отправената заплаха, че св. А.Д. ще
бъде съден не е съставомерна, тъй като според
практиката на ВКС заплахата следва да е с противозаконно действие. Акцентира
върху показанията на св. А.Д., който в съдебна зала е заявил, че подсъдимият не
му е казвал, че ще го бият или че ще му запалят къщата. В подкрепа на тезата за
липса на съставомерност на деянието се позовава на последващото
връщане на получената сума от страна на подс. А.. В края на пледоарията си
отново акцентира, че отношенията между подс. А., св. Р.Д. и св. А.Д. са
устроени по този начин – по-груби от гледна точка на съвременния морал, но
възможни и практикувани. Намира, че не може да се очаква св. Р.Д. да говори
истината, тъй като ако същият признае, че се е заканвал, че ще съди св. А.Д.,
то същият ще има качеството на съучастник. Твърди, че показанията на св. А.Д.
също трябва да бъде преценени много внимателно. Оспорва показанията и на св. М.Х.,
който по време на разпита използвал напечатан текст - предвид липсата на
практика при воденето на беседи да се напечатва от полицейските служители това,
което лицата заявяват. Моли за внимателна преценка на показанията на св. В.Д.,
която е предубедена и критична към подс. А. предвид възникнал тежък инцидент
между него и по-големия й син. Предвид липсата на доказаност
на обвинението по несъмнен начин моли за оправдателна присъда.
В защитната си реч подс. А. моли да
бъдат взети сериозно неговите обяснения, в които е казал истината. Счита, че
ако бъде осъден, няма да е справедливо. В последната си дума да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.И.А. e роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
От месец юни до месец август 2017 г.
св. А.Д. бил в чужбина, като работил в строителството заедно със св. А.Т..
На осми септември 2017 г. вечерта
подсъдимият заедно със св. Р.Д. се намирали в заведение в гр. Белослав,
стопанисвано от сестрата на подсъдимия.
През това време св. А.Д. се намирал в
дома си в гр. Белослав, където употребил алкохол. Около 22,30 – 23,00 часа св. Д.
излязъл от дома си и отишъл в заведението, в което се намирали подс. С.А. и св.
Р.Д.. След като влязъл в заведението св.
А.Д. се насочил към масата на подсъдимия и седнал от лявата му страна. От
дясната страна на подсъдимия седял св. Р.Д..
Св. А.Д. видял св. Р.Д. да му маха зад гърба на подсъдимия, след което
се навел, като си помислил, че приятелят на подсъдимия иска да му каже нещо. След
като се навел св. А.Д. бил ударен в челото с главата на св. Р.Д.. Ударът се
повторил. След двата удара двамата станали и излезли извън заведението, като
св. Р.Д. хванал за гушата св. А.Д. и започнал да го души. Св. Р.Д. стискал
много здраво за гушата св. А.Д., който не можел да махне ръцете му от врата си.
Тъй като изпитал затруднения в дишането св. А.Д. извадил от джоба на анцуга си
джобно ножче, с което успял да замахне към ръцете на
св. Р.Д., като порязал последния. Св. Р.Д. веднага пуснал св. А.Д. и без да
казва нищо влязъл в заведението и седнал на мястото, на което бил преди това.
След това св. А.Д. тръгнал към дома си. Около 10-15 минути след като се прибрал
пред дома му пристигнали подс. А. и св. Р.Д.. Двамата започнали да викат към
св. А.Д. да излезе, за да види какво ще му се случи. Влезли в двора и започнали
да чукат на стъклата на прозорците на първия етаж. Двамата също така псували и
обиждали намиращия се в къщата св. А.Д.. Тези действия били с продължителност
около 5-10 минути, като св. А.Д. не излязъл.
На следващия ден около 13,00 ч. – 14,00
ч. пред къщата отново дошъл подсъдимия и започнал да блъска на вратата, за да
му отвори св. А.Д.. Св. Д. не излязъл. Същият се изплашил и заминал при
приятелката си в гр. Нови пазар. До гр. Нови пазар бил закаран с автомобил на
св. А.Т.. Докато бил в гр. Нови пазар св. Д. изключил телефона си, тъй като
имал непрекъснати позвънявания от подсъдимия. През това време подсъдимият
потърсил и се срещнал със св. В.Д. (майка
на св. А.Д.), на която обяснил, че някакво момче е „надупчено“ и „работите
трябва да се оправят“. След като св. А.Д. включил телефона си се обадила майка
му – св. В.Д., която го попитала дали е вярно това, че е надупчил някого. Св. Д.
отрекъл, като казал, че когато се върне ще оправи нещата. В гр. Нови пазар
стоял около десет дни, след което се обадил на св. А.Т. да го вземе и да го
прибере отново в гр. Белослав.
В деня следващ прибирането му св. А.Д.
бил със свой познат в гаража на лице с прякор „Чимляра“
в гр. Белослав, когато при него дошъл подсъдимият, като последният му заявил,
че иска да говори нещо с него. Св. Д. бил издърпан настрани от подсъдимия, като
последният му казал да даде 1000 евро, за да го спасява от приятеля си, който
искал да го съди за сбиването. Св. А.Д. не искал да дава пари, но подсъдимият
му казал, че ако не ги даде, ще стане много лошо. Двамата отишли до къщата на
св. А.Д., като последният взел от дома си сумата от 200 евро, които били в
банкноти по 50 евро. Парите предал на подсъдимия, който му казал, че има още
два – три дни срок да даде останалите пари до 1000 евро, а именно сумата от 800
евро, иначе щяло да стане лошо. Подсъдимият върнал св. Д. в гаража.
След няколко дни подсъдимият започнал
да търси по телефона св. А.Д., като всеки път св. А.Д. му вдигал, тъй като го
било страх подсъдимият и лицето, което порязало, да не дойдат в дома му. Поради
това св. А.Д. и св. В.Д. ***, където сигнализирали за случилото се.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията
на подс. С.И.А., дадени в хода на съдебното следствие (частично); показанията
на свидетелите: Н.Д.Х. (дадени в хода на съдебното следствие и тези по
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК); А.Т.Д. (дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – частично); В.А.Д.
(дадени в хода на съдебното следствие); М.Х.Х.
(дадени в хода на съдебното следствие); А.Т.Т.
(приобщени по реда на чл. 285, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК); К.Й.Т. (дадени в
хода на съдебното следствие); Р.И.Д. (дадени в хода на съдебното следствие -
частично); от писмените доказателства и доказателствени средства: справка за
съдимост и бюлетин за съдимост на С.А.; протокол за разпознаване на лице от
02.11.2017 г., извършено за времето от 13,50 часа до 13,55 часа, фотоалбум и
списък на лицата за разпознаване (л. 15-17, т. 1); протокол за разпознаване на
лице за времето от 02.11.2017 г. за времето от 14,00 ч. до 14,10 ч., фотоалбум и списък на лицата за разпознаване
(л. 18-20, т. 1); разпечатка от „Теленор България“
ЕАД за проведени входящи и изходящи разговори от телефонен номер ++359*********
(л. 50а, том. 1 - диск, л.100-178 от съдебното дело – писмена разпечатка от
диска); разпечатки от „БТК“ ЕАД за проведени входящи и изходящи разговори от
телефонни номера: ********** и 0895 480 051 (л. 43 от т. 1 – диск, л.
179-194 от съдебното дело – 2 бр. писмени разпечатки от диска); писмо от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД (л. 5, т. 2); заверено копие на страници на журнал за
прием на пациенти в спешен център (л. 6-8, т. 2); лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение (л. 9, т. 2) и веществени
доказателствени средства: 2 бр. дискове (л. 43 и 50а ДП).
По делото има и веществени доказателствени средства, получени при използването на
специални разузнавателни средства.
Авторството на деянието и субективната
му страна се установява на първо място от показанията на св. А.Д. и
по-конкретно тези, които са дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Същият
последователно и в необходимата пълнота излага всички относими към предмета на
доказване обстоятелства, а именно че на 08.09.2017 г., след възникнало сбиване
между св. А.Д. и св. Р.Д., последният заедно с подсъдимия са отишли до дома на
св. А.Д., където с висок тон го канили да излезе, за да види какво ще му се
случи, влезли в двора и започнали да чукат на стъклата на прозорците на първия
етаж. От показанията на св. А.Д. се установява и обстоятелството, че на
неустановена дата през месец септември 2017 г. подс. А. (вече създал страх в
св. А.Д.) е отишъл при св. Д. и е отправил заплахи към последния, че ако не
даде сумата от 1000 евро ще бъде съден от св. Р.Д., както и ще стане много
лошо. От показанията на св. А.Д. се установява още, че в резултат на отправеното
заплашване, същият се е разпоредил със сумата от 200 евро в полза на подс. А..
Съдът не кредитира показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие,
в частта в която заявява, че не е имало заплахи от страна на подсъдимия преди
разпореждането със сумата от 200 евро, тъй като тези негови показания са в
противоречие с извършените от него впоследствие действия – отиването му със св.
В.Д. ***, където са сигнализирали за осъществено спрямо св. Д. заплашване от
страна на подс. А. с цел получаване на парична сума. На следващо място след
прочитане на показанията от досъдебното производство св. А.Д. заяви, че това,
което е прочетено е вярно и тъй като е минало много време, не си спомня
обстоятелствата по случая. Не без значение е и обстоятелството, че от
показанията на св. В.Д. и приложените по делото разпечатки се установява, че
подс. А. я е потърсил още на следващия ден (от телефонен номер ********** на
телефонен номер ********** – л. 190 от съдебното дело). Регистрирани са пет
броя обаждания за времето от 13,41 часа до 16,23 часа, всички изходящи от
телефона на подс. А.). Обстоятелството, че св. В.Д. е търсена от подс. А. се
установява от показанията на св. А.Д. в досъдебното производство, докато в
съдебното следствие в тази част показанията на св. Д. са повърхностни и
различни. Той твърди, че е бил търсен от майка си и подс. А., но не е вдигал
телефона (в разпита пред съда), докато от разпечатките по делото (л. 182 от
съдебното дело) се установява, че на 09.09.2017 г. е
провел разговор с майка си, доколкото е налице повикване от телефонен номер
********** към телефонен номер ********** в 16,54 часа. При анализа на показанията
на св. А.Д. съдът взе предвид и обстоятелството, че още преди даване ход на
разпоредителното заседание св. Д. заяви, че делото не следва да бъде гледано и
иска да се прекрати, доколкото двамата с подс. А. са се разбрали. Тази негова
позиция води до извод за едно ясно формирано в съзнанието на св. А.Д. нежелание
за участие в наказателното производство, включително в качеството му на
свидетел, което обяснява и промяната в показанията му, в частта относно
отправените заплахи. От значение за преценка на достоверността на неговите
показания е и обстоятелството, че в разпита си пред съда св. А.Д. акцентира, че
не е имал конфликти с подсъдимия, както и че неговото семейство не е имало
такива, въпреки че от разпита на св. Д. се установи, че преди време е имало
инцидент между подс. А. и брата на св. А.Д..
Показанията на св. А.Д. се потвърждават
в отделни части и от показанията на св. В.Д., св. М.Х., св. А.Т.. Посочените
свидетели в идентична с тази на св. А.Д. хронологична последователност излагат
известните им обстоятелства. Поради което и като непротиворечиви и подкрепящи
се от останалите събрани по делото доказателства съдът ги кредитира изцяло. От показанията на св. В.Д. се установява, че
подс. А. е търсил св. А.Д., включително чрез майка му във връзка с възникналото
сбиване на 08.09.2017 г. От показанията на св. Д. се установява, че синът й бил
притесняван и поради тази причина дал пари на подсъдимия.
Действително, както защитата посочва,
същата е предубедена към личността на подсъдимия А. предвид наличието на
предходен инцидент с другия й син, но показанията на свид. Д., от една страна,
съответстват на показанията на св. А.Д. и на разпечатките от мобилните
оператори, а от друга страна са вътрешно непротиворечиви, последователни и
логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Изложеното от св. М.Х. представлява
производно доказателство. Характерното за производните доказателства е, че те
не могат да подменят първичните такива, без разбира се това да означава, че
съществува забрана за използването им. Тази недопустимост е изводима от
принципа за непосредственост при събирането на доказателства, както от органите
на досъдебното производство, така и от съда. Значението на производните
доказателства е само в три насоки: като средство за разкриване на първични
доказателства; за проверка на първични такива и за замяна на първичните, но
само ако последните се окажат недостъпни (цит. от
Решение № 519 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 637/2009 г., I н. о., НК). В
конкретния случай същите потвърждават изнесените от св. А.Д. факти в хода на
досъдебното производство, поради което и това е още една причина да бъдат
кредитирани показанията на св. А.Д. от досъдебното производство, а не тези,
дадени в хода на съдебното следствие.
Неоснователно е възражението на защитата
за недостоверност на показанията на св. М.Х. поради използването от страна на
същия на напечатан текст. Изрично разпоредбата на чл. 122 НПК допуска
използването на бележки за цифри, дати и други от свидетелите, като без
значение е под каква форма са същите. Съвсем нормално и обичайно е в днешно
време при изпълнение на служебните си задължения полицейските служители да
съставят документи на електронен носител, които да запаметяват, съхраняват и
използват при необходимост.
В подкрепа на показанията на св. А.Д. са и протоколите от специалните разузнавателни средства, чието използване
в настоящото наказателно производство е допустимо на основание
чл. 177, ал. 3 НПК, доколкото са по искане на орган по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и
служат за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 НПК –
такова по глава пета, раздел пети от особената част на НК. Използването на СРС
е скрепено е със санкция на председателя на Окръжен съд - Варна, а прилагането
им е станало в рамките на установения в чл. 21 от ЗСРС срок. Едновременно с
това изготвянето на ВДС е отразено в протоколи, които отразяват времето на
прилагане на СРС, времето и мястото на изготвянето на съответните ВДС,
самоличността на контролираното лице, използваният оперативен способ и
текстовото възпроизвеждане на съдържанието на ВДС. При това положение съдът
основа своите фактически констатации и върху изготвените веществени
доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни
средства. От тях се установява, че са провеждани разговори между св. Р.Д. и
подс. С.А. във връзка с поискани от св. А.Д. парични средства. В проведен
разговор на 17.09.2017 г. подс. С.А. на въпрос на св. Р.Д. „Кво
стана сега“, отговаря „Нищо. Намерих човека“, след което казва „…Двеста евро ме
вземах“. По – късно в разговора заявява „Еми няма,
толкоз има. Той човекът няма повече. Казах му до три дена да намери още
седемстотин, деветстотин. Хиляда евро му казах да приготви“. Тези думи на
подсъдимия опровергават и заявеното от него, че св. А.Д. го е потърсил и сам е
предложил да даде парични средства, за да репарира причинените на св. Р.Д.
вреди при сбиването им. След това св. Р.Д. заявява „вземи му повече на тоз…“, а
подсъдимият отговаря „Казвам ти след три дена му казах на човека…, три дена
срок му дадох“. В следващ разговор на 28.09.2017 г. подсъдимият разказва на св.
Р.Д., че е излязъл от районното управление, поради това че св. А.Д. е пуснал
жалба, че подсъдимият го е заплашвал, след което в разговора има няколко псувни
и смях. В този смисъл съдът намира, че този разговор може да доведе до извод,
че действително е било налице заплашване от страна на подс. А. към св. А.Д.,
тъй като в разговора същият не отрича това, нито изразява несъгласие, а
демонстрира единствено възмущение от това, че „ще се занимава с простотии“.
Изречените псувни и последвалият смях („ха-ха-ха“) водят до извод, че
подсъдимият не е бил учуден от това, което е научил в полицията за повода да
бъде призован. Следователно съдът намира, че заплашване е имало и то по начина,
по който св. А.Д. го възпроизвежда в показанията си по досъдебното
производство.
Съдът кредитира показанията на св. Р.И.Д.,
от които се установява, че между него и св. А.Д. е имало конфликт, в резултат
на който е получил наранявания по ръката, които наложили преглед и медицинска
намеса. Съдът не кредитира показанията на св. Р.Д. в частта, в която заявява,
че вечерта, непосредствено след конфликта, не е ходил до дома на св. А.Д.,
както и че веднага след инцидента е тръгнал за болницата. В тази част
показанията противоречат на тези, дадени от св. А.Д., които съдът кредитира
изцяло. Освен това от приложените по делото медицински документи се установява,
че е постъпил в спешния център в 01,10 часа. След като св. А.Д. е отишъл в
заведението от 22,30 – 23,00 часа и инцидентът е възникнал веднага след това, то
св. Р.Д. е имал достатъчно време да отиде заедно с подсъдимия до къщата на св. А.Д..
Нещо повече, след порязването същият е седнал на масата вместо да предприеме
действия по преглеждането му от медицински специалист. От значение е и
обстоятелството, че св. А.Д. посочва, че подсъдимият и св. Р.Д. са дошли в
къщата му непосредствено след като той се е прибрал и са стояли за кратко
време. Следователно съдът намира за достоверни показанията на св. А.Д., а не
тези на св. Р.Д., който поради приятелските си отношения с подсъдимия не дава
показания, които биха били във вреда на подсъдимия А..
Съдът при анализа на доказателствената
стойност на обясненията на подс. А. прецени, че същите имат едновременно
характер на доказателствено средство и средство за защита. По тези съображения
съдът не кредитира обясненията на подс. А. в частта, в която посочва, че след
възникналото сбиване се обадил на св. А.Д. и му казал, че св. Р.Д. иска да го
съди, при което св. А.Д. заявил „кажи му да не ме съди, ще платя каквото
трябва“ и след ден – два св. А.Д. му се обадил и му казал „Ела да ти дам едни
пари“, при което той отишъл и св. Д. му дал 200 евро, които да даде на св. Р.Д..
В тази част обясненията на подс. А. противоречат на показанията на св. А.Д.,
който заявява, че подсъдимият го е намерил и го е принудил да даде сумата от
200 евро; на показанията на св. В.Д., която заявява, че е била търсена от подс.
А. настоятелно, за да се срещнат по повод настъпилия инцидент; на приложените
по делото разпечатки от мобилните оператори, от които се установява, че
разговори между подсъдимия и св. А.Д. е имало едва 19.09.2017 г. 20.09.2017 г.
(два разговора – л. 183 от съдебното дело) и то инициирани от подсъдимия, а не
от св. А.Д.. В тази част подсъдимият очевидно изгражда защитна версия, която
обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив
противоречи им, поради което и съдът намира, че в тази част с обясненията си
подсъдимият упражнява гарантираното от закона право на защита.
Следва да се отбележи, че обясненията
на подсъдимия са в противоречие и с протоколите от приложени СРС, при които е
проследена комуникацията между него и св. Р.Д., от чието съдържание се
установява, че инициативата за предаване на парични средства не е на св. А.Д.,
като подс. А. сам заявява, че е взел сумата от 200 евро и е дал срок на св. А.Д.
да даде останалата сума. На следващо място подсъдимият изрично заявява на св. Р.Д.,
че е намерил човека (разговор № 2). Това означава, че обясненията му в частта,
в която заявява, че е бил търсен от св. А.Д., за да получи парите, са
недостоверни. Следователно и по същите съображения в останалата им част, в
която заявява, че не са отправяни заплахи,съдът намира, че обясненията са израз
на упражнено право на защита.
Съдът кредитира представените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване (протоколи за разпознаване на лица, разпечатки от мобилни
оператори, медицински документи, справка за съдимост и бюлетини за съдимост, 2
бр. дискове), като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото.
От
правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.И.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 214, ал. 1 НК.
Характеристика на обективната страна на
престъплението е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по
отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият предмет е
имущество (движимо или недвижимо), с което физическото лице се разпорежда.
Изпълнителното деяние „принуди“ се осъществява само чрез действие и се изразява
в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против
волята си, като за целта деецът използва физическа или психическа принуда.
Заплашване е налице, когато деецът упражнява психическо въздействие, застрашава
изнудения с бъдещо деяние, което е от естество да изложи живота, здравето,
честта, имота на заплашения или друго лице на опасност, като за
съставомерността няма значение характера на заплашването, от значение е то да е
годно да внуши основателен страх. Едновременно с или след упражняване на
принудата деецът довежда до знанието на изнудваното лице желаното от дееца
поведение. Престъплението е резултатно и е довършено, когато в причинна връзка
с осъщественото от пострадалия имуществено разпореждане настъпи вреда за
изнудения или за друго лице.
От обективна страна подсъдимият А. на
неустановена дата през месец септември 2017 г. в гр. Белослав принудил А.Т.Д.
чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му (да му даде парична сума
в размер на 1000 евро) и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 евро,
в левова равностойност 391,17 лева.
Принудата е била осъществена чрез
заплашване за завеждане на съдебно дело и настъпване на много лошо събитие.
Тази принуда е била достатъчно интензивна, предшествана от противозаконно
влизане в двора на къщата на св. А.Д. от страна на подсъдимия и св. Р.Д.,
многократни обаждания към майката на св. А.Д., т.е. непрекъснати опити в
рамките на около 10 дни св. А.Д. да бъде убеден, че трябва да се разпореди с
конкретна парична сума, след което при завръщането му в гр. Белослав е бил
заплашен от подс. А., че ако не даде поисканата сума пари, ще настъпят
последствия – завеждане на дело и нещо „много лошо“. Поради интензивността на
предхождащите принудата други заплашителни действия и наличието на предишен
конфликт с подсъдимия, при който е пострадал брата на св. А.Д., последният е
изпитал основателен страх за имуществото си и за себе си. В резултат на тази противоправна принуда А.Д. е бил мотивиран да се разпореди
със сумата от 200 евро, с което му е причинена и съответната имуществена вреда.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че „при
изнудването чрез заплашване е характерно, че върху пострадалия се упражнява
психическо въздействие, имащо за цел да провокира страх у лицето, че ще бъде
извършено деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота
на заплашения или на някое друго лице, към което той изпитва положителни
чувства, като за съставомерността на деянието е без значение дали деецът
разполага с обективната възможност да осъществи заплашващото деяние. В обхвата
на престъплението попадат и случаите, при които заплахата от бъдещо действие се
отнася към личен или имуществен интерес на пострадалия, от накърняването на
който последният би се почувствал застрашен. Тогава, за съставомерността на
деянието не би имало значение дали действието, с което се застрашава такъв
интерес, е правомерно или не. Същественото е, че имущественото разпореждане е
продиктувано от такова психическо въздействие върху волята на пострадалия,
обусловило настъпването на имотна вреда (цит. от
Решение № 205 от 4.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 131/2010 г., I н. о., НК). В
този смисъл е неоснователно възражението на защитата, че за съставомерността на
деянието е необходимо заплахата да е с противозаконно действие.
Съдът намира за несъставомерно
обстоятелството, изтъкнато от защитата, дали инцидентът между св. Р.Д. и св. А.Д.
е бил предизвикан с цел изнудването на св. А.Д., поради което е без значение
дали е описано в обвинителния акт и дали са събрани доказателства за
обосноваването му. Съставомерно в случая е единствено
поведението на подсъдимия след завръщането на св. А. ***. Предхождащите
действия имат значение за определяне на характера на заплашването, извършено
впоследствие.
От субективна страна се установява
категорично, че подсъдимият А. е действал при условията на пряк умисъл, със
специалната цел да набави имотна облага за себе си, като получи паричните
средства, за които е изнудвал св. А.Д.. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че чрез упражненото от него
психическо насилие, създава у св. А.Д. страх, който е достатъчен, за да го
мотивира да плати исканата сума и е искал именно това.
От показанията на св. Р.Д. се
установява, че последният не е получавал парични средства от подс. А. във
връзка с осъщественото изнудване, поради което се установява и специалната
субективна цел – подс. А. да набави за себе си имотна облага.
Не следва да бъде обсъждано и
възражението, че св. Р.Д. е следвало също да бъде привлечен в качеството на
обвиняем в наказателното производство. В чл. 45 НПК са очертани различните
функции, които изпълнява прокурорът. Изключително в прерогативите на този орган
е повдигането на обвинение срещу конкретно лице и поставяне на друго в
процесуално качество на свидетел. Посочената дейност на прокурора, вкл.
посочване на едно лице като свидетел, друг като участник или пряк извършител на
определено престъпно посегателство, не може да бъде контролирана от съда като
орган по ръководство и решаване в съдебната фаза на процеса. В случай че го
направи, съдът би навлязъл в прерогативите на прокурора, очертани, освен от
НПК, и от чл. 127 от Конституцията на Република България.
Относно езика и стила на общуване между
подсъдимия и свидетелите по делото, съдът намира, че колкото и да са типични
между тях, не са изключващи наказателната отговорността обстоятелства. Още повече,
че не е необходимо едно лице да е грубо в действията си, за да осъществи
състава на престъплението „изнудване“. Същото би могло, както вече беше
отбелязано, да бъде осъществено чрез заплашване с правомерни действия.
На следващо място – относно последващото връщане на сумата от страна на подс. А. на св.
А.Д., съдът намира, че същото също не е изключващо наказателната отговорност
обстоятелство, а може да бъде взето предвид само при индивидуализацията на
наказанието.
По изложените съображения, съдът прие,
че подсъдимият С.И.А. е извършил престъплението чл. 214, ал. 1 от НК – предмет
на повдигнатото му обвинение.
По
наказанието:
За извършеното от подсъдимия чл. 214,
ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи и
конфискация до ½ от имуществото на дееца.
Съдът счете с
оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са налице предпоставките за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК - за определяне на наказание „лишаване от свобода” под
предвидения в закона минимум. Налице са многобройни и едно изключително
смекчаващи отговорността обстоятелства, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, не би отговаряло на
целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право
и би се явило прекомерно тежко за конкретното деяние и деец. Поради това
наказателната репресия следва да се смекчи с оглед постигане на целите на чл.36 НК.
Смекчаващите
отговорността на подсъдимия С.И.А. обстоятелства са неговото чисто съдебно
минало, пълното възстановяване на сумата на св. А.Д., семейната ангажираност на
подс. А., ниската стойност на предмета на престъплението (под размера на една
минимална работна заплата за страната към 2017 г.), като последното е
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство настоящият съдебен състав не констатира.
При тези
обстоятелства наказанието беше отмерено на „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца.
По гореизложените съображения съдът на
основание чл. 55, ал. 3 НК не наложи наказанията глоба и конфискация,
предвидени наред с наказанието лишаване от свобода. Налагането на същите не е
необходимо за постигането на целите на наказанието по чл. 36 НК - 1. да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления и 3. да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Налице са
основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият А. не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три
години „лишаване от свобода”, като съдът намира, че превъзпитанието и
поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание,
като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от три години.
По
веществените доказателства и разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия С.И.А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР -
Варна направените в досъдебното производство разноски в общ размер на 24,43 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: