О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
гр.Габрово,
29.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Топалова ЧЛЕНОВЕ:Г.Косева
Кр. Големанова
като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д. № 478 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е
по частната жалба на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД гр. София против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 885/2020 г. на РС-Севлиево, в частта, с което е отхвърлено заявлението на "Ай
тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Р.П., за парични задължения по договор за предоставяне на
поръчителство по договор за кредит от 14.12.2016 г. за сумата 94.53 лв. възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 44.19 лв. – административни разходи.
В жалбата се
твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сумата 44.19 лв. била разход за
събиране на вземането, а не такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което не противоречала на разпоредбите на чл.33
ал.1 и чл.10а ал.2 ЗПК. Неправилно било прието също, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство целяло заобикаляне на закона и
неоснователно обогатяване. Това възнаграждение било насрещна престация, дължима
въз основа на поетия ангажимент за обезпечаване на задълженията на длъжника по
договора за кредит, което се дължало само за периода, през който се ползва
услугата.
Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се уважи
заявлението в тази
му част.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба
лице и против подлежащ на
обжалване съдебен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 885/2020 г. по
описа на РС Севлиево е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Р.Р.П. за заплащане следните суми: 436.61 лв. – главница, 44.19 лв. – административни разноски, 94.53 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 95.13 лв. – договорна лихва, 283.19 лв. – наказателна лихва.
В заявлението са изложени обстоятелствата,
от които произтича вземането: Неизпълнено парично задължение по договор за
кредит № 780982/14.12.2016 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и Р.П. за сумата от 500
лв., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2016 г., сключен между заявителя "Ай Тръст" ЕООД и длъжника.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че с искането за присъждане на
административни разходи и възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство по същество се цели заобикаляне на ограничението, предвидено в
разпоредбата на чл.33 ал.3 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана със забавата на длъжника.
Въззивният
съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни.
За да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно
от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.
128, т. 1 ит. 2 ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане
и неговата изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича
от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и
договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с
оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване
на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В разглежданият случай, към заявлението са приложени необходимите
доказателства, съобразно нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК.
Видно от представения договор за потребителски кредит и приложение № 1 към него, кредиторът
"Кредисимо" ЕАД е отпуснал потребителски кредит. При преценката на договора за потребителски
кредит съдът
намира, че в него няма неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство между
заявителя и длъжника, има акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит. Поради това длъжникът има
качество потребител по договора и приложение намират нормите на ЗЗП.
При преценката по чл. 143 ЗЗП, съдът
намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП.
Така уговорената клауза представлява
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство,
което се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение или
не, като размерът на възнаграждението е
почти равен на общия размер на задължението, което длъжникът следва да върне по
договора за потребителски кредит . Поради това, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител,
поради което тази клауза е неравноправна. Заявлението,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 94.53 лв., представляваща възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде
отхвърлено и за сумата от 44.19 лв., претендирана като административни
разноски. Вземането за тази сума, дължима за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването
на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея,
посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения,
поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход. Освен това, при положение, че търсеното
допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се
приеме, че чрез същото се заобикаля забраната, установена в чл. 33 от ЗПК.
Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Поради това, разпореждането, в частта, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 44.19 лева – административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и 94.53 лв. възнаграждение по договор за поръчителство е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, частната жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,
съдържащо се в заповед № 500/3.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, постановено по гр.д. № 885/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево,
с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата
94.53 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 44.19
лв. – административни разходи, по договор за кредит от 14.12.2016 г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: