№ 1530
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501419 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. No 285084/26.04.2021 г., депозирана от
ИВ. СТ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***, действаща чрез
пълномощника си адвокат Д.А. от ВАК, срещу Решение No 261119/30.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2521/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата срещу Областна дирекция на МВР – Варна, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1, във вр. с чл.
142, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, съответно за сумите в размер на 4320,00 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120,00 лева
на месец за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, и 648,92 лева, представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху всяка месечна главница от по 120,00 лева за периода от
01.03.2017 г. до 24.02.2020 г.
Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Предвид липсата на събрани в
производството пред ВРС доказателства за това как е формиран размерът на получаваната
от ищцата през процесния период индивидуалната работна заплата, се оспорва изводът на
първоинстанционния съд, че левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 от ЗМВР е
била включена в основното възнаграждение на ищцата, поради което не се дължи отделно.
1
Моли се за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново, с което исковите
претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В съдебно заседание въззивната страна ИВ. СТ. М., редовно призована, не се явява, не
се представлява. С постъпила молба вх. № 18212/15.09.2021 г. процесуалният представител
на страната заявява, че поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна ОД на МВР - Варна, редовно призована, не
се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ИВ. СТ. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***, срещу Областна дирекция на МВР –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на
сумата от 4320,00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
размер на по 120,00 лева на месец за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 648,92 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава
върху всяка месечна главница от по 120,00 лева за периода от 01.03.2017 г. до 24.02.2020 г.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 30356/22.05.2020 г. и молба вх. №
36760/12.06.2020 г., се излага, че ищцата е държавен служител на МВР от 2013 г., като със
заповед № 8121К-856/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е преназначена за
държавен служител в ОД на МВР – Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, считано от
01.02.2017 г. Сочи, че за процесния период е изпълнявала длъжностите говорител на
структури на МВР и старши експерт в сектор „КАПО“ към отдел „Административен“ на ОД
на МВР – Варна. Излага, че до 31.01.2017 г. редовно й е изплащана левовата равностойност
на полагащата се на служителите на МВР храна, съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, чийто
размер се определя ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи, съгласно чл.
181, ал. 4 от ЗМВР. Посочва, че със заповед № 8121з-775/01.07.2015 г. този размер е
определен на 120,00 лева месечно, като същият не е променян с последващите заповеди за
2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. Изтъква, че считано от 01.02.2017 г., в съответните заповеди
по чл. 181, ал. 4 от ЗМВР не се определя размер на левовата равностойност на полагащата се
храна за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което и на ищцата не се
изплаща такава. Счита, че непосочването на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР в тези заповеди е пропуск на подзаконовата нормативна база, тъй като разпоредбата
на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, която сочи, че на всички служители от МВР се осигурява храна
или левовата й равностойност, е императивна, като на Министъра на вътрешните работи е
предоставено законово единствено правото да определи размера на доволствията и левовата
им равностойност. На горното основание ищцата настоява да бъде уважен искът й за
изплащане на левовата равностойност на полагащата й се като служител на МВР храна в
размер на 120,00 лева месечно за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. – общо 4320,00
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
24.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 648,92 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяка месечна главница от по
120,00 лева за периода от 01.03.2017 г. до 24.02.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Б. Й., е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Сочи, че съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗМВР,
2
статутът на държавните служители по ал.1, т. 2 на същия член се урежда със Закона за
държавните служители. Излага, че съгласно § 69, ал. 6 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), при преобразуването в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител на служителите се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на
този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен, както и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Изтъква, че в съответствие с цитираната
разпоредба, на ищцата, считано от 02.02.2017 г., е определена индивидуална работна
заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, поради
което същата не й е изплащана допълнително. Сочи, че съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДСл,
брутната заплата включва основна заплата и допълнителни възнаграждения, лимитирано
изброени в чл. 67, ал. 7 на същия закон, като в Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, определяща структурата на заплатите, не е регламентирана
възможност за включване на елементи извън посочените от Наредбата. Заявява, че
формирането на работната заплата на служителите със статут по ЗДСл в МВР е съобразено с
нормите на горната Наредба. Настоява за отхвърляне на предявените искове.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г.
ищцата ИВ. СТ. М. е полагала труд на посочените в исковата молба длъжности в ОД на
МВР - Варна, както и че, считано от началната дата на посочения период, същата е била
преназначена като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и, като такава, левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР не й е изплащана под формата на
допълнително възнаграждение към месечната заплата.
Видно от заповед № 8121К-856/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на
основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ИВ. СТ. М., ЕГН **********, е
назначена за държавен служител на длъжност младши експерт (ОД на МВР – Варна) за
неопределено време, считано от 01.02.2017 г.
Видно от заповеди с №№ 8121з-37/19.01.2016 г. и 8121з-58/09.01.2017 г., със същите
Министърът на вътрешните работи определя на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗМВР и по § 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР съответно през 2016 и 2017 г. левовата
равностойност на храната в размер на 120,00 лева месечно.
Видно от заповеди с №№ 8121з-44/16.01.2018 г., 8121з-1716/28.12.2018 г., 8121з-
1464/31.12.2019 г., със същите Министърът на вътрешните работи определя на служителите
на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР съответно през 2018, 2019 и 2020 г. левовата
равностойност на храната в размер на 120,00 лева месечно.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Спорът между страните е с изцяло правен характер и се концентрира около въпроса
дали при уреждане на статута на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗДСл приложим е и специалният ЗМВР, съответно следва ли да се заплаща левовата
равностойност за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. На изясняване подлежат и обстоятелствата
дали тази левова равностойност е включена в определената на ищцата основна работна
заплата за процесния период, както и дали й е изплащана.
В общата разпоредба на чл. 1 от ЗМВР, определяща предметния обхват на закона, е
посочено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и
устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в
3
него. Съгласно чл. 142, ал. 1 на ЗМВР, служителите на МВР са: 1) държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни
служители; 3) лица, работещи по трудово правоотношение. Всички те обаче са служители на
МВР, т. е. съгласно чл. 1 на разглеждания закон, статутът им се урежда именно с него. Ето
защо разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в редакцията от ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от
14.10.2016 г., относима към процесния период), според която статутът на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с
чл. 1 от ЗМВР. При наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща
материя, се прилага специалният (арг. от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните актове).
Следователно общите разпоредби относно статута на държавния служител ще се прилагат
по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на
изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата равностойност. Горецитираната норма визира всички служители на МВР. Както
вече беше изложено по-горе, ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквато несъмнено е и ищцата. Следователно
специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР следва да се прилага и по отношение на
същата.
В съответствие с горното е и § 86 на ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила
от 01.04.2015 г. до 31.06.2017 г.), съгласно който за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл.
142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015 г., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. Правото на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да получават левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1
от същия закон се потвърждава и от § 69 на ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 01.07.2017 г.), с който служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага цитираният по-горе § 86, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител. Ал. 6 на § 69 гласи, че при
назначаването на горните служители се определя индивидуална основна заплата, не по-
ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че в хипотезата
на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е настоящият казус, на същите се дължи левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответната страна
признава, че след 02.02.2017 г. визираната левовата равностойност не е изплащана като
допълнение към основната месечна заплата на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – в
това число и на ищцата. Същевременно твърди, че в изпълнение на разпоредбата на § 69,
ал. 6 от ПЗР към ЗИДЗМВР, на последната е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. В подкрепа на
горното обаче по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства. При липсата на
такива и при доказаната дължимост на левовата равностойност на храната на служителите,
чиито служебни правоотношения са преобразувани по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съдът
приема, че ОД на МВР – Варна, дължи тази левова равностойност на ищцата.
Същата е определена по размер за процесния период със заповеди №№ 8121з-
58/09.01.2017 г., 8121з-44/16.01.2018 г., 8121з-1716/28.12.2018 г. и 8121з-1464/31.12.2019 г.
4
на Министъра на вътрешните работи на 120,00 лева месечно. Следва да се отбележи, че с
първата от посочените заповеди, касаеща календарната 2017 г., Министърът определя
горната сума като левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР включително и за
служителите на МВР по § 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР, каквато е ищцата, като – според
приложените по делото доказателства, заповедта е отменена едва с последващата такава на
16.01.2018 г. Със заповедите за 2018, 2019 и 2020 г. левова равностойност на храната е
определена само за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР, но следва да се има
предвид, че съгласно нормата на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, Министърът е овласден да определи
със съответните заповеди единствено размера на левовата равностойност по ал. 1, не и кръга
на лицата, които имат право да я получават. Същият е определен със самия законов текст и
включва, както беше посочено по-горе, всички служители на МВР. Затова по аналогия
съдът приема, че левовата равностойност от 120,00 лева месечно, определена за служителите
по т. 1 и т. 3 на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, е валидна и за служителите по т. 2 на посочения член.
В съответствие с изложеното, дължимата на ищцата за процесния период от 36
месеца левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР е в размер на 4320,00 лева.
Предявеният иск по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 142, ал. 1 от ЗМВР се явява
основателен и доказан по размер.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава. Същата е предявена в общ размер на
648,92 лева, като в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника
заявява, че предствените от ищцата изчисления са верни, с правилно посочени суми и
периоди на забавата.
Поради несъвпадение на правните изводи, решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени, включително в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, разноски и за двете съдебни инстанции се следват само на
ищцата. Същата, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и
съдействие претендира заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 600,00
лева за всяка от съдебните инстанции. Тъй като обаче представеният по делото договор за
първоинстанционното производство не е подписан от процесуалния представител на
страната, съдът не може да приеме същия като разписка за извършено плащане в брой и
доказателство за такова. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е доказала реалното им заплащане на процесуалния си представител. В
съответствие с горното, съдът не може да присъди на ищцата претендираните разноски за
първа инстанция.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, такси и разноски по производството на делата не
се внасят от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове,
произтичащи от трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от същия закон
урежда, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси
и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. С оглед на цитираните
правни норми, ОД на МВР – Варна, следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 222,80 лева,
5
представляваща държавна такса за първа инстанция (172,80 лева за иска по чл. 181, ал 1, вр.
чл. 142, ал. 1 от ГПК и 50,00 лева за иска по чл. 86 ЗЗД), и по сметка на Окръжен съд –
Варна, сумата от 111,40 лева – държавна такса за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 261119/30.03.2021 г., постановено по гр. дело № 2521/2020 г.
по описа на ВРС, Х състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. СТ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***,
следните суми: сумата от 4320,00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите
суми за храна в размер на по 120,00 лева на месец за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 142, ал. 1 от ЗМВР; сумата от 648,92 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяка месечна главница от по
120,00 лева за периода от 01.03.2017 г. до 24.02.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. СТ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***,
сумата от 600,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи платено в
брой адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт следните суми на основание чл.
78, ал. 6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК: по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 222,80 лева, представляваща държавна
такса за първа инстанция; по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 111,40 лева,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7