№ 7
гр. Нова Загора , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20202220100661 по описа за 2020 година
Производството е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.99 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ул.„Шандор
Петьофи” № 10, п.к. 1606, с управител Р.Х.В., чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. против
М. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Нова Загора, п.к. 8900, ул.„Братя Богданови” № 7,
като длъжник в размер на 588.20 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор
за кредит № **********.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.12.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и М. И. С. бил сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Посочва се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сочи се също, че сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с
чл.2 от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването на договора за кредит била подробно
описана в Общите условия на „4финанс” ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит,
1
след регистрация в системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус” предоставяли Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало, чрез натискане на бутона
„Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен
начин. Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането ѝ. Разяснява, че
за използването на тази услуга се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. Твърди, че съгласно т.3.1 от
Общите условия на „Вивус”, договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на
датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод.
Твърди се, че в процесния случай, на 09.12.2015 г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус” под № **********, явяващ се втори по ред договор за
кредит между тях. Сочи се, че в заявката си ответника М. И. С. заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер 150.00 лева, като заявил и използването на допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат
за период от 30 дни, с падежна дата 08.01.2016 г., а съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Изипей” АД на 09.12.2015 г.
Твърди се също, че по този начин към датата на падежа - 08.01.2016 г. ответника следвало
да плати сума в общ размер 186.44 лева, от които: 150.00 лева - главница, 31.39 лева - такса
експресно разглеждане и 5.05 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
На 17.12.2015 г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от Общите условия, М. И. С. подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер 100.00 лева, ведно с нова услуга за експресно
разглеждане. Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен
кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване
на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по
съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита
2
остават непроменени” и така на 17.12.2015 г. сумата бил отпусната на г-н Славов, чрез
паричен превод в „Изипей” АД. Доколкото падежната дата оставала непроменена, към
08.01.2016 г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 307.60 лева, от
които: 250.00 лева - главница; 50.09 лева - такси за експресно разглеждане и 7.51 лева -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Посочва се, че на 22.12.2015 г. М. И. С. подал нова заявка за отпускане на допълнителен
кредит в размер 50.00 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На 22.12.2015 г.
сумата му била отпусната, чрез паричен превод в „Изипей” АД. Доколкото падежната дата
оставала непроменена, към 08.01.2016 г., кредитополучателят се задължил да върне сума в
общ размер 368.10 лева от които: 300.00 лева - главница; 59.64 лева - такси за експресно
разглеждане и 8.46 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Сочи се също, че на 29.12.2015 г. и във връзка с т.8.1.и 8.2. от Общите условия, ответника
подал нова заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 200.00 лева, ведно с нова
услуга за експресно разглеждане. На 29.12.2015 г. сумата му била отпусната, чрез паричен
превод в „Изипей” АД. Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 08.01.2016 г.,
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 596.43 лева, от които: 500.00
лева - главница; 85.74 лева - такси за експресно разглеждане и 10.69 лева - договорна лихва
за периода на отпускане на кредита.
Посочва се също, че с настъпване на падежа на договора - 08.01.2016 г., кредитополучателят
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от
Общите условия, от 09.01.2016 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започнало да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от
БНБ - 10,01 % към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. От „Вивус” изпращали три броя напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит, като в тях се съдържала информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се
таксували по 10.00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с
„Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор № ********** в общ размер 1361.43 лева, от които: главница –
500.00 лева, наказателна лихва – 735.00 лева, договорна лихва – 10.69 лева, такса за
експресно разглеждане – 85.74 лева и отписани такси за събиране (изпратени писма) – 30.00
лева, като посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил
3
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД изпращало уведомление за цесията,
чрез препоръчана пратка, посредством „Български пощи” ЕАД, която била върната с
отметка „Непотърсено“, поради което към настоящата искова молба, прилага уведомление за
извършената цесия.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4финанс”
ЕООД предоставили на „Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение за прехвърляне на
вземания.
Сочи се също, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на
ответника продължавала.
Предвид гореизложеното и след като се увери в основателността на предявения от
„Кредитреформ България” ЕООД иск, моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца единствено следните суми в размер:
500.00 лева - главница по Договор за кредит № **********;
88.20 лева - лихва за забава, начислена за периода от 24.11.2018 г. до 19.08.2020 г.,
както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на вземането
В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ищеца е предявил и
осъдителен иск за сумата в размер 500.00 лева, която ответника е получил без правно
основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът е претендирал направените съдебни разноски по настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева, с включен ДДС и е предоставил
банкова сметка по която да бъдат заплатени горепосочените суми: IBAN:
BG13STSA93000002432519, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД.
Отправено е доказателствено искане на основание чл.192 от ГПК да бъде изискано от трето
лице, неучастващо в процеса „Изипей“ АД, ЕИК131344648, да предостави всички намиращи
се в него документи, касаещи отпускането на сумата от BGN 500,00 (петстотин лева),
преведена от „4финанс“ ЕООД и изплатена на М. И. С..
Представил е и моли да бъдат приети като доказателства по делото копия от документи по
опис.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявения срещу
него иск.
4
На откритото съдебно заседание проведено на 06.01.2021 г. в Районен съд – Нова Загора е
постъпила молба от ищеца с вх. № 3 с която се сочат нови доказателства за дължимостта на
процесните суми, поддържа се предявения иск и се моли в случай, че ответника не се яви, не
упълномощи представител по делото и не направи искане делото да се гледа в негово
отсъствие, то съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/23.11.2018 г.
и Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018 г., издадено от „4финанс” ЕООД; Договор за кредит № **********/09.12.2015 г.
и Общи условия към него; Договор за кредит № **********/17.12.2015 г.; Договор за кредит
№ **********/22.12.2015 г.; Договор за кредит № **********/29.12.2015 г.; Преводно
нареждане № 2000000094150244 от 09.02.2015 г.; Преводно нареждане №
2000000094694072 от 17.12.2015 г.; Преводно № 2000000094983828 от 17.12.2015 г.;
Преводно нареждане № 2000000095339321 от 26.12.2015 г.; Приложение № 4 - Пълномощно
за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка
от „Български пощи” ЕАД; Извлечение от сайта Calculator.bg за размера на законната лихва;
Пълномощно за процесуално представителство; Документ за платена държавна такса;
Препис от исковата молба с всички доказателства за ответника; Извлечение от Търговски
регистър за „Кредитреформ България” ЕООД; Молба по чл.192 от ГПК; Копия от разписки
на „Изипей“АД с изх.№ 26316/26.11.2020 г.
Видно от приетите доказателства по делото, между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската марка „Вивус” и М. И. С. на 09.12.2015 г. е сключен
Договор за кредит № **********, който се явява втори поред между страните договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и му била отпусната сума в размер 150.00
лева с падежна дата 08.01.2016 г., получена от кредитополучателя, чрез паричен превод
посредством „Изипей” АД на 09.12.2015 г.
Към датата на падежа 08.01.2016 г. цялото задължение на ответника било в размер на 186.44
лв., представляващо главница, лихви и разноски. На 17.12.2015 г. Славов подал заявка и му
е отпуснат допълнителен кредит в размер на 100.00 лв., като по този начин
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 307.60 лева. На 22.12.2015 г.
М. И. С. подал нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер 50.00 лева, ведно
с нова услуга за експресно разглеждане, сумата му била отпусната, чрез паричен превод в
5
„Изипей” АД и така кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 368.10 лв.
На 29.12.2015 г., ответника подал нова заявка да отпускане на допълнителен кредит в
размер 200.00 лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане, на същата дата сумата му
била отпусната п осъщия начин и с това той се задължил да върне сума в общ размер 596.43
лева, от които: 500.00 лева - главница; 85.74 лева - такси за експресно разглеждане и 10.69
лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Съгласно условията на кредитодателя, с настъпване на падежа на договора - 08.01.2016 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Безспорно установено е, че между цедента и ответника е бил сключен договор за кредит,
който е бил допълнително актуализиран неколкократно на основание подавани от ответника
заявки.
На 23.11.2018 г. кредиторът като цедент е сключил договор за цесия № BGF-2018-
033/23.11.2018 г. с ищцовото дружество, за които ответника е бил надлежно уведомен, като
му било изпратено уведомително писмо, чрез препоръчана пратка, посредством „Български
пощи” ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсено“, като същевременно до настоящия
момент забавата на ответника продължава, което обуславя правния интерес на ищеца да
потърси реализация на правата си по съдебен ред.
Ответникът М. И. С. лично е получил съобщение, ведно с приложените съдебни книжа по
делото, но не представи писмен отговор по предявения срещу него иск в срока по чл.131 от
ГПК.
Постъпило е становище от ищеца, с което моли делото да се разгледа в негово отсъствие и
моли съдът да постанови неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, предвид наличието на
предпоставките за такова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.6 от ЗПФУР във вр. с чл.99 от ЗЗД чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от
ЗЗД. Иска се изпълнение на поетите договорни задължения от ответната страна към
цесионера, за заплащане на главница, лихви и разноски, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор за кредит с № ********** от 09.12.2015 г., сключен между „4финанс” АД с
ЕИК ********* и М. И. С. с ЕГН **********, вземанията по който са били прехвърлени с
договор за цесия на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********.
6
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът, чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им в
съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства, досежно факта
на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което постановява
настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Предвид уважаването на иска съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск
по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предвид горепосоченото следва да бъде осъден ответника М. И. С., да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД претендираната с исковата молба сума в общ размер
588.20 лв., от които: 500.00 лв. – главница по Договор за кредит № **********, 88.20 лв. -
лихва за забава, начислена за периода от 24.11.2018 г до 19.08.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Исковата претенция следва да се уважи.
Ищцовото дружество претендира разноски в това число и юрисконсултско
възнаграждение.На осн.чл.78,ал.8 от ГПК съдът следва да определи такова възнаграждение в
размер на 150 лева,което да се присъди в полза на ищеца,както и и заплатената държавна
такса в размер на 100лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД и
във вр. с чл.99 от ЗЗД, М. И. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
7
обл.Сливен, общ.Нова Загора, гр.Нова Загора, п.к. 8900, ул.„Братя Богданови” № 7, В
КАЧЕСТВОТО МУ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по Договор за кредит №
**********/09.12.2015 г., сключен с кредитодателя „4финанс” АД с ЕИК *********, чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, вземанията
по който са били прехвърлени с договор за цесия на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, ул.„Шандор Петьофи” №
10, п.к. 1606, с управител Р.Х.В., В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ
размер 588.20 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ от които: 500.00 лв.
/лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи неплатена главница, ведно с лихва за
забава за периода от 24.11.2018 г. до 19.08.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2020 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. И. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК *********, СУМАТА от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ – разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8