РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 31944
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110158637 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. Ц. Г. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
- 4212.64 лева - главница по договор за Договор за потребителски кредит № ..... от
31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са платени от поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД, който е встъпил в правата на кредитора, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 457.78 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № .... от 31.05.2023г. за периода от 20.01.2024г. до 16.09.2024г.;
- 62.22 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
... от 31.05.2023г. за периода 21.01.2024г.-16.09.2024г.;
- 210.26 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № .....
от 31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 и чл. 8 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 31.05.2023г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 18.92 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 21.03.2024г.-16.09.2024г.
Съдът намира, че по отношение на търсеното възнаграждение за поръчителство и
мораторна лихва върху нея като акцесорна претенция заявлението следва да се отхвърли по
следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и М. Ц. Г. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
1
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Възнаграждението за поръчителство в случая има характер на неустойка и е със
санкционен характер, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислено по този начин,
възнаграждението по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С него рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорката за възнаграждение за поръчителство за противоречаща на
добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което
отхвърля заявлението в тази част.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 229.18
лева при претендиран сбор от 4961.82 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 4732.64 лева и за съответната част за разноските в размер
на 94.65 лева държавна такса и 47.69 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 311350 от 03.10.2024г. на „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. Ц.
Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
210.26 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..... от
31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 и чл. 8 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 31.05.2023г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, и 18.92 лева – мораторна лихва върху
това вземане за периода 21.03.2024г.-16.09.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2