Р
Е Ш Е
Н И Е
No 87
гр. Б., 03.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд- Б., V граждански състав в публично заседание на трети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гражданско дело No 2331 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 534, ал. 1 от
Търговския закон.
Ищецът- А. П. М. *** твърди, че ответницата по Запис
на заповед, издаден от нея на 05.07.2011 г. в гр. Б., се е задължила безусловно
да й заплати сумата от 10 000.00 лв., платима при предявяване на записа. Твърди,
че не успяла да предяви на ответницата записа на заповед в едногодишния срок по
чл. 487, ал. 1 от ТЗ /до 05.07.2012 г./, а го предявила едва на 21.07.2017 г. с
нотариална покана. Сочи, че прекият й иск с правно основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ по записа на заповед срещу ответницата като негов И. се е погасил по давност
/на 05.07.2015 г./, като поради прескрибиране на
менителничния ефект е загубена възможността да реализира имуществените си права
с предявяване на пряк иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Поради това за нея, като
кредитор на прескрибиран менителничен ефект, е налице
правен интерес от предявяване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за
неоснователно обогатяване, тъй като търпи имуществени вреди от невъзможността
да реализира имуществените си права по записа на заповед. Сочи, че вредите се
изразяват в това, че имуществото й не може да се увеличи с паричната сума по
записа на заповед, защото вземането по ценната книга е прескрибирано, и
следователно за нея е налице обедняване – като пропуск и невъзможност да бъде
увеличено имуществото й, а за ответницата е налице обогатяване като И. на
процесния запис на заповед, поради това, че тя не намалява пасивите в
имуществото си и по този начин си спестява разходи за погасяване на
задълженията си по записа на заповед. Моли съда да постанови решение, с което
осъди ответницата да й заплати сумата от 10000.00 лв., представляваща
стойността на дължимата сума по записа на заповед, издаден на 05.07.2011 г. в
гр. Б. с падеж на предявяване, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът- И.Т.Г. *** подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че подписът върху представения документ не е на неговия И., като
оспорва процесния запис на заповед като неистински. Заявява, че положеният
подпис прилича на неин, но тя никога не е подписвала този документ. Сочи, че
през периода 2005-2011 г. е теглила много кредити от “И. к.”, където е работела
ищцата, и е подписвала много документи в тази връзка. Поддържа, че никога и по
никакъв повод не се е задължавала да заплаща каквито и да било суми на ищцата,
поради което не се е обогатила неоснователно, нито тя е обедняла. Твърди, че за
процесния запис на заповед разбрала едва с получаване на нотариалната покана.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От Запис на заповед от 05.07.2011 г. се установява, че
на посочената дата ответникът И.Т.Г. е подписала запис на заповед, с който
безусловно и без протест се е задължила да заплати на ищеца А. П. М. сумата от
10 000.00 лв. при представяне на записа на заповед. Посочени са място на
издаване и място на плащане в гр. Б., както и дата на издаване – 05.07.2011 г.
Записът на заповед е предявен за плащане на 21.07.2017
г., видно от представените заверени копия на Нотариална покана от А. П. М. до И.Т.Г.
и Констативен протокол No 82, т. I, рег. No ****/21.07.2017
г. на нотариус с рег. No *** по РНК, с район на
действие РС- Б., в който е удостоверено предявяването за плащане на процесния
запис на заповед от ищеца на ответника, за което последната е положила подписа
си.
Относно горния документ - Запис на заповед от
05.07.2011 г., е открито производство по реда на чл. 194 от ГПК по оспорване
истинността му в частта относно авторството на подписа на ответника - И.Т.Г.,
като е изслушано заключението на вещото лице Д.Н.Д. по допуснатата
съдебно-техническа и графическа експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като компетентно и обективно. От
заключението на вещото лице се установява, че подписът за “И.” в
процесния Запис на заповед от 05.07.2011 г. е положен от И.Т.Г., както и че
ръкописният текст “И.Т.Г.” в този документ е изписан от И.Т.Г.. От заключението
се установява още, че ръкописният текст и подписът за И. в записа на заповед от
05.07.2011 г. с И. И.Т.Г. са оригинални, същите не са пренесени от друг
документ чрез програми или софтуерни продукти, прекопирване и други. Посочено
е, че са изписани с обикновен химикал.
Предвид така приетото заключение на вещото лице по
съдебно-графическа експертиза, съдът приема за недоказано проведеното оспорване
на истинността на документа относно автентичността на подписа на И.Т.Г.,
положен в Запис на заповед от 05.07.2011 г., поради което този документ се
явява истински, и като такъв се цени от съда като доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявен e иск за неоснователно обогатяване с правна
квалификация чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 10 000.00 лв., дължима по Запис
на заповед от 05.07.2011 г., издаден от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 от ТЗ, когато
приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях
поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на
правата по тях, той може да иска от И.я или платеца сумата, с която те са се
обогатили в негова вреда. Следователно предпоставки за възникване на правото по
иска по чл. 534 от ТЗ са действителен от формална страна менителничен ефект,
държане на ценната книга, прескрибирано или преюдицирано право по същата. В
случая са налице посочените предпоставки.
Процесният запис на заповед съдържа всички необходими
реквизити по чл. 535 от ТЗ, като са породили валидно менителнично задължение за
заплащане на посочената в него сума. Представената ценна книга съдържа
наименованието “запис на заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста
на същия. Налице е безусловна клауза за плащане на сумата от 10 000.00 лв. по записа
на заповед от 05.07.2011 г. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл.
537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ - на предявяване. Като място на издаване и
на плащане е определен гр. Б., а като ремитент А. П. М..
Менителничният ефект е издаден на 05.07.2011 г. и е положен подпис на И.я – И.Т.Г..
Същият е предявен за плащане на 21.07.2017 г. след изпратена от ищеца
нотариална покана на ответника, за което е съставен Констативен протокол No 82,
т. I, рег. No ****/21.07.2017 г. на нотариус с рег. No *** по РНК, с район на действие РС- Б..
Правата по записа на заповед са погасени в резултат на
прескрибирането му поради изтичане на специалната погасителна давност за
предявяване на прекия иск срещу платеца, която съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ е
тригодишна и тече от падежа. По силата на чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се
прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за
менителницата, като съгласно чл. 487, ал. 1 от ТЗ в случаите, в които падежът
на менителницата е определен на предявяване, какъвто е настоящият, кредиторът
трябва да предяви за плащане ценната книга в срок до една година от издаването й,
освен ако И.ят не е определил по-къс или по-дълъг срок. В посочените случаи
предвиденият в чл. 531, ал. 1 от ТЗ тригодишен давностен погасителен срок
започва да тече от изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 от ТЗ,
когато в този срок не е извършено предявяване за плащане.
В настоящия случай по дело безспорно се установява, че
записът на заповед е издаден на 05.07.2011 г. с падеж на предявяване, както и че
И.ят му не е определил срок за предявяването му за плащане. Записът на заповед
е предявен за плащане след изтичане на едногодишния срок от издаването му, а
именно на 21.07.2017 г. Предвид това погасителната давност е започнала да тече
с изтичане на едногодишния срок за предявяване на менителничния ефект- на
05.07.2012 г., и следователно е изтекла на 05.07.2015 г.
Налице е вреда за приносителя на записа на заповед- ищцата,
като поемател по записа на заповед, изразяваща се в невъзможността й да реализира
менителничното си имуществено право, а именно имуществото й не може да се
увеличи с паричната сума по ефекта в размер на 10 000.00 лв., поради погасяване
по давност на правото на вземане по ценната книга. Налице е и обогатяване на И.я
на процесния запис на заповед – ответницата по делото,
изразяващо се в спестяване на разходи за погасяване на задължението в размер на
10 000.00 лв., което същата се е задължила да плати по него, но не е платила
поради погасяването му по давност, т.е. в намаляване на пасивите в имуществото й.
По делото не са представени доказателства за плащане
от ответницата като И. и платец на записа на заповед на сумата по ценната книга
в размер на 10 000.00 лв., което обстоятелство подлежи на установяване в нейна
тежест.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правна квалификация чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща вземане по записа на
заповед от 05.07.2011 г., е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и направеното от ищцата
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да й заплати
направените от нея разноски по делото в размер на 1230.00 лв., от които 400.00
лв. за държавна такса и 830.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Т.Г., с ЕГН ********** ***, да
заплати на А. П. М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ
сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща вземане по Запис на
заповед от 05.07.2011 г., ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1230.00
лв. /хиляда двеста и тридесет лева/ за направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :