Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1038
Пловдив,петнадесети
юни 2017 год.
В
ИМЕТО НА Н А Р О Д А
Административен
съд – ПЛОВДИВ, IХ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Докладчик;
Велизар Русинов
при
секретаря Д.Й. , като разгледа докладваното от председателя административно
дело №1969 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото
е образувано по жалба на „***“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ*** със седалище и адрес
на управление гр. П. , ул. „*** против
ревизионен акт /РА/№Р-16001615004862-091-001/13.04.2016г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. П. , потвърден в оспорената част с Решение №463 от 11.07.2016 г. на Директор
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ДОДОП/ - гр. П., с който
на ревизираното лице/РЛ/жалбоподател в настоящото производство/ е отказан данъчен кредит в размер на 27193.40лв.,в едно с прилежащите лихви в
размер на 6595,85лв.Жалбоподателят
счита, РА в оспорената част за незаконосъобразен и необоснован,издаден в
противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства по съображения в
жалбата.В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява , не
формулира доказателствени искания не ангажира
доказателства , въпреки четено определение за доказателствената тежест .Не претендира разноски по делото. Ответникът
- Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.
П., чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в
ревизионния акт , решението на директор на Дирекция„ОДОП“ – П. , доводи
,изложени в о.с.з. и писмена защита.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Окръжна прокуратура П. не встъпва. Съдът в този състав, след преценка на становищата
на страните и събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван
в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в оспорената част.
Така постановеният от Директор на
Дирекция „ОДОП“ - П. резултат, и
подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.По същество жалбата е
неоснователна.При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в
обжалваната част съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16001615004862-020-01/26.06.2015 г. на компетентния за това орган при ТД на
НАП – гр. П./изменена / с обхват следните задължения: за данък по ЗДДС за периода 01.03.2013 г. –
30.04.2014 г. Определен е срок за
приключване на ревизионното производство считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено. Съгласно представена по делото:Заповед №
РД-09-518/30.04.2014 г.на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и и на органите , са били делегирани правомощия
по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. В законоустановения срок е съставен РД №
Р-16001615004862-092-001/16.03.2016г., против констатациите на който, в
законоустановения срок, е постъпило
възражение,което е взето в предвид от ответника. След определяне на компетентния орган , в
законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок, е издаден процесният Ревизионен акт.В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП”, който в срока
по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил пруцесното Решение
, с което е потвърдил процесния РА в
оспорената част , предмет на настоящото производство . Жалбоподателят оспорва
отказаното право на приспадане на данъчен кредит. Счита, че актът е
немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Жалбата е допустима,по същество е
неоснователна. От фактическа и правна страна, съставът приема следното:Ревизията
обхваща периода 01.03.2013 г. – 30.04.2014 г.Обжалва се непризнат данъчен кредит
в размер на 27 193,40 лв., формиран по фактури, издадени от „В. к.“ ЕООД, „Е. П. П. 1624“ ЕООД, „С.“
ЕООД, „КМ Г.Б.“ ЕООД, „М Т.“ ЕООД, „И. Ууд“ ЕООД и „В.“
ЕООД. Анализирайки документите, събрани в хода на извършени насрещни проверки
на преките доставчици, както и тези, предоставени от самото ревизирано лице,
органът по приходите е достигнал до извода, че фактурите, издадени от фирмите –
доставчици, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в
които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като
същите не отразяват реално извършени доставки на стоки. Правната норма, на
която е отказан данъчният кредит, е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която от своя страна
е основание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на
приспаднатия данъчен кредит от „***“ ООД. Дружеството жалбоподателят за
ревизирания период е било със съдружници
М.П.С. - 25 % участие, А. А. С. - 25 % участие и М. Г. М. - 50 % участие, като
последната е предоставила генерално пълномощно на съпруга си К.М., въз основа
на което последният е осъществявал множество сделки от името на дружеството,
водил е преговори и т.н. Впоследствие, в
края на 2014 г., се е установило, че К.М. и М.М. са извършвали
множество действия както във вреда на дружеството, така и във вреда на
останалите съдружници - М.С. и А.С.. Били са сключвани множество сделки, за които
последните са узнали впоследствие и които е нямало как да проследят в детайли.
Поради нанесените от М.М. и съпруга й вреди на дружеството, същата първо е
освободена като управител на дружеството, а след това и като съдружник. „***“
ООД е с предмет на дейност - търговия на едро и дребно с материали, гаражни и
интериорни врати, гранит, гнайс и други каменни облицовки. Доставките, предмет
на ревизионния акт,жалбопдателят твърди ,че били
свързани с предмета на дейност на дружеството и липсата на конкретна информация
у настоящите управители относно тях не означава задължително, че същите не са
извършени.Според жалбопдателя в счетоводството муу, всички фактури били осчетоводени, подаваните справки -
декларации по ЗДДС били коректни и жалбопдателя бил
заплатил фактурираната стойност на доставките, както и включения в тях ДДС,
дължим съгласно закона.Жалбоподателят твърди пред ответника и в настоящото
производство,че според него не били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на дружеството. Жалбоподателя бил предоставил цялата налична
документация относно въпросните сделки пред ответника по твърденията му. Жалбоподателят твърди също, че е в тежест на
органите по приходите било да съберат цялата необходима информация, за да издадат
един законосъобразен административен акт. Органите
по приходите са изпратили искания за предоставяне на документи и информация до
всички контрагенти на дружеството, издали фактурите по доставките, предмет на
доклада, но на практика не са получили обратни отговори, макар че всички
данъчно задължени лица са длъжни да предоставят на органите по приходите
исканата информация. По този начин, незаконосъобразното поведение на
доставчиците влече със себе си и неблагоприятни последици и за „***“ ООД, за
което възниква данъчна тежест поради факта на неизпълнение на доставчиците му
на техните законови задължения. Жалбоподателят счита, че е недопустимо
бездействието на трети лица да е основание за възникване на данъчна тежест за
жалбоподателя.По време на ревизията в резултат на връчено искане за представяне
на документи задълженото лице представя първични счетоводни документи:фактури
и счетоводни регистри във връзка с отчитането на извършените покупки на
стоки и услуги. Представени са платежни документи за разчитане с доставчиците и
счетоводни регистри за осчетоводяване на прихода и разхода по доставките.
Относно описаните в РД/РА и процесното решение на
Директор на ДОДОП П. седем преки доставчици от жалбоподателя -/ревизираното
лице//РЛ/, с ИПДПОЗЛ № Р-16001615004862-040-002/01.10.2015 г., са изискани
всички документи по доставките на стоки и услуги. В отговор от жалбоподателя са
представени пред ответника писмени обяснения и налични документи по доставките
от посочените доставчици. Представени са копия на получените фактури,
придружени с фискални бонове за плащане в брой. В представените писмени
обяснения представляващите „***“ ООД - А.С. и М.С. заявяват, че нямат
транспортни документи. В обекта им - склад под наем, находящ
се в землището на с.Ягодово, не са получавали фактурираните стоки и материали
от проверяваните доставчици. А.С. и М.С. отричат да са имали
контакти с проверяваните фирми. Не разполагат с транспортни документи, не знаят
от кой обект са натоварени или къде са разтоварени, нямат информация за чия
сметка е бил транспортът и кой фактически е извършил превозът. От името на „***“
ООД единствен контакт с проверяваните фирми е имало лицето К.М.. Стоките са
заявявани и получавани от К.М. Михайлов, пълномощник и съпруг на третия
управител на фирмата М. Г. М..В счетоводството на „***“ ООД са получавани
фактурите, извършено е плащане, фактурите са отчитани, съгласно разпоредбите на
Закона за счетоводството и са отразявани в дневниците за покупки с право на
пълен данъчен кредит.В хода на ревизията до М. Г. М., в качеството й на
съдружник и управител в ревизираното лице за периода 2013 г. – 2014 г. и до К.М.
Михайлов, в качеството му на упълномощено лице, съгласно търговско
пълномощно, нотариално заверено на 06.11.2012 г. предоставено от М.М. -
съдружник и управител на ревизираното дружество за периода 2013 г. - 2014
г., са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения
конкретно по доставките от седемте преки доставчици изброени поименно в
искането. Писмата са изпратени на постоянния и настоящ адрес на лицата в гр.П.,
ул. „Константин Величков“ № 34. Писмата са се върнали с гриф „непотърсено и
заминал/отсъства“, съгласно известие за доставяне.С цел установяване реалността
на извършените доставки и правото на данъчен кредит в хода на ревизията са
извършени насрещни проверки на описаните по-долу преки доставчици, по повод
издадени от тях фактури за доставки на стоки и услуги, както следва: „В. к.“
ЕООД е издало 3 броя фактури, по които през м.12/2013 г. „***“ ООД е
приспаднало данъчен кредит в размер на 4 571,43 лв. Предмет на доставките – ПДЧ
венге. Изпратено е искане за извършване на насрещна
проверка на „В. к.“ ЕООД. В хода на същата е установено, че дружеството, към
момента на проверката, е с прекратена регистрация по ЗДДС.Изготвено е ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите документи не са представени. Поради
непредставяне на документи не може да се докаже издаването на фактурите и
реалното изпълнение на доставките.Пред ответника от жалбоподателя са представени копия на трите фактури с
доставчик „В. к.“ ЕООД. Във фактурите е записан предмет на доставките ПДЧ венге 320 бр. Плащането е извършено в брой, съгласно
представени копия на фискални бонове от ЕКАФП, издадени от „без стационарен
обект“.При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че
изследваните фактури са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на „В. к.“
ЕООД. Назиф Али Ахмед е собственик и представляващ на „В. к.“ ЕООД до 22.5.2013
г. След тази дата представляващ дружеството е Ш.А.Х.. Установено е също, че във
„В. к.“ ЕООД не е имало назначени работници и служители. Следователно правилен
е изводът на ответника ,че проверяваният доставчик няма трудови ресурси, както
и търговски обект за извършване на дейност. Лицето е дерегистрирано
по ЗДДС считано от 20.02.2014 г. на основание чл.176 от ЗДДС, като лице, което
не може да бъде намерено на адреса за кореспонденция и адреса по ДОПК, не
изпълнява редовно задълженията си по ЗДДС и има публични задължения, чиято
стойност многократно надвишава наличните активи на фирмата. Органът по
приходите правилно констатира, че в случая липсват безспорни и конкретни
доказателства за извършване на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС на „ПДЧ венге 320 бр“. Това е така,
защото липсват доказателства за конкретния произход на стоките, както и за
транспорта им от доставчика до получателя. Не може да се установи от къде до
къде са транспортирани стоките, кога, как, от кого и за какво са използвани.
Пред ответника двамата настоящи управители на жалбоподателя категорично отричат
да са имали контакт с „В. к.“ ЕООД и да са получавали материалите по фактурите.
Същите не представят договори, нито каквито и да е други конкретни
доказателства за реално извършване на доставките и определяне вида на
материалите. М.С. и А.С. изрично заявяват, че не са получавали стоки/материали
от проверявания пряк доставчик. Последното се потвърждава и от липсата на
представени двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи. „Е. П. П. 1624“ ЕООД гр.София е издало 4 броя фактури, по
които през м.01 и м.02/2014 г. „***“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер
на 6 849,67 лв. Предмет на доставките – обков,
дюбели, технокол,
ХРS DOW и монтажна пяна. В хода на извършена насрещна проверка на „Е. П. П.
1624“ ЕООД е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите
документи не са представени. Поради непредставяне на документи не може да се
докаже издаването на фактурите и реалното изпълнение на доставките.От
жалбоподателя пред ответника са
представени копия на четири фактури с доставчик „Е. П. П. 1624“ ЕООД. Плащането
по фактурите е извършено в брой, съгласно представени копия на фискални бонове
от ЕКАФП. ЕКАФП е регистриран без стационарен обект и име на оператор. Други
документи не са представени.При извършена проверка в информационната система на
НАП е установено, че „Е. П. П. 1624“ ЕООД
е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
28.10.2014 г., при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От справка за
всички подадени уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда за периода 01.01.2013
г. - 30.06.2014 г. се установява, че дружеството е наело по трудови
правоотношения две лица - Петър М.Найденов на длъжност „мияч на превозни
средства-ръчно“ и Ирена Л.И. на длъжност „обслужващ магазин“ при основна
икономическа дейност на фирмата работодател „търговия на дребно извън търговски
обект“. За същия период не са подавани данни от осигурител по Декларация обр.6 относно задълженията на дружеството за задължителни
осигурителни вноски към двете лица, т.е. от същите не е полаган труд през
периода на издаване на фактурите. Не са установени данни за регистриран ЕКАФП с
дистанционна връзка с НАП, както и наличието на обект за търговия.От събрани
доказателства органът по приходите правилно е приел, че в случая липсват
безспорни и конкретни доказателства за извършване на доставка по смисъла на
чл.6 от ЗДДС на „обков, дюбели, технокол, ХРS DOW и
монтажна пяна“. Това е така, защото липсват доказателства за конкретния
произход на стоките, както и за транспорта им от доставчика до получателя. Не
може да се установи от къде до къде са транспортирани стоките, кога, как, от
кого и за какво са използвани. Двамата настоящи управители категорично отричат
да са имали контакт с „Е. П. П. 1624“ ЕООД и да са получавали материалите по
фактурите. Същите не представят договори, нито каквито и да е други конкретни
доказателства за реално извършване на доставките и определяне вида на
материалите. М.С. и А.С. изрично заявяват, че не са получавали стоки/материали
от проверявания пряк доставчик. Последното се потвърждава и от липсата на
представени двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи. „С.“ ЕООД гр.София е издало 3 броя фактури, по които през м.12/2014 г. и м.01/2015 г. „***“ ООД е
приспаднало данъчен кредит в размер на 3 642,27 лв. Предмет на доставките
– ПДЧ венге, технокол, Т.оторби и лепило за
ХРS. В хода на извършена насрещна проверка на „С.“ ЕООД е изготвено
ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В регламентирания срок исканите
документи не са представени пред ответника. След приключване на насрещната
проверка от доставчика са представени СД по ЗДДС за периодите м.12/2014 г. и
м.01/2015 г., както и следните счетоводни документи, касаещи същите периоди: главна
книга, касова книга, оборотна ведомост, хронологичен регистър на счетоводни с-ки, подробно описани в писмото на лицето. При прегледа им е
установено от ответника, че трите изследвани фактури са отразени в
дневника за продажби за периода, когато са издадени. И трите фактури са
отчетени счетоводно по сметка 703-Приходи от продажба на услуги. В
представените дневници за продажби предметът на доставките е записан като
„услуга“. От хронологичен дневник на сметка 501- Каса се установява наличие на
плащане в брой, само по фактура №**********/30.01.2014 г. От сочения за
доставчик „С.“ ЕООД не са представени пред ответника и в настоящото
производство никакви конкретни документи относно фактурираните доставки. Не са
представени документи, от които да е видно точно какъв вид услуги са
предоставени от доставчика в полза на ревизираното лице. Не са представени
доказателства относно материалите и стоките, вложени в услугите, и данни
за чия сметка са необходимите материали и стоки. Не са представени
договори, оферти, поръчки, споразумения и други доказателства във връзка с
възлагането и изпълнението на услугите. Не са представени данни за лицата,
осъществили контакти от страна на двете фирми - възложител и изпълнител,
относно договарянето на доставките,определянето на вида на услугите, лицата
които са извършили конкретните услуги и т.н. Не са представени никакви писмени
обяснения относно проверяваните доставки и издадени фактури. При ревизията от
самото ревизирано лице са представени копия на три броя фактури, с предмет
материали - ПДЧ венге, технокол, Т.оторби и лепило за ХРS. Пращането по фактурите е в брой,
съгласно приложени копия на фискални бонове, издадени от „безстационарен
обект“.При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че
„С.“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
16.07.2014 г. по инициатива на данъчен орган при наличие на обстоятелства по
чл. 176 от ЗДДС. Фирмата няма наети лица по трудови правоотношения. Не се
установява наличие на обект.Видно е, че в конкретния случай се установява
разминаване в записания предмет на доставките във фактурите, копия от които са
представени от ревизираното лице и предметът на доставките, отразен в
дневника за продажби на доставчика и по сметка 703-Приходи от продажба на услуги.
Фактически предметът на доставките не може да бъде установен еднозначно и
категорично поради факта, че „С.“ ЕООД в представените и описани
по-горе документи, не е представило заверени копия на издадените от самия него
фактури. Съставът споделя изводите на ответника ,че горните факти показват, че
разглежданите доставки са само документално оформени, без същите да са реално
извършени. „КМ Г.Б.“ ЕООД, гр.София е издало фактура № 70/05.03.2013 г. на
стойност 11 120,00 лв., по която през
м.03/2013 г. „***“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на
2 224,00 лв. Предмет на доставките – гаражни врати, различни размери. В
хода на извършена насрещна проверка на „КМ Г.Б.“ ЕООД е изготвено ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите документи не са представени.
Дружеството е било регистрирано по реда на ЗДДС на 06.12.2010 г. Считано от
31.07.2013 г. регистрацията на дружеството е прекратена, след установяване на
обстоятелства по реда на чл. 176 от ЗДДС. При направена проверка в
Търговския регистър е установено, че към датата на издаване на протокола
проверяваното лице няма управител, а също така няма информация за съдружници. В
Търговския регистър е посочено единствено, че собственик на капиталът на „КМ Г.Б.“
ЕООД е „Х.“ ЕООД с ЕИК ***. За периода м.03/2013 г. от дружеството не е
подадена справка-декларация по ЗДДС.При ревизията от самото ревизирано
лице е представено копие на процесната
фактура. Плащането е в брой, съгласно представен фискален бон от ЕКАФП. Други
документи не са представени.При извършена проверка в информационната система на
НАП е установено, че в „КМ Г.Б.“ ЕООД няма наети лица по трудови
правоотношения. Не се установява наличие на обект. За финансовата 2013 г.
от задълженото лице не е подадена ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО, т.е. не е
деклариран приходът от процесната доставка, както и
извършване на дейност. В конкретния случай липсват доказателства за конкретния
произход на стоките, както и за транспорта им от доставчика до получателя. Не
може да се установи от къде до къде са транспортирани стоките, кога, как, от
кого и за какво са използвани. Двамата настоящи управители, категорично отричат
да са имали контакт с „КМ Г.Б.“ ЕООД и да са получавали материалите по фактурата.
Същите не представят договори, нито каквито и да е други конкретни
доказателства за реално извършване на доставката и определяне вида на
материалите. М.С. и А.С. изрично заявяват, че не са получавали стоки/материали
от проверявания пряк доставчик. Последното се потвърждава и от липсата на
представени двустранно подписан приемо-предавателен
протокол.Установените от ответника
обстоятелства сочат, че разглежданата доставка е само документално
оформена, без същата да е реално извършена. „М Т.“ ЕООД, гр.София е издало
фактура № **********/13.12.2013 г. на стойност 7 475,00 лв., по която
през м.12/2013 г. „***“ ООД е
приспаднало данъчен кредит в размер на 2 528,33 лв. Предмет на доставките
– ПДЧ венге. Изпратено е искане за извършване на
насрещна проверка на „М Т.“ ЕООД. В хода на същата е установено, че
дружеството, към момента на проверката, е с прекратена регистрация по
ЗДДС.Изготвено е ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Исканите документи
не са представени. Поради непредставяне на документи не може да се докаже
издаването на фактурата и реалното изпълнение на доставката.Пред ответника от
ревизираното лице е представено само копие на процесната
фактура. Не е представен документ за извършено плащане. Не са представени
транспортни документи , документи за предаване и приемане на стоката, както и
стокова разписка във връзка с получаване на стоките и отчитането им
в счетоводството на дружеството.По данни от информационната система на НАП
фактурата е включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС на „М Т.“ ЕООД.
Дружеството е дерегистирано по инициатива на орган на
НАП, на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 15.04.2014 г. От изготвена
справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за
периода 01.01.2013 г. - 30.06.2014 г. се установява, че фирмата не е подавала
уведомления за наети по трудови и/или приравнени на трудови правоотношения
лица. Не са подавани декларации обр.6 и не са
декларирани начислени, дължими и/или изплатени задължителни осигурителни
вноски, както и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, което потвърждава липсата на
кадрова обезпеченост на „М Т.“ ЕООД за извършване на доставката. За финансовата
2013 г. дружеството не е подало ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО, т.е. не е
деклариран приходът от процесната доставка, както и
извършване на дейност. От всички събрани доказателства органът по приходите
правилно е установил, че в случая липсват безспорни и конкретни доказателства
за извършване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на „ПДЧ венге“. „И. Ууд“ ЕООД е издало 5
броя фактури, по които през м.03, 05, 06
и 07/2013 г. „***“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 5 362,50
лв. Предмет на доставките – дизелово гориво и трудов ресурс по договор. В хода
на извършена насрещна проверка на „И. Ууд“ ЕООД е
изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите документи не са
представени. Считано от 22.10.2013 г. регистрацията на дружеството по ЗДДС е
прекратена, след установяване на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.Пред
ответника от жалбоподателя е представено копие на процесните
фактури, в които като предмет е записано - дизелово гориво и трудов ресурс по
договор. Плащането на фактурите е извършено в брой, за което свидетелстват
представени фискални бонове. Същите са издадени от офис, а не от обект за
търговия с горива.Фактурите с предмет гориво са придружени от товарителници и
стокови разписки, с дати на издаване съответстващи на датите на фактурите.
Товарителниците не са заверени с подпис на получателяя.
В стоковите разписки също липсва подпис и печат на получател. В хода на
извършена ПУФО на „***“ ООД приключила с Протокол № 1400175/06.02.2014 г.,
присъединен към настоящото ревизионно производство, е извършена насрещна
проверка на доставчика „И. Ууд“ ЕООД. В хода на
същата от доставчика по пощата са изпратени документи, подробно описани в РД.
Органът по приходите при преглед на същите, както и на документите представени
от жалбоподателя правилно констатира, че
не са представени никакви конкретни доказателства за наличие на
стоката дизелово гориво. Не са представени доказателства за произхода на
дизеловото гориво, документи за съответствие по количество и качество, както и
акцизни документи за горивото. Товарителниците и стоковите разписки не
съдържат името и подпис на лицето, което е получило горивото. Не може да се
установи мястото на натоварване и конкретно мястото, където е получено
горивото; как е получавано от жалбоподателя
, кое лице го получава, къде се съхранява. Автомобилът цистерна, с
рег.№ ***, вписан в товарителниците, видно от свидетелството за регистрация на
МПС, е собственост на фирма „А.“ ЕООД , а представеният договор за
ползване на автомобила под наем от 11.02.2013 г. е сключен между
свързаните лица „М.“ ЕООД - наемодател и „И. Ууд“
ЕООД – наемател, които са с един и същ представляващ и управител - М.М..
Относно съхранение на горивото при „М Д. О.“ ЕООД не са представени
конкретни доказателства, кога са предоставени, какви количества са
предоставени, от кое лице са предадени и кое лице е приело на съхранение
стоката, адреса по местонахождение на съдовете, в които е съхранявано
горивото. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП/,предвижда,че договорът за превоз се установява с товарителница,
като съгласно ал. 2 на чл. 50 от ЗАП действителността на договора за превоз не
зависи само от издаването на този документ, а по-скоро от реквизитите, които се
съдържат в него. В чл. 53, ал. 1 от ЗАП товарителницата трябва да съдържа данни
за изпращача, за превозвача, мястото и датата на приемане на товара и мястото
на доставянето му, както името и адреса на получателя. В представените три броя
товарителници липсва подпис на получател, както и на лицето извършило превоза.
Според същите натоварването на горивото е извършено в Добровница, а
разтоварването в гр.П..По адм.преписка е налице становище от К.М., неподписано от
лицето, в което е посочено, че горивото, фактурирано от „И. Ууд“
ЕООД е закупувано регулярно през съответните месеци от бензиностанция на
фирмата-доставчик, находяща се в гр.П., като е
зареждан микробус, марка Пежо. Горните обяснения на К.М. не кореспондират с
представените пред ответника
документи.Фактурите не са придружени от фискални бонове, удостоверяващи
многократни зареждания с гориво на МПС от обект за търговия с горива. Наред с
горното при направена от ответника в хода на административното обжалване
проверка в масивите на НАП е установено от ответника, че от „***“ ООД не са
декларирани данни за притежаване на МПС.Двамата настоящи управители на
жалбоподателя категорично отричат да са имали контакт с
„И. Ууд“ ЕООД и да са получавали стоките
по фактурите. Същите не представят никакви конкретни доказателства за реално
извършване на доставките на дизелово гориво по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Относно
фактурите с предмет „трудов ресурс по договор“ от „***“ ООД е представено копие
на Договор за предоставяне на трудов ресурс от 01.02.2013 г., сключен между „***“
ООД с МОЛ А.С. - възложител и „И. Ууд“ ЕООД с МОЛ М.М.
- изпълнител. Предметът на договора е: Възложителят възлага на Изпълнителя да
предостави трудов ресурс за срок от 01.02.2013 г. до 31.03.2013 г., срещу
възнаграждение 18 000,00 лв., със срок за плащане до края на месец март 2013 г.
Това са членове 1, 2 и 3 от договора. В следващият чл. 4 е
посочено, че задължението на Изпълнителя
„И. Ууд“ ЕООД е да изработи посоченото в т.1
от настоящия договор, така че то да отговаря на следните изисквания: да има
разрешително за дейността /лиценз/. Според чл.5 Изпълнителят се задължава да
изработи и предаде посоченото в предходния член в срок от три дни за всяка
доставка. Съгласно чл.7 от договора изпълнението на услугата се осъществява с
личен труд.В хода на извършена ПУФО на „***“ ООД относно доставката на „трудов
ресурс“ от „И. Ууд“ ЕООД е представено копие на
договора от 01.02.2013 г., подробно описан по-горе. Във връзка с договора са
посочени две лица, наети по трудови правоотношения от „И. Ууд“ ЕООД в периода 01.02.2013 г. -31.08.2013 г., а именно:
Й.Л. наета от 01.02.2013 г. и Б. И. наета от 04.02.2013 г. Същите са наети на
длъжност „обслужващ бензиностанция“. Видно е, че липсват конкретни
доказателства за извършване на услугата „предоставяне на трудов ресурс“ с
доставчик „И. Ууд“ ЕООД. От прегледа на всички
представени документи не става ясно какъв трудов ресурс е предоставен от
изпълнителя „И. Ууд“ ЕООД на ревизираното лице. Колко
на брой човека, с каква квалификация са били необходими на „***“
ООД като получател. Кога и как са предоставени работниците. Какви дейности
са извършвали в работата си. На какъв обект са работили, с какво работно време
и с какво трудово възнаграждение. Не става ясно как е формирана стойността на
трудовия ресурс, записана във фактурите, а именно: 7 000 лв., по фактура №
**********/21.03.2013 г. и 8 000
лв., по фактура № ********* /23.03.2013 г. Съгласно чл. 9 от ЗДДС услуга по
смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока. Доставка на
услуга е всяко извършване на услуга, съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока и
услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната.Горните факти показват, че разглежданите доставки са само документално
оформени, без същите да са реално извършени.„В.“ ЕООД е издало две фактури, по
които през м.11 и м.12/2013 г. „***“ ООД
е приспаднало данъчен кредит в размер на 2 015,20 лв. Предмет на
доставките – ESP, мрежа и лепило/шпакловка.Изпратено е искане за извършване на
насрещна проверка на „В.“ ЕООД. В хода на същата е установено, че дружеството,
към момента на проверката, е с прекратена регистрация по ЗДДС. Изготвено е
ИПДПОЗЛ, връчено лично на лицето представляващо дружеството. Исканите документи
не са представени. Поради непредставяне на документи не може да се докаже
издаването на фактурите и реалното изпълнение на доставките.Пред ответника
от ревизираното лице са представени
единствено копия на фактурите, придружени от фискален бон, издаден от безстационарен обект. Не са представени транспортни
документи, документи за предаване и приемане на стоката, както и стокови
разписки във връзка с получаване на стоките и отчитането им
в счетоводството на дружеството.По данни от информационната система на НАП
е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на „В.“
ЕООД. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на
орган на НАП на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 16.07.2014 г. Установено
е също, че през м.11 и м.12/2013 г.
/периодът на издаване на фактурите/ във „В.“ ЕООД не е имало назначени
работници и служители. За финансовата
2013 г. дружеството не е подало ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО, т.е. не е
деклариран приходът от процесните доставки, както и
извършване на дейност. „В.“ ЕООД не е декларирало търговски обект.Горните факти
са дали основание на органа по приходите да констатира наличие на обстоятелства
за липса на доставка и отказ на данъчен кредит по гореописаните доставки, на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.Правният спор в случая се свежда до това налице
ли са действително извършени доставки по процесните
фактури. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен
данък” по смисъла на чл.70, ал.5, но по аргумент от противното това е всяка
една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на
императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на
стока и услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от
ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит,
то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е
„неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за
непризнаване правото на данъчен кредит.За да откаже претендираното
от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните
фактури, органът по приходите е приел, че няма доказателства, които да
установяват реално извършване на сделки по спорните фактури. Предвид
установените в хода на ревизията факти и обстоятелства , които не бяха
опровергани и в хода на настоящото производство единственият логичен извод е,
че в случая се касае за създаване на частни писмени доказателства, които обаче
не обективират конкретно осъществени доставки. Като
частно-правни документи, които не са снабдени с материална доказателствена
сила, те следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства, относими към спорните доставки, както е сторил органът по
приходите. По отношение на доставките с предмет услуги следва да се посочи, че
липсата на кадрови потенциал предопределя невъзможността, както за възникване
на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникването му, по процесните фактури. Този факт потвърждава извода на
ревизиращите, че сделките са оформяни само документално, без да е налице
фактическо приемане-предаване и реално осъществяване на доставка. Горните
изводи на ответника,съставът споделя и важат и по отношение твърдяните
от жалбоподателя доставки на материали.
В тази връзка при настоящата ревизия за установяване действителността на
доставките по фактурите, издадени от посочените доставчици детайлно са
изследвани произходът и местонахождението на материалите, предмет на доставките,
начина на индивидуализирането или фактическото им предаване, движението на тези
материали - транспортиране, товарене, разтоварване, съхранение и наличието на
необходимите документи, доказващи осъществяването на тези действия, лицата,
осъществили тези действия и наличието на необходимата кадрова и
материално-техническа обезпеченост за извършването им, както и други факти,
които водят до заключението, че декларираните доставки не са и не биха могли да
бъдат осъществени. Разпоредбата на чл.
24 от ЗЗД,предвижда,че прехвърляне на собствеността върху родово определените
стоки става в момента, в който страните не само са се споразумели за
количеството и стойността на сделката, но и са определили конкретната стока,
предмет на сделката, а при липса на такова определяне - в момента на
фактическото й предаване. Определянето на стоката, предмет на доставката, може
да стане с физическото й отделяне в отделна опаковка, склад, транспортно
средство или посредством индивидуализирането й по друг начин, еднозначно сочещ
за коя стока рискът се носи от купувача. Без доказателства за предаване на
стоките не може да бъде прието за доказано, че е прехвърлена собствеността
върху тях, т. е. не е доказано изпълнение на дължимата от продавача престация.Фактът, че лицето разполага с първичен счетоводен
документ, не означава че същият автоматически доказва отразените в него
обстоятелства. Като вид счетоводен документ, използван в случая да докаже
изгодни за получателя по него факти, фактурата се ползва с доказателствена
сила, доколкото отговаря на останалите събрани в хода на ревизионното
производство документи, но от събраните такива разгледани в своята съвкупност и
цялост е видно, че същите обосновават единствено възможния правилен извод, че
тези стоки или услуги не са реално доставени и осъществени от въпросния
доставчик. Следва да се има предвид и обстоятелството установено пред ответника
а именно, че двамата настоящи управители на жалбоподателя, категорично отричат
да са имали контакт с описаните по-горе преки доставчици и да са получавали
материалите и услугите по фактурите. Същите не представят договори, нито
каквито и да е други конкретни доказателства за реално извършване на доставките
и определяне вида на материалите и услугите, както и за тяхното последващо
използване и разпореждане. М.С. и А.С. изрично заявяват, че не са получавали
стоки /материали/ и услуги от проверяваните преки доставчици. Последното се
потвърждава и от липсата на представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Според обяснение на М.С.
/стр.211 от преписката/ закупените стоки от изследваните доставчици са ползвани
за лични нужди на К.М., т.е. не са ползвани за последващи облагаеми доставки,
което е едно от основанията за ползване на право на приспадане на данъчен
кредит, регламентирано в чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Извършването
на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването
на който възникват и определени права за данъчния субект. В този смисъл, в
тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на такъв факт.Обратно,
отсъствието на доставка е отрицателен факт, изводите за който следват въз
основа на анализ на други факти и обстоятелства. В този смисъл в тежест на
органите по приходите е да се докаже този факт, което следва да стане след
логичен анализ на събраните по време на ревизията факти и обстоятелства, което
обосновано и мотивирано е сторено от ревизиращия екип.Поради гореизложеното и
на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1, както и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС правилно е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 193,40 лв. по фактурите
издадени от гореописаните доставчици, за което са начислени и прилежащите лихви
от 6 595,85 лв.Спорът в случая се свежда до това налице ли са действително
извършени доставки по процесните фактури. В закона
няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък” по смисъла
на чл.70, ал.5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при
която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови
разпоредби. Доколкото наличието на
доставка на услуга, по смисъла на чл.9 от ЗДДС, е кумулативно условие за
възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на
реална доставка на услуга е „неправомерно” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване правото на
данъчен кредит.Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен
кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка, по
смисъла на чл.9 от ЗДДС. Затова при
преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката
спорното право, същият има правомощието да провери дали фактически е
осъществена доставката, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви
предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да
възникване правото на приспадане на данъчен кредит. За да откаже претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, ответникът правилно е приел, че липсват доказателства, които да
установяват извършване на сделки по спорните фактури. От своя страна това е
основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя
по тези доставки, а именно жалбоподателя.В процесния
случай правилно е приел ответнкът ,че липсата на
доставки и на кадрови потенциал необходим за извършването им предопределя
невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне
датата на възникването му, по процесните фактури.
Този факт потвърждава извода на ревизиращите, че сделките са оформяни само
документално, без да е налице фактическо приемане-предаване и реално
осъществяване на доставка. При липса на доказателства за реално извършена
доставка, като основен правопораждащ факт за
приспадането на данъчен кредит, за лицето не може да възникне право на
приспадане на данъчен кредит в съответния размер по издадените фактури, на
основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Жалбоподателят притежава данъчни документи
издадени от доставчици /описани в РД/РА/, но за целите на данъчното облагане е
необходимо да са налице безспорни доказателства, че документираните в тези
фактури доставки, са извършени. Процесните фактури, макар и формално да съдържат
изискващите се от закона реквизити, са в противоречие с изискването на ЗДДС,
тъй като са издадени без реално да е извършена доставка и съответно възникнало
данъчно събитие. Налице е хипотеза, при която доставчикът е начислил
неправомерно данък, без да са осъществени доставки. Законът не свързва правото
на данъчен кредит, единствено с издаването на фактури, а поставя изискването да
са налице осъществени доставки. Само по
себе си посочването на ДДС във фактура, без
да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на
приспадане за получателя. В този смисъл е и практика на Съда на европейския
съюз в Люксембург в Решение от 13 декември 1989 г., „Genius Holding BV” срещу „Staatssecretaris van Financiën”
/C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19
септември 2000 г. „Schmeink & Cofreth
AG & Co. KG” срещу „Finanzamt Borken”
и Manfred Strobel срещу „Finanzamt
Esslingen” /C - 454/98/. Фактура, която не
документира реално осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е с
невярно съдържание. Съставът споделя изводът на ответника , че предвид
посочените по-горе в процесното решение РД и РА факти
и обстоятелства, относно спорните доставки не може да се направи извод, че
жалбоподателят при осчетоводяването и посочването на процесните
фактури в дневниците си за покупки е действал добросъвестно, и че в търговската
си дейност е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да
се увери, че взаимоотношенията му с конкретния доставчик не го довеждат до
данъчна измама.
При липса на доказателства за реалност на
доставките, неправилно би било решаващият орган да пренебрегне това
обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като
в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на
облагаеми сделки /Решение № 9933/09.07.2012г., № 10962/03.08.2012г. на ВАС/.
Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка
( обратното не се установява по преписката и в настоящото производство),
нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. При
тази фактическа обстановка, тъй като не е доказано наличието на облагаеми
доставки по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, то правилно и законосъобразно на
жалбоподателя е отказано от ответника право на приспадане на данъчен кредит общо
в размер на 27193,40лв. и прилежащите лихви
в размер на 6595,85лв..Приетите от ответника релевантни факти и обстоятелства
по спора съответстват на констатациите в ревизионния акт и на събраните по
делото доказателства. В производството пред ответника и в настоящото производство
жалбоподателят не е доказал, че са изпълнени всички кумулативно предвидени
предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. От данните
по делото е видно, че правото на данъчен кредит по доставките е отказано на
основание чл. 70, ал.5 във вр. с чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС
по фактури и доставчици ,писани в РД/РА и процесното
Решение . По отношение на спорните доставки ответникът правилно е посочил, че в
тежест на жалбоподателя е било да представи доказателства относно фактите,
обуславящи признаването на претендираното от него правото на данъчен кредит. Настоящия
състав на съда споделя изводът на ответника, че жалбоподателят не представи доказателства, с които да бъде
установено, че твърдяните
доставки - предмет на издадените фактури, действително са били осъществени. От
всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт, предмет на
настоящото производство е правилен и законосъобразен, поради което жалбата като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на Дирекция „ОДОП”П. при ЦУ на НАП , същото като основателно
следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.3 ДОПК да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати на Дирекция „ОДОП”П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1563.77лв.
/хиляда петстотин шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/лева ,
определен съгласно Наредба № 1 на ВАдвС от
09.007.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден
от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 и чл.161, ал.3 ДОПК
Административен съд - П., І отделение, ІХ състав,
Р Е
Ш И:
Отхвърля
жалбата на „***“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ***
със седалище и адрес на управление гр. П. , ул. „*** против ревизионен акт /РА/№Р-16001615004862-091-001/13.04.2016г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П. , потвърден в оспорената
част с Решение №463 от 11.07.2016 г. на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ДОДОП/ - гр. П..Препис
от акта да бъде изпратен на страните. Осъжда
„***“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ*** със седалище
и адрес на управление гр. П. ,
ул. „*** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" /ОДОП/гр.П. пи ЦУ на НАП,разноски в размер на 1563.77лв. /хиляда петстотин шестдесет и
три лева и седемдесет и седем стотинки/лева. Препис от акта да бъде изпратен на
страните. Решението може да бъде
оспорено с касационна жалба пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14 дневен срок от
съобщаването и връчването му на страните.
Съдия: