№ 44241
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110101843 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от „Априком“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „**** № 5, срещу следните лица:
В. Е. Е., ЕГН: ************,
Л. А. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, бул. „********* III“
********,
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.618.23.4.16 с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4,
брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейнсот , при
съседи: на същия етаж – 68134.618.23.4.8 и 68134.618.23.4.12, под обекта –
68134.618.23.5 и 68134.618.23.4.11, над обекта – няма, находящ се на втория етаж в
сграда с идентификатор 68134.618.23.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.618.23, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85%
ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.618.23,
находящ се в гр. София, кв. „**** № 5-7, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м).
- „Порцелика“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***4,
по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.618.23.4.16 с площ
от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейнсот , при съседи: на
същия етаж – 68134.618.23.4.8 и 68134.618.23.4.12, под обекта – 68134.618.23.5 и
1
68134.618.23.4.11, над обекта – няма, находящ се на втория етаж в сграда с
идентификатор 68134.618.23.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.618.23, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85%
ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.618.23,
находящ се в гр. София, кв. „**** № 5-7, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м), и за
осъждане на същия да предаде на ищеца владението на имота.
В исковата молба се твърди, че до 14.12.2012 г. ищецът бил единствен
собственик на УПИ V-23 от квартал 358а по плана на гр. София, местност „Левски“, к-
с „Ботевградско шосе-север“, с площ по графични данни 1360 кв.м, с идентификатор
68134.618.23. В посочения имот същестувала стара сграда с идентификатор
68134.618.23.4, която служела за осъществяване на търговската дейност на ищеца. В
качеството си на собственик на поземления имот ищецът построил 2-етажна и 4-етажна
пристройка към съществуващата стара сграда. Със Заповед № РД09-54/11.04.2000г. на
кмета на район „Подуяне“ било одобрено частично изменение на разгърнатата
застроена площ, касаещо тези две нови пристройки. В писмо на СО-НАГ от
03.08.2021г. било посочено, че пристройките са две, съставени от ниско и високо тяло,
като ниското 2-етажно тяло представлява връзка със съществуващата стара сграда и
новото 4-етажно тяло. Твърди се, че на 14.12.2012г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 99, том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г., ищецът
продал на първия ответник В. Е., който към този момент бил в граждански брак с
втория ответник Л. Е., административно-стопанска сграда на четири етажа, изградена в
североизточната част на посочения УПИ, която сграда била описана със застроена
площ от 376 кв.м, състояща се от първи етаж на кота -1,20 м, втори етаж на кота +3,00
м, трети етаж на кота +5,80 м, четвърти етаж на кота +8,60 м и подпокривен етаж на
кота +11,40 м, заедно с 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. На
10.05.2018 г. съпрузите ответници сключили брачен договор с вх.рег.
29639/11.05.2018г., акт № 184, том V, дело № 20942/18г., партидна книга том 248606,
530334, 550539 при Служба по вписванията, с който била прекратена съществуващата
съпружеска имуществена общност, като в индивидуална собственост на съпругата Л.
Е. били прехвърлени придобитите по време на брака недвижими имоти, а именно
административно-стопанска сграда на четири етажа, в която попадали редица
самостоятелни обекти в сграда, измежду които е процесният с идентификатор
68134.618.23.4.16 с площ от 92,93 кв.м, заедно с 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху УПИ, в която е разположена сградата. На 18.07.2019 г. с нотариален акт № 131,
том II, рег.№ 3392, дело № 284/2019 г. ответницата Л. Е. продала на третия ответник
„Порцелика“ ЕООД процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.618.23.4.16 с площ от 92,93 кв.м, находящ се на втория етаж в сграда № 4 на кота
+3,00 м, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.618.23, заедно с 5,55%
2
ид. ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1.85% ид. ч. от правото на
собственост върху поземления имот. Понастоящем имотът се ползвал от третия
ответник, който възпрепятствал достъпа на ищеца до същия. Твърди се, че ищецът не е
прехвърлял на първия ответник правото на собственост върху процесния имот. В тази
връзка се сочи, че процесният недвижим имот е част от двуетажна пристройка към
съществуващата стара сграда, собственост на ищеца, като както двуетажната, така и
четириетажната пристройка имат спомагателни функции към съществуващата сграда.
Сочи, че се в нотариалния акт от 14.12.2012г. било посочено единствено, че ищецът
продава на първия ответник четири етажна сграда, но не и двуетажна сграда-
пристройка. Предвид което счита, че първият ответникът не би могъл да
прехвърли на втория, респ. вторият ответник на третия, правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Е. и Л. Е. оспорват предявените искове.
Твърдят, че построената въз основа на издаденото на ищеца разрешение за строеж,
одобрени архитектурни проекти и въведена в експлоатация административна сграда се
състои от двуетажно и четириетажно тяло в рамките на застроената и разгърната площ
по одобрени архитектурни проекти и в цялост представлява една обща сграда. Твърдят,
че двуетажната част на административно-стопанската сграда не е самостоятелна и
отделна сграда, като ищецът неоснователно се опитвал да представи двуетажната част
от тази сграда като самостоятелна такава. Сочат, че за двуетажната част не са издавани
самостоятелни строителни книжа – разрешение за строеж, одобрени инвестиционни
проекти, таблица за площообразуване и удостоверение за въвеждането в
експлоатация, именно, защото е част от четириетажната административна сграда.
Сочат, че с нотариалния акт от 14.12.2012г. ответникът В. Е., докато бил в брак с
ответницата Л. Е., купил от ищеца административно-стопанска сграда със ЗП от 376
кв.м. и РЗП от 1560,50 кв.м., който включвал в обема си на ет. 2 (кота +3,00 м) от
същата сграда две помещения, които след одобрението на кадастралните карти и
регистри на района били заснети като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.618.23.4.16 с предназначение за търговска дейност, като този обект бил част от
сграда, предмет на договора за покупко-продажба, сключен между ищеца и първия
ответник. Отделно от това, твърдят, че липсват доказателства,ч е към датата на
продажбата на административно-стопанската сграда през м.12.2012 г. част от
помещенията на втория етаж в нея да са били обособени и отделени като
самостоятелен недвижим имот. На следващо място правят възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност. В тази връзка твърдят, че са били добросъвестни
владелци и спрямо тях е приложим петгодишният давностен срок, който е изтекъл на
15.12.2017 г., тъй като владението на имота, включително и на процесния, им било
предадено от ищеца през м. 12.2012 г. след заплащането на продажната цена, като
3
ищецът никога не е оспорвал правото им на собственост върху същия. Не оспорват, че
на 10.05.2018 г. са сключили брачен договор, по силата на който придобитата от тях
административно-стопанската сграда преминала в изключителна собственост на
ответницата Е., която и след това продължила да владее имота спокойно и
необезпокоявано. Не оспорват, че на 18.07.2019 г. ответницата Е. е продала процесния
самостоятелен обект с идентификатор 68134.618.23.4.16 на третия ответник, който
продължил осъществяваното от тях владение върху имота. Ето защо молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Порцелика“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е собственик на
процесния недвижим имот. В тази връзка твърди, че на 14.12.2012 г. ищецът е продал
на първия ответник, който към този момент бил в брак с втория ответник, цялата
административно-стопанска сграда на четири етажа със ЗП от 376 кв.м., в която на
втория етаж се намирал процесния имот. Твърди, че впоследствие В. Е. и Л. Е.
обособили притежаваните от тях обекти в сградата като самостоятелни обекти, в това
число процесния такъв, който наред с други самостоятелни обекти в сградата, бил
закупен от „Порцелика“ ЕООД на 18.07.2019 г. С оглед изложеното, счита, че към
настоящия момент „Порцелика“ ЕООД е единствен собственик на процесния имот.
При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в полза на ответното
дружество придобивна давност. Твърди, че от момента на закупуването на процесния
имот ответникът владее същия, като към владението му присъединява владението,
осъществявано от неговите праводатели. Счита, че и „Порцелика“ ЕООД, и неговите
праводатели, са били добросъвестни владелци. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1. По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието на иска –
конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало правото му на
собственост върху процесния недвижим имот;
- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от
ответниците В. Е. и Л. Е. (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на
фактическата власт); фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е
упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица спиране или
прекъсване течението на срока на придобивната давност.
2. По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието на иска –
конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало правото му на
4
собственост върху процесния имот;
- че процесния имот се владее от ответника „Порцелика“ ЕООД;
- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от
ответника „Порцелика“ ЕООД (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на
фактическата власт); фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е
упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица спиране или
прекъсване течението на срока на давността.
В тежест на ответниците по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК В. Е. и
Л. Е. е при установяване на горните обстоятелства да докажат:
- че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по
силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99,
том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г., респ. че процесният недвижим имот е бил
обект на продажбата;
- момента и начина, по който са установили фактическа власт върху процесния
имот, упражняването на фактическата власт върху имота и продължителността (във
връзка с което е приложима и презумпцията по чл. 83 ЗС) най-малко пет години. На
основание чл. 69 ЗС намерението на ответниците за своене на вещта се предполага до
доказване на противното.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 108 ЗС, а именно
„Порцелика“ ЕООД, е при установяване на горните обстоятелства да докаже:
- че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по
силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 131,
том II, рег.№ 3392, дело № 284/2019 г., респ. че процесният недвижим имот е бил обект
на продажбата, както и че към датата на сключването му праводателят му е бил
изключителен собственик на същия;
- наличието на правно основание, на което осъществява владението върху
процесния имот, което да е противопоставимо на ищеца;
- момента и начина, по който е установил фактическа власт върху процесния
имот, упражняването на фактическата власт върху имота и продължителността (във
връзка с което е приложима и презумпцията по чл. 83 ЗС) най-малко пет години (вкл.
това на праводателите му). На основание чл. 69 ЗС намерението на ответниците за
своене на вещта се предполага до доказване на противното.
Приложените към исковата молба и нейните отговори доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
Искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза е
основателно с оглед необходимостта от специални знания за изясняване на спора.
Искането на ищеца за изискване на екзекутивна документация относно одобрен
5
архитектурен проект допустимо, относимо и необходимо, тъй като изисканата
документация ще бъде използвана от вещото лице по делото, от съда при
разглеждането и разрешаването на спора и от страните, които с оглед същината на това
доказателствено средство ще могат непосредствено, в рамките на настоящото
производство да упражнят правото си на защита във връзка с така постъпилата
документация.
Искането на ответниците В. Е. и Л. Е. за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятества е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено.
Искането на ответниците В. Е. и Л. Е. за задължаване на ищеца да представи в
оригинал одобрения на 28.06.2000 г. архитектурен проект или копие на същия в мащаб
1:1 е ненеобходимо, тъй като вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза следва да изготви заключението след преглед на същия оригинал.
Искането на ответника „Порцелика“ ЕООД за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства е допустимо, относимо и необходимо, поради което
следва да бъде уважено.
В полза основно на страните по делото е да се опитат за последен път да се
спогодят с оглед сложно изградената в субектно и обектно отношение фактическа и
съответно правна обстановка по настоящия спор, което ще изисква излишна
процесуална енергия и време както от страните, така и от самия съдебен състав.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да уточни с молба с препис за ответника на
какво точно основание твърди, че е собственик на процесния имот, като предявява
вещни претенции срещу тримата ответници по делото.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2024 г. от 10,30 ч, за когато да се призоват страните и
вещото лице с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца – и препис от
отговорите на ответниците.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че към датата на исковата молба и понастоящем
ответникът „Порцелика“ ЕООД упражнява фактическа власт върху процесния имот и
не допуска ищеца до същия имот;
6
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейните отговори.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община-направление „Архитектура и
градоустройство“ да представи в срок до ОСЗ заверен препис от екзекутивната
документация, подробно описана в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба
(л. 3 по делото).
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели на ответниците В. Е. и Л. Е. при режим
на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели на ответника „Порцелика“
ЕООД при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на допуснатите гласни доказателства – първото
по делото открито съдебно заседание, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че ако
свидетелите не бъдат доведени за разпит, без да се доказват уважителни причини за
това, делото ще се гледа без тези доказателства.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице Василка
Дамянова, което след запознаване с материалите по делото и извършване на
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси, както и
на задачите в отговора на исковата молба на В. Е. и Л. Е., при депозит от 300 лв.,
вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението, и при депозит от 300 лв., вносим от
ответниците В. Е. и Л. Е. в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА оглед на процесния имот на 18.12.2023 г. от 12,30 ч с участието
на вещото лице, ищеца, ответниците и техните процесуални представители, както и на
28.12.2023 г. от 12,30 ч - при необходимост за това.
УКАЗВА на ответника „Порцелика“ ЕООД, че следва да предостави достъп до
имота на вещото лице.
Непредоставянето на достъп и/или създаването на затруднения за извършването
на огледа влече налагане на глоба по чл. 91 вр. чл. 89, т. 2 ГПК, както и прилагане на
процесуалната тежест по чл. 161 ГПК, а именно – приемане за доказани на фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
УКАЗВА на страните, че непредставянето на доказателства за внесени депозити
в срок влече отмяна на акта относно допускане на експертизата по съответно
поставените от тях въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ответниците В. Е. и Л. Е.).
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
7
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ да изготвя справки дали са
живи всички страни - физически лица по делата.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8