Решение по дело №810/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 5491/10.04.2023г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна срещу Решение № 280/20.02.2023г., постановено по АНД № 20223110204731/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 22 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на „В.Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че районния съд неправилно е отразил фактическата обстановка. Излагат се доводи, че неправилно случаят е преценен като маловажен. Твърди се, че неправилно въззивният съд е счел, че дружеството няма налагани други наказания за подобен вид нарушение, като се сочи, че именно 22-ри състав на Районен съд – Варна е разгледал АНД №4870/2022, чийто предмет е било НП, издадено на „В.Т.“ ЕООД за идентично нарушение. Моли се обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Ответникът – „В.Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представил адв. К., оспорва жалбата. Позовавайки се на Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г., твърди, че преценката на административнонаказващия орган за маловажност по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Счита, че правилно е преценено, че към момента на постановяване на решението, дружеството няма друго влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение. Излага съображения, че дружеството развива своята дейност повече от 15 години и през този период не е било наказвано, което разкрива една изключително ниска степен на обществена опасност. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Районен съд – Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

През 2022г. е извършена комплексна проверка на документи на превозвача „В.Т.“ ЕООД, който притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 година. От проверените документи – пътни книжки и справки за технически прегледи, проверяващите установили, че дружеството е извършило таксиметрова дейност с лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **, за който към 24.05.2021г. е нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, както и че такова удостоверение е липсвало в периода 21.05.2021г. – 07.06.2021 година. Предвид констатациите на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 34, т. 7, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, надлежно връчен на представител на „В.Т.“ ЕООД. В законоустановения срок не е постъпило възражение пред административнонаказващият орган. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове. Районен съд – Варна е счел обаче, че неправилно АНО не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай показва занижена степен на обществена опасност, доколкото липсват данни на дружеството да са налагани наказания за подобен вид нарушения. Изложил е мотиви, че нарушението е извършено в кратък срок след изтичане на удостоверението и липсват данни за каквито и да е вредни последици. С тези мотиви въззивният съд е отменил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде отменено.

Приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. С нормата на чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г. е въведено условие за регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискванията, определени с тази наредба, и да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.

Изложените мотиви на въззивния съд за приложимост на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от настоящата инстанция. Релевантни за квалификацията за маловажно нарушение по чл. 28 от ЗАНН и приложими съгласно чл. 11 от ЗАНН са критериите на чл. 93, т. 9 от НК. Нормата предполага липса или незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства, поради които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Доколкото административното нарушение по чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. е формално такова по своя характер, то резултатът за липсата или незначителност на вредните последици е ирелевантен, т.е. от значение е наличието на други смекчаващи обстоятелства. За да обусловят по-ниска степен на обществена опасност, смекчаващите обстоятелства следва да бъдат многобройни или изключителни такива, като в случая съдът счита, че такива не са налице.

Макар и действително да не е налице повторност на извършеното нарушение, както твърди жалбоподателят, касационната инстанция счита, че това не следва да освободи дружеството от административнонаказателна отговорност. В тази връзка се явява основателно възражението направено с жалбата, че въззивния съд е разгледал АНД № 4870/2022, чийто предмет е било НП, издадено на „В.Т.“ ЕООД за идентично нарушение, поради което съдът счита, че се опровергава и твърдението на жалбоподателя, че през 15-те години, през които е осъществявал дейност, не е бил санкциониран.

В настоящия случай нарушението е с продължителност 18 дни и видно от пътната книжка през цялото време са извършвани таксиметрови превози на пътници. Само на процесната дата с автомобила са извършени 18 броя таксиметрови превози, видно от отчета на водача. Макар и дружеството да е отстранило нарушението преди извършването на проверката, това не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Касационната инстанция счита, че по този начин се засягат обществени отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници, и настоящото нарушение не е с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.

При този изход на спора и предвид чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 160.00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП. В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че с Определение № 472/23.03.2023г., постановено по а.н.д. № 20223110204731/2022г., Районният съд е осъдил Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна да заплати на „В.Т.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 400.00 лева. В настоящото производство съдът не е бил сезиран с жалба срещу постановеното определение, поради което не следва да се произнася относно присъдените разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 280/20.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110204731/2022г. по описа на Районен съд – Варна, 22 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на „В.Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ