Решение по дело №21/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 221/1.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на първи март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Радослава Цоневска	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛА.КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 21 по описа на съда за 2022 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на А.А.С. с ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-367#1/16.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-711-6/18.11.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен, респ. да се измени, като бъде намалена така определената за възстановяване сума. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. № 1773/23.02.2022 г., с която адв. А., като пълномощник на жалбоподателката, моли съда да отмени оспореното решение. Сочи, че съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят вземанията, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-367#1/16.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-711-6/18.11.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А.С. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 23.02.2012 г. – 10.10.2012 г. в размер на 597,60 лева – главница и 608,72 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката на 22.12.2021 г. по пощата с обратна разписка (лист 13), като в законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че А.С. е подала заявление с вх. №122-00-711 от 21.03.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него е приложена заповед № 3 от 23.02.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ,.Медико-73“ ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* считано от 23.02.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда - „с изтичане на уговорения срок“.

По подаденото заявление с искане за отпускане на паричното обезщетение за безработица и приложените документи са извършени необходимите проверки в информационната система на НОИ на данните подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

На А.С. е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 122-00-711-1 от 23.03.2012 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Същото е отпуснато за периода от 23.02.2012 г. до 22.06.2012 г. (четири месеца) в размер на 7,20 лв. дневно.

На 19.06.2012 г. А.С. е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. №122-00-711-2 с приложен трудов договор № 9 от 13.06.2012 г. за упражняване на трудова дейност, считано от 13.06.2012 г. на пълно работно време в ТП ДГС „Селище“ м. Селище. В тази връзка с разпореждане № 122-00-711-2 от 19.06.2012 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица считано от 13.06.2012 г.

Госпожа А.С. е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. № 122-00-711-3 от 09.10.2012 г., като към нея е приложена заповед № 12/01.10.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ТП ДГС „Селище“, м. Селище, считано от 01.10.2012 г. Съобразно това с разпореждане № 122-00-711-3 от 11.10.2012 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2012 г. до 10.10.2012 г. в размер на 7,20 лв. дневно.

По данни от информационната система на НОИ е констатирано, че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от 01.11.2011 г., на длъжност „общ работник“ с работодател „Медико-73“ ООД, ЕИК *********. За лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се определя дневния размер на паричното обезщетение. Дължимите от работодателя осигурителни вноски не са внесени в приход на държавното обществено осигуряване.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик в осигурителя „Медико-73“ ООД, ЕИК ********* е установено, че А.С. не е осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 01.11.2011 г. до 22.02.2012 г. (вкл.). За същия период за г-жа С. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“. Същите са заличени във връзка с констатациите на контролния органи и издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00934649 от 10.06.2021 г.

Предвид установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-711-4 от 12.10.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-711-1 от 23.03.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А.С.. С разпореждане № 122-00-711-5 от 13.10.2021 г. е отказано отпускането на парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване с мотив, че г-жа С. няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Петнадесет месечния период е от 23.11.2010 г. до 22.02.2012 г. (вкл.).

От представените по делото доказателства се установи, че с декларация № 1056-12-218#3 от 16.04.2021 г., М. А. Т. – съдружник и представляващ осигурителя „Медико-73“ ООД, гр. Сърница декларира, че с А.А.С. няма сключен трудов договор и същата не е извършвала трудова дейност в дружеството. Липсата на доказателства относно упражняването на трудова дейност от г-жа А.С. сочат некоректност на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във връзка с нейния осигурителен статус. Обстоятелствата са констатирани от контролните органи на НОИ при извършена проверка на дружество „Медико-73“ ООД, обективирана в констативен протокол № КП-5-12-00934145 от 09.06.2021 г.

Като се е съобразил с действащата нормативна уредба, ръководителят на осигуряването за безработица правилно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на А.С., като е издал Разпореждания № 122-00-711-4 от 12.10.2021 г. и № 122-00-711-5 от 13.10.2021 г.

Видно от известие за доставяне № ИД РS 4400 01DQАХ 0, разпореждания № 122-00-711-4 от 12.10.2021 г. и № 122-00-711-5 от 13.10.2021 г. са получени от г-жа А.С. на 22.10.2021 г. Четиринадесет дневният срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО за обжалване на разпореждането е изтекъл на 05.11.2021 г. Разпореждане № 122-00-711-5 от 13.10.2021 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е влязло в сила на 06.11.2021 г.

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане № 122-00-711-6 от 18.11.2021 г., с което А.С. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 23.02.2012 г. до 10.10.2012 г. в размер на 597,60 лв. – главница и 608,72 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.  При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 54а от КСО (в сила до 31.12.2017 г.), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

„Осигурено лице" по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е., ако не е предоставена реално работна сила.

В случая е установено от събраните поделото доказателства, че А. С. не е осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 01.11.2011 г. до 22.02.2012 г. (вкл.). За същия период за г-жа С. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като същите са заличени във връзка с констатациите на контролния органи и издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00934649 от 10.06.2021 г. Ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-711-4 от 12.10.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-711-1 от 23.03.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Ава С.. С разпореждане № 122-00-711-5 от 13.10.2021 г. е отказано отпускането на парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, и същото е влязло в законна сила на 06.11.2021 г.

Спорен е въпросът дали задължението е погасено по давност предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихви върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. В конкретния случай, релевантният момент за определяне на началната дата, от която започва да тече давностният срок по чл. 115 от КСО, е моментът на изплащане на обезщетението.

Процесното вземане се отнася за 2012 г. и предвид горецитираната разпоредба, същото е погасено на 31.12.2017 г. Липсват данни и не се твърди от ответника през този период да са извършени действия, които да обосноват прекъсване на давността. Самото разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица е издадено на 16.12.2021 г. - значително след погасяване на вземането. Предвид изтичането на 5 – годишния давностен срок, за който не се установява да е бил прекъсван, абсолютният 10-годишен такъв не намира приложение. В тази връзка възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане е основателно, поради което и постановеното от Директора на ТП на НОИ решението е издадено в несъответствие с материалния закон.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да се отмени.

В случая не е направено искане за заплащане на направените по делото разноски от жалбоподателката, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж".

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-367#1/16.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-711-6/18.11.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А.А.С. с ЕГН ********** *** е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 23.02.2012 г. – 10.10.2012 г. в размер на 597,60 лева – главница и 608,72 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                     

СЪДИЯ: (П)