Р Е Ш Е Н И Е № 158
Гр.Шумен 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и осми юни
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове: 1. Свилен Станчев
2. Теодора Д.а
при участието на секретар
Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр.
дело № 189 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д. и от
„Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен чрез управителя Д.С.Д., срещу решение № 357 от
19.04.2018 г. по гр. дело № 3243/2017 г. на Шуменския районен съд. С
обжалваното решение районният съд е осъдил жалбоподателите Д.С.Д. и
„Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен (в първата инстанция еднолично ООД) в
качеството им на ответници в първоинстанционното производство, солидарно да
заплатят на ищеца – сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” гр. Шумен,
сумата от 20 000 лева – главница, част от вземане за главница от
80 000 лева, и 4000 лева лихви, част от вземане за лихви от 35 000
лева по договор за заем от 19.02.2014 г. и спогодба от 20.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 27.10.2017 г.
до окончателното плащане. Жалбоподателите оспорват легитимацията на ответното
дружество, като твърдят, че то не е еднолично дружество с ограничена
отговорност, както е конституирано в първата инстанция. Излагат доводи по същество
за неоснователност на претенцията, като оспорват спогодба от 20.04.2017 г. „по
автенттичност, вярност и истинност”, и несъобразяването й с начина на
управление и представителство на ответното дружество. Оспорва се и встъпването
в дълг на ответника – физическо лице. Релевират твърдение за изпълнение на
задълженията по договора от 19.02.2014 г. с ищеца. Позовават се и на
преюдициалност на търг. дело № 5/2018 г. на ВКС – ТК с предмет процедурата по
несъстоятелност на „Топлофикация Шумен” ЕАД.
Въззиваемата
страна – сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” гр. Шумен чрез
пълномощника си адвокат Г., оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима. След като не констатира пороци на
обжалваното решение, които да водят до неговата нищожност или недопустимост,
въззивният съд пристъпи към разглеждане на спора по същество.
В исковата
молба пред първоинстанционния съд ищецът сдружение „Шуменска търговско
промишлена палата” гр. Шумен излага, че е отпуснал на първия ответник „Енергоснабдяване”
ООД гр. Шумен (тогава еднолично ООД) паричен заем от 110 000 лева.
Ответникът не върнал заема и не заплатил договорената лихва в уговорените между
страните срокове с първоначалния договор до 390.06.2014 г., и с последващ анекс
– до 31.10.2014 г. На 20.04.2017 г. страните подписали извънсъдебна спогодба, в
която участвал и вторият ответник Д.С.Д. като съдлъжник. Със спогодбата било
прието за установено, че към датата на сключването й ответникът
„Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен дължи на ищеца сдружение „Шуменска търговско
промишлена палата” гр. Шумен сумата от 115 200 лева, от които 80 000
лева главница и 35 200 лева договорена и неплатена лихва, изчислена към
31.12.2016 г. По силата на спогодбата вторият ответник встъпил в дълга като солидарен
длъжник. Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили задължението си по
спогодбата. На основание тези обстоятелства, ищецът предявява частичен иск за
осъждане на ответниците да му заплатят сума от 20 000 лева главница като
част от дължимата главница от 80 000 лева, и 4000 лева лихва като част от
дължимата лихва от 35 200 лева. Претендира и за законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
При така
изложените в исковата молба обстоятелства, въззивният съд намира, че е предявен
иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца вземания в общ размер 24 000 лева, дължими на основание договор
за спогодба от 20.04.2017 г.
Ответникът Д.С.Д.
като представител на ответника „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен е оспорил иска,
като релевира твърдения за изпълнение на задълженията по договора. Пред
въззивната инстанция прави възражения за ненадлежност на ответната страна
„Енергоснабдяване” ЕООД, както и за ненадлежност на представителната власт при
подписването на спогодбата и липса на нотариална форма.
От
представените в първата и въззивната инстанция доказателства се установява
следното:
На 19.02.20143 г. между ищеца –
сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” гр. Шумен като заемодател, и
първия ответник „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен (към тази дата ЕООД) като
заемател, бил подписан договор за паричен заем на сума от 110 000 лева,
със срок на връ6щане до 30.06.2014 г., при уговорена лихва от 12 % за срока на
договора. Сумата е била предадена от заемодателя на заемателя с превод на
20.02.2014 г., видно от платежно нареждане (гр. дело № 3243/2017 г. л. 10). С
анекс от 30.06.2014 г. срокът за връщането на заема бил удължен до 31.10.2014
г., а лихвата била увеличена на 24 % (гр. дело № 3243/2017 л. 1). По делото са
представени доказателства за плащания от ответника към ищеца – платена сума от
30 000 лева с платежно нареждане от 09.10.2014 г. (гр. д. № 3243/2017 л.
34-35), платена сума от 10 000 лева на 17.12.2014 г. (л. 36) и платена
сума от 5000 лева на 13.10.2014 г. (л. 37-38). На 20.04.2017 г. между ищеца и
двамата ответници била сключена спогодба, според която страните приемат, че ответникът
„Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен дължи на ищеца сдружение „Шуменска търговско
промишлена палата” гр. Шумен сумата от 115 200 лева, от които 80 000
лева главница и 35 200 лева лихва към 31.12.2016 г. Автентичността на
спогодбата не е оспорена по надлежния ред. Ответникът Д.С.Д. като управител на
ответника „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен. В съдебно заседание пред първата
инстанция Д. прави изявление за оспорване на този документ, както и останалите
документи, като в контекста на това изявление твърди „Не претендираме, че сме
ги подписали...” (протокол от с.з. гр. д. 3243/2017 л. 58). Ответникът Д. е бил
призован от въззивния съд да отговори на въпроса положил ли е подписи върху
спогодбата като управител на „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен и като поръчител
физическо лице, като са му разяснени последиците на чл. 176 ал. 2 от ГПК.
Ответникът не се е явил да отговори на поставения му въпрос, поради което, и
след приемане на виждане от представителя на ищеца на оригинала на документа,
въззивният съд е приел за доказано, че подписите върху спогодба от 20.04.2017
г. като управител на „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен и като поръчител са
положени от Д.С.Д..
Така изложените доказателства
обуславят следните изводи на въззивния съд:
Между страните е сключен валиден
договор за спогодба от 20.04.2017 г., съобразно разпоредбите на чл. 365 от ЗЗД.
С него са новирани задължения на ответника „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен към
ищеца сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” гр. Шумен, произтичащи
от предходен договор за заем, като страните са приели съществуването на
задължения от 80 000 лева главница и 35 000 лева лихва, с падеж на
това задължение 24.05.2017 г. Със спогодбата ответникът Д.С.Д. е встъпил като поръчител
по задължението на „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен. Независимо, че в края на
договора този ответник е обозначен и като „съдлъжник”, от текста на чл. 2 и 3
от спогодбата е видно, че общата воля на страните е ответникът Д.С.Д. да бъде
поръчител, а договорът за спогодба следва да се разглежда едновременно и като
договор за поръчителство по чл. 138 ал. 1 от ЗЗД, сключен между поръчителя Д.С.Д.
и кредитора сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” гр. Шумен.
По делото няма доказателства за
погасяване на задълженията на ответника „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен по
спогодбата чрез плащане или други погасителни способи. Представените от
ответниците доказателства за извършени плащания от 2014 г. установяват частично
погасяване на задълженията на първия ответник по предходния договор за заем,
преди сключването на спогодбата. Със спогодбата от 20.04.2017 г. обаче е
настъпило новиране – подновяване по смисъла на чл. 107 от ЗЗД на задължението
по договора за заем и то се заменя със задължение по договора за спогодба.
Доказателства за плащания преди договора за спогодба не установяват погасяване
на новираните задължения на ответниците по сключената с ищеца спогодба. Поради
това, съдът приема за безспорно установено, че ответниците „Енергоснабдяване”
ООД гр. Шумен и Д.С.Д. дължат на ищеца сдружение „Шуменска търговско промишлена
палата” гр. Шумен сумата от 115 000 лева, от които 80 000 лева
главница и 35 000 лева лихва, на основание сключен между тях договор за
спогодба от 20.04.2017 г. Възражението за плащане, направено от ответника Д.
пред първата инстанция е неоснователно.
Неоснователно е възражението на
ответниците във въззивната инстанция, че обжалваното решение било за
„несъществуваща, към посочената дата, в правния мир фирма „Енергоснабдяване”
ЕООД”. Включването на втори съдружник в дружество с ограничена отговорност,
което преди това е било с едноличен собственик на капитала, не го превръща в
друг вид дружество, нито в друг правен субект. Неоснователно е и възражението
за ненадлежна представителна власт при подписването на спогодбата, поради
уговорената форма на представителство на ответното дружество от двамата
управители само заедно и липса на втори подпис от управителя В.М.. Няма
доказателства за изричното противопоставяне на другия управител на действията
на управителя Д. по сключването на спогодбата, поради което в сила е
презумпцията на чл. 301 от ТЗ за потвърждаване действията на управителя Д. от
представляваното от него търговско дружество. Освен това, прехвърлянето на
дяловете и конституирането на В.М. като управител на дружеството са
обстоятелства, вписани в търговския регистър едва на 28.04.2017 г., след
сключването на спогодбата. Овластяването на управителя (в случая втория
управител) няма действие за трети добросъвестни лица преди вписването му в
търговския регистър, по аргумент от чл. 141 ал. 6 от ТЗ и чл. 7 ал. 1 от Закона
за търговския регистър. Добросъвестността по смисъла на цитираните разпоредби
означава, че третото лице не е знаело за настъпилите промени в управлението и
представителството на дружеството. Няма доказателства, че ищецът, като страна
по договора за спогодба и трето лице в регистърното производство, е знаел за
промяната в управлението и представителството на ответното дружество преди
вписването на тези обстоятелства в търговския регистър. Поради това, договорът
за спогодба е бил сключен от Д.С.Д. като управител и представител на ответното
дружество „Енергоснабдяване” ЕООД” гр. Шумен, притежаващ надлежна и в пълен
обем представителна власт спрямо дружеството.
Неоснователни са и възраженията
за липса на нотариална заверка на договора за спогодба и на встъпването в дълг
на ответника Д.С.Д.. Нотариална заверка
не се изисква за действителността на договора за спогодба, нито за договор за
поръчителство, нито за встъпване в дълг.
Горните доводи обуславят извод за
основателност на предявения частичен иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД.
Като е стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Разноските по делото следва да се
заплатят от двамата ответници поравно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава
решение № 357 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 3243/2017 г. на Шуменския районен
съд.
Осъжда
„Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен у. ... № 51 да заплати на сдружение „Шуменска търговско промишлена
палата” гр. Шумен, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен ул.
... № 71 разноски по делото в размер на 820 лева.
Осъжда Д.С.димитров
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на сдружение „Шуменска търговско
промишлена палата” гр. Шумен, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен ул. ... № 71 разноски по делото в размер на 820 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните. На основание чл. 61 ал. 2 от ГПК във вр. с
чл. 329 ал. 1 от Закона за съдебната власт, срокът спира да тече по време на
съдебна ваканция, до 01.09.2018 г. включително.
Председател:
Членове:
1.
2.