Решение по дело №1495/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Бокси 17“ ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***** срещу Решение № 763/ 11.06.2024 г., постановено по АНД № 20243110200264 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300809/ 07.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415 „в“ от КТ, за нарушение на чл. 152 КТ, на „Бокси 17“ ЕООД, с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност обжалвания съдебен акт. Релевират се доводи за неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, не депозира писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендират се и разноски

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Бокси 17“ ЕООД, срещу № 03-2300809/ 07.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 41, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

За да потвърди НП, прието е от въззивния съд, че процесното нарушение е извършено от дружеството – жалбоподател.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Нормата на чл. 152 от КТ въвежда императивно правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Това право задължително следва да бъде съобразено от работодателя при определяне на работното време и часовете на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника. Работодателят е лицето, чието задължение е да следи за спазване на това право на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка.

Правилен е извода на въззивния състав за липса на допуснати нарушения от административнонаказващия орган.

Правилно е прието от въззивната инстанция, че извършеното нарушение на чл.152 КТ се явява доказано. Този извод се налага след преценка на данните в писмените доказателства представени от самия работодател при проверката, а именно: на 30.06.2022 г. работника е полагал труд в конкретния обект до 23: 00 ч., а на 01.07.2022 постъпва на работа в 09:00 ч. При тези данни налага се безспорния извод да липса на осигурена междудневна почивка от 12 часа между два последователни работни дни. Това са в случая релевантните факти.

С оглед коментираната нормативна регламентация, извън обхвата на съдебната проверка пи преценката за наличие на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, остават въпросите за условията, при които се изготвят работните графици, изразеното от работниците съгласие и желание.

В конкретния случай, определеното и наложено от административнонаказващия орган наказание е при съобразяване на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, и е в размер на 1500 лева, какъвто е и законоустановеният минимален размер.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответната страна - Дирекция "ИТ"-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 763/ 11.06.2024 г., постановено по АНД № 20243110200264 по описа на Варненски районен съд за 2024 г.

ОСЪЖДА „Бокси 17“ ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.