№ 69
гр. Русе, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Велизар Т. Бойчев
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600026 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия АКЧ. М. Н. чрез
неговия защитник адв. П.М. от РАК против Присъда № 94/16.11.2021 г. на
Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1524/2021 г., с която
подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че на 19.02.2021 г. в гр. Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление,
наложено с Наказателно постановление №19-1085-003407 / 05.12.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Русе, Сектор „ПП“ Русе, в сила
от 21.03.2020 г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ без съответното
свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343 в ал.2 от НК
и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и същият е осъден да заплати
в полза на държавата по сметка на ОДМВР Русе направените по делото
разноски. Съдът се произнесъл и на основание чл. 68, ал.1 от НК привел в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца, наложено на подсъдимия с Решение № 62/11.05.2018 г., в сила от
същата дата, постановено по ВНОХД № 50/2018 г. по описа на РОС, с което е
потвърдена присъда № 156 / 31.10.2017 г. постановена по НОХД № 1505/2017
г. по описа на Районен съд гр. Русе, като е определил за изтърпяване на
наказанието първоначален строг режим.
1
В жалбата и в съдебно заседание са изложени доводи за
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, иска
се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от първата инстанция или изменение на присъдата, с която да се приложи чл.
55 от НК и да се наложи наказание пробация.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Изразява
становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и след
като извърши служебна проверка на присъдата, Окръжният съд намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият АКЧ. М.
Н. е български гражданин, живущ в гр. Русе, с начално образование,
ненеженен, работи, осъждан.
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС – няма придобита
правоспособност и никога не е имал свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
С Наказателно постановление № 19-1085-003407/05.12.2019 г. на
началника на група към ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, влязло в
законна сила на 21.03.2020 г., подсъдимият е бил санкциониран по
административен ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а
именно за това, че управлявал ППС, без да е правоспособен водач. НП е било
връчено лично на подсъдимия на 13.03.2020 г., което обстоятелство
последният удостоверил с подписа си.
Въпреки, че е неправоспособен водач и вече е бил санкциониран по
административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на 19.02.2021 г. в гр.
Русе подсъдимият привел в движение и управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № Р 6233 КН по ул. „Лозарска“ в гр. Русе, когато бил спрян за
полицейска проверка. Полицейските служители установили самоличността на
подсъдимия, както и че никога не му е издавано СУМПС и е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. За
това нарушение бил съставен АУАН.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно – почеркова
експертиза, от която се установява, че подписът, положен в реквизита
„Подпис“ на разписката на НП № 19-1085-003407/05.12.2019 г. е изпълнен от
2
подсъдимия А.Н., както и че ръкописните текстове „13.03.2020 г.“ и „А.Н.“ в
същата разписка на НП са изпълнени от подсъдимия.
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал и се
споделя изцяло от настоящата инстанция.
Конкретните доводи на жалбоподателя касаят оспорване датата на
връчване на наказателното постановление, съответно осъществяването на
състава на престъплението от обективна страна – управление на МПС без
съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние. Навежда доводи за нарушаване
правото му на защита, доколкото в съдебното дирене е отхвърлено искането
на защитника му за приобщаване на писмени доказателства по делото.
Настоящата инстанция намира посочените възражения за неоснователни.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка
въз основа на събраните и анализирани писмени и гласни доказателства по
делото и експертното заключение от почерковата експертиза. Съдът правилно
и обосновано е приел, че наказателното постановление, връчено лично на
нарушителя на 13.03.2020 г., за което собственоръчно е положил подпис, е
влязло в сила на 21.03.2020 г., както и че подсъдимият е управлявал МПС без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му
по азминистративен ред за същото деяние, като по този начин подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК. За съставомерността на деянието е релевантна датата на
влизане в сила на наказателното постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство, от която дата за нарушителя се счита за наложено
наказанието по административен ред и започва да тече едногодишният срок
по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Първата инстанция не е нарушила правото на защита на подсъдимия и
обосновано е отказала приобщаването на исканите от защитата му писмени
доказателства, преценявайки правилно тяхната неотносимост към предмета
на делото, доколкото същите касаят други производства и нямат отношение
към влизане в сила на наказателното постаноление.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, съдът
намира същите за неоснователни.
3
Извършената индивидуализация на наказанията лишаване от свобода и
глоба, наложени кумулативно на подсъдимия, са определени в предвидения
от закона вид и размер за извършеното. Първоинстанционният съд не е
обвързан с пледираното от прокура наказание, а постановява присъдата си в
съответствие със закона, въз основа на събрания и анализиран доказателствен
материал, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. За
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1 200 лева. Първоинстаницоният
съд е определил на подсъдимия наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лева. Наказанието правилно е
индивидуализирино при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като са определени наказания в минимален размер. Предвид липсата на
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не са налице
предпоставикте на чл. 55 от НК и законосъобразно наказанието е определено
по реда на чл. 54 от НК. С оглед съдебното минало на подсъдимия и
наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 НК е постановено наказанието да
бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, като в изпълнение
се преведе и наказанието, наложено на Н. с Решение № 62/11.05.2018 г., в
сила от същата дата, постановено по ВНОХД № 50/2018 г. по описан а РОС.
Настоящият състав намира, че наказанието е правилно
индивидуализирано и определено по вид и размер, съответства на тежестта на
извършеното и на личността на подсъдимия и е справедливо, като с него ще
се постигнат целите на генералната и лична превенция.
С оглед изхода на делото законосъобразно подсъдимият е осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 94/16.11.2021 г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 1524/2021 г.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5