РЕШЕНИЕ
№260351/5.11.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На дванадесети октомври Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2489
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Я.В.-ЕГН
********** против Наказателно постановление
№ 23-0000229/23.03.2019г. на и.д. Директора на Регионална Дирекция ”АА”-Варна,
с което му е
наложено административно наказание „
Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С
жалбата въз. В. сочи, че не е съгласен с
констатациите на наказващият орган и изразява становище,че са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, без да ги конкретизира. В заключение се иска отмяна н на
постановлението.
В съдебно заседание , въз.В. , редовно призован , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.
Г. пледира за отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано
по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
През м.01.2020г. служители на РД „АА“-Варна,
извършили проверка на „Градски транспорт“ ЕАД-Варна. Установило се, че въз.В.
работел като водач на автобус към дружеството ,
притежавал СУМПС с категория D и на
31.05.2019г. осъществил обществен превоз на пътници по редовна автобусна
линия № 10. При проверка станало ясно, че въззивникът
притежавал карта за квалификация на водача, която обаче била валидна до
23.05.2019г. След направена справка в
информационната система на ОО“АА“ било установено, че новата карта на водача
била издадена на 25.07.2019г. Същевременно , станало ясно, че въззивникът бил
осъществил превоз на пътници и на 29 , и на 30.05.2019г.
Поради това на 07.01.2020г. против
въз.В. бил съставен акт за установяване на нарушение, за това че е извършвал
обществен превоз на пътници с автобус по редовна автобусна линия без да притежава валидна карта за
квалификация. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.2 ал.1
от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ. При предявяването на акта въз.В.
посочил, че има възражения и ще обжалва. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и
писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното
постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.2 ал.1
от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
За него, на въз.В. била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена и без разпита на неявилия
се свидетел Б.И., съдът го заличи от списъка за призоваване.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000229 /
23.03.2020г. е издадено от компетентен орган- от и.д Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално-
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. И в акта, и в
постановлението, изрично са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, като по преписката са приложени всички относими
към нарушението писмени доказателства.При предявяване на акта, както в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения, в
които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е
упражнено с подаването на жалба до въззивната
инстанция. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че при постановяване на
постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Разпоредбата на чл.2 ал.1 от
Наредба № 41 / 04.08.2008г. на МТ сочи,
че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на МПС от категория
D , когато с тези превозни средства се извършва обществен превоз ,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. От доказателствата по делото се установява,
че въз.В. на 31.05.2019г. е извършвал обществен превоз на пътници, като не е притежавал валидна карта за квалификация.Този водач е
притежавал карта, но тя е била валидна до 23.05.2019г.Следващата карта на въз.В.
е била издадена едва на 25.07.2019г., т.е. близо два месеца след изтичането на
валидност на предната .Поради това и съдът не споделя становището на
процесуалния представител на въззивника, че
нарушението не е било осъществено от обективна страна, доколкото безспорно се
установява, че в периода от 23.05.2019г. до 25.07.2019г. В. не е притежавал
валидна карта за квалификация на водача. С оглед на това и съдът намира, че
описаното в акта и постановлението нарушение е било извършено.
Правилно е била
приложена и санкционната норма, тъй като чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП предвижда наказание за водач на МПС,
който извършва превоз на пътници без документи, които се изискват по
силата на регламент или на подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвП.Безспорно е, че Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ е издадена на основание
ЗАвП, поради което и се явява подзаконов нормативен акт по прилагането му.
Наложеното на
въззивника наказание е в императивно
предвидения в закона размер на 2 000лв., поради което и не може да се приеме,
че при определяне на неговия размер наказващият орган не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира че случаят не е
маловажен.Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да
се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. За неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредоносен резултат, като в случая следва да се има предвид
дългия период от време, в който въз.В. е извършвал превози без валидна карта за
квалификация.Поради това съдът намира, че степента на обществена опасност на нарушението
не е явно незначителна и че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл
са и решения по к.а.н.д. № 1615/2018г. на Административен съд-Варна, по
к.а.н.д. № 1050/2017г. ,по к.а.н.д. № 3391/2018 , по к.а.н.д. № 1879/2018г. на
Административен съд-Варна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на РД „АА“
-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на РД „АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000229/23.03.2019г. на и.д.Директора на
Регионална Дирекция ”АА”-Варна, с което
на Т.Я.В. е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Т.Я.В. – ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: