РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Девня , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100107 по описа за 2021 година
Производството по делото е по искове с правно основание чл. 127, ал.2
вр.чл. 127а ал.3 и ал.4 вр. чл. 143 СК, предявени от Й. ЯН. П., ЕГН
**********, против В. С. И. , ЕГН **********.
Молителката П. излага, че от съвместното си съжителство с В.И. имат
родено едно дете –С. В.С., р. на ***г в гр.Варна. Излага, че първоначално
отношенията между двамата били нормални на в последствие В.И. започнал
да я ревнува и да я нарича с различни обидни думи, както и да я удря. Излага
също така, че през 2020г. ответника и ищцата се разделили, като ищцата се
приблара в дома на родителите си в *** заедно с детето С.. Родителите на
ищцата работели в чужбина и и помагали с парични средства за отглеждането
на детето. Ответника не бил заплащал издръжка за детето си от момента на
раздялата с ищцата. При отглеждането на детето С. помагала и бабата на
ищцата, която живеела в съседна къща в ***. Моли, съдът да постанови
решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права
спрямо детето С.В.С., р. на ***г и да определи местоживеенето му при
майката, да постанови режим на лични отношения на детето с неговият баща,
както и да осъди същият да заплаща месечна издръжка в размер на 200
1
лева.Ангажира писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, както и е
предявен насрещен иск с основание чл.127 , ал.2 СК вр. чл. 143 СК. Оспорват
се твърденията, изложени в исковата молба, като се моли родителските права
на детето С. В.С. да бъдат предоставени на бащата. Ангажира писмени и
гласни доказателства чрез разпита на свидетели Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Страните по делото са родители на детето С. В.С., р. на ***г , ЕГН
**********, като това обстоятелство се установява от представеното
удостоверение за раждане.
Не се спори, че след изписване на детето С. от здравното заведение то е
живяло първоначално заедно с двамата си родители , а след м. октомври
2020г. останало да живее при майката Й. в жилището на нейните родители,
находящо се в ***. За детето грижи основно са полагали родителите му / до
2020г./, бабата на Й.П., родителите на В.И. когато били в България. През
м.октомври 2020г. след многократни скандали с Й. П., В.И. започнал да живее
в домът на родителите си, съответно Й.П. заживяла заедно с детето С. в домът
на своите родители.
По делото са допуснати и изслушани общо четирима свидетели. В своето
изложение те съобщават факти по които в общи линии страните не спорят- за
това , че първоначално молителката и ответника са заживели заедно в домът
на ответника в ***, като след раждането на детето С. грижи за него са
полагали както двамата родители , така и майката на ответника – св.В. Не се
спори и по факта, че в домът на молителката, както и в домът на ответника е
имало всички необходими битови условия за отглеждането на детето-
обзаведена детска стая ,отопление, баня и тоалет.пНа детето бил осигурен
личен лекар. Помощ при отглеждането на детето оказвала и бабата на Й..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, където се
установи съвпадение с останалия доказателствен материал по делото, като по
отношение на всички свидетели отчита и възможната тяхна заинтересованост
2
от изхода на делото предвид близката им родствени връзка с молителката и
ответника по делото.
По делото е представен социален доклад , изготвени от ДСП ***. В
същият е посочено, че между майката и детето има силна емоционална
връзка. Детето поддържа контакт и с баща си и с неговите родители. Майката
по никакъв начин не пречи на тези контакти. За правилното отглеждане на
детето С. С. в *** е осигурен дом , лично пространство, непрекъсната грижа и
внимание.Непосредствените грижи за него се полагат от майката , която е
осигурила добра социално – икономическа среда за развитие. Установява се,
че майката изпълнява съвестно родителските си функции. Задоволява психо –
емоционалните и специфичните потребности на детето. Съдът намира, че
упражняването на родителските права следва да бъдат присъдени на майката.
Това е така тъй като видно от събраните по делото доказателства най -вече от
социалният доклад от ДСП *** ,който съда приема като един обективен и
независим източник на информация е ,че детето е силно привързано към
майката, за него се полагат необходимите грижи, живее в добри условия с
наличието на всички електро уреди, има санитарни възли. Подкрепящата
среда също следва да се отбележи, подкрепа от страна на нейните родители и
баба и които са постоянно на разположение да оказват помощ за отглеждане
на детето.Съда споделя изцяло становището , че следва за детето да се грижи
майка му , а бащата да осигурява издръжка с която да подпомага
отглеждането на детето.Ако родителските права бъдат предоставени на
ответника В.И. детето ще трябва да бъде отделено от средата си в която е
свикнало да живее и ще се отглежда от родителите на ответника.За съда
основен приоритет е детето а не това, че отношенията на родителите са се
влошили в даден момент ,за което обаче не следва да страда детето.
Безспорно се установи по делото , че към настоящият момент детето живее в
добра среда , за него се полагат добри грижи от майката и от нейни
близки.Следва да се отбележи , че и детето чисто биологично и емоционално
е привързано повече към майка си.Бащата също има желание да полага грижи
за детето, да го вижда и да поддържа контакт с детето, има и нужната
поддържаща среда.За това следва да се определи и съответният режим на
свиждане , който би спомогнал детето да поддържа отношения с баща си.
Съобразявайки и със социалният доклад изготвен от ДСП-*** майката има
3
възможност да полага грижи и осигурява такива грижи за детето и те
спомагат за правилното израстване и развитие на детето
Изслушани от съда и двамата родители заявяват, че желаят да
упражняват родителските права.
Безспорно се установи в настоящото производството, че родителите на
детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или не са в
законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението
си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. При решаване на въпроса за предоставяне на
родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които
са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ
критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка
Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС като обобщава
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права
развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се
имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките
относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното
изменение. Следва да се преценят родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето,
възрастта и пола на детето.
Според съдът от доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката – Й. ЯН. П..
По делото се установи, че след установяване на раздялата между
родителите, детето е останало да живее при майката в *** и в началото са
били възпрепятствани контактите на бащата с детето. Причината за това
възпрепятстване обаче не е целенасочено поведение от страна на майката, а
по – скоро поведението на ответника- той се е разделил с молителката , като
преди това се е държал грубо с нея.
От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права
са и жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат,
защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на
4
тяхната дъщеря. Установи се от социалният доклад и от показанията на
свидетелите, че след раздялата на страните за детето С. се полагат адекватни
грижи, същото е добре обгрижвано, като в отглеждането на детето активно се
включва майката. При бащата детето също има много добри условия за
отглеждане на сина му , но следва да се подчертае , че тези условия по –
скоро са в къщата на родителите му , отколкото в неговата къща. Родителите
на бащата също имат възможност и желание да се включат и подпомагат сина
си при отглеждането на детето му. При това положение, се налага изводът, че
и двете страни могат да осигурят добри битови условия за отглеждане на
детето и подходяща обкръжаваща среда.
Други важни критерии при изследване на въпроса за предоставяне на
родителските права са полът и възрастта на детето. Процесният случай касае
момченце на 2 години и настоящият състав счита, че майката е по-пригодна
от бащата да отглежда и възпитава дете в такава възраст и че то се нуждае от
непосредствени майчини грижи. Разбира се пола и възрастта не могат да
послужат като единствено основание въз основа на което да се реши спора,
но преценени с останалите критерии те имат съществено значение. В
настоящото производството не се установиха неморални качества на майката,
отрицателно поведение на същата спрямо детето в насока лошо възпитание,
непроявяване на интерес, наличието на които фактори да са пречка да й бъдат
предоставени родителските права.
Според съдът към настоящия момент състоянието на майката е такова, че
същата може пълноценно да упражнява родителските права и с оглед
възрастта на детето счита, че следва да предостави упражняването на
родителските права на майката. Това не означава, че бащата не притежава
родителски качества, но е необходимо да се вземе най - доброто решение за
детето с оглед възрастта му. Според настоящият състав родителските права
следва да се упражняват от майката.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и
детето и при определянето му взе предвид, че детето е живяло в дома на
майка си без бащата сравнително кратко време, като същия не е бил и
ограничаван в контактите си с него. Поради това съдът намира, че следва да
се определи по - разширен режим на лични контакти, а именно всяка първа и
5
трета седмица от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с
преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето
си в дома на майката; един месец през лятната ваканция , които не съвпадат с
летния платен годишен отпуск на майката и този период е съгласуван
ежегодно до 31 май между двамата родители, а ако не се постигне съгласие да
е месец юли; както и всяка четна година детето да прекарва Коледните
празници с майката за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12.,
а Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 30.12. до
18.00 часа на 02.01., както и всяка нечетна година детето да прекарва
Коледните празници при бащата за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00
часа на 27.12. , съответно новогодишните празници с майката , детето да
прекарва Великденските празници както следва :с бащата всяка четна година
от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, а всяка нечетна
година с майката, като при упражняване на личните контакти бащата взема от
и връща детето в дома на майка му, дните които са семейни празници на
бащата / рожден ден, имен ден на бащата/ детето ще прекарва с баща си, а ако
личните празници на майката / рожден ден, имен ден/ съвпадат с режима на
лични отношения на бащата , детето ще прекарва с майка си. При определяне
режима на лични отношения съдът се съобрази също и с работното време и
ангажименти на бащата. Още съдът взе предвид, че бащата разполага с
подходящо жилище, собственост на неговите родители, в което има добри
битови условия и може да разчита на подкрепа от семейството си при
полагането на грижи за детето , когато то е при него при осъществяване на
режима за личен контакт. За самото обстоятелство че за осъществяване на
режима на контакти не е необходимо пътуване до друго населено, съдът
отчете при определянето на начален и краен час на режима с оглед
необходимото време за подготовка на детето.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено за родителя,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, е да
поддържа връзка с детето си, за да задоволява своето родителско чувство, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени
грижи за него и да участва във възпитанието му, като за това е необходимо и
съдействието и на другия родител. Режимът на лични отношения може да
бъде и с по- интензивен характер от определения от съда, но само при
6
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на
дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и
възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на
издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния
размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 115 лева.
Детето е на 2 години, има нужда от храна, дрехи и средства за консумативи.
От друга страна бащата не разполага със значителни трудови доходи/според
свидетелски показания работи инцидентно в Англия/ и според съда
средствата необходими за издръжка на детето за един месец са в размер на
300 лева, като бащата следва да плаща 200 лв., а остатъка следва да се поеме
от майката която ще полага непосредствените грижи и ще получава и
детските надбавки. С оглед на изложеното съдът счита, че бащата – В. С. И.
следва да бъде осъден да заплати месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на депозиране на иска -28.01.2021г. ведно със законната
лихва за забава върху всяка вноска с падеж двадесето число на месеца за
който се дължи издръжка , до настъпване на обстоятелства , водещи до
нейното изменение или прекратяване.
Бащата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
определеният размер на издръжката в размер на 288.00 лева.
Искането за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно
и несъобразено с практиката на ВКС . В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС,
ГК, I гр.отд.., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК
пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и
7
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение от 03.07. 2014 г. по гр.
дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 422/2012 г., II гр. отд.
Към съда е отправено искане и да даде разрешение на детето С. В.С., р.
на ***г , ЕГН ********** да бъде издаден паспорт за задгранични пътувания
по заявление по чл. 45 ал.1 ЗБЛД подадено само от майката без съгласието на
другия родител. Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите лични
документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от
районния съд по настоящ адрес на детето. Според действащото
законодателство – чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на такова
съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или
заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на
страната. За уважаване на молбата на молителката е необходимо да се
установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие
относно издаването му на личен документ, в случая международен паспорт, и
излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието на
родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Преценката
се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната, като необходимостта може да бъде
свързана не само с належащи обстоятелства - например здравословно
състояние, но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване
на мирогледа и общата култура, участие в културни изяви, провеждани в
чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за по-
продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в
друга държава – в този смисъл Решение № 982/15.03.2010 г. по гр.д. №
900/2009 г. ІV гр.отд на ВКС. Също следва да се има впредвид, че хипотезата
на чл. 127а от СК предвижда възможността да бъде заместено съгласието на
другия родител за напускане пределите на страна от детето единствено с цел
„ пътуване „ . Под „ пътуване „ настоящия съдебен състав разбира временно
напускане пределите на страната, в която детето има трайно местожителство
8
и последващото му завръщане. Хипотезата не засяга и не урежда
възможността за трайно установяване на територията на друга страна на дете
- български гражданин.
В случая е налице първата от посочените от правната норма
предпоставки - липсва надлежно изразено съгласие на бащата за
осъществяване задгранични пътувания и за издаване международен паспорт
на детето, а от друга страна дори да се приеме, че в случая не се касае за
изрично заявен от бащата отказ, а за нежелание на същия да окаже на майката
на детето нужното съдействие, като представи декларация с нотариална
заверка на подписа, то от доказателствата се установи, че бащата не желае да
даде такова разрешение , като се аргументира , че майката ще избяга с детето
в Германия , където са нейните родители и той няма да може да вижда детето.
От съвкупността на доказателствения материал по делото се установи, че
детето С. се отглежда в гр.*** от своята майка - молителката Й.П., на която
са предоставени и упражняването на родителските права. Установи се, че до
момента молителката полага адекватни грижи за детето, като не се установи
поведението й по някакъв начин да застрашава неговото развитие. В тази
връзка съдът намира, че преценката на молителката относно избора на
дестинации и задгранични пътувания на детето несъмнено ще бъде в негов
интерес, както и провеждането на същите при подходящи условия. Следва
също да се отбележи, че разрешението не се иска за някакъв несигурен район,
а по – конкретно за територията на Република Германия и останалите
държави – членки на ЕС, сред които няма такава, на чиято територия да има
гражданска война или епидемична обстановка, създаващи опасност за живота
и здравето на детето. Пътуванията на детето извън територията на страната
също биха допринесли и за обогатяване културата, познанията, социалните
контакти и опита му. Не се събраха доказателства, че молителката е склонна
да препятства контактите на детето с бащата при реално проявено от страна
на последния желание да общува със сина си. Дори и с оглед изложеното в
отговора на исковата молба в субективен план бащата да не се е
дезинтересирал от детето си, липсват доказателства, интересът му да е
намерил някакво обективно проявление, поради което определеният от съда
режим на лични отношения с бащата не следва да се разглежда като пречка
за възможността на детето да осъществява пътувания извън страната. Също
9
при евентуално нарушаване от страна на майката на определения режим за
лични контакти между детето и бащата, последният разполага със средства за
защита, в това число по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца. От друга страна видно от обясненията на
молителката в о.с.з. и показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че молителката не желае да се установи постоянно в Република
Германия, а да посещава родителите си които работят там. Съгласно
Тълкувателно решение 1/2016г. на ОСГК на ВКС когато разглежда
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съдът не бива да допуска
разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето,
ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в
местоживеенето на детето, каквото искане по чл. 59, ал. 9 СК за казуса не е
направено. По делото нито се твърди, нито се установява към датата на
приключване на устните състезания молителката да се е устроила в Република
Германия за постоянно или преимуществено да пребивава на територията на
тази държава, да има там сигурна работа, достатъчни доходи и осигурено
жилище, налице са единствено желание и намерение на майката в такава
насока. Поради това съдът като съобрази, че детето С. се отглежда на
територията на Република България, където разполага с добри социално-
битови условия и има създадена приятелска среда съгласно изложеното в
социалния доклад на ДСП ***, като съобрази и ниската възраст на същото - 2
години, и евентуалното бъдещо местоживеене на майката в Република
Германия и емоционалната връзка на детето с нея, намира че следва да бъде
дадено разрешение детето да пътува извън страната за период от четири
години от датата на влизане решението на съда в сила само по два пъти
годишно и за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни , като след
изтичането на този период при продължаващо разногласие между родителите
съдът отново следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши
нова преценка на обстоятелствата с оглед настъпили промени след
постановяване на решението, от значение за интересите на детето – напр.
бъдещата учебна ангажираност на същото. Настоящият съдебен състав
намира, че не е в интерес на детето с оглед твърде малката му възраст да
пътува и напуска страната - дома си, детската градина, роднините и
приятелите в Република България, така както е поискано в исковата молба -
по всяко време за периода от 4 години. Това би довело до чувството за
10
неустановеност, липса на сигурност и непринадлежност у детето. Следва да се
съобрази и факта, че през този период от време поведението на родителите би
било определящо за това, дали ще е необходима последваща съдебна намеса
за даване на разрешение, заместващо съгласие на бащата.
Следва да се уважи и искането на молителката за заместване съгласието
на бащата относно снабдяване на детето с международен паспорт защото
пътуването в чужбина предполага наличие на паспорт, удостоверяващ
самоличността на детето извън границите на страната Съгласно разпоредбите
на ЗБЛД, българските граждани имат право да напускат страната и да се
завръщат в нея с паспорт, като същият се издава от МВР на лица, които
пътуват в чужбина за преминаване на държавната граница и пребиваване
извън страната. В този смисъл несъмнено в интерес на детето С. е да му бъде
издаден международен паспорт, единствено с цел реализацията на правото на
детето да пътува извън страната.
Искането за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно
и несъобразено с практиката на ВКС . В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС,
ГК, I гр.отд.., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК
пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение от 03.07. 2014 г. по гр.
дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 422/2012 г., II гр. отд.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
11
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето С. В.С., ЕГН ********** на майката Й. ЯН. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. В.С., ЕГН **********, при
майката Й. ЯН. П., ЕГН **********, на адрес в гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. С. И., ЕГН
********** с детето С. В.С., ЕГН **********, до навършване на
четиригодишна възраст на детето както следва: бащата може да се вижда с
детето всяка първа и трета седмица от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на
неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема
и връща детето си в дома на майката; един месец през лятната ваканция ,
които не съвпадат с летния платен годишен отпуск на майката и този период е
съгласуван ежегодно до 31 май между двамата родители, а ако не се постигне
съгласие да е месец юли; както и всяка четна година детето да прекарва
Коледните празници с майката за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00
часа на 27.12., а Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 часа
на 30.12. до 18.00 часа на 02.01., както и всяка нечетна година детето да
прекарва Коледните празници при бащата за времето от 10.00 часа на 24.12.
до 18.00 часа на 27.12. , съответно новогодишните празници с майката ,
детето да прекарва Великденските празници както следва :с бащата всяка
четна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, а
всяка нечетна година с майката , дните които са семейни празници на бащата
/ рожден ден , имен ден на бащата/ детето ще прекарва с баща си, а ако
личните празници на майката / рожден ден, имен ден/ съвпадат с режима на
лични отношения на бащата , детето ще прекарва с майка си. При
упражняване на личните контакти бащата взема от и връща детето в дома на
майка му
ОСЪЖДА бащата В. С. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на детето С. В.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Й. Я. П., ЕГН **********, в размер на 200.00 лв.
/двеста лева/ месечно, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи.
Като издръжката бъде заплащана по следната банкова сметка в Банка ДСК-
12
АД на Й. Я. П., ЕГН ********** IBAN: ***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2 от СК на малолетното
дете С. В.С., ЕГН ********** да се издаде паспорт за задгранични пътувания
по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено само от майката Й. ЯН. П., ЕГН
**********, без съгласието на другия родител В. С. И., ЕГН **********
В случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Й.
ЯН. П., ЕГН ********** по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2 от СК на малолетното
дете С. В.С., ЕГН ********** , ДА ПЪТУВА извън пределите на Република
България до Република Германия и държавите-членки на Европейския съюз
по два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни ,
заедно с майка си Й. Я. П., ЕГН **********, или изрично упълномощено от
нея лице, без съгласието на баща си В. С. И., ЕГН ********** , за срок от
четири години, считано от датата на влизане решението на съда в сила
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на РС
Девня сумата от 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/ държавна такса
върху определеният размер на издръжката, както и държавна такса от 5,00
лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на същата съда издаде
служебно изпълнителен лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за
издръжката на детето, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове с правно основание чл 127,
ал.2 СК вр. чл. 143 СК , предявени от В. С. И., ЕГН **********, против Й. Я.
П., ЕГН ********** , за местоживеенето на детето С.В.С., ЕГН **********
р. на ***г. при бащата В. С. И., ЕГН **********, на адрес в ***, за
предоставяне на родителските права на бащата В. С. И., ЕГН ********** , и
определяне на разширен режим за личен контакт на детето С. В.С., ЕГН
********** с неговата майка Й. Я. П., ЕГН ********** и определяне на
месечна издръжка в минималния размер, определен за страната.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на Й. ЯН. П., ЕГН
********** , като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
13
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
14