Р Е Ш Е Н И Е
№ 336/17.11.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 463 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на "МАРПЕСТ" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.Каварна, ул.“Захари
Стоянов“ № 2, представлявано от управителя, М.Н.С., подадена чрез адв. Т.Ч.
–АК-Добрич, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 223-ФК/17.08.2020 г., издадена от К.А.- началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, поради липса на мотиви и противоречие с материалния закон,
както и издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В
съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител, адв.Ч.,
който заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от С.Ж. - главен юрисконсулт, оспорва жалбата. Изразява становище,
че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта, че
същата е законосъобразна и не страда от пороци, обосноваващи отмяната й. Моли
жалбата да се отхвърли и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспорената Заповед № 223-ФК/17.08.2020г. началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е
наложил принудителна административна мярка (ПАМ), състояща се в запечатване на
търговския обект – Магазин за кожена галантерия и детски играчки, находящ се в гр.Каварна,
ул.“Георги Кирков“ № 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни – обект,
стопанисван от "МАРПЕСТ" ЕООД.
Принудителната административна мярка е наложена за
това, че на 14.08.2020 г. при извършена проверка на инспектори по приходите в търговския
обект на жалбоподателя след преглед на отчет от ПОС терминал е установено
извършено на 09.08.2020 г. плащане с банкова карта чрез ПОС терминал на
стойност 117,30 лева, а във фискалното устройство за същата дата била
регистрирана само сумата от 68,80 лева. Прието е, че за разликата от 48,50 лева
не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство.
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол от извършена проверка серия АА № 0360069 от 14.08.2019
г., който е подписан от присъствалите при проверката, Невяна Кирилова- продавач
в търговския обект и служителите на НАП Д.К.и Костадин Русев.
След издаване на оспорената заповед за налагане на
ПАМ, на 24.08.2020 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F566421 срещу търговското дружество за неспазване на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно който задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В съставения АУАН е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в заповедта за налагане на ПАМ.
В оспорената заповед е прието, че е налице хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и е определен срок на наложената ПАМ от 14
дни.
Заповедта е връчена на 24.08.2020 г. на П.С., за която
в разписката за връчване е посочено, че е упълномощено лице на дружеството.
Жалбата срещу заповедта е постъпила в Административен
съд-Варна на 04.09.2020 г. С определение от 08.09.2020 г., постановено по
адм.д. № 1984 по описа на Варненски административен съд за 2020 г. делото е
изпратено по подсъдност на настоящия съд на основание чл.135, ал.2 от АПК.
Установява се също, че в разписката за връчване е
вписано, че запечатването на обекта ще се извърши на 08.09.2020 г. от 16,00
часа или в срок до 15 дни от датата на влизане в сила на заповедта.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС прилагането на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа по
приходите или оправомощено от него лице", в която връзка със Заповед №
ЗЦУ-928 от 05.07.2018г. тези правомощия са възложени на началник на Отдел
"Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален Контрол"
при ЦУ на НАП.
Заповедта е издадена в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и съдържа мотиви, т.е. фактически и правни основания, от
които може да се установи, защо е приложена процесната ПАМ.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на заповедта, изразяващи се в нейното преждевременно
издаване, преди съставянето на акт за установяване на административно
нарушение.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, изисква
установяване на неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно
изискуема предпоставка за налагане на мярка е установяването на горепосоченото
административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, който гласи, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Действително материалноправната разпоредба на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение, т.е. не изисква да има влязло в сила наказателно
постановление, но изисква наличие на противоправно деяние по
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Противоправното деяние по чл.118, ал.1 от ЗДДС е административно нарушение,
видно от чл.185, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
А административните нарушения се установяват по един
единствен ред, установен от общите правила за административните нарушения и
наказания и реда за установяване на административните нарушения, съдържащи се в
Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН установяването на
административното нарушение се извършва само чрез съставянето на акт.
В настоящия случай преди да има съставен АУАН, т.е.
преди констатирането на извършено противоправно деяние, за което нормата на
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС предвижда налагане на ПАМ, е издадена заповед за
налагане на ПАМ, което е в противоречие с установените принципи в ЗАНН за
установяване на противоправните деяния, за които се налагат принудителни
административни мерки.
Затова съдът не споделя преобладаващото становище, че
образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето
на АУАН не е условие за налагането на мярката и намира, че в производството по
издаване на оспорената заповед е допуснато съществено процесуално нарушение,
което представлява основание за нейната отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
Заповедта е постановена в нарушение на материалния
закон и неговите цели.
Съобразно чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят е предоставил
право на административния орган да прецени, какъв ще е подходящият срок за
налагане на мярката до допустимия максимум от 30 дни, визиран от нормата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, съобразявайки се с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
При тази преценка органът по приходите е бил длъжен да
съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя и
тежестта на допуснатото нарушение по правилата на чл.6, ал.1 – 5 от АПК като
упражни правомощието си по разумен начин и справедливо.
Преценявайки
законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни,
съдът намира, че същият е определен в нарушение на принципа за съразмерност по
чл.6, ал.1-5 от АПК и без да са изложени реални мотиви защо се налага
запечатване на търговския обект за сравнително дълъг срок от 14 дни.
Изложените съображения в заповедта, озаглавени „Мотиви
относно продължителността на срока“ са напълно бланкетни и представляват цитати
на правни норми и декларации, че е спазен законът.
Съдът
намира, че изложените съображения не дават отговор, защо е определен този
сравнително дълъг срок от 14 дни за запечатване на търговския обект в момент на
намалено потребление на стоки от вида на продаваните в търговския обект, поради
пандемията и при условие, че при проверката други нарушения на фискалната
дисциплина не са установени, т.е. извършеното нарушение е за първи път.
Видно е, че при проверката не са установени
несъответствия на проверената касовата наличност с извършените продажби през
ПОС терминал за други периоди, освен несъответствието от 09.08.2020 г. Това
означава, че неотчитането на сумата от 48,50 лева не се дължи на системно и
умишлено неспазване на реда за отчитане на продажби в търговския обект, а е
инцидентно и случай, вероятно поради грешка. Твърдения за допусната грешка са
изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Но
тъй като същият е съставен след издаването на заповедта за налагане на ПАМ, в
мотивите на заповедта тези възражения не са обсъдени.
При определянето на срок за запечатване на обекта от
14 дни административният орган не е извършил обективна преценка за наличието на
баланс между личните и обществените интереси.
Съгласно чл.6, ал.5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Наложената ПАМ от 14 дни е несъразмерна, поради което е и незаконосъобразна с оглед данните за случайния характер на деянието и степента на му обществена опасност, която не е достатъчно висока, за да обоснове прилагането на толкова тежка мярка. При констатирано нарушение за първи път и при липса на конкретни констатации от него да са произлезли вредни последици за фиска като укриване на данъци и т.н. прилагането на ПАМ за 14 дни не постига целите на принудителните административни мерки, установени в чл.22 от ЗАНН, а води единствено до преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи, от които постъпват данъци във фиска.
Целите на ПАМ са установени в чл.22 от ЗАНН, според който
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
В случая не може да се предотврати извършеното деяние,
тъй като то вече е довършено. С установяването му от органите по приходите
вредните последици от същото са преустановени и отстранени, понеже неотчетената
сума от 48,50 лева е отразена в дневния приход за 09.08.2020 г. Съставеният
срещу дружеството АУАН е индиция, че ще бъде ангажирана имуществената
отговорност на дружеството за неспазването на установения ред, по който се
отчитат продажбите в търговските обекти. За това административно нарушение
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за юридическите лица и едноличните
търговци минимум от 500 лв., което е достатъчно тежка санкция за допуснатото
нарушение.
Затова наложената ПАМ за 14 дни освен, че е
несъразмерна, не отговаря и на целите, за които се налага.
По тези съображения съдът намира, че определеният срок
от 14 дни за запечатване на търговския обект на жалбоподателя не е справедлив,
разумен и обоснован и в случая мярката ще засегна права и законни интереси на
търговеца в по-голяма степен от най-необходимото, за което са прилага.
Неспазването на принципа за съразмерност при
упражняването на оперативна самостоятелност от административния орган опорочава
издадената заповед и налага нейната отмяна поради противоречие с материалния
закон, основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по
делото разноски. Видно е, че жалбоподателят е направил разноски за държавна
такса от 50 лева, платени по сметка на АдмС-Варна, където е била първоначално
постъпила жалбата и разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева, платено
в брой, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от
09.09.2020г. и пълномощно. Искането следва да се уважи на основание чл.143,
ал.1 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2
от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 223-ФК/17.08.2020 г., издадена от К.А.- началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
"МАРПЕСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
ГР.Каварна, ул.“Захари Стоянов“ № 2, представлявано от управителя, М.Н.С.
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет) лева – разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: