РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. С. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100993 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Л.В. К. е предявил срещу „Д.” ЕООД – С., представлявано от В. С. Ч.
обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5 550 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода април – октомври 2020 г.; иск с правно основание чл. 215, ал. 2
от КТ за сумата от 324 евро, представляваща обезщетение при командироване за 6
командировки от Б. до Г. и обратно в същия период април – октомври 2020 г. и иск с правно
основание чл. 224 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван 10 работни дни
платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 500 лв. предявен частично, ведно със законната
лихва върху главниците по трите иска, считано от датата на подаване на исковата молба -
03.11.2020 г. до окончателното заплащане на задължението. Претендира за деловодните
разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете се свеждат до
следното: съществувало трудово правоотношение между страните, прекратено със заповед
№ 8/21.10.2020 г.. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, по което ищецът е работил като * в
дружеството – ответник, с основно трудово възнаграждение 610 лв., увеличено на 1 000 лв.,
считано от 01.04.2020 г.. Изпълнявайки длъжността си ищецът бил командирован в Г. и
осъществявал по 8 -10 курса на месец, като трудовото възнаграждение му било превеждано
по банкова сметка, а с касови ордери са му били предоставяни суми по 300- 500 лв. на курс
за заплащане на такси на граничните пунктове, гориво и др.. При прекратяването на
трудовото правоотношение не са му били изплатени изцяло дължимите суми за трудово
възнаграждение, командировъчни и обезщетение за неползван отпуск в заявените размери.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Ответникът оспорва като неоснователни предявените искове. Признава фактите, че
ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност * по трудов договор №
25/03.02.2020 г., сключен с изпитателен срок от 6 месеца и месечно трудово възнаграждение
1
610 лв., увеличено на 1000 лв. с допълнително споразумение от 01.04.2020 г. Твърди, че
освен платените по банков път на ищеца са били платени суми с РКО в общ размер 5 345,99
лв.. От февруари до юни 2020 г. начислените му възнаграждения са изплатени в брой срещу
подпис във ведомостите. В периода февруари – 30.09.2020 г. вкл. са начислени дължими
възнаграждения в общ размер 8 445,09 лв., от които 5 171,03 лв. за трудови възнаграждения
и 3 274,06 лв. за командировки. За същия период са изплатени общо 10 833,67 лв., от които 3
088 лв. в брой срещу подпис във ведомост; 2 399,68 лв. по банкова сметка и 5 345,99 лв. с
РКО. Изплатената сдума е по-голяма от дължимата, като парите са му заплащани авансово.
През май, юни и юли представил болнични листове за отпуск по болест, съответно за 6 дни;
за 5 дни и за 16 дни. Освен това ползвал 10 дни платен годишен отпуск в периода 08.-
19.06.2020 г., въпреки, че е имал три месеца и половина стаж, който отпуск му е изплатен
през юли. От 03.09.2020 г. ищецът не се явил на работа и бил дисциплинарно уволнен. За
времето на предизвестието, което той отправил не се явил на работа, но е претендирал
заплащане на суми. Заради провалянето на два курса и претоварването им на автомобили на
друг превозвач, дружеството претърпяло загуби. Плащанията с РКО са авансови плащания
за възнаграждение, а не са за плащане на такси и разходи за гориво. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния представител адв. К. –
редовно упълномощен, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени и да
му бъдат присъдени деловодните разноски по съображенията, изложени в пледоарията.
Ответникът представляван от законния представител и В. Ч. и адв. К. моли исковете
да бъдат отхвърлени по съображенията, изложени в писмената защита.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Между „Д.“ ЕООД, представлявано от В. С. Ч. като работодател и Л.В. К. като
служител е сключен трудов договор № 25/03.02.2020 г., по силата на който, считано от
04.02.2020 г. ищецът е назначен на длъжността * в дружеството с изпитателен срок от 6
месеца, на пълно работно време 8 часа и 40 часа седмично, при трудово възнаграждение в
размер на 610 лв., платимо на последно число на месеца, за който се отнася и 20 работни дни
платен годишен отпуск. Договорен е 30- дневен срок за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. С допълнително споразумение № 21/01.04.2020 г. и видно от
представеното копие от трудовата книжка на ищеца, считано от 01.04.2020 г. трудовото му
възнаграждение било увеличено на 1 000 лв. и е фиксирана крайната дата на изпитателния
срок – 04.08.2020 г.. В трудовия договор не е посочено изрично как следва да се изплаща
трудовото възнаграждение – по банков път или по ведомост на ръка или по друг начин.
Начин на плащане не е посочен и в длъжностната характеристика.
Със заповед № 8/21.10.2020 г. ищецът е бил дисциплинарно уволнен поради
неявяване на работа в периода от 01.10.2020 до 13.10.2020 г. и трудовото правоотношение е
прекратено, считано от връчването на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца чрез куриер
на 24.10.2020 г..
Във връзка с молба на ищеца до работодателя от 08.10.2020 г. и отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
писмено отговорил, че за периода от 03.02.2020 г. до 30.09.2020 г. на ищеца са заплатени
2
всички възнаграждения включително чрез получаване на авансови суми.
Със заповеди №№ 12/03.04.2020 г.; 34/14.04.2020 г.; 43/27.04.2020 г.; 50/03.05.2020 г.;
61/11.05.2020 г. ищецът е бил командирован по маршрута Б. – Г. – Б. съответно за периодите
03.04.2020 – 13.04.2020 г.; 14.04.2020 – 23.04.2020 г.; 27.04.2020 – 06.05.2020 г.; 03.05.2020 –
22.05.2020 г.; 11.05.2020 – 20.05.2020 г. с дневни пари 54 евро на ден, като изрично е
посочено, че разходите в лева и валута са за сметка на дружеството и че в 7- дни след
завръщането командированият следва да представи отчет за командировката.
Ищецът получил общо 7 предписания за поставяне под карантина с №№
1156/28.03.2020 г.; 14123/02.04.2020 г. 16103/06.04.2020 г.; 18414/08.04.2020 г.;
1694/10.04.2020 г.; 22169/16.04.2020 г.; 24217/23.04.2020 г. всяко за период от 14 дни,
считано от издаването на предписанието, като така началната дата на първото предписание е
28.03.2020 г. и крайната дата на последното предписание е 07.05.2020 г..
Поради заболяване остър цистит на ищеца било назначено домашно лечение в
периода 15.05.2020 – 17.05.2020 г. с болничния лист на л. 84 от 15.05.2020 г.. С друг
болничен лист на л. 85 от 18.05.2020 г. му е назначено домашно лечение поради заболяване
камъни в жлъчния мехур в периода 18.05. – 20.05.2020 г.. С трети болничен лист от
01.06.2020 г. му е предписано домашно лечение в периода 01.06.- 05.06.2020 г. /петък/
поради заболяване увреждане на междупрешленните дискове.
К. е депозирал молба за отпуск на 29.05.2020 г. за срок от 10 дни в периода 08.06.-
19.06.2020 г., който отпуск му е разрешен от работодателя със заповед № 4/29.05.2020 г..
С четвърти болничен лист от 09.07.2020 г.му е предоставено 7 дни домашно лечение
поради заболяване хипертонично сърце в периода 03.07.2020 – 09.07.2020 г.. С пети
болничен лист му е предоставено болнично лечение 6 дни и 3 дни домашно лечение поради
заболяването хипоталамична дисфункция в периода 16.07.-24.07.2020 г..
Във ведомостта за заплати за м. февруари, март, април, май, юни 2020 г. ищецът се е
подписал срещу сумите за получаване от 449,68 лева; 473,35 лв.; 775,98 лв.; 705,74 лв.;
683,24 лв..
Във ведомостите за заплати за месеците юли, август и септември 2020 г. срещу
сумите за получаване от 531,08 лв.; 775,98 лв.; 737,18 лв. липсват подписи на ищеца.
С разходни касови ордери от дати 31.03.2020 г.; 30.04.2020 г.; 31.05.2020 г.;
30.06.2020 г.; 27.07.2020 г.; 07.08.2020 г. и 28.08.2020 г. на ищеца К. са платени срещу
подписи сумите от 844,92 лв.; 844,92 лв.; 844,92 лв. и 211,23 лева за командировки за
месеците април – юни вкл. и 950 лв. и 950 лв. за заплата и командировки за месеците юли и
август и 700 лв., за които не е посочено основанието за плащане.
Видно от извлечението от банковата сметка на ищеца в „*“ Ад, същият е получил
3
преводи от ответника на 06.03.2020 г.; 16.03.2020 г.; 21.04.2020 г.; 20.05.2020 г.; 04.06.2020
г., съответно в размер на 449,68 лв.; 500 лв.; 500 лв.; 500 лв.; 450 лв..
Съгласно заключението по СИЕ начислените от ответника брутни трудови
възнаграждение на ищеца за периода 03.02.2020 – 21.10.2020 г. са в общ размер 6 562,99 лв.,
от които удръжки в размер на 1 430,76 лв. и нетно възнаграждение 5 132,23 лв.. Според
издадените заповеди за командировка, дължимите командировъчни на ищеца възлизат на
1 674 евро или 3 273,95 лева за общо 31 дни. Така общо дължимата сума за трудови
възнаграждения и командировки за периода 03.02.2020 – октомври 2020 г. е 8 406,18 лв..
Общо извършените плащания от ответника на ищеца са в размер на 10 833,66 лв., от които
7 745,67 лв. платени с РКО заплати и командировки и чрез банкови преводи и 3 087,99 лв.
платени по ведомости за заплати. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
От заключението по назначената СГЕ се установява, че подписите срещу името Л.В.
К., положени във ведомостите за заплати за месеците февруари – юни 2020 г. вкл., както и за
получил сумата върху разходните касови ордери, издадени на 31.03.2020 г.; 30.04.2020 г.;
31.05.2020 г.; 30.06.2020 г.; 27.07.2020 г.; 07.08.2020 г. и 28.08.2020 г., са положени от
ищеца. В съдебно заседание вещото лице допълва, че от проведеното техническо изследване
на документите не са установени никакви признаци на подправка, манипулация, пренасяне,
кражба на подписите на ищеца, които са оригинални. Съдът кредитира заключението на ВЛ
като обективно и компетентно изготвено, същото не са оспорено от страните и
кореспондира със събраните по делото доказателства.
В последното съдебно заседание ищецът признава, че е подписал РКО и ведомостите,
но отрича да е получил сумите срещу тях, защото плащането следвало да се извършва по
банков път.
Правни изводи:
Ищецът е активно легитимиран да предяви исковете за заплащане на дължимо
трудово възнаграждение срещу бившия работодател.
За да бъде уважен иска по чл. 128, т. 2 КТ за неплатено трудово възнаграждение
следва да бъде доказано наличието на трите кумулативни предпоставки: съществуване на
индивидуално трудово правоотношение между страните; реално престиране от страна на
работника (служителя) на труд по трудовото правоотношение и липса на плащане на
трудово възнаграждение в предвидения в трудовия договор размер.
Безспорно се установи възникването на индивидуалното трудово правоотношение
между страните със сключения трудов договор. Съществуването на това правоотношение е
обусловено от действителността на сключения трудов договор. Съществуването на
действително трудово правоотношение между страните е абсолютна материална
4
предпоставка за основателността на предявения иск за заплащане на трудови
възнаграждения.
Безспорно се установява и времето, през което ищецът е работил в ответното
дружество, а именно от назначаването му на 04.02.2020 г. до прекратяването на трудовото
правоотношение на 24.10.2020 г. на длъжността * с трудово възнаграждение 610 лв. до
01.04.2020 г. и 1000 лв. след това. Безспорно се установи и че в периода на действие на
трудовото правоотношение ищецът е бил командирован общо 31 дни с възнаграждение за
командироването по 54 евро на ден.
Доказването на третата кумулативна предпоставка - неплащане на трудово
възнаграждение за исковия период не е изпълнено. Тъй като се касае за отрицателен факт, то
в тежест на ответника е да докаже плащането на трудовото възнаграждение на ищцата в
процесния период. От приетите по делото доказателства - ведомости за работни заплати,
разходно касови ордери и банково извлечение се установява, че дължимото нетно трудово
възнаграждение за процесния период е платено изцяло на ищеца, както са платени и
командировъчните. Общо платените на К. трудови възнаграждения и командировъчни по
ведомости, РКО и с банкови преводи възлизат на 10 833,66 лв., а общо дължимите му
възнаграждения и командировъчни, приравнени в лева, възлизат на 8 406,18 лв.. Така
работодателят е платил 2427,48 лева в повече от дължимите възнаграждения и
командировъчни, като за надплатените пари К. не е направил отчет, в случай, че са
похарчени за плащане на такси или за зареждане на гориво, нито ги е върнал на
работодателя. Ответникът не е предявил насрещен иск за тази разлика, нито е направил
възражение за прихващане.
Задължението на работодателя да начислява и изплаща трудово възнаграждение
на наетите работници и служители е предвидено в чл. 128 КТ. С т. 1 на чл. 128 на
работодателя е вменено задължение да начислява във ведомости за заплати трудовото
възнаграждение на работниците (служителите) за положения от тях труд, а с т. 3 да издава
извлечение от ведомостите за заплати при поискване от страна на работника или служителя.
Така се защитава правото на всеки наемен работник да поиска и получи извлечение от
ведомост. В случая такова удостоверение -извлечение за начислените по ведомост трудови
възнаграждения е издадено от работодателя – л. 19 от делото. Това удостоверение не е
оспорено от ответника.
По отношение изплащането на трудовото възнаграждение се прилага чл. 270 КТ, с
който е определено мястото на изплащане на възнаграждението – предприятието, където се
извършва работата, и начина на изплащане – лично по ведомост или срещу разписка, както
и по писмено искане на работника или служителя чрез превод на влог в посочена от
последния банка. В случая не се твърди и не се представят доказателства плащането да е
било договорено изключително по банков път, но отчитайки характера на работата на
ищеца да извършва международни превози на товари, което е свързано с отсъствие от
5
страната, то съвсем логично е плащането да става по допустимите в закона начини – по
банков път, по ведомост и на ръка с РКО като авансови плащания, преди договорения падеж
на всяко отделно месечно трудово възнаграждение и командировъчни.
Поради безспорно доказаните плащания на договореното трудово възнаграждение
в пълен размер и на командировъчните средства също в пълен размер, исковете с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 5 550 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода април – октомври 2020 г. и с правно основание чл. 215,
ал. 2 от КТ за сумата от 324 евро, представляваща обезщетение при командироване за 6
командировки от Б. до Г. и обратно в същия период април – октомври 2020 г. са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с претендираната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. до окончателното заплащане
на задължението.
Относно иска с правно основание чл. 224 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван 10 работни дни платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 500 лв., предявен
частично:
Безспорно се установи, че ищецът е работил по трудовото правоотношение с
ответника общо 9 месеца и 20 дни.. Безспорно се установи също, че през м. юни 2020 г.
същият е ползвал 10 дни платен годишен отпуск, който му е бил разрешен и съответно
заплатен от ответника.
В чл. 155, ал. 4 КТ е предвиден минималният размер на основния платен годишен
отпуск от 20 работни дни, който му се полага когато придобие най-малко 4 месеца трудов
стаж – арг. от ал. 2. В случая ищецът е придобил при ответника повече от 4 месеца трудов
стаж, поради което и същият има право на 20 дни платен годишен отпуск за една пълна
отработена календарна година, колкото е договорен и в трудовия договор. В случая ищецът
е ползвал само 10 дни платен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Пропорционално на трудовия стаж в ответното дружество, полагаемият се
отпуск на ищеца е 16 дни, от които 10 дни същият е ползвал през юни 2020 г..
Дължимото обезщетение за неползваните 6 дни платен годишен отпуск на ищеца,
определено по реда на чл. 177 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от наредбата за структурата и
организацията на работната заплата възлиза на 272,70 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 500 лв. и за останалите 4 дни.
Относно разноските:
6
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ще следва да бъде осъден ответникът да плати на ищеца деловодни разноски в размер
на 20,40 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът е представил списък на разноските за 559 лв., от които 550 лв. за
адвокатско възнаграждение и 9 лв. за копиране на документите. Видно от представения на л.
78 ДПЗС платеното адвокатско възнаграждение от ответника на адв. К. е в размер на 500
лв., които действително са направени, не се доказва плащане на още 50 лв., нито на 9 лв. за
разходи за копиране. Ще следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 479,60 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на С.РС държавна такса върху уважения иск в размер на 25 лв.. Тъй като
възнагражденията на вещите лица са платени от бюджета на съда и не засягат иска за
обезщетение за неползвания отпуск, то и не следва да се осъжда ответника за разноски за
експертизи.
Мотивиран от изложените съображения С.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Л.В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С. *** срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. *, представлявано от В. С. Ч. искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за заплащане на сумата от 5 550 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение
за периода април – октомври 2020 г. и с правно основание чл. 215, ал. 2 от КТ за сумата от
324 евро, представляваща обезщетение за 6 командировки от Б. до Г. и обратно в периода
април – октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *,
представлявано от В. С. Ч. на основание чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на Л.В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С. *** сумата от 272,70, представляваща обезщетение за
неизползван 6 работни дни платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 272,70 лв. до пълния
предявен размер от 500 лв. и за разликата над признатите 6 дни до претендираните 10 дни
7
неползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *,
представлявано от В. С. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л.В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С. *** сумата от 20,40 лв. за направените разноски за
адвокат, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. *, представлявано от В. С. Ч. сумата от 479,60 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *,
представлявано от В. С. Ч., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС С.
държавна такса в размер на 25 лв. върху уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. К. и на ответника чрез
адв. К..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8