№ 2522
гр. С., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110207993 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
„Е.” ЕООД чрез управителя К. М. К. обжалва наказателно
постановление /НП/ № 22-007311/ 23.03.2021 г., издадено от директор на
дирекция „Инспекция по труда“ – С. /Д "ИТ“ – С./, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за
това, че жалбоподателят в качеството на работодател не е изпълнил в цялост
предписание № 9, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.12 от Кодекса на
труда /КТ/ с протокол за извършена проверка от 11.11.2020 г., а именно:
„Работодателят да определи и изплати парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж на А. Б. С., съгласно чл.224 ал.1, вр. чл.228, ал.3 от КТ /обн. ДВ,
бл.26 и 27 от 1986 г./, като срокът за изпълнение на препдисанието е изтекъл
на 27.11.2020 г.
Постъпила е жалба от санкционираното дружество. Сочи се на
необоснованост и незаконосъобразност на съставения акт и издаденото
наказателно постановление. Иска се отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
1
представител. Жалбата се поддържа и се иска отмяна НП.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва.
Моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Извършена е проверка по спазване на трудовото законодателство на
жалбоподателя „Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район
„С.“, ул.“П.“ № 30. При извършване на тази проверка по изискани и
представени документи от дружеството е констатирано, че жалбоподателят в
качеството на работодател не е изпълнил задължително за изпълнение
предписание № 9 на Д"ИТ–С. в срок до 27.11.2020 г., съгласно чл.415, ал.1 от
КТ. Жалбоподателят в това си качество е следвало да определи и изплати
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. Б. С.,
съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1,вр. чл.228, ал.3 от Кодекса на труда;
срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 27.11.2020 г., а
нарушението е извършено на 28.11.2020 г. На 15.02.2021 г. при последваща
проверка в Д „ИТ“ – С. жалбоподателят депозирал справка, съгласно която
определил на С. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 6 дни в размер на 791.02 лв., без да представи платежни ведомости или
други платежни документи /разходни касови ордери, фишове, банкови
нареждания и др./, с които да удостовери изплащането на обезщетението на
лицето, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Въз основа на установеното от контролните органи, на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, при
условията на чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/. Не е постъпило писмено възражение. Издадено е
наказателно постановление № 22-007311/ 23.03.2021 г. от директор на
дирекция „Инспекция по труда“ – С., с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
2
Изложената фактическа обстановка се установи по категоричен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства, гласни и писмени
такива – показанията на св.Р. В. АНГ., АУАН, копия от разписка за куриерска
доставка за получаване на НП, копия от протоколи за извършени проверки и
от призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, копия от длъжностна
характеристика и заповеди за компетентност, копие от справка за извършени
корекции на „Е.“ ЕООД, копие от констативен протокол, копие от протокол
за устно уведомяване, копие от съобщение на основание чл.416, ал.3 от КТ,
както и от останалите материали по делото. Св.А. по същество потвърждава
констатациите по АУАН. Съдът цени показанията й като логични, свързани и
безпротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред, и относими по делото.
От правна страна:
За жалбата не се установява да не изхожда от правоимаща страна и да
не е депозирана в законоустановен срок. Тя е насочена срещу подлежащ на
оспорване административен акт. Разгледана по същество, същата е
основателна.
В това производство районният съд има за задължение да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление
са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,
съгласно приложени заповеди за компетентност. Спазена е предвидената от
закона писмена форма и съдържание, спазени са и давностните срокове,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акт и
издаване на наказателно постановление.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното наказателното постановление съдът установи, че при издаването
на същото са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и са самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП. Съдът намира, че нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в наказателното
3
постановление ясно са посочени всички факти относно съставомерните
признаци на вмененото на дружеството нарушение, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. Така се сочи, че жалбоподателят в
качеството на работодател не е изпълнил в цялост предписание № 9, дадено
му на основание чл.404, ал.1, т.12 от Кодекса на труда КТ/ с протокол за
извършена проверка от 11.11.2020 г.: „Работодателят да определи и изплати
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. Б. С.,
съгласно чл.224 ал.1, вр. чл.228, ал.3 от КТ, както и че жалбоподателят е
депозирал справка, съгласно която определил на лицето парично обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни в размер на 791.02 лв., без да
представи платежни ведомости или други платежни документи, с които да
удостовери изплащането на обезщетението на лицето. С НП на
жалбоподателя е вменено извършване на административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ, като правната норма в редакцията й към инкриминираната
дата /28.11.2020 г./ гласи: „Който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Не е посочен
този съществен елемент – задължително предписание – нито в АУАН, нито в
НП. Отделно от това, съдът констатира и че липсва пълно, точно и конкретно
описание на нарушението, доколкото от така повдигнатото административно
обвинение не става ясно, какъв е размерът на паричното обезщетение, което е
следвало работодателят да определи и изплати на С. /единствено се отбелязва,
че са представени данни за това, на същия да е определено парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни в размер на
791.02 лв. Така също административнонаказващият орган /АНО/ е счел, че
предписание № 9, дадено на жалбоподателя с протокол за извършена
проверка от 11.11.2020 г. не е изпълнено в цялост, без да уточнява в
конкретика, коя част от предписанието е изпълнена и коя – не е изпълнена. По
този начин не е осигурена възможност на нарушителя да разбере, за
извършването на какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си. Нарушено е правото му защита, самостоятелно
основание за отмяна на процесното НП.
Предвид на всичко изложено, атакуваното наказателно постановление
4
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски
съдът намира, че тя трябва да бъде отхвърлена и не следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007311/ 23.03.2021 г.,
издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ – С..
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
съобщаване за изготвянето му пред Административен съд – гр.С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5