№ 57
гр. *** , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200014 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление No 20-0256-000600 от
20.10.2020година на ***, с което на П. П. А. от *** са наложени
административни наказания както следва: на основание чл. 185 ЗДП глоба в
размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП; на основание
чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за извършено
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП; на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 ЗДП
– глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП;
на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за извършено
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДП и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 ЗДП
глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.
139 ал. 5 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от ***. В съделно заседание навежда доводи както
за материална, така и за процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление предвид липсата на съществени реквизити в съдържанието му,
а именно описание на нарушението така, както изисква разпоредбата на чл. 57
ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
1
постановление изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към доказателствата по делото
в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на РУ при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушение по
ЗДП.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
На 24.09.2020 година в ***, на жалбоподателят бил съставен акт за
установяване на четири административни нарушения , а именно: на същата
дата в землището на *** управлявал МПС с Наказателно постановление №
0938-005092, връчено му на 31.01.2020 година с глоба от 70 лева незаплатена
в законоустановения срок; не носил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него; не носел документ за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и с неплатена винетна такса за път от
Републиканската пътна мрежа трети клас.
Горните обстоятелства били констатирани от *** *** и ***. Водачът на
автомобила в лицето на жалбоподателя бил спрян. *** пристъпили към
извършване на проверка, в хода на която непосредствено и в присъствието на
водача съставили акт за административно нарушение по ЗДП. Актът бил
връчен на жалбоподателя и подписан от негова страна без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДП гроба в размер
2
на 20 лева за извършено нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП; на основание чл. 183
ал. 1 т. 1 пр. 1,2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по
чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП; на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 ЗДП – глоба в
размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП; на
основание чл. 183 ал. 1 т. 2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за извършено
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДП и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 ЗДП
глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.
139 ал. 5 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 20-0256-000600 от 20.10.2020година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 260246 от
24.09.2020година на *** при *** - ***, РУ - Долна Митрополия; Заповед №
8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи, както
и показанията на свидетелите *** и ***, разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в последвалото
го наказателно постановление следва да бъде направено подробно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на
някои от посочените в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити на
наказателното постановление предопределя неговата незаконосъобразност.
Видно от приложените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление е, че същите
съдържат описание на нарушения по ЗДП, но не и средството с което същите
са реализирани, а именно с какво МПС. Направеното словесно описание на
нарушението в наказателното постановление е непълно и неясно. Наличието
3
на този порок води до накърняване правото на защита на нарушителя, който
има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът намира, че в случая в производството пред наказващият орган са
допуснати особено съществени нарушения, довели до нарушения на
императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя
отмяна на атакуваното постановление. Поради това не следва да се обсъждат
и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли извършено
нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено
порочно.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
в производството действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение и направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
4
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300
лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал3 от ЗАНН съдът намира,
че *** – ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на П.
П. А. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 14/2021 година по описа на РС *** разноски
съответно за адвокатско възнаграждение на ***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление No 20-0256-000600 от
20.10.2020година на ***, с което на П. П. А. от ***, ЕГН ********** са
наложени административни наказания както следва: на основание чл. 185
ЗДП глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП;
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП; на основание чл. 183 ал. 1 т.
1 пр. 3 ЗДП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100
ал. 1 т. 2 ЗДП; на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 ЗДП – глоба в размер на 10 лева
за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДП и на основание чл. 179 ал. 3
т. 4 ЗДП глоба в размер на 300 лева за извършено административно
нарушение по чл. 139 ал. 5 ЗДП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА *** – ***,
представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на П. П. А. от ***, ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД №
14/2021 година по описа на РС *** разноски съответно за адвокатско
възнаграждение на ***.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5