Р Е Ш Е Н И E
№ 306
22.07.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на втори юли
две хиляди и деветнадесета година
открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Жана Кметска
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 56 по описа за 2019 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Комисия за
защита на потребителите против „Дрийм травъл“ ЕООД със следните искания: да
бъде установено на основание чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП, че чл.7 в р.ІІ „Общи
условия“ от резервационен договор №0000285/15.01.2016 год., предлаган от
ответника, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.2 предл.първо от ЗЗД и
да бъде прогласена за нищожна; да се отстрани неравноправната клауза от
резервационния договор и от всички други договори с подобно съдържание,
предлагани от дружеството; да бъде постановена забрана за бъдещо ползване на
неравноправната клауза и да бъде задължен ответникът по подходящ начин да
разгласи съдебното решение или част от него.
Ищецът твърди,
че текстът в р.ІІ „Общи условия“, чл.7, представлява неравноправна клауза по
см.на чл.143 т.2, предл.първо от ЗЗП, тъй като отнема възможността, предвидена
в чл.83 ал.3 т.12 от ЗТ за потребителя да се откаже от договора, без да търпи
вреди от това. Твърди се, че липсата на срок, в който потребителят може да се
откаже от договора, е в противоречие с чл.82, ал.3, т.12 от ЗТ.
Заявява се от
ищеца, че с писмо от 16.06.2016 год. на основание чл.148 от ЗЗП е указал на
ответника да отстрани неравноправната клауза, както и да уведоми по подходящ
начин потребителите за направените промени в 14-дневен срок. Твърди се, че
ответното дружество е изложило свое становище, че не може да изменя или заменя общите условия
на туроператора „Дертур“ или по някакъв начин да влияе на правилата, възприети
от този туроператор, както и че резервационния договор не е типов, а е изготвен
индивидуално за съответните клиенти, следователно, клаузата не е нищожна като
индивидуално уговорена. В становището си ответникът изложил, че общите условия
на „Дертур“ са били предадени и приети от технитете клиенти.
Заявява се от
ищеца, че до започване на производството не са постъпили данни за отстраняване
на неравноправните клаузи, което ощетява колективния интерес на потребителите и
обосновава необходимостта от завеждане на колективния иск.
Претенцията е
била разгласена по реда на чл.382 ал.2 от ГПК чрез публикации в местен
ежедневник и на сайта на КЗП.
В
предоставения срок не са постъпили заявления от увредени лица, за това, че ще
участват в процеса или че ще осъществяват защитата си самостоятелно.
Ответникът
оспорва претенцията и изразява становище, че общите условия не са приети и
прилагани от него, а от туроператора „Дартур“. Посочва се, че ответното
дружество е туристически агент, който предлага за продажба групови или
индивидуални туристически пътувания с
обща цена от името и за сметка на туроператор. Сочи се, че от самия договор е
видно, че в същия са вписани общите условия на туроператора за заплащане на
хотелски резервации и техните анулации. Ответникът заявява, че в качеството си
на агент единствено отправя оферти и сключва договори с клиенти, като
ценообразуването, начинът на плащане, вид и категория места за настаняване,
брой и вид хранения, трансфери, анулации и др. е на базата на общите условия на
туроператора, предоставящ съответната туристическа услуга. Счита, че от самото
съдържание на договора е видно, че е само посредник, който е опосредил
отношенията между клиентите за осигуряване на 7 нощувки със закуски, вечери и
трансфери и снабдяване със самолетни билети от Турски авиолинии. Твърди се, че
резервационният договор не е типов или отнапред изготвен договор-бланка, а е
изготвен индивидуално за конкретните клиенти.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове имат своето правно основание в чл.148 ал.1 т.4, чл.186 ал.3, вр.с ал.1 и
т.187 т.1 и 2 от ЗЗП.
Законът е
предоставил активна легитимация на Комисията за защита на потребителите да води
искове за преустановяване или за забрана
на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните
интереси на потребителите, изброени в чл.186 ал.2 от ЗЗП, и които противоречат
на разпоредбите на глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори
(б.“а“) и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори (б.“ж“).
От
съдържанието на процесния резервационен договор е видно, че ответникът го е сключил
в качеството на турагент, т.е. на лице, регистрирано
по реда на ЗТ или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти
за извършване на туристическа агентска дейност, която пък представлява извършването
на посредничество при продажби на организирани туристически пътувания с обща
цена на крайни потребители - §61 и 62 от ДР на ЗТ (редакция ДВ бр.30/13 год.).
С договора ответникът се е задължил да предостави на потребителите възможност да
се снабдят със самолетни билети от конкретна авиокомпания, както и да получат
хотелско настаняване и трансфери на туроператора „Дертур“ и медицинска
застраховка по време на престоя си в чужбина, срещу задължение да заплатят
възнаграждение на турагента. В раздел ІІ „Общи условия“ са посочени правилата
за превоз на пътници и товари и условията за анулация на самолетни билети на Турските авиолинии, условията за хотелско
настаняване и трансфер на туроператора „Дертур“, както и общите условия на
същия туроператор за заплащане на хотелските резервации и техните анулации. От
самото съдържание се установява, че всички клаузи, включени в р.ІІ „Общи
условия“ действително са общи условия, но такива, които са приети от
авиопревозвача и туроператора, а не от ответника. От представените от последния
писмени доказателства е видно, че чл.7 в р.ІІ от резервационния договор
представлява точно възпроизвеждане на съдържанието на общите условия за
туристически услуги на „Дертур“ Индийски
океан – чл.16.3 от общите условия, вр.чл.16 „Твърди обезщетения (неустойки) при
отказ“. Ответникът представя доказателства, че е изпратил общите условия на
туроператора на потребителите, ведно със самия резервационен договор.
При така
установените факти не може да се възприеме довода на ищеца, че р.ІІ чл.7 от
договора представлява неравноправна клауза по см.на чл.143 т.2 предл.първо от ЗЗД, вр.чл.82 ал.3 т.12 от ЗТ, редакция ДВ бр.30/2013 год. Самата клауза не е приета от ответника като
негови общи условия за определена
категория договори, а представлява възпроизвеждане на общите условия за
туристически услуги на туроператора, за продажбата на чиито пакети ответникът
посредничи по занятие. Тази клауза не е въведена в ущърб на потребителските
права и интереси, напротив – в интерес на потребителите, доколкото изрично ги
запознава с отнапред възприетите условия за анулация на туроператора „Дертур“.
Освен това в същия раздел са поместени и общите условия за авиопревозвача,
върху които турагентът би могъл да влияе със същия успех, както върху общите
условия на „Дертур“. Не е вярно твърдението, че в клаузата на чл.7 в р.ІІ не е
предвидена възможност за отказ от пътуване без неустойка, като крайният момент
за отказ без негативи за клиента може да бъде извлечен по пътя на тълкуването –
при отказ повече от 30 дни преди пътуването не е предвидено понасянето на
никаква неустойка.
От съдържането
на договора също така е видно, че неговите условия са уговорени индивидуално за
конкретните потребители – в него се съдържа както задължение за предоставяне на
пакетно настаняване, така и задължаване за снабдяване със самолетни билети на
конкретна авиокомпания за точни дати и предоставяне на медицинска застраховка,
което изключва възможността за типов договор или договор-бланка. От конкретната
жалба, с която ищецът е бил сезиран, е видно, че потребителите са пострадали от
отмяна на самолетен полет, за което отговорност може да бъде потърсена от
конкретния авиопревозвач и което изключва засягане на неограничен кръг
потребителски права поради неравноправна клауза.
В обобщение
съдът намира, че претенцията за установяване неравноправност и прогласяване на
нищожност на чл.7 в р.ІІ от резервационен договор № 0000285 е неоснователна –
тази клауза представлява възпроизвеждане на общи условия на друг правен субект
– туроператора „Дертур“, чиито туристически пакети са били предлагани от
ответника и върху които агентът не може да влияе, а освен това нейното
съдържание не противоречи на чл. чл.82 ал.3 т.12 от ЗТ, редакция ДВ бр.30/2013
год. , тъй като при отказ от пътуване над 30 дни преди началото на пътуването
потребителят може да се откаже без да понесе санкции и така равновесието в
отношенията на страните се запазва. Като допълнителен аргумент следва да се
посочи, че договорът е изготвен индивидуално за нуждите на потребителите за
конкретно пътуване, така, че останалите му клаузи, извън общите условия на
туроператора и превозвача, не са типови и в този смисъл не засягат колективния
интерес.
Исканията за преустановяване и забрана по
чл.186 ал.3, вр.с ал.1 и и по чл.187 т.1 и 2 от ЗЗП също са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
В полза на
ответника следва да се присъдят направените разноски по представен списък в
размер на 1 700 лв.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Комисия за
защита на потребителите против „Дрийм травъл“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Мара гидик“ №23, ЕИК ********* да бъде установено на основание чл.148 ал.1
т.4 от ЗЗП, че чл.7 в р.ІІ „Общи условия“ от резервационен договор
№0000285/15.01.2016 год., предлаган от ответника, е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 т.2 предл.първо от ЗЗД и да бъде прогласена за нищожна; да се
отстрани неравноправната клауза от резервационния договор и от всички други
договори с подобно съдържание, предлагани от дружеството; да бъде постановена
забрана за бъдещо ползване на неравноправната клауза и да бъде задължен
ответникът по подходящ начин да разгласи съдебното решение или част от него.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите с адрес в гр.София, пл.“Славейков“ №4А, ЕИК *********, да заплати
на „Дрийм травъл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мара
гидик“ №23, ЕИК *********, представлявано от управителя Нина Георгиева Иванова, разноски в настоящото
производство в размер на 1700 (хиляда и
седемстотин) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: