№ 203
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100502245 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №74537/18.09.2024г. от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, Булстат *********, със седалище гр. София ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4,
представлявано от Б. И. М. и С. Г. С. срещу решение №3116/19.08.2024г. по гр.д.
№9155/2023г. на ВРС, с което e уважен иска с правно основание чл. 558 КЗ, предявен от Ж.
М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, чрез адв.Й. А., сумата в размер на 4017.94 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на стоп ляв, стоп десен, облицовка задна броня, основа задна броня ПВЦ,
заден капак, панти заден капак - 2бр., калник заден десен, калник заден ляв, облицовка ПВЦ
предна ключалка, уплътнение рамка багажник, задна престилка външна част, задна
престилка вътрешна част, колона въздух ПВЦ лява, основа калник заден ляв, основа ляв
стоп, рамка капак багажник, рог заден ляв и под багажник на собствения му л.а. марка
„Шевролет Авео“, с peг. № *******, причинени в резултат на реализирано на 24.04.2023г.,
ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген
Поло“, с peг. № *******, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 17.07.2023год. до окончателното изплащане, на основание чл.558, ал.5 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че в съответствие с регламентацията на дейността на Гаранционен фонд по ликвидация на
щети по МПС, когато обезщетението се определя по експертна оценка, следва да се прилага
1
Методиката за определяне на новите части и разходите за труд и материали. Сочи се, че е
недопустимо да се определя размера на дължимо от ГФ плащане за щети на увредено МПС,
причинени от незастраховано МПС по средни пазарни цени на нови оригинални части без
коефициент на овехтяване. Сочи се също неправилност на извода на съда, че не са
установени запазени части, чиято стойност следва да бъде приспадната от действителната
стойност на автомобила. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ж. М. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, чрез адв.Й. А. е депозирала писмен отговор, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че съгласно трайно установената съдебна практика при спор
относно обезщетение на разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, се приема
стойността, най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта. Доказателствени
искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. М. А., с адрес:
гр.Варна, чрез адв.Й. А., иск срещу ответника Гаранционен Фонд за заплащане на сумата в
размер на 100 лева, представляваща частичен иск от претендирания остатък в размер на
3413.94 лева, впоследствие размерът на иска е увеличен до 4017.94 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на стоп ляв, стоп десен, облицовка задна броня, основа задна броня ПВЦ, заден капак, панти
заден капак - 2бр., калник заден десен, калник заден ляв, облицовка ПВЦ предна ключалка,
уплътнение рамка багажник, задна престилка външна част, задна престилка вътрешна част,
колона въздух ПВЦ лява, основа калник заден ляв, основа ляв стоп, рамка капак багажник,
рог заден ляв и под багажник на собствения му л.а. марка „Шевролет Авео“, с peг. №
*******, причинени в резултат на реализирано на 24.04.2023г. ПТП в гр. Варна, реализирано
по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген Поло“, с peг. № *******, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Твърди се, че на 24.04.2023г. около 18:40 часа, гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ до №
131, преди кръговото кръстовище собственият на ищеца лек автомобил марка „Шевролет
Авео“, с per. № *******, управляван от С. Я. И., е блъснат от лек автомобил марка
„Фолксваген Поло“, с per. № *******, управляван от Л. К.. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които след посещение на мястото на ПТП и изясняване на
механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП №
1864943. В протокола като причина за настъпване на произшествието било посочено, че л.а.
марка „Фолксваген Поло“, с peг. № ******* се е движил с несъобразена скорост и е блъснал
отзад л.а. марка „Шевролет Авео“, с peг. № *******, който е намалил скоростта при
наближаване на кръговото кръстовище. При проверката се установило, че лекият автомобил
на виновния водач към датата на произшествието е без валидна застраховка „Гражданска
2
отговорност“.
На 25.04.2023г., чрез ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, бил уведомен ответника за
настъпилото ПТП, като представител на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД извършил оглед и
заснемане на автомобила и съставил опис на увредените части. В описа като увредени
детайли били описани: стоп ляв, стоп десен, облицовка задна броня, основа задна броня
ПВЦ, заден капак, панти заден капак 2бр., калник заден десен, калник заден ляв, облицовка
ПВЦ предна ключалка, уплътнение рамка багажник, задна престилка външна част, задна
престилка вътрешна част, колона въздух ПВЦ лява, основа калник заден ляв, основа ляв
стоп, рамка капак багажник, рог заден ляв и под багажник.
Сочи се, че ищецът е отправил претенция към Гаранционния фонд за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, в отговор на което получил сумата 2 082.06 лв.,
недостатъчна според него за възстановяване на щетите, за което според направеното от
ищеца проучване били необходимо 5500 лв..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд, гр. София, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на претенцията.
Оспорва се исковата претенция като прекомерно завишена от гледна точка на изискванията,
залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на
действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с
разпоредбите на „Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз" и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл.557 КЗ за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.557,
ал.1, т.2 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на имуществени вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №1864943 от 24.04.2023г. като причина за настъпване на ПТП е посочено движение с
несъобразена скорост от страна на участник 1, а именно от лек автомобил марка
„Фолксваген Поло“, с per. № *******, управляван от Л. К..
Не е спорно между страните, че лекият автомобил на виновния водач към датата
на произшествието е бил без покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че
ответникът е своевременно уведомен за ПТП, за което е образувана щета №***** и е
заплатена сумата 2082.06 лв.
В случая във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в
частта, в която са приети за установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2
от КЗ: липсата на сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение
на процесния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Оплакванията във въззивната жалба
касаят единствено размера на определената сума за обезщетение и съответно по този въпрос
следва да се извърши преценката на въззивната инстанция.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 КЗ във вр. с ал. 3, като
последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е
уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400,
ал.2 от КЗ.
Предвид изложеното и като съобрази трайната практика на ВКС, настоящият
състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.
208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КНФ.
От приетите по делото основна и допълнителна автотехнически експертизи се
установява, че общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени за части и
труд към датата на произшествието възлиза на 9 107.31 лева, а действителната пазарна
стойност на автомобила е определена в размер на 6100 лв. С оглед на така определените
4
стойности от вещото лице се установява, че към момента на ПТП е била налице тотална
щета, тъй като независимо дали ремонтът се извършва в сертифицирани сервизи,
възстановителната стойност превишава 70% от пазарната стойност на автомобила. Поради
това обезщетението следва да бъде в размер на стойността на цялата вещ, с което
увреденият би могъл да си купи друга със същото качество. В този размер би отговарял и
деликвентът спрямо увреденото лице по правилата на чл. 45 ЗЗД.
Относно действителната стойност на вещта към момента на увреждането
въззивният съд приема сумата, посочена от вещото лице в размер на 6100 лева в
заключението, прието пред първоинстанционния съд.
Възраженията във въззивната жалба относно определената от вещото лице
стойност се явяват неоснователни, доколкото заключението е оспорено своевременно пред
първата инстанция, но не са ангажирани доказателства за опровергаване на така
определената действителна стойност. След приспадане на заплатената от Гаранционен фонд
сума в размер на 2082.06 лв. дължимата сума възлиза на 4017,94 лв. Липсва основание да се
приспада допълнително и сума за евентуално запазени части на автомобила, доколкото не са
ангажирани доказателства кои са запазените части и на каква стойност възлизат.
Поради съвпадане на крайния извод на настоящия въззивен състав с този на
първата инстанция, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски се следва само в полза
на въззиваемата страна в размер на 840 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3116/19.08.2024г. по гр.д. №9155/2023г. на 16
състав на ВРС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище гр. София
ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, да заплати на Ж. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,,
сумата 840 лева (осемстотин и четиридесет лева), представляваща сторени разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6