Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 15.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 563 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.К. *** против уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015, издадено от П.С.
- зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - София. С протоколно определение
от 21.02.2019 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил
производството по нея в частта по изложените оплаквания във връзка с
унищожаемостта (незаконосъобразността) на оспорения административен акт като по
този начин се е десезирал със спора в посочената част. Производството по делото
продължава само в частта по тези пороци на акта, които биха могли да доведат до
неговата нищожност, в която част оспорването не е ограничено с преклузивни срокове – чл.149, ал.5 и чл.168, ал.3 от АПК.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде обявена нищожността на
оспорения административен акт. Жалбоподателят претендира направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в изискуемата писмена форма. Сочи, че той съдържа конкретни
мотиви, макар и в табличен вид. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли искането за обявяване на неговата нищожност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността на
оспорения административен акт, приема следното:
Нормативна
уредба на недействителността на административните актове липсва. Не е налице
легална дефиниция или законоустановени критерии (с изключение на липсата на
компетентност – арг. от чл.173, ал.2 от АПК), по които да се преценява кога
един акт е нищожен и кога унищожаем. Тези понятия са установени в
административноправната теория и в съдебната практика, които допринасят за тяхното
изясняване и за изграждане на критерия за разграничаване на нищожните от
унищожаемите административни актове.
Следва да се
посочи, че най-общо един административен акт е нищожен, когато е засегнат от
някакъв порок - от неспазване на изрично изискваните от закона условия за
валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от
нормативно установените изисквания за законност на административните актове -
изброените пет порока по чл.146 от АПК. Нарушението на законовите изисквания за
валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в
обективно несъответствие между издадения административен акт и предписанията на
закона. При незаконосъобразните (унищожаемите) административни актове степента
и тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не е толкова
радикална, като актът не страда от такъв важен, силен, тежък или съществен
порок (в този смисъл и мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г.
на ВАС по т. д. № 2/2010 г.).
Както беше
посочено, от чл.173, ал.2 от АПК недвусмислено следва, че некомпетентността на
органа е основание за нищожност на акта. По тази причина на първо място следва
да бъде извършена преценка на компетентността на органа, издал оспореното
уведомително писмо.
Държавен фонд
“Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС съгласно чл.11,
ал.1, т.4 и чл.11а от ЗПЗП. Според чл. 2б, ал.2 от ЗПЗП Разплащателната агенция
извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Съгласно
чл.20а от ЗПЗП и чл.10, т.1 и т.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“
изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява. Според
чл.11, ал.2 от посочения Устройствен правилник, изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая такава заповед се
съдържа по преписката, а именно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с която изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ Ж.Ж. делегира на заместник изпълнителния директор П.С.
правото по т.1 от заповедта, а именно да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане. Представен е и препис от протокол № 109, от
заседание на управителния съвет на ДФ „Земеделие“, проведено на 15.02.2017 г.,
на което Ж.Ж. е избран за изпълнителен директор на фонда. Следователно опореният административен
акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите законови
правомощия.
Критерият за разграничаване на нищожността
и унищожаемостта на административните актове по останалите условия за
законосъобразност по чл.146 от АПК следва да бъде изведен от степента и/или
тежестта на допуснатата незаконосъобразност в тях. Тази преценка е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок.
Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно
изразяване на волеизявлението и за да бъде е налице е необходимо тя да е предписана
от закона. В случая волеизявлението на административния орган е обективирано в
изискуемата от чл.59, ал.2 от АПК писмена форма.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например поради нарушение на правилата за кворум при колективните органи).
Според правната теория и съдебната практика нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта. Дори и същественото нарушение на
процесуалните правила обаче, доколкото не води до липса на формирано
волеизявление, е основание за унищожаемост, а не за нищожност на акта. По тази
причина съдът няма да разглежда по същество оплакванията на жалбоподателката за
допуснати нарушения на процесуалните правила при извършваните проверки на място,
тъй като те са преклудирани с изтичане на срока за обжалване.
Липсата на мотиви на административния акт,
под формата на изложени в него фактически и правни съображения за издаването
му, води до унищожаемост (освен ако актът е саниран чрез допълнително излагане
на мотиви – вж. Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК). Това е
така, защото мотивите не представляват самото волеизявление в тесен смисъл на
думата, не са част от него, а само го обосновават. Затова и актът, дори и да не
са изложени никакви мотиви към него, е само унищожаем, тъй като
волеизявлението, изразено в разпоредителната част на акта, е налице. В случая макар
текстовата част на мотивите към уведомителното писмо да се ограничава до
посочването, че ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане поради констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в мотивите площи, то в
табличен вид, и в поясненията към съдържащата се в мотивите таблица, се съдържа
подробна информация за недопустимите за подпомагане площи.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от
законова опора, т.е. не е издаден на основание на нито една правна норма, при
пълна липса на законовите предпоставки, когато акт със същото съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само в
тези случаи материалната незаконосъобразност ще води до нищожност на
административния акт, а във всички останали е основание само за неговата
унищожаемост. В случая такива радикални нарушения на материалния закон не се
установяват.
За да бъде законосъобразен,
административният акт трябва да съответства и на целта на закона. В противен
случай, когато правомощието да се издаде акт се използва за постигане на друга
цел, различна от законоустановената, то ще е налице превратно упражняване на
власт. Ако тази друга цел е забранена от закона, то актът ще е нищожен. И
обратно, ако преследваната с акта цел е позволена, макар и да не е
законоустановената, то той ще е унищожаем. В случая от доказателствата по
делото не може да се направи извод, че ответникът по жалбата е преследвал цел,
различна от законоустановената – развитието на биологичното земеделие (чл.2,
т.4 от ЗПЗП), съответно упражняване на контрол за спазване на изискванията за
подпомагане на земеделските производители.
По изложените съображения съдът намира
оспорването на валидността на акта неоснователно и като такова то следва да
бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К. ***,
УРН: 583780, в частта, с която се иска обявяване на нищожността на уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015, издадено
от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА В.Н.К. ***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: