Определение по дело №115/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във връзка с чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Д. О., адрес: гр.Б., У. Рилски” 23 и М. Д. Д., адрес: гр.Б., ул. ”Иконом Чучулаин” 2, насочена срещу определение №518 от 24.01.2011г. на РС Р. по гр. дело №1924/2010, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че не е налице правен интерес от водене на делото, т.к. исковата молба не е вписана и поради това не е налице една от процесуалните предпоставки за завеждане на иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Жалбоподателят счита, че исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, касаещ грешка в предходен кадастрален план на гр.Б. не подлежи на вписване, т.к. липсва в хипотезите на чл.112 и чл.114 ЗС. Ето защо моли да бъде отменено атакуваното определение на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и да бъде постановено разглеждането на делото по същество.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесуално допустима като подадена в срок, от страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени обстоятелствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Разлог е бил сезиран с иск за установяване по отношение на ответниците- М. Д. О., П. Г. О., С. Г. К., А. Г. О., Д. Г. О. и Л. Г. О., че Й. Д. О. и М. Д. Д., като наследници по закон на Д. Петров О.- бивш жител на гр.Б., починал на 17.01.1959г, са собственици на поземлен имот с площ 700 кв. м., находящ се в м. ”Студенчица”, част от пл. №3479, кв.218 по плана на гр.Б. от 1990г., както и че е налице грешка в кадастралната основа в плана на гр.Б. от 1990г. за реституираните им имоти с пл. №3479 и пл. №3119 в кв.218 по плана на гр.Б.. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С определение №6181 от 08.12.2010г. районният съд е обездвижил исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело №1924/2010г по описа на Районен съд Разлог /явно в постановеното определение №6181 от 08.12.2010г е допусната техническа грешка като е посочено гражданско дело №1826 по описа за 2010г./ и е указал на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят вписана искова молба, като в противен случай същата ще бъде върната, а производството по делото- прекратено. С молба до РС Разлог ищците са поискали продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по предявената искова молба с 20 дни. С определение №6440 от 21.12.2010г РС Разлог е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с три седмици, считано от датата на изтичане на първоначалния срок. Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на исковата молба №147 от 22.12.2010г. С определение №518 от 24.01.2011г. РС Разлог е върнал исковата молба на Й. Д. О. и М. Д. Д. и е прекратил производството по гражданско дело №1924 по описа за 2010г. на Районен съд Разлог, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба- вписване на същата.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Дадените от районният съд указания са непълни и необосновани. Определението за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК трябва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението, постановено на основание чл.129, ал.2 ГПК. Допуснатите нарушения в определението за оставяне исковата молба без движение рефлектират и на определението за връщане на исковата молба.

Указанията по чл.129 ГПК следва да бъдат ясни и конкретни, като на ищеца се съобщят последиците от тяхното неизпълнение.

Вписването на исковата молба се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имота. За да се извърши вписване на искова молба лицето следва да предостави подадена в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото. Също така исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 и 3 от Правилника за вписванията. Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е установителен иск за собственост към минал момент - моментът на изготвяне на кадастралната основа, която е послужила за изработване на дворищно-регулационен план (сега подробен устройствен план). Като такъв искът е оценяем, съгласно разпоредбата на чл.68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, а съгл. чл.69, ал.1, т.2 ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот, размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищците не са представили данъчна оценка на имота към датата на подаване на исковата молба, от която да се определи цената на иска и дължимата държавна такса. Внесена е държавна такса за неоценяем иск в размер на 50,00 лева, към исковата молба не е приложена данъчна оценка на имота към датата на подаване на същата и следователно не може да се определи размера на дължимата държавна такса, т.к. предявеният иск е оценяем. Към исковата молба не е представена и скица копие на кадастралната карта. От гореизложеното е видно, че районният съд е разпоредил да се извърши вписване на нередовна искова молба.

Всеки съд е длъжен да извърши проверка на допустимостта и редовността на исковата молба.

Районен съд Разлог е бил сезиран с иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Наличието на грешка в кадастралната основа /кадастрална карта и регистър/ и на свързан с нея спор за материално право са материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, по наличието и/или отсъствието на които съдът дължи произнасяне по съществото на спора. В петитума на иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, за да е налице установителна претенция, следва изрично да се посочи по кой план се желае установяване на действително съществуващото положение. Следва да се изложат обстоятелства и към кой момент /по кой кадастрален план/ е допусната твърдяната грешка, и в какво се изразява значението й за регулационните предвиждания. Посочените обстоятелства са необходими за индивидуализацията на спорното материално право, за да може да се изследват параметрите на правото на собственост на ищците върху конкретен имот към минал момент и дали е осъществено последващото му погрешно заснемане в съответния кадастрален план. Освен това следва както петитума, така и самата обстоятелствена част на исковата молба да са в насока или да се установи наличия на грешка, или непълнота в кадастралната карта, като се посочи от кой имот и каква част е пропусната да са впише като такава на собственост на ищците, респ. каква част погрешно и от кой имот е била записана като собствена на ответниците, да се конкретизира към кой минал момент претендират правото на собственост върху описания имот, по кой кадастрален план е допусната грешка и в какво се изразява значението й за регулационните предвиждания, кой е предходния кадастрален план и регулационен план, по който имотът е бил заснет вярно и каква именно грешка е допусната в последващите планове. Без яснота по тези въпроси искът би бил недопустим.

Процесният имот следва да бъде точно и ясно индивидуализиран.

Специфичният характер на иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, с който се иска установяване на правото на собственост в реални граници на имота към момента на заснемане на кадастралната основа на съответния регулационен план налага изясняване от фактическа страна на въпроса за наличието на отказ на компетентната да отстрани твърдяната грешка /непълнота/ служба по кадастъра като положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл следва да се представят писмени доказателства за наличието на проведена административна процедура, завършила с отказ за допълване на кадастралната карта, поради спор за материално право.

Към исковата молба следва да се представят и доказателства за приключила реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ за процесния имот.

С оглед на гореизложеното Благоевградски окръжен съд счита, обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фаза за извършване на проверка на исковата молба за допустимост и редовност и оставяне без движение за даване на указания за отстраняване на допуснатите нередовности при спазване на дадените по-горе указания.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №518 от 24.01.2011г. на Районен съд Разлог, с което е върната исковата молба на Й. Д. О., ЕГН *, от гр.Б., ул. “Неофит Рилски” №23 и М. Д. Д., ЕГН *, от гр.Б., ул. “Иконом Чучулаин” №2, въз основа на която е образувано гражданско дело №1924/2010г. по описа на РС Разлог и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд Р. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: