РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Плевен, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500767 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение от 14.09.2023 г., постановено по гр. дело № 5566/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Плевен, съдът е осъдил на осн. чл. 200 КТ вр. чл.
52 от ЗЗД "Плевенчанка" ЕООД- Плевен, ЕИК205519809, да заплати на В. В.
В. ЕГН**********, сумата 15000лв. /петнадесет хиляди лева/ - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на полученото увреждане от трудовата злополука на 15.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане
– 15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на осн. чл. 200, ал. 3 КТ "П. " ЕООД- Плевен, ЕИК205519809,
да заплати на Веселка В. В. ЕГН**********, сумата 514.69лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи-
разликата между ТВ и полученото обезщетение по реда на общественото
осигуряване за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на увреждане – 15.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "П." ЕООД- Плевен,
ЕИК205519809, да заплати по сметка ПлРС д. т. в размер на 650 лв. и разходи
за ВЛ – 530лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "П."
ЕООД- Плевен, в която се изразява становище, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения.
На първо място, въззивникът счита за изцяло неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че неоснователно съдът е отхвърлил
доказателственото му искане да се изиска справка от ТД на НАП - Плевен
относно сключените трудови правоотношения на ищцата за периода от 2020г.
до настоящия момент, като по този начин елиминира възможността да се
установи по несъмнен начин дали ищцата е работила след визирания
инцидент и в кой период.
Счита, че при липса на съдебна психиатрична или психологична
експертиза не маже да се продължителността и интензитета на „психическия
дискомфорт“, включен в претенцията за неимуществени вреди.
На второ място сочи, че съдебно - медицинската ескпертиза установява
че травмата па капачката на лявото коляно на ищцата, е напълно
възстановена, поради това продължителния период за избягване на физически
натоварвания не означава, че ищцата не е могла или не е упражнявала
трудова дейност. Трудовата дейност може да се упражнява и без натоварване
на определена травмирана част от тялото.
Твърди, че не са налице и данни за освидетелстване от ТЕЛК, с
конкретно посочване процента на намалена работоспособност за определен
период от време.
Небосновано е твърдението, че съдът при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, се позовава на „практиката на
съдилищата", тъй като такава практика не е посочена, което процесуално
нарушение и ограничава както правото му на защита, така и правото ни да
установим кои точно „сходни травматични увреждания" е имал в предвид
2
съда.
Оспорва и изводът на съда, че се касае за трудова злополука, тъй като в
хода на производството от страна на ответното дружество са представени
доказателства установяващи, че не се касае за трудова злополука. Съдът
изобщо не ги е обсъдил въпреки, че същите са допуснати като доказателства
по делото. В тази връзка решението сс явява немотивирано и необосновано по
отношение част от допуснатата доказателствена съвкупност. Представените
по делото решения на адм. Съд Плевен по адм. дело 411 /2021 г. на Пл. Адм.
С и 11301/08.12.2022 по адм. Дело 3697/2022г. на ВАС, единствено отменят
решението на директора на НОИ с което се потвърждава разпореждане на
органи на НОИ осъществили производство по експертиза на трудовата
злополука.
Счита, че в хода на производството не е представено валидно издадено
и влязло в сила разпореждане на орган на НОИ установяващо по съответния
ред, че е налице именно трудова злополука. Визираното в обжалваното
решение Разпореждане №5104-14-9//1/16.12.2022 на НОИ от една страна е
нищожно, а от друга няма данни да е влязло в законна сила. Заявява, че
времето през което ищцата не е била в състояние да упражнява трудова
дейност не бива да се обвързва с продължителността и интензитета на
определен „психически дискомфорт . Наличието на интензивни и с
определена продължителност болки и „душевни страдания“ биха могли да се
установят единствено от съответните медицински експерти в психиатрично
или психологично направление.
Моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното
първоинстанционно решение и да се произнесе с друго решение, с което да
отхвърли исковата претенция изцяло или алтернативно да то отмени и върне
за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира и всички направени по
настоящото производство разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. В. В., чрез
адв.Н. Х. от ПлАК, в който се езразява становище за нейната
неоснователност. Счита, че съдът е изслушал и приобщил всички писмени и
устни доказателства, които са допустими и относими по отношение предмета
на спора, като са спазени всички срокове и процесуални правила, като
решението е изцяло съобразено и с материалния закон. Решението е
3
мотивирано и обосновано, като доказателствата са ценени съобразно тяхната
логика и взаимна връзка, както и съобразно константната практика на
съдилищата, които са посочени. Многократно е предлагано както от съда,
така и от тях да бъде сключено споразумение, но нито веднъж не бе направен
опит от въззивника да действа по същество. Неуваженото доказателствено
искане за справка от ТД на НАП относно сключени трудови правоотношения
на ищцата за периода от 2020 г. до настоящия момент е само опит за поредно
отлагане на делото и шиканиране на процеса. В делото е представена
достатъчно медицинска документация, касаеща здравословното състояние на
въззиваемата, в период повече от 1 година след трудовата злополука. През
цялото това време тя не се е намирала в трудово правоотношение с друг
работодател, което е потвърдено както от приложената медицинска
документация, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Същевременно по делото е представена, а и от СИЕ е виден периода на
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. По
отношение обсъжданията и интерпретациите на въззивника за недоказаност
на „психически дискомфорт” и задължението, според процесуалния му
представител, на съда да бъде назначена и изготвена психолого-психиатрична
експертиза, счита, че сСамия израз „психически дискомфорт” никъде не е
употребен в решението. Съда не е длъжен да назначава подобна експертиза,
когато в делото има достатъчно писмени и гласни доказателства относно
психологическото състояние на пострадалото лице и претъпените от него
болки, страдания и дискомфорт. Самия дискомфорт е следствие от тези
претърпени болки и страдания. По отношение на доказателствата,
представени от въззивника, по делото и претенцията, че не са обсъдени от
съда. Заявява, че тези доказателства са в пълно противоречие в всички други
доказателства по делото - писмени и устни. Те не са защитени със
свидетелски показания, защото „П.” ЕООД не посочила свидетели, които да
ги подкрепят. Дори и да са разпитани, то техните показания няма да
съответстват на официални документи - съдебни решения, разпореждания на
НОИ, медицинска документация, експертни заключения, а и ще са в пълно
противоречие с показанията на другите свидетели, които са последователни и
безпротиворечиви.
Счита, че правото на защита на въззивника по никакъв начин не е
нарушено, нито спрямо материалния нито спрямо процесуалния закон.
4
Напротив, счита, че цялостното поведение на представителите на „П.” ЕООД
е злоупотреба с право, непрекъснато протакане и шиканиране на процеса, с
оглед приключване на производството с влязло в сила решение да бъде
възможно най-отдалечено във времето. А и няколкократно е заявено от
процесуалния им представител, че дружеството било пред обявяване в
несъстоятелност. Това поведение спаред нея води на извода, че „П.” ЕООД
няма никакво намерение да плаща, поради което непрекъснато бави делата,
водени между тях.
В заключение моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената въззивна жалба
и моли, същата да бъде уважена, като се отмени атакуваното
първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски.
В съдебно заседание на 07.02.2024 г., въззиваемата В. В. чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли да се потвърди решението.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
5
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Окръжният съд споделя и приема за установени изложените от РС-
Плевен фактически обстоятелства, в който аспект няма и възражения от
страните. Въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които
във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е.
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Безспорно поделото е, че считано от 12.05.2020г. ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника.
Също така не се спори, че на 15.05.2020г. в обект на дружеството
въззиваемата е паднала на пода и е получила травма на лявото коляно.
Спорни са въпросите, дали така причинените увреждания са в резултат
на трудова злополука, какъв е характера и интензитета и какъв размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи?
По делото е представено разпореждане №5104-14-9 от 02.04.2021г. на
НОИ – ТП-Плевен, с което се приема, че декларираната злополука от В. В. не
се приема за трудова. Това разпореждане е отменено с Решение
№40/02.02.2022г. о адм.д.№411/2021г. на Административен съд гр.Плевен,
потвърдено с Решение №11301/08.12.2022г. по адм.д.№3697/2022г. на ВАС на
РБ.
След влизане в сила на тези съдебни решения е издадено разпореждане
№5104-14-9#1 от 16.12.2022г., с което НОИ – ТП-Плевен е признало, че
злополуката станала с В. В. В. на 15.05.2020г. е приета за трудова злополука
по чл.55 ал.1 от КСО. Разпореждането е влязло в законна сила, като е
надлежно връчено, за което са представени писмо от НОИ е два броя известия
за доставяне, официално заверени от НОИ на стр.134-136 от делото.
При тези данни изцяло правилен и обоснован е изводът на съда, че
уврежданията на В. В. са в резултат на трудова злополука, претърпяна на
15.05.2020г. Този факт ангажира и отговорността на работодателя –
въззивник, тъй като съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателя отговаря
имуществено за причинените вреди от трудова злополука или професионално
6
заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт
на работника или служителя. Отговорността на работодателя е обективна,
безвиновна, независимо от това дали негов орган или друг работник имат
вина за настъпването на вредите. Съгласно ал. 3 на същия законов текст,
работодателя дължи обезщетение за понесените имуществени и
неимуществени вреди.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от
КТ, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав, а
именно трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и
причинна връзка между тях.
Мястото и времето на настъпване на вредите се установяват от
показаниятана разпитаните по делото свидетели, а също и от констативен
протокол от 18.05.2020г. /л.46/, съставен от самия управител на ответника, в
който се посочва, че на 1505.2020г. В. В. е паднала на пода на нает от
дружеството обект, оплакала се е от болки в лявото коляно и след това е
закарана от друг служител във фирмата до медицински кабинет.
Вида и характера на тези вреди са установени от приложената по делото
медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската
експертиза - фрактура пателе синистра или счупване на капачката на лявото
коляно, като увреждането е резултат от тъпа травма и най-добре може да се
обясни с падане на тялото върху твърда, широка повърхност. Болките и
страданията са с продължителност от около 12 месеца, като са най – силни
непосредствено от увреждането и през първите 3-4 месеца. От м. май до м.
септември се е движела с две патерици, след това с една патерица и малко по-
късно с бастун. От м. февруари не е ползвала помощни средства, но е
накуцвала, защото е атрофирама мускулатурата на крака, а също и е имало
оток и ограничени болезнени движения в колянната става. Вещото лице е
категорично, че една година след инцидента, според мнението на лекуващия
лекар не е уместно продължително статично и динамично натоварване на
долен крайник. Установява също, че към момента на изготвяне на
експертизата функцията на ходене на крака е напълно възстановена.
Ето защо съдът счита, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установява наличието на всички законово изискуеми предпоставки за
ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за
7
възмездяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди от В. В.
в следствие на трудовата злополука от 15.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена от
законодателя като развитие на правилото за недопускане на неоснователно
обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Пропусната полза
за временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в
разликата между трудовото възнаграждение, което, работникът би получил,
ако беше работил и получените по реда на общественото осигуряване
обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на
работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука, които пропуснати ползи представляват неполучено трудово
възнаграждение.
Спрямо размера на имуществените вреди е изслушано заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. От него се
установява, че разликата между получаваното ТВ и получените обезщетения
от НОИ за периода 05.2020г. – 04.2021г. е в размер на 2285.32лв. Искът е
предявен за 514.69лв. и не е направено увеличение на същия, поради което и
следва да бъде уважен в предявения размер.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди следва да се
отбележи, че същите се изразяват освен в болки и страдания в резултат от
самата травма и от последвалите хирургични интервенции за лечението й и в
психичните изживявания на лицето, в следствие на увреждането.
Болките и страданията са надлежно установени от показанията на
разпитаните свидетелки и от заключението на СМЕ. Като времетраене се
определят за период от около една година. Независимо от неизготвянето на
психологическа или психиатрична експертиза по делото е налице
заключението на съдебно-медицинската такава, което изрично посочва, че е
нормално, след инцидент, да има притеснения, нервност, безпокойство,
безсъние, потиснатост, но предвид данните по делото, същите не са били по-
тежки от обичайните. Свидетелите установяват, че въззиваемата се е
8
нуждаела продължително време от чужда помощ за всекидневното си
обслужване, рехабилитация и предвиждане с помощни средства и то след
всяка интервенция. Ограничаване възможността на лицето да се грижи за
себе си и да се придвижва е водело до негативни преживявания и
дискомфорт, тъй като преди това е била здрав и жизнен човек.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че за периода м. май2020г. до м. април 2020г. /включително/ въззиваемата е
получавала обезщетение за временна нетрудоспособност, което изяснява
факта, че същата не е полагала труд по трудово правоотношение, поради
причиненото й увреждане при трудовата злополука.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
При определяне на размера на обезщетениета следва да се отбележи, че
последното се дължи за причинените неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука, при която е настъпила
счупването на капачката на лавото коляно на въззиваемата. Установено е по
делото, че трудовата злополука е настъпила на 15.05.2020 г., към който
момент е била на 54 години. Престояла е една седмица в болница,
непоследствено след травмата, след което се е придвижвала с помощни
средства почти една година. Болките е страданията са търпени в продължение
на 12 месеца, с по-голяма интензивност през първите 3-4. Претърпяла е втора
хирургическа намеса. Изпаднала е в депресивно състояние, макар и не тежко.
Не е могла да полага труд и да се движи нормално за период от една година.
В първите няколко месеца е имала нужда от чужда помощ за ежедневното си
обслужване. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на
въззиваемата за причинените при трудовата злополука неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания следва да се определи общо в размер на
15000лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да
9
увеличават интензитета на тези болки и страдания над обичайния за
нанесеното телесно увреждане. В този смисъл и съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на увредата и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при една средна телесна повреда, с продължителен срок за
възстановяване, както и за негативните психически изживявания от нея.
Ето защо съдът счита, че така предявения иск се явява доказан по
своето основание и в пълния си размер и следва да бъде уважен.
Върху сумите се дължи и законна лихва, считано от датата на
увреждането – 15.05.2020г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса на въззиваемата се дължи присъждането на
разноски, но по делото няма данни такива да са направени и съдът не
присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение от 14.09.2023 г.,
постановено по гр. дело № 5566/2020г. по описа на Районен съд – гр. Плевен,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11