№ ....
гр. С., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20216000600036 по описа за 2021
година
образувано по жалба на адв. В.П. от САК – пълномощник на к-н ЯН. ХР. М.
от в.ф. ..... – С. срещу решение № 1/01.06.2021 г. на Военен съд - София по
анд № 23/2021 г.
С обжалваното решение обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. - „младши
експерт 1-ва степен в сектор „..............“ във в.ф. ..... – С., е признат за виновен
в това, че на 04.11.2019 година около 10.15 часа, в град С., в района на бул.
„......“ № ...., унищожил противозаконно чужда движима вещ на стойност
1270.50 лева без ДДС (1524,60 лева с ДДС) – плъзгаща се входна врата за
автомобили към двора на сградата на Военно общежитие „......“ към
локалното платно на бул. „......“, собственост на Министерство на отбраната,
като чрез блъскане и натиск ръчно отворил вратата, която се управлява само
автоматично посредством чип, навътре, вместо настрани, за да влезе с
автомобила си в двора, с което причинил повреди по вратата и зъбната лента,
служеща за движението й и счупил два броя стопери, вследствие на което
вратата останала в отворено положение и била негодна да се използва по
предназначение или ремонт, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
216, ал.4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на хиляда лева в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийския военен съд.
1
На основание чл. 189, ал. 3 НПК Военен съд - София е осъдил
обвиняемия да заплати съдебно-деловодните разноски по делото общо в
размер на 416.00 лв. (четиристотин и шестнадесет лева), а именно 50.00
(петдесет) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски военен съд и 366.00 (триста шестдесет и шест) лева в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-окръжна прокуратура –
София.
На основание чл. 111 от ПАС във вр. чл. 11 от Тарифа за държавните
такси на обвиняемия е указано, че има възможност в 7-дневен срок да
заплати доброволно сумите, като в противен случай ще дължи и държавна
такса от 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
В жалбата се твърди, че к-н Я.М. не е извършил каквото и да е
административно нарушение, а и такова не е било доказано, поради което се
иска от въззивната инстанция осъдителното решение, постановено от Военен
съд - София да се отмени изцяло на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и да
се постанови ново решение, с което той да бъде оправдан.
В допълнение на въззивната жалба адв. В.П. иска оправдаване на своя
подзащитен на основание чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието
като подробно се аргументира в тази насока. Отделно се сочи, че може да се
приложи института на фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК, тъй като са
налице фактически обстоятелства, изключващи вината като част от
субективната страна на престъплението.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия М. иска постановяване на
решение, с което да се отмени осъдителното такова на първоинстанционния
съд като се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като е налице
втората хипотеза на този текст – обществената опасност на деянието е явно
незначителна. В тази насока се изтъкват доводи, че к-н М. изцяло е
възстановил щетата от деянието, навеждат се аргументи, че личността му не е
с висока степен на обществена опасност. Изтъква се, че следва да се приложи
и института на фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК, тъй като М. не е
знаел, че на въпросната дата вратата ще бъде заключена, че се отваря с чип,
което изключва вината му от субективна страна.
Обвиняемият М. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан от
съда, като се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Същият сочи, че
когато отместил вратата леко настрани, не е осъзнавал, че може да я повреди,
тъй като той като наемател, живеещ в общежитието, намиращо се на бул.
„......“ не е бил уведомен, че вратата ще бъде затворена на 04.11.2019 г. и че тя
се отваря с чип, какъвто не му е даден от управителката на общежитието
свидетелката Б.. Обвиняемият счита, че вратата е можела да се поправи и тя
не е унищожена. М. изтъква, че щетата е изцяло възстановена от него.
Прокурорът даде заключение, че първоинстанционното решение следва
2
да бъде потвърдено от въззивната инстанция, а жалбата следва да се остави
без уважение. Сочи, че първоинстанционният съд е дал отговор на въпроса
защо по отношение на деянието на М. са неприложими институт5ите по чл. 9,
ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от НК.
Изтъква се, че деянието е извършено от М. с пряк умисъл и не се касае
за наличие на непредпазливост от субективна страна, респективно незнание
от негова страна.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното
производство и пред първата инстанция доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи
следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице и е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. заема длъжността „младши експерт
1-ва степен в сектор „..............“ във в.ф. ..... – С.. Роден е на ..... в гр.И., обл.
Х.. По настоящем живее в град С. ж.к. „.....“ бл. ..., ап...., но е с постоянен
адрес по документи за самоличност в град И., ул. „...“ № .., ет.2, ап....
Българин е. Притежава българско гражданство. Има завършено висше
образование. Не е женен и не е осъждан.
Обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. е постъпил на кадрова военна служба
и е назначен в Българската армия на 1.06.2008 г. Познава и прилага добре
нормативните документи регламентиращи функционалните му задължения.
Проявявал се като съвестен, стриктен и дисциплиниран военнослужещ.
Етичен в отношенията си с колегите. Честен и учтив при общуване с
началниците си. Физически здрав и психически устойчив. Награждаван е пет
пъти за високи постижения в службата. Наказван е шест пъти за
неизпълнение на задълженията по военна служба, за нарушение на чл. 242, т.1
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за
нарушение на пропускателния режим.
Съгласно Договор за наем № ДМ -..... г., сключен между Изпълнителна
агенция „....“ – Министерство на отбраната и въоръжените сили и в
изпълнение на Заповед № ...2018 г. обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. бил
настанен като наемател във военно общежитие „......“ в град С..
През 2019 г. била изградена ограда около района на общежитието, което
било наложено от необходимостта за защита от множество кражби от леките
автомобили на военнослужещите и цивилните лица, които живеели в
3
общежитието и били паркирани на паркинга пред него. Оградата се състояла
от три врати, от които две били предназначени за автомобили,
представляващи плъзгаща се входна врата за автомобили към двора на
сградата на военно общежитие „ ......“ към локалното платно на бул. „......“ и
друга - към бул. „.....“. Плъзгащата входна врата за автомобили била с
автоматизирано отваряне, което се задействало с чип. Към 04.11.2019 г.
чипове не били раздадени на военнослужещите и цивилни служители, които
живеели в общежитието и ползвали паркинга, тъй като до окончателното
приключване на монтажа на плъзгащата се врата, същата е били оставена в
отворено положение, за да могат да я ползват и да имат достъп до паркинга
пред общежитието.
На 04 ноември 2019 г. било организирано преместване на движими
вещи от Изпълнителна агенция „.....“ - Министерство на отбраната (.....) до
складовите помещения в сградата на общежитието. В изпълнение на
поставената задача, на място отишли служители на ИА „....“ – МО
свидетелите по делото И. К. и И. П. – главни експерти в отдел „Управление на
държавната собственост“ в ИА „....“ – МО. Като част от организацията по
преместване на вещите свидетелката цв.сл. С. Б. – „главен специалист“ в
сектор „Общежития“ в отдел „Жилищен фонд“, Дирекция „....“ в ИА „....“ –
МО, а също така и материално отговорно лице и управител на Военно
общежитие „......“ затворила плъзгащата се врата, за да бъде осигурено
маневрирането на товарния автомобил с вещите. По същото време, за влизане
и излизане на останалите леки автомобили, които паркирали на паркинга пред
общежитието, бил осигурен достъп от другата входна врата за леки
автомобили откъм бул. „.....“.
Около 10.15 часа на този ден, обвиняемият кап. М. управлявал личният
си автомобил. Пристигнал пред плъзгаща врата за преминаване на
автомобили, намираща се откъм локалното платно на бул. „......“ и видял, че
същата е затворена. Тъй като вратата била автоматична, тя не можела да се
отвори ръчно, а само посредством чип, с какъвто обвиняемият М. не
разполагал. Въпреки това, той решил да влезе през тази врата и чрез употреба
на физическа сила отворил принудително вратата навътре, с което причинил
повреди както по самата врата, така и по зъбната лента, служеща за
плъзгащото й движение и счупил 2 (два) броя стопери. Вратата се огънала от
принудителния натиск навътре и част от нея излязла извън релсата.
След като принудително, с физическа сила, отворил вратата навътре
обвиняемият се качил в лекия си автомобил и преминал с него през
образувалия се отвор към паркинга на общежитието. Действията му били
забелязани от свидетеля – очевидец по делото В. С. С., който работил като
„техник“ във фирма „....“ ЕООД и по същото време бил технически
ръководител на обекта – военно общежитие „......“, където дружеството
извършвало ремонтни дейности. Той веднага уведомил за случващото се
4
свидетелите Б., К. и П., които се намирали пред входа на общежитието.
Свидетелката Б. видяла, че обвиняемият М., се качва в автомобила си.
Незабавно се отправила към него и го попитала: „Какво направи?“. Той й
отговорил: „Как какво – влязох си! Ти какво очакваш, я погледни колко
задръстване има да чакам! Отворих си и влязох!“ Тогава свидетелката Б. го
приканила да отиде с нея до вратата и заедно да я видят. На мястото отишли и
свидетелите К. и П.. Те видели следи от отваряне на плъзгащата се врата чрез
огъване навътре и плъзгане по асфалта, следствие на което били останали
следи от надраскване по асфалта. Установили още, че въпреки, че врата
следва да се движи единствено по релси настрани чрез плъзгане, били
счупени и крайните ограничители за движение на вратата вляво и в дясно
(стопери), моторът на врата бил със спукан капак и се виждали паднали
счупени части до него. Също така била изкривена долната част на основната
греда навътре, както и зъбната лента, посредством която се осъществява
движението на вратата от моторизирания механизъм.
Свидетелят К. попитал обвиняемият кап. М., защо е направил това,
вместо да заобиколи и да влезе през другия портал, който е отворен за
свободно преминаване на автомобили, а той му отговорил, че го е мързяло да
заобикаля заради задръстването. За инцидента свидетеля К. сигнализирал
дежурния офицер на Регионална служба „Военна полиция“. Пристигналите на
място служителите на РС „ВП“ – С. извършили проверка, за резултатите
от които съставили констативен протокол.
Свидетелите К. и Б. извършили проверка на място дали врата се движи,
като за целта върнали излязлата част от плъзгащата се врата отново на
релсата, но тя не можела да се движи по целия път на релсата, а имала
ограничено действие и оставала в полуотворено положение. Моторът
работел, но механизмът не можел да води вратата и да я затвори и отвори
докрай, поради което и оставили врата в отворено положение.
Тъй като за оградата и вратите имало 5-годишна гаранция, свидетелят
К. се свързал с Дружеството – изпълнител на договора за оградата и вратите
– „...“ АД, които му казали, че за да се запази гаранцията на целия обект,
ремонтните дейности трябвало да се извършат от Дружеството за сметка на
ИА „....“ – С., защото гаранцията не покрива неправомерни действия от трети
лица. По - късно, при извършения оглед от представители на дружеството –
изпълнител на обекта, било установено, че вратата не може да се поправи, а е
необходимо да се подмени изцяло. В продължение на няколко месеца врата
останала в отворено положение.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, размерът на причинената щета към дата на
деянието е на стойност 1270.00 лв. без ДДС или по пазарни цени за
населението 1524.60 лева с ДДС.
5
На 09.12.2020 година обвиняемият ЯН. ХР. М. заплатил с платежно
нареждане по банков път чрез „Банка ДСК“ АД сумата от 1524.60 лв. в полза
на ИА „....“ – МО, като е посочено, че основание за плащането е щета.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел, че с описаното деяние обвиняемият к-н ЯН. ХР. М. от в.ф. .... – С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на
събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, а доводите в
жалбата, в допълнението към нея, в пледоарията на адв. П. и защитата на
обвиняемия М. за неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали
възможност на основния съд правилно да оформи вътрешното си убеждение,
което е отразено в мотивите. Те са обосновани, изчерпателни и
кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика.
Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по
убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция
да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Приетата от основния съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Основният аргумент на защитата да иска признаване на обвиняемия М.
за невиновен е, че случаят е малозначителен с оглед разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК, като се има предвид втората хипотеза на този член – обществената
опасност на деянието е явно незначителна с оглед възстановяването на
стойността на цялата врата от М. и неговата личност, която е с ниска степен
на обществена опасност, изхождайки от това, че е с висше образование и е с
добра характеристика.
Малозначителността на деянието, указана в чл. 9, ал. 2 от НК, е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и
противоправността на престъплението. Деянията, които осъществяват
указаните в състава на дадено престъпление признаци са именно обществено-
опасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно
дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само
привидно – без действително да е обществено-опасно или без да е такова в
достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне
6
въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане
може да е незначително. Тези две хипотези са визирани в чл. 9, ал. 2 от НК –
не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците
от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Характерът на обществената опасност на деянието се
определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие на
деянието и вида на засегнатите от последното обществени отношения. Това
определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и
значението на отделното обществено отношение чрез отрицателното
въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и
степента на неговото засягане. В настоящия случай следва да се извърши
внимателна преценка на фактическите данни по казуса, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че в случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК, за което е изложил конкретни съображения. Това, че в
случая обвиняемият е възстановил изцяло стойността на унищожената вещ и
че има добри характеристични данни с оглед приложената характеристика (л.
81, дос. пр.) не е достатъчно, за да обоснове явно незначителна степен на
обществената опасност на деянието. Следва да се има предвид, че
обвиняемият, макар да е награждаван по време на службата си пет пъти, има и
наложени шест дисциплинарни наказания (л. 80-гръб, дос.пр.). При
извършване на деянието се е държал със свидетелите очевидци на същото
грубо и арогантно – признал си е, че е насилил вратата, тъй като го мързяло да
заобикаля до другия вход, нямало да покрие щетите от престъплението, имал
проблеми в работата си и се връщал от наряд и т.н. Всичко това се сочи от
свидетелите Б., К., П. и С. в показанията им от досъдебното производство и
пред основния съд (на свидетеля П. показанията само от досъдебното
производство, които са прочетени пред съда). Обвиняемият е извършил
деянието като военнослужещ от Българската армия, което не сочи на
малозначителност на деянието или на явна незначителна обществена
опасност на същото, доколкото изискванията към военнослужещите към
спазване на закона са завишени в сравнение с обикновените граждани. Това,
че обвиняемият е с добра характеристика и че нанесената имуществена щета е
погасена от него и е на стойност под три минимални работни заплати е
основание да се приеме, че случаят е маловажен, което е направено от
основния съд и поради тази причина обвиняемият е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба.
Няма основание и за прилагане на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК в
настоящия случай, което да изключи умисъла на М. относно престъплението.
7
Това, че той не е знаел, че вратата е затворена, че не му е връчен чип за
нейното отваряне, че нямало съобщение, залепено в общежитието или на
вратата, че на 04.11.2019 г. вратата ще е затворена, не е основание да се
приеме, че е налице основание за прилагане на тази разпоредба от НК –
„незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Следва да
се посочи, че горните обстоятелства изобщо не принадлежат към състава на
престъплението. Към този състав – чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК принадлежат
обстоятелствата, че на въпросната дата 04.11.2019 г. около 10.15 часа
обвиняемият М., виждайки, че вратата е затворена и държейки да влезе във
военното общежитие на ......, бул. „......“ именно през входа откъм този
булевард, блъскал и насилвал тази новомонтирана врата, докато я унищожи
така, че тя да не може да се ползва по предназначение. Обвиняемият е имал
опцията да влезе през входа от бул. „.....“, който е срещу зала „... – ...“, но не го
е сторил, тъй като, както сочат горепосочените свидетели, той им заявил, че
го е мързяло да заобикаля и че се връща от наряд и си имал проблеми. Не
отговарят на истината обясненията на обвиняемия, че „леко е отместил
вратата настрани“, дадени пред настоящата инстанция. Колко леко е отместил
вратата може да се види на снимка № 3 от приложения фотоалбум (л. 49-52 от
дос. пр.), където ясно се вижда върху асфалта следата от изместването на
вратата, за да може М. да вкара колата си на паркинга до този вход. Затова
сочи и свидетелката Б., която пред първоинстанционния съд изтъква, че
първоначално вратата е била огъната почти перпендикулярно, а чак след това
е върната на релсите и е направена проба дали работи. Тази свидетелка и
останалите свидетели-очевидци сочат, че щетата се вижда най-ясно на снимка
№ 8 от горепосочения албум, където се установява огъването и усукването на
същата, като не пропускат да заявят, че тази снимка е направена след опита за
изправяне на вратата. В случая М. много добре е знаел какво върши и съвсем
умишлено е огънал инкриминираната врата, за да може да проникне с колата
си пред този вход. При тези си действия къде е налице незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението. Самата свидетелка Б. сочи, че М. освен, че е следвало да
мине през входа откъм зала „...“, е имал опцията, ако толкова държи да влезе
от входа на бул. „......“, да й се обади по телефона и тя щяла незабавно да му
отвори. Нещо, което не е сторено от обвиняемия, а свидетелката сочи, че той
притежава нейния телефон и непрекъснато я е търсел по различни поводи. В
заключение може да се посочи, че никой друг наемател на общежитието,
който няма чипове за вратата, не я е разбил. Нещо повече, свидетелят Т. Б.
(допуснат като такъв и разпитан пред настоящата инстанция) сочи, че на
въпросната дата 04.11.2019 г. като е констатирал, че вратата е затворена:
„Нямах нито чип, нито дистанционно, затова влязох през входа срещу „... ...““.
В случая не е налице и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от НК, която също е
поискана от защитата пред първоинстанционния съд да се приложи –
случайно деяние и оттам М. да бъде оправдан за извършеното. Какво
8
случайно деяние е това, когато съвсем умишлено влагаш огромни усилия да
извадиш новоположена, чисто нова врата от релсите й, да я изкривиш чрез
блъскане и натискане и в крайна сметка да я унищожиш, тъй като видно от
приложеното писмо на фирмата изпълнител на ремонта „...“ – л. 85 дос.пр.,
„Вратата не може да се ремонтира и предлагаме да се замени с нова“. А в
случая след въздействието на дееца (М.) върху вещта (вратата), са настъпили
нейните изменения, които са толкова значими, че тя е направена от него
окончателно негодна за бъдещо използване по първоначалното й
предназначение.
С оглед квалификацията на деянието, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева,
законосъобразно основният съд е освободил М. от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева, т.е. в минимален размер, изхождайки от това, че
обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава Осма, Раздел Четвърти от НК и причинените от деянието
имуществени щети са възстановени. Съдът е наложил глоба по чл. 78а от НК
в минимален размер с оглед ниската степен на обществена опасност на
обвиняемия и деянието, изразеното съжаление от М. за извършеното и
добрите му характеристични данни.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът намира, че обжалваната присъда е законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/01.06.2021 г. на Военен съд - София по
анд № 23/2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9