№ 147
гр. гр.Несебър, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. В. М. срещу наказателно постановление № 19-
0304-003365 от 10.01.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 8 месеца. Жалбоподателят развива съображения за липсата на знание от негова страна
за прекратената регистрация на автомобила. Моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Видно от справка от регистъра на ОД на МВР Бургас за регистрациите на автомобил „БМВ
320 Д“ с рег. № ****** (на л. 26 от делото) към момента собственици на автомобила са Б.С.С. и
Антонио Цветанов Костов. Към 29.07.2019г. автомобилът бил с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП (считано от 28.04.2019г.), тъй като на 25.02.2019г. било
регистрирано сключването на договор за продажба. От приетите по делото материали по ДП №
304-ЗМ-1041/2019г. по описа на РУ Несебър (л. 28 от ДП) се установява, че на 25.09.2019г. било
1
регистрирано прехвърляне на автомобила от предишните му собственици (Р.Б.Л. и М. В. М.) на
новия му собственик – Б.С.С.. Видно от цитираната справка към 25.02.2019г. Р.Б.Л. бил
собственик, притежаващ свидетелство за регистрация на автомобила, а М.М. – съсобственик.
От показанията на св. Д. се установява, че жалбоподателят М.М. и Б.С. се познавали
(свидетелят също ги познавал). Установява се, че С. предоставял автомобила за ползване на
жалбоподателя, като му заявявал, че документите са изрядни. Номерата на автомобила били
същите като преди продажбата, на стъклото имало залепени стикери, в жабката се намирали
документи. На 29.07.2019г. жалбоподателят М. поел управлението върху автомобила и се движел в
гр. Свети Влас, ул. „Цар Симеон“, до кръстовището с ул. „Черноморска“, в посока към ул. „Св.
Власий“. По същото време бил спрян за проверка от Д.Д. – младши автоконтрольор в РУ Несебър,
който извършил служебна справка и установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. При
тези данни Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 326367 от 29.07.2019г. за нарушение на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Във връзка със случая било образувано ДП № 304-ЗМ-1041/2019г. по описа на
РУ Несебър. В рамките на ДП на 29.07.2019г. жалбоподателят дал писмено сведение, в което
посочил, че не бил уведомен за прекратената регистрация. На 08.08.2019г. дал и свидетелските
показания в същата насока. С Постановление от 16.12.2019г. на прокурор при РП Бургас, ТО
Несебър, ДП било прекратено поради липса на умисъл и на основание чл. 9, ал. 2 НК, а
материалите били изпратени на РУ Несебър за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Въз основа на постановлението било издадено и процесното НП от 10.01.2020г.,
което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 326367 от 29.07.2019г., Постановление от 16.12.2019г. на прокурор при
РП Бургас, ТО Несебър, ведно със заверени копия от материалите по ДП № 304-ЗМ-1041/2019г. по
описа на РУ Несебър, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
справка за регистрация на МПС, показанията на св. Д.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател
не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в
тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:
2
От фактическа страна по делото се установява, че управляваният от жалбоподателя
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ******, към 29.07.2019г. бил с прекратена регистрация по
смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба. В чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средствае предвидено, че при промяна на
собствеността на регистрирано в страната превозно средство МВР и Нотариалната камара обменят
по електронен път информация за превозното средство и сключения договор. Според чл. 143, ал.
15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От анализа на цитираните текстове може да се направи извод, че при придобиване на
регистриран автомобил от съответния нотариус се подава служебна информация до надлежното
звено на МВР и от този момент за новия собственик започва да тече срокът по чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП да регистрира превозното средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
адрес. Ако той не изпълни това задължение, в съответната служба се пристъпва към служебно
прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Служебно прекратяване на
регистрацията в такива случаи е предвидено и в чл. 18 б, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Според чл. 18 б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Т.е. при служебно прекратяване на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не съществува задължение да бъде уведомяван собственикът на превозното
средство. По делото безспорно се установява, че към 29.07.2019г. управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил с прекратена регистрация (т.е. без регистрация). Ето защо управлението му към
този момент формално е представлявало нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани.
Следва да се обърне внимание, че задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е установено в
закона и като такова следва да се познава и изпълнява от всяко лице, което придобива автомобил.
В случая обаче водач на автомобила е бил жалбоподателят М., а същият е бил придобит от лицето
Б.С.С.. Т.е. задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП е възникнало за Б.С.С., но не и за жалбоподателя.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното
нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява
лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е
нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Натоящият
състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана
3
административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с
оглед наличните по делото данни. Към 29.07.2019г. жалбоподателят не е бил собственик на
управлявания автомобил, който е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“,
талон за преминат ГТП и т.н., като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при
управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила
служебно е била прекратена, поради това, че собственикът (Б.С.С.) не е регистрирал процесното
МПС в предвидения в чл. 143, ал. 15 ЗДвП срок. Към датата на деянието жалбоподателят не е бил
собственик на автомобила и за него не е съществувало задължение за регистрацията му. Ето защо
съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя при извършване на процесното деяние. Нещо повече – той е бил предходен
съсобственик на автомобила, който не е бил притежател на свидетелството за регистрация (същото
се е притежавало от другия съсобственик – Р.Л.). Ето защо към 29.07.2019г. жалбоподателят е бил с
ясното съзнание, че автомобилът е продаден от него и другия съсобственик на лицето Б.С.. Поради
тази причина е логично жалбоподателят да не е знаел какви действия е предприел С. от този
момент и изпълнил ли е законовите си задължения. Както се посочи М. не е имал отношение и към
регистрационния талон на автомобила, поради което обективно не е имало как да се запознае с
направените в него вписвания. До подобни изводи е стигнал и прокурора от РП Бургас, ТО
Несебър, при постановяване на постановлението за прекратяване на ДП.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., който размер е минимален (арг. от 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и не
може да бъде променян от настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-003365 от 10.01.2020г. на началник сектор
към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на М. В. М.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4