Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
11.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 11658
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както и
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, предявени от М.И.Р.,
ЕГН ********** и Т.И.К., ЕГН ********** срещу Д.Г.С., ЕГН **********
*** за прогласяване нищожност на Договор от 23.09.1999 г. за продажба с
разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско
предприятие, който се използва за стопанска цел, сключен между Столичен
общински съвет, като представител на С.О., чрез Изп. директор на Столична
общинска агенция за приватизация и Д.Г.С., осъществяващ търговска дейност като
ЕТ „Д.“ поради противоречие на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП, а при условията на
евентуалност поради заобикаляне на тази законова разпоредба.
Ищците твърдят, че са собственици
на имот пл. № 183 в кв. 187-А по рег. план на м. ”Южен парк”, одобрен със Заповед
№ 209/1970 г. с площ от около 1000 кв.м., представляващ бивша тухларна фабрика
и жилищна сграда с овощна градина около нея, без чайната и трафопоста, вграден
в нея, построени върху тази площ. Сочат, че имотът им е бил възстановен със Заповед
РД-57-83/22.02.1999 г. на Кмета на С.О. /СО/ на основание чл. 1 ЗВСОНИ, в
качеството им на наследници на бившите собственици: братята И.К.С.и К.К.С..
Твърдят, че с договор за
продажба от 23.09.1999 г., сключен между Столичен общински съвет /СОС/ , като
представител на СО, чрез Изпълнителния директор на Столична общинска агенция за
приватизация и ответника Д.Г.С., осъществяващ търговска дейност, като ЕТ ”Д.” -
чайната и трафопоста, вграден в нея, построени върху собствената им част от
имота са били продадени на ответника на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП. Ищците
считат, че договорът за продажба е нищожен, като сключен в противоречие с чл.
35, ал.1, т. 2 ЗППДОбП и при заобикаляне на същия текст по арг. от чл. 26,
ал.1, пр. 1 и пр.2 ЗЗД поради следното:
С влезли в сила решения по
гр.д. № 3170/2001 г. на СРС, 33 с-в и решение на СГС по гр.д. № 4853/2002 г. е
прието за установено, че ищците са водели срещу същия ответник иск за обявяване
нищожност на посочения договор поради нарушения на правата им по чл. 2 от
ЗОСОИ, респ. поради нарушаване правото им на избор на обезщетение. Посочва се,
че съгласно установените фактически положения по тези дела е било прието от
съда, че в качеството им на ищци, те не са били включили в предмета на делото -
въпроса за съответствие на атакуваната приватизационна сделка с изискванията на
чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП /отм./ и първостепенният съд не е имал правото
служебно да се произнася по незаявено основание, респ. не е имал правото да
прогласява нищожност на извършената сделка, поради липсата на такова искане от
страна на ищците. Поради установеното процесуално нарушение, с Решение от
16.07.2007г. по гр.д. № 4853/2002 г. на СГС, съдът е отменил решението на СРС,
с което е била прогласена нищоността на сключения договор за приватизационна
продажба на 23.09.1999 г. и е бил отхвърлен иска за прогласяване нищожност на договора
поради липса на заявено основание по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП. Решение на
СГС е било потвърдено от ВКС.
Поради изложеното, с настоящата
искова молба ищците поддържат изрично искане за прогласяване нищожност на
приватизационната сделка поради противоречието й с чл. 35, ал. 1,т. 2 ЗППДОбП
(отм.) и поради заобикаляне на същия закон. В тази връзка излагат, че съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал.1, т. 2 от ЗППДОбП, държавни и общински предприятия
и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им
от наематели и арендатори с договори, сключени след 15.10.1990 г., но не
по-късно от 15.10.1993 г., ако независимо от срока за който е сключен
съответния договор, наемното отношение съществува, към датата на подаване
предложението за приватизация. Твърди се, че в настоящия случай договорът за
наем на процесния обект е сключен с купувача по приватизационната сделка на
17.10.1997 г. и следователно предложението за приватизация е направено при
сключен наемен договор. Но от друга страна, не е налице най-същественият
елемент от фактическия състав по чл. 35, ал.1, т. 2 ЗППДОбП, а именно договорът
да е сключен в рамките на преклузивния срок - до 15.10.1993 г.. В тази връзка считата,
че ответникът Д.С., действащ като ЕТ ”Д.” не се явява правоимащо по смисъла на
закона лице. Предвид това считат, че договорът противоречи на посочената норма,
поради което се явява нищожен като сключен в противоречие с императивната норма
на закона.
На следващо място се излага, че
договорът е сключен и при заобикаляне на същия закон. В тази връзка се сочи, че
въпреки, че договорът за наем е сключен между ответника и СО, р-н Триадица”
едва на 17.10.1997 г., с цел да се вмести в преклузивния срок по чл. 35, ал. 1,
т. 2 ЗППДОбП на 16.10.1997г., ответникът е превел наведнъж наем за минал период
от време считано от 01.08.1993 г. до 30.09.1997 г., за който период договор за
наем между него и общината изобщо не е съществувал. Наред с това се излага, че
самата община не е била и собственик на този имот през този период, тъй като същият
е актуван за общинска собственост едва на 17.10.1997 г. и на същата дата е бил сключен
и договорът за наем. В тази връзка считат, че превеждането на наем за минал
период от време не легализира съществуването на наемно правоотношение за този
период, тъй като няма данни през посочения период от 4 г. договорът да е бил
вписан по надлежен ред, съгласно чл. 112, ал.1, б. ”Е” ЗС и правилника за
вписванията.
С оглед на изложеното, молят да
бъде прогласена нищожността на сключения на 23.09.1999 г. договор за продажба с
разсрочено плащане на общински нежилищен имот и претендират направените
разноски по делото.
Ответникът Д.Г.С. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че за него е било налице право да изкупи процесния
обект „Ч.– южен парк“, тъй като е имал сключен наемен договор с Община
„Триадица“ от август 1993 г. - преди крайният срок по чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗППДОбП – 15.10.1993 г. В тази връзка се излага, че договорът за наем не е
формален и не е необходимо да е писмен. Счи, че с Писмо от 28.01.1996 г. е бил
уведомен от р-н „Триадица“, че имотът, който ползва е общински и трябва да сключи
наемен договор с общината, а с две последващи писма е бил поканен да заплати
наем за минал период от време за периода от август 1993 г. до 1997 г., заедно с
лихвите, които той е заплатил. Поради изложеното счита, че договорът за наем е
сключен преди крайния срок по ЗППДОбП, което е напълно законно и свободата на
договаряне го позволява.
Възразява, че е имал сключен
писмен договор от 05.01.1993 г. за обекта с държавното предприятие „БТС – ТД П.“,
плащал е наема си и на това основание е подал предложението за приватизация
през 1996 г. Твърди, че считано от 1991 г., собствеността на обекта е
преобразувана от държавна в общинска, по силата на ЗМСМА (пар. 6 е 7 ПЗР от
ЗМСМА), според който държавните имоти, представляващи обекти с местно значение,
предназначени за търговско, битово или комунално обслужване преминават в
собственост на общините. Ответникът излага, обаче, че нито Общината, нито
наемодателят „П.“ са отразили тази промяна и съответно не е имало АОС, като
същият е съставен впоследствие едва на 17.10.1997 г. Сочи се, че до 1991 г.
имотът е бил държавен и е стопанисван от държавната организация ТД „П.“, на
която е предаден пред 1988 г., което следва от АДС № 6353/25.08.1969 г., поради
което излага, че е плащал дорбосъвестно наем на лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението съгласно
чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът С.О., чрез
процесуален представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен като по изложени съображения за това.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а това се
установява и от приложената Заповед РД 57-83/22.02.1999 г. на Кмета на С.О., че
е наредено да се отпише от актовите книги за общински недвижими имоти в Район
„Триадица“ акт № 1229/13.01.1953 г. и да се предаде на наследниците на И.К.С.и
на К.К.С. владението върху следния недвижим имот:1). неусвоената част от имот,
идентифициран като част от пункт Б от кв. 253 от к.л. № 474 и 497 от кад. план
на гр. София от 1962 г., попадащи в рег. план на м. „Южен парк“, одобрен със
Заповед № 209/30.06.1970 г. с площи от 28 370 кв.м. и 2). неусвоената част
от останалата част от имота, представляващ бивша тухлена фабрика и жилищна
сграда с овощна градина около нея, с площ от около 1000 кв.м., без чайната и
трафопоста, вграден в нея, построени върху тази площ.
По делото не се спори, че
ищците по делото Т.И.К. и М.И.Р. /наследник на Веса Филипова Спиркова/ са
наследници на И.К.С.и К.К.С..
По делото е приложен Договор за
наем от 05.01.1993 г., сключен между „Български туристически съюз –
Туристическо дружество „П.” /БТС – ТД „П.“/ - като наемодател и ЕТ „Д.Г.С.“ –
като наемател, действащ от 01.01.1993 г. за процесния обект „Ч.– Южен парк“ за
период от 1 година с възможност за изрично или мълчаливо продължаване на
първоначалния срок. С анекси от 12.01.1994 г. и от 12.01.1996 г. е договорено
увеличаване на наемната цена.
Видно от Предложение вх. №
35-0956 от 15.01.1996 г. по описа на Столична общинска агенция по приватизация
/СОАП/, отправено от ответника Д.Г.С., действащ като ЕТ „Д.”, същият е поискал
от СОС да вземе решение за приватизиране на търговски обект „Чайна-Южен парк”,
собственост на общината и под оперативно управление на БТС чрез ТД „П.”. Като
основание е посочено съществуващия между ответника и БТС-ТД „П.” договор за наем,
сключен на 01.01.1993 г. и действащ към момента на предложението, поради което
е посочил, че се ползва с правата по чл. 35, ал.1, т. 2 ЗППДОбП.
От Писмо, с рег. №
94-Д-00091/28.11.1996 г. на СО, р-н Триадица, изпратено до ответника Д.Г.С. се
установява, че по повод на подадена от него молба, вх. № 94-Д-00091/24.06.1996
г. от СО, р-н Триадица го уведомяват, че ползваният от него обект „Чайна-Южен
парк“ е общинска собственост, като обектът е построен върху частта от терена на
Южен парк, която не се възстановява по реституционните закони, а остава
собственост на СО. Предвид изложеното го уведомяват, че договорът за наем на
обекта следва да се сключи със собственика СО, Район Триадица.
С писмо изх. № 116 от
01.10.1997 г. СО, р-н „Триадица” е уведомила ответника Д.С., че дължи наеми за
обекта - общинска собственост за минал период, считано от 01.08.1993 г. до
30.07.1996 г. в размер на 682 560 неденом. лв.
С Писмо изх. № 94-Г-00089 от
16.10.1997 г. СО, район „Триадица” е
уведомила ответника Д.С., че за ползването на общински недвижим имот – „Ч.–
Южен парк“ дължи наем на р-н „Триадица“ в размер на 1 227 150 неденом. лв. за
периода м. VІІІ. 1996 г. – м. ІХ.1997 г. и лихви върху в размер на 622 428
лв. или общо 1 849 578 неденом. лв.
От представените по делото
вносни бележки от 16.10.1997 г. се установява, че ответникът Д.С. е превел на
СО, р-н „Триадица” изисканите от общината суми за наеми и лихви, а именно: на
16.10.1997 г. е внесъл по сметка на Общински народен съвет „Триадица“ в ТБ
„Биохим“ следните суми: 660 742,50 лв. – с основание дължим наем за
ползване на общински имот „Ч.– Южен парк“ за времето от 01.08.1993 г. до
30.07.1996 г.; 1 202 850,00
лв. – с основание дължим наем за
ползване на общински имот „Ч.– Южен парк“ за времето от 01.08.1996 г. до
30.09.1997 г., както и 625 428, 00 лв. – лихви по дължим наем за ползване
на общински имот „Чайна-Южен парк“ от 01.08.1996 г. до 30.09.1997 г.
От представения по делото Договор
№ 161 за отдаване под наем на общински нежилищен имот се установява, че на 17.10.1997
г. между С.О., район „Триадица” – като „Наемодател“ и Д.Г.С. – като „Наемател“
е бил сключен договор за наем за процесния общински имот – Обект „Ч.„Южен
парк“, с площ от 135 кв.м., находящ се в гр. София, Южен парк, актуван с АОС №
359/17.10.1997 г. срещу заплащането на месечен наем по 800 лв. на кв.м. или общо
108 000 лв.
От Акт за общинска собственост
(частна) № 359, съставен на същата дата - 17.10.1997 г. се установява, че
процесният имот „Ч.– Южен парк” е актуван като общинска собственост на
основание § 6, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА; чл.2, ал.1, т.6 и ал.2, т.5, чл.5, чл.56
от ЗОС; чл.30, ал.2, т.4 от ППЗОС. Същата е описана като обект, от павилионен
тип, „узаконена с акт за узаконяване № 15/27.06.1985 г., състоящ се от салон, с
тераса, кухня, санитарен възел, складови помещения с обща площ от около 135
кв.м., с вграден трафопост, актуван с АОС № 358 от 08.08.1997 г. Приложен е и
АОС /частна/ № 358 от 08.08.1997 г. за обект: Трафопост – панелен, находящ се в
м. „Южен парк“ – ІІІ част, кв. 187 а, с площ от 33,60 кв.м.
По делото е приложена цялата
преписка на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции към
привитизационен договор № 99-041/23.09.1999 г. за обект – „Ч.– Южен парк“,
находяща се в Южен парк ІІІ част, общински нежилищен имот, стопанисван от Район
„Триадица“.
С Решение на Столичен общински
съвет № 65 по Протокол № 61 от 23.07.1999 г., p. l, т. 1 е открита процедура за
приватизиране на „чайната” чрез изкупуване без търг или конкурс, като за
купувач на същата, заедно със съответното право на строеж е определен ЕТ „Д.“,
с управител Д.Г.С., въз основа на неговото предложение от 15.01.1996 г.
Представен е Договор за
продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава
на общинско предприятие, който се използва за стопанска цел, сключен на 23.09.1999
г. между Столичен общински съвет, като представител на С.О., чрез Изп. директор
на Столична общинска агенция за приватизация – като продавач и Д.Г.С., осъществяващ
търговска дейност като ЕТ „Д.“ – като купувач, видно от който на основание чл.
35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП и Решение № 65 по Протокол № 61/23.07.99 г. на СОС, ответникът
Д.Г.С. е закупил обект: “Ч.- Южен парк”, находяща се в Южен парк III част,
общински нежилищен имот, стопанисван от р-н “Триадица”, с площ от 135.80 кв.м.,
състояща се от зала за консумация, кухня с офис и бар бюфет, склад и санитарен
възел, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, находяща се в кв. 187, парцел ІІ, м. „Южен парк – ІІІ част“ за сумата от
44 200 лв..
Видно от прдставеното по делото
Решение от 11.07.2002 г. по гр.д. № 3170/2001 г. на СРС, І ГО, 33 с-в по
предявен иск от Т.И.К., ЕГН ********** и Веса Филипова Спиркова, ЕГН **********
срещу Д.Г.С. е прогласена нищожността на сключения на 23.09.1999 г. между СОС,
като представител на СО, чрез Изп. директор на СОАП и Д.Г.С., осъществяващ
търговска дейност като ЕТ „Д.“ договор за продажба с разсрочено плащане на
общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, с който на
основание чл. 35,ал.1, т. 2 ЗППДОбП, Д.С., осъществяващ търговска дейност като
ЕТ „Д.“ е закупил обект: „Ч.– Южен парк“ за сумата от 44 200 деноминирани
лева на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С Решение № 355 от 16.07.2007 г. по гр.д. №
4853/2002 г. на СГС, ІV „а“ с-в е отменено решение от 11.07.2002 г. по гр.д. №
3170/2001 г. на СРС, І ГО, 33 с-в и вместо него е постановено друго, с което са
отхвърлени предявените от Т.И.К. и М.И.Р. срещу Д.Г.С., действащ като ЕТ „Д.” и
С.О. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен
имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопанска
цел, сключен на 23.09.1999 г. между СОС, като представител на СО, чрез Изп.
директор на СОАП и Д.Г.С., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Д., с който
на основание чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП Д.С., осъществяващ търговска дейност
като ЕТ „Д.” е закупил процесния обект: „Чайна-Южен парк” за сумата 44 200
деном. лв. В мотивите на съда, за да постанови посоченото решение е било
прието, че обсъждането на въпроса относно валидността на приватизационната
сделка с оглед наличието или липсата на предпоставките по чл. 35 ЗППДОбП (отм.)
е извършеното от СРС в нарушение на диспозитивното начало, доколкото нито в
исковата молба, нито в последваща такава, ищците не са били изложили твърдения
в тази насока, респ. е прието, че този въпрос не е бил включен в предмета на
делото при условията на чл. 98, ал. 1, б. „г“ ГПК, а съдът няма право служебно
да се произнася и да уважава заявеното от ищците искане на основание, което не
е надлежно релевирано от тях и респ. не е имал правото да прогласява нищожност
на извършената сделка. С решение № 305 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 5803/2007 г.
на ВКС, ІV г.о. постановеното от СГС решение № 355 от 16.07.2007 г. по гр.д. №
4853/2002 г. е оставено в сила.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За да е налице противоречие със
закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва
договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на императивните
правни норми.
Първото релевирано от ищците
основание за нищожност на приватизационния договор на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е нарушение на изискванията на нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗППДОбП.
Следователно предметът на настоящия
иск за обявяване нищожността на правната сделка е установяване със сила на
пресъдено нещо, че извършената такава е засегната от посочения в исковата молба
порок, а именно, че е сключена в нарушение на императивна правна норма, който
порок обуславя несъществуването на правоотношение между прехвърлителя, от една
страна и ответника Д.С., осъществавящ търговска дейност като ЕТ „Д.“, от друга
страна, което да е транслирало правото на собственост върху недвижим имот в
правната сфера на купувача.
В случая е осъществена сделка с
имот – обект на приватизация, която е сключена на основание чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗППДОбП.
Съгласно разпоредбата на чл.
35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.) държавни и общински предприятия и обособени
техни части се изкупуват без търг или конкурс според оценката им от наематели и
арендатори с договори, сключени след 15.10.1990 г., но не по-късно от
15.10.1993 г., ако независимо от срока за който е сключен съответният договор
наемното отношение съществува към датата на подаване на предложението за
приватизация.
С оглед цитираната норма,
изкупуването на определени обекти е уредено като сложен фактически състав който
включва сключен наемен договор за конкретен имот, решение на орган по чл. 3
ЗППДОП (отм.) и сключване на договор за продажба като задължителна предпоставка
за изкупуването на такива предприятия без търг или конкурс е купувачът по
договора да е наемател или арендатор с договор, сключен след 15.10.1990 г., но
не по-късно от 15.10.1993 г., ако независимо от срока, за който е сключен
съответният договор, наемното отношение съществува към датата на подаване на
предложението за приватизация.
В настоящия случай се установи,
че ответникът Д.Г.С., действащ като ЕТ „Д.” е отправил Предложение, с вх. №
35-0956 от 15.01.1996 г. по описа на Столична общинска агенция по приватизация
до Общински съвет към Столичен народен съвет, с което е поискал от СОС да вземе
решение за приватизиране на търговски обект „Чайна-Южен парк”, собственост на С.О..
Същевременно в предложението от 15.01.1996 г., ответникът се е позовавал, в
качеството на наемател по договор за наем между него и БТС-ТД „П.”, сключен на
01.01.1993 г. и действащ към момента на предложението.
На следващо място по делото се
установи, че във връзка с отправеното Предложение за приватизация от 15.01.1996
г. ответникът е бил уведомен от С.О., Р-н „Триадица“ с Писмо, рег. №
94-Д-00091/28.11.1996г., че ползваният от него обект „Ч.– Южен парк“ е общинска
собственост, както и че същият е построен върху частта от терена на Южен парк,
която не се възстановява по реституционните закони, а остава собственост на СО,
предвид което са го уведомили, че договорът за наем на обекта следва да се
сключи със собственика СО, Район Триадица.
Няма спор, че впоследствие на 17.10.1997
г. е бил сключен Договор за отдаване под наем на общински нежилищен имот между С.О.,
Р-н „Триадица” – като „Наемодател“ и Д.Г.С. – като „Наемател“ за процесния
общински имот – Обект „Ч.„Южен парк“, с площ от 135 кв.м., находящ се в гр.
София, Южен парк, както и че на същата тази дата обектът е бил актуван като
общински с Акт за общинска собственост /частна/ № 359/17.10.1997 г..
Следователно, съдът намира, че
в конкретния случай ответникът Д.С., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Д.“
не е отговарял на изискването на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП, тъй като
безспорно се установи, че към датата на подаване на предложението за
приватизация 15.01.1996 г., същият не е имал сключен договор със собственика на
процесния обект - „Ч.– Южен парк“ – С.О..
Договорът с общината е бил сключен на
17.10.1997 г. и следователно наемният договор не попада в в посочения в нормата
на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП период от 15.10.1990 г., но не по-късно от
15.10.1993 г., респ. същият е бил сключен след предвидения в тази норма преклузивен
срок.
Настоящият състав преценява
като ирелевантно за спора обстоятелството, че с две последващи писма, а именно
- Писмо изх. № 116 от 01.10.1997 г. и Писмо изх. № 94-Г-00089 от 16.10.1997 г. на
СО, р-н „Триадица” ответникът Д.С. *** община, че дължи наеми за минал период
от време за общинския обект – „Ч.- Южен парк“, считано от 01.08.1993 г. до
30.07.1996 г., както и лихви върху тях, тъй като посоченото обстоятелство не
променя извода на съда за липса на наемно правоотношение със собственика на
обекта – С.О. през този период от време. Нещо повече, съдът намира, че
превеждането на наем за минал период от време не легализира съществуването на
наемно правоотношение за този период с община „Триадица“, считано от м. август
1993 г., тъй като няма данни през посочения период договорът да е бил вписан по
надлежен ред, съгласно чл. 112, ал. 1 , б. ”Е” ЗС и правилника за вписванията.
Във връзка с изложените правни
изводи, съдът намира, че ответникът Д. Гоергиев С., действащ като ЕТ „Д.“ не се
явява правоимащолице да изкупи по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.)
процесната „Ч.– Южен парк“.
Поради изложеното, настоящият
състав приема, че процесният Договор за продажба с разсрочено плащане на
общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се
използва за стопанска цел от 23.09.1999 г. е нищожен поради противоречието му с
императивната правна норма на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.) на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като такъв не е породил правни последици. Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Поради уважаването на главния
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът не дължи поизнасяне по
предявения, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците разноски
по делото в размер на 4481,61 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
по иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предявен от М.И.Р., ЕГН **********
и Т.И.К., ЕГН ********** срещу Д.Г.С.,
ЕГН ********** ***, НИЩОЖНОСТТА на сключения на
23.09.1999 г. Договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот,
невключен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопанска цел,
между Столичен общински съвет, като представител на С.О., чрез Изпълнителния
директор на Столична общинска агенция за приватизация - като продавач, от една страна и Д.Г.С., осъществяващ
търговска дейност като ЕТ „Д.“ – като купувач, от друга страна, по силата на
който и на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП и Решение № 65 по Протокол
№ 61/23.07.99 г. на Столичен общински съвет, Д.Г.С., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Д.“ е закупил
обект: “Ч.- Южен парк”, находяща се в Южен парк III част, общински нежилищен
имот, стопанисван от район “Триадица”, с разгъната застроена площ 135.80 кв.м.,
състояща се от зала за консумация, кухня с офис и бар бюфет, склад и санитарен
възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находяща се в кв. 187, парцел ІІ, м. „Южен парк – ІІІ част“
по действащия ЗРП при съседи: изток-Перловска река, запад-парк и алея, север -
парк, юг - парк за сумата 44 200 деноминирани лева.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН ********** *** да
заплатят на М.И.Р., ЕГН **********
и Т.И.К., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4448,61 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: