О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1156 28.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и осми две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 869 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Делото е висящо пред БОС за втори път след
като с Определение № 87/10.01.2020г. по в.гр.д. № 2010/2020г. производството е
прекратено и делото е върнато на РС Поморие за поправка на очевидна фактическа
грешка. С Решение № 23/11.02.2020г. по гр.д. № 240/2019г. на ПРС е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка. По делото не е депозирана въззивна
жалба срещу решението за поправка.
С
Решение № 210 от 25.10.2019г. по гр.д. № 240/2019 година по описа на РС Поморие,
поправено с Решение № 23/11.02.2020г. по гр.д. № 240/2019г. на ПРС първоинстанционният
съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца Г.Д.Л., ЕГН **********
от заеманата от него длъжност „психолог” в „Преходно жилище за деца и лица”
село Бата, извършено със заповед № 7/14.02.2019 г. на директора на Общинско
предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие. Възстановен е Г.Д.Л. на
предишната работа на заеманата от него длъжност „психолог” в „Преходно жилище
за деца и лица” село Бата и е осъдено Общинско предприятие ”Социално
обслужване” гр. Поморие да заплати на ищеца сумата 3662,40 лв. представляващи
обезщетение за шест месеца, през които
ищецът е останал без работа поради уволнението.
С
определение № 73/11.02.2020г. по гр.д. № 240/2019г. РС Поморие е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 3662,40 лева. По делото липсва депозирана
частна жалба срещу определението.
Решението
се обжалва от Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие със
седалище и адрес на управление в гр. Поморие, ул. „Солна” № 15, БУЛСТАТ 0000571790202,
представлявано от директора Илко Илчев чрез адв. П.В. (пълнм. л. 22 – до
приключване пред всички инстанции). Жалбоподателят счита решението за
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, а така също и за необосновано като излага своите
съображения. Намира, че неправилно РС е приел, че ищецът се ползва със
закрилата по чл. 333, ал 1, т. 4 КТ и че уволнението може да се извърши само
след предварително разрешение на Инспекция по труда като този извод бил в
противоречие с доказателствата по делото. На 14.02.2019г., около 7,30 часа,
ищецът се явил на работа като бил уведомен от прекия си ръководител, че този
ден няма да е на работа и следва да се яви при Директора на ОП „СО” в гр.
Поморие като разговора бил документиран с протокол. Към 8,20 часа Л. се явил
при Директора, където отказал да получи заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение, който отказ бил удостоверен от свидетеля Антоанета Илиева.
Разговорът бил документиран с протокол като на въпроса защо предния ден не си е
вдигал телефона ищецът посочил, че имал здравословни проблеми и бил на лекар,
където му правили манипулации на врата, но към момента на връчване на заповедта
и при проведения разговор с Директора ищецът не го уведомил, че не се чувства
добре, нито че е в отпуск поради временна неработоспособност. Няколко часа след
връчването на заповедта, Л. отново дошъл в предприятието и представил болничен
лист с дата 13.02.2019г. за разрешен
отпуск от 13.02.2019г. Установило се, че ищецът отишъл в кабинета на личния
лекар с искане да му се издаде болничен лист от 13.02.2019г., личния лекар
издал болничния лист, но пропуснал да отбележи, че е за минало време, поради
което на следващия ден – 15.02.2019г. личният лекар анулирал болничния лист с
дата на издаване 13.02.2019г. и предоставил нов екземпляр с дата на издаване
14.02.2019г. Счита, че отпускът е разрешен след 13.30 часа на 14.02.2019г.,
което се установявало от доказателствата по делото, а закрилата се отнасяла към
момента да връчване на заповедта съгласно чл. 333, ал. 7 КТ и затова счита, че
предвид по-късното представяне на болничния лист, след връчването на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, ищецът не се ползва от
предварителната закрила на чл. 333 КТ. Сочи на съдебна практика. На второ място
намира за неправилни изводите на РС Поморие, че не са налице сочените в
заповедта дисциплинарни нарушения. Поддържа, че са налице системни нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушени били задълженията му т. 2 и т. 7 от длъжностната
характеристика. Не били изпълнени и задълженията по т. 6 от Заповед № 27/04.10.2017г.
на ръководителя на ПЖДЛ с. Бата. Л. не изпълнил задълженията си като на
21.01.2019г. не забелязал влошено здравословно състояние на потребителката Саботинова
и не предприел мерки за нейното лечение. На 21.01.2019г. Л. по време на
дневното си дежурство не изпълнил задълженията си на ментор относно същата
потребителка като не проверил и не забелязал, че изтича срока за заверка на
рецептурната книжка за закупуване на лекарства „левебон” и „депакин”, които
били изписани като постоянна терапия на потребителката във връзка с поставената
й диагноза „епилепсия”. Последната заверка била на 20.12.2018г. като било
задължение на ищеца да следи за своевременното изписване на лекарствата.
Липсата на заверка било установено на 28.01.2019г. от друг служител. Друго
нарушение било, че след като на 29.10.2018г. му било възложено от прекия
ръководител да предприеме мерки и да работи с потребителката Росица за
преодоляване на любовните й чувства към него в продължение на следващите
няколко месеца ищецът не предприел мерки, липсвало и каквато и да било
документация за обследване на проблема, което било също в нарушение на
длъжностната характеристика. Поведението на Л. спрямо този потребител било
неприемливо и надхвърлящо границите на професионалните отношения и подход. Била
проведена екипна среща и за допуснатите нарушение били изготвени докладни
записки. Допуснатите нарушения в работата били тежки, тъй като се касаело за
физическото и психичното здраве на настанените в жилището потребители с
увреждания. В дадените обяснения проличавало отношението на безкритичност и
отсъствие на намерение занапред да се коригира и подобри начина на изпълнение
на работата на ищеца. Ето защо работодателят наложил най-тежкото дисциплинарно
наказание уволнение, а неправилно първоинстанционният съд приел, че уволнението
е незаконосъобразно и отменил издадената заповед. Предвид законността на
уволнението неправилно били уважени и исковете за възстановяване на работа и
оставане без работа. По делото не били представени доказателства, че Л. е
останал без работа за период от 6 месеца, още повече, че към датата на
приключване на съдебното дирене 02.05.2019г. не бил изтекъл шестмесечния период
от датата на уволнението 14.02.2019г. Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Представя
и моли да се приемат като доказателства по делото постановление изх. № 5868/19 от 07.08.2019г.
на РП Бургас по преписка вх. № 199/19г. на РП Поморие, постановено след
приключване на съдебното дирене пред РС.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. чрез адв. Ж.Й. (пълнм. л.
77 всички инстанции), с който решението на РС Поморие се намира за правилно и
законосъобразно. Счита, че правилно е установено, че ищецът се ползва от
защитата по чл. 333 КТ. Отделно счита, че нарушенията, посочени в заповедта не
могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 187 КТ. Сочи, че
заболяването на ищеца било хронично и това било известно на ръководството. Моли
да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционно
съдебно решение. Не взема становище по направеното искане по доказателствата, от
своя страна няма доказателствени искания към съда.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от процесуално легитимира страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
По
доказателственото искане съдът намира, че се касае за обстоятелство, възникнало
след приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, поради което на
основание чл. 266, ал. 1 ГПК следва да се приеме представеното с въззивната
жалба постановление.
С
оглед въведените с въззивната жалба твърдения за нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със събиране на доказателствата, съдът
намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
следва да укаже на страните, че доказателствената тежест, да установи факта, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,
е на ищеца.
Съдът
констатира, че не е внесена дължимата държавна такса за обжалване по
съединените в защита на различни интереси искове. По делото са представени
доказателства за внесена държавна такса в размер на 73,25 лева, която е
изчислена по реда на чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК само върху интереса по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ. Ето защо на основание чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ
следва да се довнесе в срок до датата на съдебното заседание държавна такса в
размер на 25 лева по всеки от съединените искове или сума общо в размер на 50
лева по сметка на БОС.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
подадена от Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие със седалище
и адрес на управление в гр. Поморие, ул.”Солна” №15, БУЛСТАТ0000571790202,
представлявано от директора Илко Илчев чрез
адв. П.В. против Решение № 210 от 25.10.2019г. по гр.д. № 240/2019 година по
описа на РС Поморие, поправено с Решение № 23/11.02.2020г. по гр.д. №
240/2019г. на ПРС, съобразно настоящото определение.
Указва
на Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие, че на основание чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр.
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ следва да се довнесе в срок до датата на
съдебното заседание държавна такса в размер на 25 лева по всеки от съединените
искове или сума общо в размер на 50 лева по сметка на БОС. При неизпълнение на
указанията въззивната жалба в тази част ще бъде върната.
Указва,
че ищеца Г.Д.Л. носи доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение като
предоставя възможност на страните да ангажират доказателства в тази насока.
Приема
като доказателство постановление изх. № 5868/19 от 07.08.2019г. на РП Бургас по
преписка вх. № 199/19г. на РП Поморие.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.