№ 14338
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110125959 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД от ,,К.
срещу ,,У. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 7500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ,,К.“ Е. имуществени вреди поради
неизпълнение на договорно задължение от страна на ,,У. по сключения между тях договор за
доставка и монтаж от 25.08.2009 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор от 25.08.2009 г. за
доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора, както и за тяхното въвеждане в
експлоатация в сграда с адрес: гр. С.“. Сочи, че ответникът е доставил и монтирал
единадесет броя съоръжения, но същите не били въведени в експлоатация съгласно
уговореното в договора, като поддържа, че те не могли да бъдат въведени в експлоатация от
трето лице, поради отпадане на гаранцията в тези случаи. Ищецът твърди, че между него и
дружеството ,,В.“ . е сключена спогодба на 15.10.2015 г. с нотариална заверка на подписите,
съгласно която ищецът се задължил да предаде под наем търговски площи от обекта, като
към момента на подаването на исковата молба срокът за предаване на търговските
помещения бил изтекъл, но ищецът не можел да изпълни задължението си, тъй като
ответникът по настоящия иск не изпълнил задължението си да въведе в експлоатация
ескалато.е и асансьо.е, както и климатизацията и вентилацията в обекта. Твърди, че ищецът
е трябвало да заплати неустойка на ,,В.“ . в размер на 7500 лв., поради неизпълнение на
задължението си в сключеното споразумение, което неизпълнение е било причинено от
неизпълнението на задължението на „У. по първоначалния договор за доставка и монтаж от
25.08.2009 г. Твърди, че заплатената неустойка се изразявала в заплащането на 2500.00 лв. за
1
всеки един от невъведените от ответника в експлоатация асансьори или неустойка в общ
размер на 7500.00 лв. За заплатената от ищцовото дружество неустойка били издадени
надлежни документи – данъчна фактура № . от 29.04.2021 г., както и касов фискален бон от
същата дата. Твърди, че е изпратил покана до ответното дружество за заплащане на
дължимото вземане, но ответникът е отказал да изпълни задължението си, поради което
предявява настоящия иск. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните е сключен
договор на 25.08.2009 г. за доставка и монтаж, но твърди, че не е налице неизпълнение на
сключения договор от страна на ,,У., като също така оспорва ищецът да е претърпял вреди, а
ако е претърпял такива, те да са в причина връзка с поведението на ,,У.. Напротив,
ответникът бил изпълнил всичките си задължения по договора, като доставил, монтирал и
осигурил издаването на сертификати на асансьо.е. Ищецът бил неизправна страна по
договора, тъй като не бил платил на „У. уговорената в договора цена за доставка и монтаж
на асансьо.е, във връзка с което между тях била сключена спогодбата на 02.10.2015 г. Сочи,
че в първоначално сключения между ищеца и ответника договор не било включено
задължение за ответника да въвежда в експлоатация доставените и монтирани съоръжения.
Твърди, че въвеждането в експлоатация на съоръжения с повишена опасност предвижда
изпълнение на процедура, уредена в Наредба за безопасната експлоатация и технически
надзор на асансьо.е, която се осъществява по искане на ползвателя на съоръжението, който в
случая е ищецът. Посочва, че ,,К. е приел изпълнението, тъй като не бил заявил възражения
за недостатъци, за некачествено или ненадлежно изпълнение. В условие на евентуалност,
ответникът релевира възражение за давност. Твърди, че представеното от ищеца
споразумение между него и ,,В.“ Е. е неистинско и симулативно, както и че същото е
антидатирано. Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че на 25.08.2009 г. между ,,К. и „У. е
сключен Договор за доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора на обект „S.“,
находящ се в гр. С.“, с параметри и изисквания съгласно Приложение № 1, неразделна част
от договора.
По делото е представен Договор за доставка и монтаж на подемни устройства /л. 25 –
л. 33 от делото/ в сграда с адрес: гр. С.“, обект ,,S.“, сключен между ,,К. и „У. на 25.08.2009
г., от който става ясно, че изпълнителят „У. се е задължил да достави 3 броя асансьори, да ги
монтира, да подготви необходимата документация и създаде организация за сертифициране
и освидетелстване на монтираните от дружеството асансьори, да участва в изпитанията на
асансьо.е и да съдейства за издаване на Сертификат за краен контрол и Акт за технически
преглед на всеки от тях, таксите за които се заплащат от възложителя – чл. II.2 от договора.
В Раздел IV от договора „Начин на плащане“ е уговорено, че в 5-дневен срок от монтажа
възложителят поисква назначаване на комисия за техническо освидетелстване и приемане на
асансьо.е и заплаща остатъка от 5% от стойността на договора в едноседмичен срок от
приемането на асансьо.е. Уговорено е и че ако в 5-дневен срок след монтажа не бъде
назначена комисия, тези 5% продължават да се дължат, а възложителят приема на отговорно
пазене монтираните асансьори, като забавянето на строителството не е основание за
забавяне на плащанията. Изрично е посочено в точка 6, че асансьо.е се пускат в
експлоатация след: 1/ окончателното разплащане по договора; 2/ извършване на изпитания
2
на обекта и издаване на Сертификат за краен контрол от ЛОС /лице за оценка на
съответствието/, таксата за който се заплаща от възложителя; 3/ издаване от РО „ИДТН“ или
лицензирана частна фирма на Акт за технически преглед на асансьо.е след окончателното
разплащане по настоящия договор, като таксата за издаването на акта се заплаща от
възложителя; 4/ сключване на договор за абонаментно обслужване. По отношение на
гаранцията след пускането в експлоатация, уговорено е, че изпълнителят осигурява платено
абонаментно обслужване на асансьо.е, което е предмет на отделен договор, който се
сключва преди пускането на асансьо.е в експлоатация. Такъв отделен договор не е
представен по делото.
Представени са Сертификати за краен контрол № . г. /л. 78 от делото/ и № . г. /л. 80 от
делото/, заедно с приложенията към тях.
Представено е Разрешение за ползване от 12.01.2012 г. на „Многофункционална сграда
за обществено обслужване с подземен паркинг, магазини, банков офис и заведения за
хранене“.
Представена е и Спогодба, сключена между „К. и „У. от 02.10.2015 г. /л. 75 – 77 от
делото/, в която е записано, че задълженията на изпълнителя „У. по Договора от 25.08.2009
г. за доставка и монтаж на 3 броя асансьори и 8 броя ескалатори са изпълнени изцяло,
качествено и в срок. В спогодбата е описано, че веднага след монтирането на асансьо.е са
предприети действия по сертифицирането им, издадени са сертификати за краен контрол и
след това приведените в готовност за експлоатация асансьори са опаковани, поради
недовършени строително-монтажни работи по обекта, и оставени на отговорно пазене на
възложителя. Съгласно спогодбата към момента на нейното сключване „К. дължи на „У.
общо 24 128.73 лв., като страните се съгласяват задълженията да бъдат погасени до
31.05.2016 г. на осем погасителни вноски. Няма спор между страните, че „К. не е изпълнил
задълженията си съгласно спогодбата и разплащанията по процесния договор от 25.08.2009
г. не са окончателно приключили и към днешна дата.
Приета по делото е и Молба № 62317 от 05.05.2016 г. за присъединяване на „У. в
производството за откриване на производство по несъстоятелност на ,„К., в която се твърди,
че към момента на подаване на молбата, „К. е заплатило само сумата от 3000 лв. от
уговорения между страните по спогодбата погасителен план.
От представеното на л. 8 – 21 от делото споразумение от 05.11.2015 г., сключено
между ,,К., от една страна, и „Е.“ Е., „В.“ Е. и „В.“ Е., от друга, се установява, че ищецът е
имал финансови задължения към въпросните дружества, като със споразумението те
заявяват, че нямат никакви претенции към ищцовото дружество. Представено е и
Допълнително споразумение от 09.11.2015 г., сключено между ,,К. и „В.“ Е., с което ,,К. се
задължава да предостави на В.“ Е. безвъзмездно ползване за срок от 3 години на търговски
площи, находящи се в обект „Многофункционална сграда за обществено обслужване с общ
капацитет на заведенията 680 места“ в УПИ с площ 1722 кв. м., находящ се в гр. С. по плана
на гр. С., местност М.“. Търговските площи следвало да са годни за експлоатация, с
въведени в експлоатация асансьори. В случай на неизпълнение ,,К. дължало неустойка в
размер от по 2500 лв. за всяко устройство, което не е въведено в експлоатация.
Приета е фактура № . от 29.04.2021 г. за заплащане на 7500 лв. неустойка от ,,К. на „В.“
Е.. Приет е и заверен препис на извлечение от счетоводната документация на „В.“ Е.,
показваща осчетоводяването на фактура № . от 29.04.2021 г., както и дневен отчет на
дружеството, изваден от фискалната памет касовия апарат, от който е издаден фискален бон
към фактурата. Дневният отчет обаче е нечетлив, доколкото голяма част от напечатаното е
избледняло и не се вижда.
Разпитан по делото е свидетелят В., дългогодишен служител в „У., който потвърждава,
че процесните асансьори са били доставени и монтирани на обекта. Твърди, че са минали
сертифициране, процедура за краен контрол, което означава, че съоръженията са изправни.
3
С това се изчерпвали задълженията на „У. по договора, като след преминаването на
асансьо.е през краен контрол възложителят бил длъжен да заплати окончателно останалата
част по уговорената цена, след което страните следвало да подпишат нов договор относно
абонаментното сервизно обслужване, но такъв договор не бил подписан. За да бъдат
пуснати асансьо.е, било нужно да има сключен договор за сервизно обслужване, тъй като
такъв документ бил необходим, за да бъдат регистрирани асансьо.е в Държавната инспекция
по технически надзор. След тази регистрация и издаването на Акта за първоначален
технически преглед асансьо.е можело да се пуснат в експлоатация. Такъв договор между
обаче не бил сключен.
Разпитан по делото е и свидетелят Р. Ж. Б., управител на дружеството „В.“ Е., който
заявява, че „В.“ Е. и други, представлявани от него дружества, имали търговски отношения с
,,К.. Ищцовото дружество имало парични задължения към тях, във връзка с което били
подписани няколко на брой споразумения, с едно от което трябвало да получи от ,,К. на
изгодна цена площи под наем, които да преотдаде и да си възвърне па.е. Това не се случило,
обаче, като управителят на „К. заявил, че не може да пусне инсталациите и съоръженията в
обекта, в това число и асансьо.е. Не знае дали това наистина е така, но тъй като управителят
на ищцовото дружество многократно го твърдял, уговорили в споразумение срок за
отстраняване на съответните проблеми и неустойка, ако не бъде изпълнено това. Свидетелят
е посещавал сградата само когато още не е била завършена, не е влизал вътре, а след
завършването не му е бил осигурен достъп. Уговорената между страните неустойка била
изплатена през 2021 г., тъй като едва през 2020 г. управителят на ,,К. му съобщил, че не е в
състояние да изпълни договора, че вече няма достъп до сградите, а другото му дружество, с
което да преотдава площите, му било отнето.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е сключен валиден договор за доставка и монтаж от 25.08.2009
г., по който той е изпълнил задълженията си, че поради неизпълнение от страна на
ответника по договора е претърпял вреди, размерът на претърпените вреди, както и
причинно-следствена връзка между неизпълнението на ответника и претърпените вреди. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, т.е.
че е изправна страна по него. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на
имущественото състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното
задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото,
което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние
след неизпълнението. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между
имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал
ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.
Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за
обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на
неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са
4
само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката – при тях вредата произтича
от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора
/Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г. на ВКС, I т. о./.
От представените и приобщени към доказателствения материал по делото Договор за
доставка и монтаж, сключен между ,,К. и „У. на 25.08.2009 г., се установява в
производството, че на 25.08.2009 г. между ,,К., в качеството на възложител и „У., в
качеството на изпълнител, бил сключен Договор за доставка и монтаж на 3 броя асансьори в
сграда с адрес: гр. С.“. По силата на този договор изпълнителят „У. се е задължил да достави
3 броя асансьори, да ги монтира, да подготви необходимата документация и създаде
организация за сертифициране и освидетелстване на монтираните от дружеството
асансьори, да участва в изпитанията на асансьо.е и да съдейства за издаване на Сертификат
за краен контрол и Акт за технически преглед на всеки от тях. Изрично е посочено в точка 6
на чл. 4 от договора, че асансьо.е се пускат в експлоатация след окончателното разплащане
по договора и след сключване на договор за абонаментно обслужване, какъвто договор не е
представен по делото. Не се и твърди от страните, че такъв договор е бил сключен.
От представените по делото Сертификати за краен контрол и спогодбата между ,,К. и
„У. от 02.10.2015 г., е видно, че задълженията на изпълнителя „У. са изпълнени в цялост –
асансьо.е са монтирани, предприети са действия по сертифицирнето им, издадени са
сертификати за краен контрол и след това приведените в готовност за експлоатация
асансьори са оставени на отговорно пазене на възложителя, който към момента на
сключване на спогодбата е дължал на „У. сумата от общо 24 128.73 лв., за които страните са
се съгласили да бъде погасена до 31.05.2016 г. на осем вноски. Представената Молба №
62317 от 05.05.2016 г. за присъединяване на ,,К. в производството за откриване на
производство по несъстоятелност на ,,К. безспорно подкрепя извода, че към този момент
ищцовото дружество още не е изпълнило договореното задължение да изплати цялата сума.
Показанията на свидетелят Кичев, които съдът кредитира, въпреки връзката на
свидетеля с ответното дружество, тъй като са непротиворечиви и кореспорндират с
останалите доказателства по делото, потвърждават, че дружеството „У. е изцяло изправно и
е изпълнило задълженията си по договора – асансьо.е са били доставени и монтирани на
обекта своевременно и качествено. Потвърждават и че страните е следвало да подпишат нов
договор относно абонаментното сервизно обслужване, но такъв договор не бил подписан.
От представеното по делото Допълнително споразумение от 09.11.2015 г. между „К. и
„В.“ Е., е видно, че ,,К. се е задължило да предостави на „В.“ Е. безвъзмездно ползване за
срок от 3 години на търговски площи, находящи се в обект „Многофункционална сграда за
обществено обслужване с общ капацитет на заведенията 680 места“ в УПИ с площ 1722 кв.
м, които площи следвало да са годни за експлоатация, с въведени в експлоатация асансьори.
В случай на неизпълнение ,,К. дължало неустойка в размер то 2500 лв. за всяко устройство,
което не е въведено в експлоатация. Такова неизпълнение се осъществило и ,,К. заплатило
неустойка от 7500 лв., което се доказва от фактура № . от 29.04.2021 г., от заверения препис
на извлечение от счетоводната документация на „В.“ Е., показваща осчетоводяването на
фактурата и от показанията на свидетелят Б., управител на „В.“ Е..
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен
начин обаче твърдяното от ищцовото дружество неизпълнение на поетите от ответника
задължения по сключения между страните договор от 25.08.2009 г., напротив, налице са
индикации, че самият ищец не е изпълнил точно задълженията си по договора и е бил в
забава.
Предвид липсата на установено по безспорен и категоричен начин неизпълнение на
задълженията на ответника, в качеството му на изпълнител по процесния Договор за
доставка и монтаж, сключен между ,,К. и „У. на 25.08.2009 г., не може да се направи извод,
че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание 79 33Д вр.
5
чл. 82 33Д – не се установява да е налице каквото и да е договорно неизпълнение от страна
на „У. по сключения между страните договор, а още по-малко се установява наличие на
причинно-следствена връзка между такова неизпълнение и претърпени от ищеца вреди,
изразяващи се в равностойността на заплатените три броя неустойки по допълнителното
споразумение от 09.11.2015 г., сключено с „В.“ Е..
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с
правно основание 79 33Д вр. чл. 82 33Д за осъждане на ответното дружество ,,У. да заплати
в полза на ищеца ,,К. сумата от общо 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ,,К. поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ,,У.
по сключен между тях договор за доставка и монтаж от 25.08.2009 г., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на присъждане на разноски възниква само за ответната
страна, която претендира сумата от 833.33 лв. без ДДС и 1000 лв. с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед материалния
интерес на делото, фактическата и правна сложност на спора и големия брой проведени
заседания, съдът намира за неоснователно, още повече че размерът от 833.33 лв. (без ДДС) е
съвсем близък до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изхода от спора разноските, които
следва да се възложат в тежест на ищеца, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер на 1000
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,К., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .
срещу ,,У., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., иск с правно основание чл.
79 33Д вр. чл. 82 33Д за осъждането на ,,У. да заплати на ,,К. сумата от общо 7500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ,,К. имуществени вреди поради неизпълнение
на договорно задължение от страна на ,,У. по сключения между тях договор за доставка и
монтаж от 25.08.2009 г.
ОСЪЖДА ,,К., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. . на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на ,,У., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
сумата от 1000.00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6