Определение по дело №2391/2014 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1004
Дата: 18 април 2016 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20145220102391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                            гр.Пазарджик,18.04.2016 г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№2391 описа на съда за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

            Образувано е  въз основа на въззивна  жалба вх.№20268/30.11.2015г, подадена от ответника М.М. , в частта в която има характер на молба по чл.248 от ГПК. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Заплащането на възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изисква възнаграждението да е авансово и да е платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Поддържа се, че само когато е доказано извършване на разноски в производството същите могат да се присъдят  по правилата на чл.78 от ГПК. Твърди, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащането , освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин- например по банков път . Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. В конкретния случай не е ясно кога и как е било извършено плащането на адвокатското възнаграждение, поради което не следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се изразява становище, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че по делото са приложени договори за правна помощ  като по всички плащането е ставала в деня на подписването им в брой, за което е направено изрично отбелязване в тях. Така че адвокатските възнаграждения следва да се признаят в пълния им размер.

            Съдът след като разгледа молбата, инициирала настоящото производство намира следното:

Молбата е депозирана от легитимирана страна/  ответника по делото / в срока на обжалване на съдебното решение. Ето защо молбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество молбата е неоснователна като съображенията за това са както следва:

С крайния си съдебен акт настоящият съдебен състав е уважил изцяло иска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в общ размер от 350 лв., от които 50 ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение.С определение №3223 от 11.12.2015г. изменено   решение №825 от 05.11.2015г, постановено по гр.д.№2391/2014г по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските  като  е осъден ответника да заплати на Г.А.К. с ЕГН ********** *** допълнително разноски в размер на 223 лв.

Видно от данните по делото с договор за правна защита и съдействие  от 25.07.2014г е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В документа е направено изрично отбелязване, че сумата е платена в брой, поради което съдът приема ,че тези разноски са действително направени.

Видно от данните по делото в производството по частната жалба ищецът е направил разноски 200 лв. за адвокатско възнаграждение, които са действително сторени/ платени в брой според отразеното в договора за правна защита и съдействие/.

Ето защо съдът намира, че няма основание да изменя решението си в частта за разноски. Разноските са сторени  и с оглед изхода на делото се дължат от ответника. При това положение молбата за изменение на съдебното решение в  инкорпорирана във въззивната жалба на ответника е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника М.М., инкорпорирано във въззивна жалба вх.№20268/30.11.2015г за изменение на     решение №825 от 05.11.2015г, постановено по гр.д.№2391/2014г по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските.

            Определението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: