Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         11.06.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 29.05.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №14 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “Т.Б.” ЕАД, гр.София, чрез адв.В.Г. срещу А.А.И. ***. С исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.04.2016г. Сключено било и Допълнително споразумение от 13.05.2016г., с което ответникът закупил мобилно устройство – Microsoft Lumia 550 Black на изплащане за 23 месечни лизингови вноски по 8,99лв. Въз основа на договора ищецът предоставял на ответника съответните услуги, които е следвало да бъдат заплащани от ответника срещу издаването на фактури за съответните отчетни периоди. Ищецът издал фактури за ползвани услуги - Фактура №**********/15.06.2016г. за сумата от 46,66лв., Фактура №**********/15.07.2016г. за сумата от 40,35лв., Фактура №**********/15.08.2016г. за сумата от 27,03лв. Тъй като сумите по фактурите не били изплатени в срок, ищецът прекратил достъпа до услугите и издал кредитно известие, с което коригирал дълга, който общо възлизал на 118,39лв., платим в срок до 30.09.2016г.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът едностранно прекратил договора и начислил неустойка с Фактура №**********/15.10.2016г. за сумата от общо 799,71лв., от които 118,39лв. били незаплатени суми по предходни фактури за ползваните мобилни услуги, 510,51лв. била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 170,81лв. били незаплатените лизингови вноски. Впоследствие било постигнато споразумение с Комисията за защита на потребителите, съгласно което дължимата неустойка за абонатите при предсрочно прекратяване на договори е в размер на три месечни абонаментни такси, поради което ищецът претендирал неустойка в размер на 89,97лв. неустойка. За сумата за начисленото потребление ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №660/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 118,39лв. – главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 89,97лв. – неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси и сумата от 170,81лв. – лизингови вноски за периода от месец 10.2016г. до месец 04.2018г. по Договор за лизинг от 13.05.2016г. Претендира и направените в настоящото производство разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по иска, не оспорва представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът се явява лично и признава исковете. Твърди, че не оспорва основанието и размера на задълженията си, но не може да ги заплати поради забава в трудовото му възнаграждение.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №660/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 799,71лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура №**********/15.10.2016г., 161,73лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до 28.10.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №411/08.11.2018г., с която е разпоредил на А.А.И. да заплати на “ Т.Б. ” ЕАД претендираните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копие на Договор за мобилни услуги от 08.04.2016г. с приложения към него, Допълнително споразумение от 13.05.2016г., Договор за лизинг от 13.05.2016г. е видно, че между страните има сключен договор за предоставяне на GSM услуги и договор за закупуване на мобилно устройство на изплащане. Ответникът не е оспорил сключването на тези договори, предвид което съдът приема за безспорно, че между страните са налице облигационни правоотношения. По делото са представени и приети като доказателства копие на Фактура №**********/15.06.2016г., Фактура №**********/15.07.2016г., Фактура №**********/15.08.2016г., Кредитно известие №**********/15.09.2016г., от които се установява, че ответникът има задължение към ищеца за заплащане на предоставените му от ищцовото дружество GSM услуги на обща стойност 118,39лв. Освен това страните не спорят, че ответникът не е заплащал и дължимите лизингови вноски за закупеното на изплащане мобилно устройство, като общата сума на незаплатените лизингови вноски възлизала на 170,81лв.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника; реалното изпълнение  да е възможно.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил посочените GSM услуги и е предоставил мобилно устройство на изплащане на ответника, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито размера на потребените от него услуги, нито тяхната цена, нито сумата на лизинговите вноски. Ответникът не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че не е ползвал услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите. Не е представил доказателства и за плащането на претендираните суми.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът едностранно прекратил договора и начислил неустойка с Фактура №**********/15.10.2016г. за сумата от общо 799,71лв., от които 118,39лв. били незаплатени суми по предходни фактури за ползваните мобилни услуги, 510,51лв. била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 170,81лв. били незаплатените лизингови вноски. Впоследствие било постигнато споразумение с Комисията за защита на потребителите, съгласно което дължимата неустойка за абонатите при предсрочно прекратяване на договори е в размер на три месечни абонаментни такси, поради което ищецът претендирал неустойка в размер на 89,97лв.

       Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 118,39лв. за незаплатени далекосъобщително услуги, както и сумата от 170,81лв. за незаплатени лизингови вноски. С оглед на обстоятелството, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми по договорите, на основание Общите условия на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно договора, като е начислил неустойка в размер на три месечни абонаментни такси в размер на 89,97лв. Размерът и основанието за начисляването на неустойката, също не са оспорени от ответника. Същият не представи доказателства да е заплатил и начислената му неустойка. Относно размера на неустойката ищецът не следва да доказва действително претърпени вреди. Поради тази причина и предявеният иск за неустойка се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид обстоятелството, че за същите суми като основание, предмет на Фактура №**********/15.10.2016г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, макар и с по-голяма по размер претенция, съдът следва да уважи предявените искове като установителни такива, а не като осъдителни. Претенциите за лизингови вноски и за неустойка са включени в размера на Фактура №**********/15.10.2016г., за задължението по която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.660/2018г. по описа на РС-Гълъбово. 

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 75,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 180лв., представляващи платеното от ищеца адвокатско.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №411/08.11.2018г. за държавна такса в размер на 25,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.И., ЕГН **********,*** дължи на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., изпълнение на парично задължение в размер на 118,39лв. /сто и осемнадесет лева и 39 стотинки/ за незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 170,81лв. /сто и седемдесет лева и 81 стотинки/ за незаплатени лизингови вноски, както и сумата от 89,97лв. /осемдесет и девет лева и 97 стотинки/ за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №411/08.11.2018г. по ч.гр.дело №660/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********,*** да заплати на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените разноски по делото в размер на 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса и 180лв. /сто и осемдесет лева/, представляващи платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********,*** да заплати на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00лв. /сто и осемдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №411/08.11.2018г. по ч.гр.дело №660/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

  

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: