Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА
БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 1359 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 67/16.01.2020 г. на
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД, ЕИК *******, срещу
Постановление от 06.01.2020 г., с което ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, е отказала
да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева е над законоустановения минимум, предвиден
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. Излага съображения, че заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност
на делото. Същото било определено произволно от взискателя и било неоправдано.
Извършените изпълнителни действия не били необичайни и не налагали определянето
на такова адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, т.2 от Наредбата
била неприложима, тъй като касаела по-голяма фактическа и правна сложност на
делото. Освен това, неправилно била определена и пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ и включването на адвокатското възнаграждение в
събраната сума, по смисъла на т. 26 от Тарифата, било незаконосъобразно. Моли,
обжалваното постановление да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да
бъде намалено до минималния размер, както и да бъде намален размера на
начислената по т. 26 от Тарифата пропорционална такса. Претендира направените
по делото разноски.
Взискателят
по изпълнителното
дело – К.Д.К., счита, че жалбата е неоснователна, тъй като
адвокатското възнаграждение било формирано върху двете главници, и дори и след като бил начислен ДДС, било в
по-малък размер от предвидения в Наредбата. Взискателят излага съображения, че
длъжникът е имал възможност да погаси задълженията си, но е бездействал.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният изпълнител
счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че сумата по изпълнителния
лист не е била погасена, а претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело е под
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20197800400491
по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 2898/03.12.2019
г. на К.Д.К., чрез процесуален представител адв. Д.Й.от САК, и въз основа на изпълнителен
лист от 08.11.2019 г., издаден по гр. д. № 18910/2017 г. на СРС, 142 състав, с
който длъжникът - жалбоподател в настоящото производството, е осъден да заплати
на К.Д.К., сумата от 3950 лева – застрахователно обезщетение по застраховка
„професионална отговорност“, сумата от 950 лева – застрахователно обезщетение
за направени разноски във връзка с настъпило застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 27.03.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1332.80 лева – разноски по делото.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело е представено пълномощно, с което К.Д.К.
е упълномощил процесуален представител и договор за правна защита и съдействие
за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело във връзка с
присъдените в полза на Колев суми.
Уговореното
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело е било 300 лева - без ДДС, или 360 лева – с ДДС. За така
описаната услуга (образуване и процесуално представителство пред ЧСИ във връзка
с посочения изпълнителен лист) е издадена фактура № 7969/02.12.2019 г. за
сумата от 360 лева, с ДДС. Видно от платежно нареждане от 02.12.2019 г., сумата
по фактура № 7969/02.12.2019 г. е била
заплатена от К.Д.К..
С
обжалваното Постановление от 06.01.2020 г., ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, е отказала
да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20197800400491
по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, с район на действие СГС, се
установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя
парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба срещу
действия на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление от 06.01.2020 г. Жалбата
е подадена в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу
действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна, тъй
като обжалваното постановление от 06.01.2020 г. е в правилно приложение на закона.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, в които разноски се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат, който взискателят е упълномощил да го представлява. Затова,
при направено искане и представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, тези разноски в изпълнителното производство се възлагат върху
длъжника. В постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения от 04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г.
по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК,
но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
- чл. 79 ГПК.
Приема се, че плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
в срока за доброволно изпълнение, от последния се събират както дължимите от
взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по
т. 26 от
ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният
изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е
платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за
образуване на делото. В решение №
82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010
г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът
не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато
не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си
преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в
срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното
производство.
В настоящия случай не е налице нито една от
визираните хипотези, включително липсват и доказателства, че дългът (сумите по
изпълнителния лист) е бил погасен, липсват и такива твърдения, поради което и
длъжникът отговаря за разноските, направени от взискателя в изпълнителното
производство.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010
г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.,
изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата (1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, с
оглед материалния интерес по изпълнителното дело, попадащ в границата до 5000,
възлиза на 286 лева (без ДДС).
В случая, взискателят към молбата си за
образуване на изпълнително производство е представил пълномощно и договор за
правна защита и съдействие за образуване и процесуално представителство по
изпълнително дело във връзка с присъдените му суми. Уговореното адвокатско възнаграждение за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело е било 300
лева, без ДДС, или 360 лева – с ДДС, което е в минимално предвидения в
наредбата размер – предвид цитираните по-горе разпоредби.
Съгласно
§ 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
регистрираните адвокати по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая доставчикът на услугата
(по смисъла на ЗДДС) е регистриран по ЗДДС и е издал фактура, включваща 300
лева – данъчна основа и 60 лева – ДДС в размер на 20 % (която сума е била заплатена – видно от платежното
наеждане). С оглед разпоредбата на §
2а, дължимият данък върху добавената стойност е начислен върху уговореното
адвокатско възнаграждение, се счита за неразделна част от него и се явява
минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредбата. Поради това доводите
на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното
производство и за съотношението между определеното адвокатско възнаграждение и
размера на задължението по изпълнителния лист са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя във връзка с таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Визираната в т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6
от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ),
които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното
изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и
в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл
например е решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
По
изложените съображения, обжалваното постановлението е законосъобразно и
подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 67/16.01.2020 г.
на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД, ЕИК *******, срещу
Постановление от 06.01.2020 г. по изпълнително дело № 20197800400491 по описа
на ЧСИ, с рег. № 780 в КЧСИ,
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.