№ 21599
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110128454 по описа за 2025 година
Ищецът Н. А. твърди, че на 8.11.2024г. е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит№ 3073111 при който й била предоставена в заем главница
от 2000,00лева, с който било предвидено предоставяне на поръчителство, като с договор от
същата дата, ищцата и втория ответник Ай Тръст ЕООД сключили договор за
поръчителство, в който било посочено, че на поръчителя се следва възнаграждение от
2169,44лева.
Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи
– възнаграждението за поръчителство следва да се включват в ГПР, като по този начин,
неговият размер надвишава 50 %, Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие
със закона и добрите нрави, като се стига до неверен ГПР, нарушена е разпоредбата на
чл.19,4 ЗПК, както и чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, и клаузите са неравноправни.
Предявява иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен с иск за
признаване договора за поръчителство за нищожен.
Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в срока за отговор, оспорва основателността
на иска, като сочи, че представеният договор за кредит, макар и подписан от потребителя,
не е сключен, защото не е изпълнен последният етап, предвиден за сключване на договора –
одобрение на заявката, нито ответникът е отпуснал сумата, посочена в договора. Ето защо,
счита, че представеният ДПК съставлява заявка. При условията на евентуалност, се оспорва
твърдението, че поръчителството е задължително за сключване на ДПК, и че
възнаграждението затова следва да се включи в ГПР.
В срока за отговор ответното дружество Ай Тръст ЕООД, оспорва основателността
на предявения против него иск, като сочи, че договор за поръчителство не е сключен, като
1
се твърди, че едва след подписване на ДПК, в случай, че клиентът е избрал поръчителство с
този ответник, той се прехвърля автоматично към система при ответника, където договорът
за поръчителство се визуализира, като се сочи, еч подписването му става с 6 цифрен код,
изпратен на посочен от клиента номер, в който връзка твърди, че не оспорва подписването
на представения договор, но сочи, че същият е сключен под отлагателното условие, че ще
бъде сключен договор за кредит, което става с одобрението от кредитора, което се твърди,
че не се е случило. Твърди се, че поръчителят е получил от кредитора договор и ОУ,
подписани от ищеца, но не е получил уведомление, че ДПК е влязъл в сила. Поради
изложеното, счита, че договорът за поръчителство, на основание чл.12 от същия, не е
породил действие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че : ищцата е подала чрез осигурената от
ответника – кредитор информационна система / по смисъла на ЗЕДЕУУ/ електронно
изявление, за отпускане на заем в размер главница от 2000,00лева, генериран е документ,
подписан по смисъла на ЗЕДЕУУ от ищеца, както и че от в информационната система е
генериран документ – договор за кредит, и договор за поръчителство, в който е посочено, че
на поръчителя се следва възнаграждение от 2169,44лева.
Със същото определение, съдът е съобщил на страните, че на съда е известно
служебно, че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва
възлиза на 10 %, че, аритметично, ако възнаграждението за поръчителя се включи в ГПР,
същият ще надвиши 50 % и че едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕАД е
Кредисимо ЕАД .
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – компютърна експертиза се
установява, че на 8.11.2024г. в 11,04,14 часа в информационната система на ответника
Кредисимо ЕАД е генерирано заявление за кандидатстванеза кредит с идентификационен
номер 3073111, попълнено от компютърен адрес- 78.154.15.236, при посочени имена: Н. А.
А., посочен ЕГН, телефонен номер, имейл, сума на заема 2165,62 лева, срок за връщане – 17
месеца. Вещото лице сочи, че подадената заявка е била анулирана от заемодателя, при което
на 8.11.2024г. в 11,31,02 часа, за клиента е изпратено известие от Кредисимо ЕАД със
заглавие „заявлението ти за отпускане на кредит е анулирано“ и с текст: „ Съгласно твоето
искане, заявление за отпускане на кредит №3073111/08.11.2024г. е анулирано“. Вещото лице
е посочило хронологията на действията по тази заявка- подаване на заявление в
11,04,14ч. като заявката е зачислена за автоматична обработка, същата е започнала в
същия час и минута, като в същия час и минута е създаден договор за кредит.
Автоматичната обработка е приключила в 11,04,18 ч. Налице е вписване в същия час и
минута „резултат от автоматичната оценка на заявката за кредит – системата не може да
вземе самостоятелно решение“, като в 11,14,15 ч. потребител Диана Димитрова с права
2
администратор е получила за ръчна обработка заявлениието. Началната му ръчна обработка
е започнала в същия час, минута и секунда. В 11,15,19ч. е вписан коментар „зает номер 2
пъти“, в 11,15,41 ч. е вписано „няма контакт с кл“ и обяснение „отхвърляне на заявката с
причина – няма контакт с кл. В 11,16,07 ч е вписан край на ръчната обработка. В 11,16,07 ч. е
вписано, че поради сигнал заето 2 пъти в 11,15ч., при коментар „с нов мейл е“, обработката е
приключена. В 11,31,02ч. е посочено, че заявката е анулирана. Вещото лице сочи, че в
информационната система на ответника – кредитор липсва информация за изходящ превод
на каквато и да е сума във връзка със заявка № 3073111/8.11.2024г..
На същата дата, има 3 заявления за отпускане на кредит, подадени на 8.11.2024г. на
името на Н. А. А.: 3073111, 3073164, 3073169, като първите две са анулирани, само
последното – 3073169, е одобрено, по него има превод, изплатен на клиента. Сумите по
заявленията са, както следва: по 3073111 – сумата 2165,62 лева, анулирана, 3073164 – 2000
лева, анулирана, 3073169 – 3000лева – платено.
Разпоредбата на чл.10 ЗПК предвижда, че Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител/…/. Видно от твърденията на
ищцата, договорът е сключен чрез използване на средства от разстояние. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г. на Европейския парламент и на
съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на ДиректИ. 1999/93/ЕО, електронен документ е
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визален запис. В чл.46 от Регламента е предвидено, че правната сила и
допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат
да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Към даденото в
чл.3, т.35 от Регламента определение на понятието електронен документ препраща и чл.3,
ал.1 ЗЕДЕУУ.
Според чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната, и при поискване страната е длъжна да
представи документа на електронен носител. Така представеният на хартиен носител
документ има характера на препис на частен електронен документ.
Същевременно, договорът за потребителски кредит, като всички договори, се нуждае
от постигане на съгласие от страна на страните, за сключването му. Макар заверен за вярност
с оригинала от адвокат, представеният договор за кредит, ведно с общи условия и
погасителен план, сключването на договора беше оспорено от кредитора. За целите на
оспорването, съдът допусна изготвянето на съдебно – техническа експертиза, която установи
по делото, че страните – ищец и ответник – кредитор, не са постигнали съгласие за
сключване на договор за кредит – подадената от ищцата заявка в предоставената от
кредитора платформа, не е одобрена от него, нещо повече, същата е анулирана; отделно от
това, не са предоставяни в заем никакви средства по нея. Ето защо, не може да се приеме за
доказано твърдението на ищцата за сключен договор за потребителски кредит и по тази
причина, искът на ищцата следва да се отхвърли, поради липса на правен интерес на ищцата
3
да установи, че договорът е нищожен, като недействителен – договор липсва, а от там двата
предявени иска – за недействителност на договора за кредит и поръчителство, свързано с
него, са неоснователни.
По разноските. СРС намира, че приетото в решението на СЕС по дела № С – 224/19
и С – 259/19, че потребителят не дължи разноски е неприложимо, защото тълкуването се
отнася до претенция на потребителя, с която търси платеното над чистата стойност на
кредита.
Ето защо, в изпълнение на разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК, съдът присъжда на
кредитора сумата 400 лева депозит за СТЕ, както и 100 лева минимално юрисконсултско
възнаграждение, съобразено с ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на
представителство на страната в о.с.з. По същата причина, на ответника Ай Тръст ЕООД
следва да се присъди сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. А. ЕГН *** с адрес ***, против Кредисимо ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. Витоша № 146/сграда
А/, етаж 4, Бизнес Център България иск за признаване за установено, че договор за
потребителски кредит№ 3073111/8.11.2024г. е недействителен, на основание чл.22 във
връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. А. ЕГН *** с адрес ***, против Ай Тръст ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. Витоша № 146/сграда
А/, етаж 4, Бизнес Център България, иск за признаване за установено, че договор за
предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит№ 3073111/8.11.2024г.е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, Н. А. А. ЕГН *** с адрес *** да заплати на
Кредисимо ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.
Витоша № 146/сграда А/, етаж 4, Бизнес Център България сторените по делото разноски от
500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, Н. А. А. ЕГН *** с адрес *** да заплати на
Ай Тръст ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.
Витоша № 146/сграда А/, етаж 4, Бизнес Център България сторените по делото разноски от
100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4