Р Е Ш
Е Н И Е
№ 256
Гр. Перник, 30.11.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми
**мври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 492 по
описа на съда за 2021 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Г.К. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Б.Б. ***, пл. „***“ № 10 против Заповед № 1158з-34
от 01.09.2021 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на М.Г.К. е отказано издаването
на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
поради изтичане срока на валидност, тъй като лицето не отговаря на условията за
обичайно пребиваване на територията на Република България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП и на
основания чл. 17, ал. 13, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002
година на МВР и чл. 151 , ал. 5 от ЗДвП. Моли съда да отмени оспорената заповед,
като незаконосъобразна и необоснована.
В проведеното съдебно заседание на 08.11.2021
година жалбоподателя М.Г.К., редовно призован, се явява лично и се представлява
от адвокат Б.Б. ***, която поддържа жалбата. Заявява, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Подробни съображения развива в представените
писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 08.11.2021
година ответникът по жалбата началника на сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, представлява се
от главен юрисконсулт З.В., която моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2021 година М.Г.К. – жалбоподател по
надлежния ред е подала Заявление вх. № 7752 за подмяна на българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради изтичане срока
му за валидност ведно с необходимите документи. Към заявлението е подадена
декларация № 115800-14749/25.08.2021 година, във връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7
от ЗДвП за обичайното пребиваване на лицето на територията на Република
България.
При извършена служебна проверка по така подаденото
заявление в АИС БДС е установено, че към дата 25.08.2021 година лицето М.Г.К. е
променила настоящия си адрес от Република Гърция в гр. Радомир, ж.к. „**“ № 2,
ет. 7, ап. 43, което обстоятелство се цитира като актуални данни към дата
24.08.2021 година в Докладна записка № 1158з-8259/26.08.2021 година,
изготвена от системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник (л. 13
от делото). В докладната записка е упоменато, че „лицето е уведомено, че ще се
извърши последваща проверка“.
Данни от последващата проверка са отразени в
Докладна записка УРИ № 1158р-8372 от 31.08.2021 година (л. 14 от делото),
изготвена от младши автоконтрольор К.Р.В.. В докладната записка е отразено, че
след извършена проверка на място от екип на АП 152 в състав Р.Т. и К.В. във
връзка със заявен адрес от лицето М.Г.К., същите са установили след разговор с Б.К.К.(съсед),
че М.К. не живее на посочения от нея адрес и не е срещана отдавна, тъй като
живее в чужбина.
По делото е приложена справка за пътуване на
лице – български гражданин за периода 01.01.2021 година до 01.09.2021 година
(л. 12 от делото).
Въз основа на извършената служебна проверка и отразеното
в докладни записки № 1158з-8259/26.08.2021 година и УРИ № 1158р-8372 от
31.08.2021 година е направено предложение на М.Г.К. да се издаде заповед за
отказ за издаване /подновяване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, по реда предвиден в чл. 17, ал. 13, т. 1 от Наредба № I-157/2002 година на МВР по смисъла на § 6, т. 46 от ДР
на ЗДвП, обективирано в Докладна записка УРИ № 1158р-8427 от 01.09.2021 година
(л. 15 от делото).
Въз основа на изложеното в Докладна записка УРИ № 1158р-8427
от 01.09.2021 година, началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник е издал
Заповед № 1158з-34/01.09.2021 година, предмет на оспорване по настоящото административно
дело.
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателя
даде обяснения, от които се установява, че в периода от 2002 година до 2015
година е работила и живяла в Гърция, където е изучавала изработването на
мозайка с италиански камъни. През 2015 година се прибрала в България, в родния
си гр. Радомир, тьй като нейния учител – художник починал. Заявява, че след
като се прибрала в България, посещавала Гърция за по няколко дни, за да
организира изложби. Така дадените обяснения настоящия съдебен състав ги
кредитира, тьй като се подкрепят напълно от свидетелските показания.
В хода на съдебното производство, по искане на
жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпитите на двама
свидетели: И.Б.Б.(син на жалбоподателя) и А.Й.К.Р.В. (без родство и дела със
страните). Според свидетелските показания жалбоподателя от 2015 година живее и
работи в България, в гр. Радомир, като инцидентно за няколко дни – 2 или 3 организира
изложби на изработените произведенията в съседна Гърция. Задграничните й
пътувания са свързани предимно с мозайките, които прави, намиране на материали,
набавяне на скъпоструващите камъни за направата на нейните произведения и
съответно излагането им и тяхното пласиране. От 2015 година свидетелите
заявяват, че живее в гр. Радомир, като често посещава сина си, който живее в
гр. София, като остава за по няколко дни. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като се базиран на лични и
преки впечатления, последователни са, както и се допълват.
При така установените факти, настоящият състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин
адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният отказ е издаден от компетентен
орган – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, в кръга на
нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 година на
МВР функции. Обективиран е в писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2
от АПК, в т.ч. и изложение на фактическите и правни основания за издаването му.
Има ясно формулирана и отграничена разпоредителна част. Означен е органът,
който го е издал, датиран и подписан е. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване.
Заповедта, в която е обективиран отказът, е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона,
т.е. налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични
документи, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство
е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС,
като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица
при условия и по ред, определен с акт на МС.
Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на
вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова
делегация е приета Наредба № І-157/01.10.2002 година за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (Наредбата). Според чл. 4, ал. 1 от Наредбата, свидетелство за
управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР, според
постоянният адрес на лицето.
Изискването свидетелството за управление на МПС на
лицата да се издават и подновяват (заменят) от държавата – членка по обичайното
пребиваване на лицата е визирано в чл. 7, § 1, б. „д“ и б. „б“ от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 година, относно
свидетелствата за управление на превозни средства. Това изискване е
транспонирано в чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация, каквато е подписана от жалбоподателя и
приложена на лист 10 от делото, с посочен адрес в гр. Радомир. Както при
първоначално издаване на СУМПС, така и при издаване на ново СУМПС, лицето
заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава – членка на ЕС, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава – членка на ЕС (чл. 13, ал. 1, т. 6 и чл. 14, ал. 1 от Наредба №
І-157/01.10.2002 година на МВР). Условие, което е безспорно изпълнено от М.Г.К.,
видно от приложената по делото декларация.
В нормата на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено
определение на понятието „обичайно пребиваване“. Това е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през календарната година, поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки,
които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Следването
в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното
пребиваване.
Правото на ЕС допуска правна уредба на държава–членка,
съгласно която последната може да откаже да издаде свидетелство за управление,
когато въз основа на неоспорима информация е установено, че към момента на
заявяването за издаване на свидетелството за управление, заявителят не е
отговарял на условието за обичайно пребиваване, предвидено в чл. 7, § 1, б. „д“
от Директива 2006/126/ЕО, а именно: когато са налице неоспорими доказателства,
че някое от изискванията за придобиване на свидетелство за управление, заложено
в посочената директива и в националното законодателство не е изпълнено, органът
може да откаже издаването на свидетелство за управление и да откаже
признаването на свидетелство за управление, издадено в държава–членка, която е
допуснала пропуск при неговото издаване. Предвид дефинирането на понятието
„обичайно пребиваване“ в чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, възприето и от
българския законодател в § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, освен изискването лицето да
е живяло повече от 185 дни през последните 12 месеца на територията на страната,
поради лични или трудови връзки, разпоредбата визира и друга хипотеза, в
изпълнение на един от основните европейски принципи за свободно движение на
хора и *** на избор при упражняване правото на труд. Законодателят изрично е
регламентирал, че ако трудовите връзки на лицето са на различно място от
личните му връзки и вследствие на това то последователно пребивава на различни
места в две или повече държави – членки, за обичайно пребиваване се счита
мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща
там. Т.е. даден е приоритет на личните връзки, тъй като те сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото където живее. Именно в тази хипотеза попада
настоящия случай, тъй като М.Г.К. живее в Република България, където са
близките й, баща й, сестра й, синът й, ателието, в което изработва мозайките
си, т.е. приоритетно личните връзки на М.Г.К. са свързани с Република България,
в частност с гр. Радомир и столицата, където от години живее нейния син. Що се
отнася до местопребиваването и пътуванията на жалбоподателя М.Г.К. в друга
държава – членка – Република Гърция, административният орган се е позовал на справка
за пътуване на лице – български гражданин, от което е видно, че настоящия
жалбоподател – К. има едно влизане в страната отразено с дата 22.08.2021 година
за справка, касаеща период от 01.01.2021 година до 01.09.2021 година, както и
на изявление на съсед, който твърди, че не е виждал жалбоподателя отдавна, тъй
като знае, че живее в чужбина. В първоначално подаденото от М.К. заявление са
вписани телефонни номера за връзка, но не е правен опит да се установи
верността на това обстоятелство, въпреки че то е от значение за установяване на
предпоставките по § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, респ. не е извършена цялостна
проверка съгласно чл. 35 и следващите от АПК.
Предвид това, че оспорената заповед представлява
индивидуален административен акт издаването му следва да бъде подчинено на
правилата на АПК. Съгласно чл. 35 от АПК, такъв акт се издава след като се
изяснят всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. В случая това не е сторено. Ответникът
не е извършил съответните действия да провери относимите към преценката въпроси
било то чрез изискване на данни от самия жалбоподател, било то чрез разпит на
негови близки и роднини, които биха дали най – точна и достоверна информация за
личните му връзки, престоите му в България и пътуванията му в чужбина. В този
смисъл и предвид доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене чрез
разпит на свидетелите И.Б.Б.и А.Й.К.Р.В., съдът приема, че констатациите на
административния орган са разколебани и не почиват на данни от обективната
действителност.
По делото са налице доказателства (л. 43 – л. 56 от
делото), че жалбоподателя упражнява творческа професия и поради естеството на работата
й отсъства от страната за различни периоди от време, но същата има настоящ
адрес ***, в Република България. На последно място, административният орган
изцяло е пренебрегнал втората част от дефиницията на чл. 12 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която независимо от мястото
на местоживеене и трудови връзки, при определяне на мястото на обичайното
пребиваване се отдава приоритет на мястото на личните връзки, при условие, че
лицето редовно се връща там. В случая са налице безспорни данни за това, че близките
родственици (сестра й и баща й) на жалбоподателя живеят в гр. Радомир, че синът й живее
в столицата и тя често го посещава, че жители на гр. Радомир са близки нейни
приятели, чиято помощ тя търси при необходимост и редовно контактува с тях.
От изложеното по – горе е видно, че в хода на
административното производство са допуснати нарушения на административно
производствените правила, тъй като не са спазени чл. 35 и чл. 36 от АПК,
изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая,
довели и до нарушение на материалния закон. Изхождайки от горното, настоящият
съдебен състав, счита, че са налице сочените в жалбата основания за отмяна,
поради което същата следва да се уважи като едновременно с това се върне
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията и
тълкуването на закона, дадени в мотивите на решението.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде уважено, като
ответника по жалбата бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса.
При този изход на спора следва да се остави без
уважение направеното искане от процесуалния представител на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 1158з-34 от
01.09.2021 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР, с която на М.Г.К. с ЕГН **********,*** е отказано издаването на
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), като
незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник за произнасяне по
Заявление вх. № 7752/25.08.2021
година при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ОДМВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Самоков, № 1, да
заплати на М.Г.К. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер
на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/