№ 115
гр. Търговище, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. П.
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. П. Гражданско дело №
20213530100654 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата
от 230,97 лв.- главница и лихви.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на дружеството, с кл. №
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект, с аб. № ********** в
гр.************************ ******* като отношенията между страните се регулират от
ОУ на ДПЕЕ на ищцовото дружество, а съгласно чл.17, т.2 от ОУ потребителят имал
задължение да заплаща стойността на ползваната ел.енергия, като при забава, съгласно чл.38
от ОУ се дължало обезщетение за забава. Твърди, че за периода 28.03.2020 г.-18.05.2020 г.
ответника не е изпълнявал задължението си по чл.17 от ОУ на ДПЕЕ като не е заплатил
ползвана и отчетена с фактури издадени в периода 14.05.2020 год. – 20.05.2020 год.
ел.енергия на стойност 228,23 лв., като поради забавата дължал и лихва в размер на 2.74 лв.
В исковата молба се твърди, че като задължено лице по издадените фактури и извлечения
фигурирало лицето М. Б. ИЛ., тъй като към момента той бил вписан като клиент за
процесния обект, а не ответника, но както заповедта за изпълнение, така и иска бил насочен
срещу ответника, за който ищеца установил при справка в ИКАР, че е бил собственик,
съответно клиент на ищцовото дружество в периода за който са издадени фактурите и е
ползвана отчетената ел.енергия. Ищеца твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесното вземане, но в заповедното производство ответника
възразил. Съобразно указанията на съда ищеца моли да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено, че ответника му дължи посочените по-горе суми, за които има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1473/2020год. на РСТ, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, като се присъдят и направените в исковото и заповедно
1
производство разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуален
представител.
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
отговора ответника е навел твърдения за недопустимост на иска, посочвайки, че като
задължено лице по приложените фактури е вписано лице, различно от ответника, а в
условия на евентуалност е навел доводи за неоснователност на иска. В отговора се твърди,
че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 08.04.2020 год. е придобил от Н.
И.а и М.И., привлечен като трето лице-помагач, собствеността върху имота, обект на
доставка на ел.енергия, като договора е бил предхождан от сключен предварителен договор
от 05.03.2020 год. Твърди също, че съгласно договорите бившите собственици са останали
във владение на имота до 15.05.2020 год., а при влизане във владение на 18.05.2020 год. по
искане на ответника технически лица на ищцовото дружество за засекли количеството
ползвана ел.енергия до момента и са съставили констативен проток. Поради това ответника
счита, че няма задължение за ползвана ел.енергия за посочения период март-май 2020 год.
към ищеца, тъй като обекта е бил във владение до 08.04.2020 год. на бившите собственици,
на чието име са и издадените фактури, а след 08.04.2020 год. до 15.05.2020 год. бившите
собственици са били ползватели по договор за заем за послужване с ответника и като такива
дължат плащане на разходите за веща в това число и доставена и ползвана ел.енергия.
Поради изложеното ответника счита, че няма как да е консумирал количеството ел.енергия,
отчетено от ищеца и не дължи плащане на цената й за процесния период, което обуславя
неоснователност на иска. Предявил е обратен иск против третото-лице помагач, в случай, че
иска на ищеца бъде уважен, третото лице-помагач да бъдат осъден да му заплати признатите
на ищеца суми, ведно с разноските. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на иска.
Третото лице – помагач е представил отговор на исковата молба, в което не е
оспорил, че е бил във владение на имота в процесния период, че е консумирал ел.енергията,
остойностена в процесните фактури, но е оспорил размера на вземането, като твърди, че има
частично погасяване на вземането, което следва да се вземе предвид, при постановяване на
решението. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1473 / 2020 год. на РСТ ищецът е
подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било
уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 228,23 лв. - главница,
представляваща неплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от 14.05.2020г. –
20.05.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2020 г. и лихва за
забава в размер на 2,74 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 30.10.2020 год., както и
разноски в заповедното производство. Срещу издадената заповед за изпълнение ответника е
депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, за което е
издадена заповедта. Съдът, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
2
установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че ответникът е клиент на ищеца, с кл. № 14000098260, по
договор за продажба на ел.енергия за обект на потребление, находящ се на адрес в
гр.*********** бул.******************** ******* считано от 18.05.2020 год., видно от
приложения по делото Констативен протокол, ( л.38 ), когато служители на „ЕРП Север“ по
заявление на ответника, в качеството на нов клиент за посочения обект са извършили
проверка на СТИ и засичане на консумираната ел.енергия от предишния ползвател на
обекта. От приложените по делото Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот ( л.34 ), сключен между ответника и третото лице-помагач и Нотариален акт
№ 137, том. III, дело 553 / 2020 год. на СВ Търговище ( л.36 ) се установи, че ответникът е
придобил правото на собственост върху имот, с административен адрес :
гр.************************ *********** по силата на договор за продажба, сключен с
третото лице-помагач и неговата съпруга на 08.04.2020 год., но в чл.3 от предварителния
договор, страните са постигнали съгласие владението върху имота да бъде прехвърлено на
купувача-ответник в срок до 15.05.2020 год., а от приложения препис от домовата книга на
ЕС ( л.75 ) се установи, че бившите собственици на имота са го освободили на 24.05.2020
год., от който момент ответникът освен собственик е бил и владелец на имота. Ищецът не
оспорва обстоятелството, че в периода за който са издавани процесните фактури ответника
не е бил ползвател на имота и същия се е ползвал от продавачите.
Ищецът, видно от изложените в исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение обстоятелства, основава вземането си на договорни отношения по
договор за продажба на ел.енергия, сключен при ОУ с клиент № **********, за обект №
********** на адрес : гр.***********, бул.******************** *******. Видно от
приложените писмени доказателства на л.6 – л.10 от делото клиента, с посочения по-горе
клиентски номер не е ответника по делото, а третото лице-помагач М. Б. ИЛ., който е и
ползвател на доставената ел.енергия от ищеца в периода 28.03.2020 год. – 18.05.2020 год.,
чиято стойност е фактурирана от ищеца, но не е била заплатена и е била предмет на
заповедта за изпълнение, като видно от приложените фактури същите са издадени на името
именно на М.И.. Безспорно е по делото, че именно третото лице- помагач е бил потребител
на доставената от ищеца ел.енергия в процесния имот до 18.05.2020 год., когато по
заявление на ответника, в качеството му на нов потребител е била сменена партидата и е
предоставен нов абонатен и клиентски номер, като видно от приложените разписки, след
19.05.2020 год. ответникът редовно е изплащал на ищеца консумираната в обекта
ел.енергия. Обстоятелството, че не ответника, а третото лице-помагач е бил ползвател на
незаплатената ел.енергия се доказва и от признанието на третото лице в отговора на
неизгодни за него факти, като същия не само, че не е оспорил, че до 18.05.2020 год. е
ползвал ел.енергия, че не е заплатил същата, но в рамките на производството е извършил
частично погасяване на задължението, като е заплатил сумата от 75 лв. на ищеца.
При така установеното съдът прави следните изводи : Ищецът основава иска си на
3
твърденията, че ответника не е изпълнила задълженията си вменени в чл. 17, т.2 от ОУ на
ДПЕЛ на дружеството да заплати стойността на използвана в имота на потребителя
ел.енергия в сроковете и по начините посочени в ОУ, като и в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че сумата от 228,23 лв. представлява
стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода 28.03.2020 год. – 18.05.2020
год. Ответника твърди,че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, тъй като в
периода, за който е вземането не е ползвал имота /обекта/, в който ищеца е доставял
ел.енергия, при което не е ползвал реално фактурираната ел.енергия и не следва да заплаща
нейната стойност. При установената по-горе фактическа обстановка, съдът счита
възражението на ответника за основателно. Отношенията между страните се уреждат от ОУ
на ДПЕЕ на ищеца,одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от ОУ потребителя е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в срокове и по начин, определени от
общите условия,а съгласно чл.38 потребител, който не изпълни задължението си за плащане
в срок дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
чл.17, т.3 от ОУ потребителя има задължение да съобщава на ищцовото дружество в 30
дневен срок в писмена форма за всяка промяна в обстоятелствата, на данните, посочени по
чл.12, както и в същия срок и в писмена форма да съобщава промени свързани със
собствеността относно обекта, в който се доставя ел.енергия. Съгласно чл.4, ал.1 от ОУ
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва ел.енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищеца. Установи се по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, включително и тези
представени от самия ищец, че в периода, в който ищеца твърди, че ползваната ел.енергия
не е заплатена, а именно 28.03.2020 год. – 18.05.2020 год. ответника не е имал качеството на
потребител по смисъла на чл.4 от ОУ за обекта, в който е доставена енергията, тъй като не е
бил ползвател на имота, като същия се е ползвал от третото лице-помагач и семейството му.
Ответникът е придобил качеството на потребител за този имот след 18.05.2020 год., когато е
подал заявление за промяната в собствеността и ползването на имота и е бил регистриран
като клиент в системата на ищеца, имено за жилището в гр.************************
*******. Спрямо ответника е неприложима и санкцията по чл.23, ал.1 и ал.2 от ОУ,
съгласно който, ако потребителя не уведоми за промяната в собствеността и не поиска
прекратяване на договора за съответния обект той продължава да носи отговорност и да
дължи плащане на стойността на ел. енергията, доставена по партидата му, дори и да не е
собственик/ползвател на имота. Същата е относима към третото лице-помагач, чието
задължение е било да уведоми ищеца за промяната в собствеността. Следва да се отбележи,
че третото лице-помагач не оспорва, че не е заплатил ползваната от него ел.енергия преди
подаване на заявлението за издаване на заповед, като в хода на производството е представил
доказателства за частично погасяване на задължението. По делото се установи безспорно, че
ответника не само не е имал качеството на потребител, но и не е ползвал ел.енергия в
период, сочен от ищеца за конкретния обект, който е бил във фактическото държание на
третото лице-помагач. Договора между страните е реален, ищеца доставя ел.енергия, а
4
клиента следва да заплати стойността на реално ползваната от него такава. След като
ответника не е ползвал ел.енергия за този обект, в процесния период той не носи и
отговорност за заплащане стойността на нещо, което реално не е ползвал.
Предвид всичко изложено съдът приема, че ищеца няма вземане против ответника,
за което е издадена Заповед за изпълнение 742 / 20.11.2020 год. по ч.гр.д. № 1473/2020 год.
на РСТ, поради което предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото обратния иск, предявен от ответникът против третото лице-помагач е
предявен под условие, че първоначалния иск бъде уважен, то предвид отхвърлянето на
главния иск съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските : И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството. С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 400 лв. –
възнаграждение за един адвокат. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът счита за
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, ал.1 от Наредба № 1 на ВАдС минималното адвокатско
възнаграждение, с оглед цената на иска е в размер на 300 лв., а договореното и заплатено от
ответника възнаграждение е в размер на 400 лв., но предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и действията на адвоката на ответника по осигуряване на
защитата на клиента му съдът счита, че същото не се явява прекомерно по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК, още повече, че близо до минималното съгласно Наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав
Варненчик” 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., действащи чрез
пълномощник юрисконсулт ЕЛК. П. М. против ЕЛ. К. П., ЕГН ********** от
гр.************************************ действаща чрез пълномощник мл. адв. А.Р. от
ВАК, със съдебен адрес : гр. Варна, ул.“Шар“ № 22, иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 228,23 лв. -
главница, представляваща неплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от
14.05.2020г. – 20.05.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 2,74 лв., за периода от падежа на всяка фактура до
30.10.2020 год.,за което има издадена Заповед за изпълнение № 742 / 20.11.2020 г. по ч.гр.д.
№ 1473 / 2020 г. на РС - Търговище, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., действащи чрез пълномощник
5
юрисконсулт ЕЛК. П. М. да заплати на ЕЛ. К. П., ЕГН ********** от
гр.************************************ действаща чрез пълномощник мл. адв. А.Р. от
ВАК, със съдебен адрес : гр.Варна, ул.“Шар“ № 22 направените по делото разноски в размер
на 400 лв. – възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото
лице М. Б. ИЛ., ЕГН ********** от гр.Т********************************* и „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК *********, а мотивите са задължителни за третото лице в
отношенията му с ЕЛ. К. П., ЕГН **********, на осн. чл.223 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6