№ 1340
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330201485 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ......, представлявано от С.Н.Б., на основание чл.187а ал.2
т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДП.
С ЕФ е констатирана дължима такса от „***“ ЕООД, на основание
чл.10б ал.5 от ЗП, в размер на 167 лв., съобразно категорията на
притежаваното ППС.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В.Н.,
моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, чрез
процесуалния представител юрк. Стефка Стоева-Гладийска пледира за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.01.2021г. в 08:44ч. на път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа - Община Марица, път А-1 км.130+588, с посока намаляващ
километър, било установено движение на ППС – товарен автомобил „Ивеко
75 Е 17“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с
обща техническа допустима максимална маса на състава 16500, за което
частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП,
като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но
платената категория била по-малка от измерената. Декларираната категория в
тол декларацията била за ППС с допустима максимална маса под 12 тона с 2
оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от
превозни средства над 12 тона с 4 оси. За същото електронната система за
събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а ал.3 от ЗДП, в който като
причина за констатираното нарушение било посочено „макар налично
бордово устройство и получена тол декларация, платената категория е по-
малка от измерената категория“.
Така извършеното нарушение №
В83Е522А5ВА965В5Е053011F160A3F90 било установено с устройство №
20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км.130+588.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е
жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б..
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на „***“
ЕООД на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по административната преписка и
събрани в настоящото производство писмени доказателства, както следва: ЕФ
№ **********; известие за доставяне; справки за нарушения и лични данни
на нарушителя от тол системата; снимков материал; Протокол № 28765/21 на
Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г.; образци на
ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП;
свидетелство за регистрация на процесното ППС; свидетелство за
регистрация на ремарке; копие от нефискален бон за частично платена тол
такса; тол декларация от 15.12.2020г.; писмо от АПИ до дружеството-
2
жалбоподател относно постъпила молба с вх. № 53-11-115/22.02.2022г. по
описа на АПИ; становище/доклад от отдел „Управление на информационнан
система и инфраструктурата“, Национално тол управление и справка към
него за създадена тол декларация от 06.01.2021г.; справка МВР относно
информация за процесното МПС, които съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на
06.01.2021г. в 08:44ч. с устройство № 20072, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП,
намиращо се на път А-1 км.130+588 в Община Марица, е установено
движение на ППС - товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“ с peг. № *** с
технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с общ брой оси 4, с обща технически
допустима маса на състава 16500.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по
него се дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от категорията на
ППС и изминатото разстояние. Видно от приложената по делото справка за
собственост, ППС с peг. № *** е с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 т., поради което на основание чл.10 aл.1 т.2 от ЗП за движението
му по платената пътна мрежа се дължи тол такса в размер на 0.04 лв/км.
Когато горепосоченото ППС се движи в състав от ППС, с теглено ремарке,
общата технически допустима максимална маса е 16500, т.е. по-голяма от 12
т. В този случай и при налични общо 4 броя оси, дължимата тол такса ще е в
размер на 0.16 лв/км, съгласно таблицата по чл.27 от Тарифата за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, приета с Постановление № 370 на МС от 2019г., изменена с
Постановление № 24/20.02.2020г. на МС.
Тол таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава
право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа е
разделен на тол сегменти, за навлизането и движението през всеки от който,
се дължи тол такса в определения размер. Тол таксите се определят в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък. В процесния случай размерът на дължимата за плащане
тол такса е определен въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП - подавани
чрез бордово устройство в ППС и подаването на валидна тол декларация в
Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронната система за събиране на
тол такси.
3
От писмените доказателства по делото, в частност писмо от АПИ до
дружеството-жалбоподател относно постъпила молба с вх. № 53-11-
115/22.02.2022г. по описа на АПИ; становище/доклад от отдел „Управление
на информационна система и инфраструктурата“, Национално тол управление
и справка към него за създадена тол декларация от 06.01.2021г., се
установява, че дружеството е декларирано движение на ППС-то с техническа
допустима максимална маса под 12 т. с 2 оси / т.е. без ремарке/, а заснетото в
действителност ППС е с допустима максимална маса на състав /с ремарке/ на
превозни средства с над 12 т. с 4 оси. Посочено е в писмото на АПИ, че всеки
собственик/ползвател на ППС следва сам да направи преценка дали същото
ще се управлява в състав или не, за да се прецени критерият за образуване на
тол такса – 12 /под 12 т. или над 12 т./, при което вече значение имат и осите,
като релевантният момент е допустимата максимална маса /F1, F2/ на
влекача, дали е под/равна или над 12 т. Дружеството-жалбоподател е
декларирало едновременно, че конкретното ППС с рег. № *** няма да се
движи по платената пътна мрежа в състав, с теглено ремарке, но пък
същевременно ще се движи в състав, ако не надвишава 12 т., което е
некоректно, тъй като технически е прието в свидетелството, че в състав е над
12 т., независимо че в случая жалбоподателят се оправдава с по-малка тежест
на ремарке. Самата система проверява на база свидетелствата за регистрация,
декларираните тол данни и реалните обстоятелства, снети от снимката, като
следва да се има предвид, че последната отчита рег. номер на влекача. Във
връзка с последното ясно се вижда разминаването между декларираните
данни и снимковия материал.
Така безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДП,
който задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Нарушението е санкционирано на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП.
Установените по делото факти от правна страна се подвеждат под
хипотезата на частично заплатена тол такса /доколкото все пак има платена
по-малка по размер тол такса/, което се дължи на невярно декларирани данни
по чл.10б ал.1 от ЗП. Последната разпоредба определя обстоятелствата, които
диференцират размера на тол-таксите, а именно: техническите
характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние,
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или пътен
участък. В случая при закупуването на процесните маршрутни карти е налице
невярно деклариране относно категорията на превозното средство.
Правилно е основанието, на което е наложено административното
наказание, а именно чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП. Разпоредбата на
чл.187а ал.2 т.3 от ЗДП предвижда за юридическото лице и ЕТ, собственик на
4
МПС, да бъде наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., допуснал
движението на ППС без да изпълни изискванията на чл.10 ал.1 от ЗП в
хипотезата на чл.179 ал.3 б от ЗДП. Правилно е осъществена правната връзка
с последно цитираната разпоредба, тъй като в случая именно частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1,т.2 от ЗП. Безспорно пътното
превозно средство е от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП - ППС с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 т., за да се дължи тол такса
въобще /за конкретното ППС с технически допустима максимална маса 7490,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с минимум
брой оси 4, с обща технически допустима маса на състава 16500/. Безспорно
„***“ ЕООД е собственик на товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“ с рег. № ***
видно от свидетелството за регистрация. Така определеното административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. е също правилно по вид
и размер, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от
страна на съда.
Нарушението е заснето с устройство № 20072, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП и се
намира на процесния път. Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДП електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за
всяко установено нарушение по чл.179 ал.3-3в от ЗДП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и
букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо
измерване по Закона за измерванията. Предвид приложения по делото доклад
от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение
на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на
посочените в ЕФ дата и час същият се е движел по Републикански път А-1
км.130+588, с посока намаляващ километър, в Община Марица.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са
спазени изискванията на ЗДП и специфичните условия на ЗП, като
нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на
пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДП отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
5
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДП, който предвижда
възможност при нарушение по чл.179 ал.3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл.10 ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Атакуваният ЕФ отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в
преписката са представени Протокол № 28765/21г. от заседание на
Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021г., както и Заповед № РД-11-
983/13.09.202 г. на Председателя на УС на АПИ.
ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10
ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
По отношение на възраженията, наведени от жалбоподателя:
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл.179 ал.3б от
ЗДП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото
законодателство. Макар в разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП да е
направено препращане единствено към нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДП,
от своя страна правилото по чл.189ж ал.7 от ЗДП съдържа изрична
регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДП. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.167а ал.3 от ЗДП, към която препраща
самият чл.189ж ал.1 от ЗДП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко
установено нарушение по чл.179 ал.3–3в, както и тази на чл.167а ал.4 от ЗДП,
където изрично е посочено „електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-
ал.3в“, сред които се включва и настоящото нарушение по чл.179 ал.3б.
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.187а
ал.4 и ал.5 от ЗДП. С посочените норми се регламентира правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по
чл.179 ал.3-3б от ЗДП, да се освободи от административнонаказателна
отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това
действие започва да тече от връчването на акта за установяване на
6
административно нарушение или на електронния фиш. Най-сетне
разпоредбата на чл.167а ал.2 т.8 от ЗДП регламентира правомощие за
определените от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят
и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДП. Цитираните от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание решения
не са в посоката, която твърди, поради което и това възражение съдът намира
за неоснователно, като е безсъмнено, че правилно за установеното нарушение
по чл.179 ал.3б от ЗДП е издаден ЕФ, а съществено нарушение на
процедурните правила не е допуснато.
Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния път
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл.3 ал.2 от ЗП включва автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. В случая път А-1 км.130+588 е автомагистрала и е
част от републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на
пътна инфраструктура – пътна такса. Същият е включен в утвърден с
Решение на МС № 959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019г., изм. -
РМС № 207/26.03.2020г., изм. - РМС № 706/02.10.2020г., доп. - РМС №
887/04.12.2020г./ списък на републиканските пътища в Република България.
Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач, включително
жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира преди да предприеме
управление на ППС по конкретния път. В ЕФ е изписано изрично, че
процесното място на нарушението е път А-1 км.130+588. Ето защо съдът
намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на
нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци,
позволяващи описаното място да бъде отграничено по ясен начин от кое да е
друго място, както и ясно да показва, че за движение на ППС по този път се
изисква заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП. Съдът намира, че по
никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за кое точно
място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение.
Относно възражението, че в ЕФ не била посочена дата на издаване,
следва да се посочи, че ЕФ се издава по бланка-образец. Видно от
приложения по преписката образец същият в процесния случай стриктно е
спазен. Нито в чл.189ж ал.1 от ЗДП, нито в утвърдената бланка-образец, е
предвиден реквизит дата на издаване на ЕФ. ЕФ представлява своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето
правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП -
/така ТР 1/2014 на ВАС/, поради което за него не намират приложение
сроковете по чл.34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.
Предвид, на което не може да се говори за процесуално нарушение, свързано
със срока на издаване на ЕФ. Тук би имала значение единствено изтеклата
7
относителна и абсолютна давност за санкциониране на нарушителя, които
безспорно не са изтекли предвид това, че от датата на нарушението и към
момента са изтекли около една година и половина.
За по-голяма прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че
дори и обжалваният ЕФ да подлежеше на анулиране, каквото искане е
направил жалбоподателят, то това не е в правомощието на съда, а на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
или оправомощено от него лице на основание чл.189ж ал.2 и чл.189 ал.4 от
ЗДП. Отделно от това платеното в случая от жалбоподателя се явява
частично платена тол такса, няма данни за платена компенсаторна такса по
чл.10 ал.2 от ЗП.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че напълно основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за така установеното нарушение и му е наложено наказание.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на ЕФ.
С оглед изложените съображения, ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата
препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и
чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на административнонаказващия орган, чийто представител
своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и
изрично направеното искане, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Размерът е
съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на основание чл.37
от ЗЗП. С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН и
на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ......, представлявано от С.Н.Б., на основание чл.187а ал.2
т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от С.Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сумата 80 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9