Решение по дело №8122/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 235
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20195330208122
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №235

гр. Пловдив, 13.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIII-ти н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №8122/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №1448 от 19.11.2019г. на **„Обществен ред“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019г. на ** на Община Пловдив, с което на К.Е.Н., ЕГН:**********, за нарушение на чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.            

          Жалбоподателката К.Е.Н. атакува наказателното постановление /НП/, с искане за неговата отмяна, като необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

          Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – юрисконсулт Т., която пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.10.2019г. от свидидетеля Р.П.Г. - на длъжност **към с-р „Общинска полиция“ – гр. Пловдив, била наложена глоба с фиш №********** на К.Е.Н., ЕГН:**********, за това, че на 14.10.2019г. около 21:00 часа е паркирала л.а. „Хюндай“ с рег.№**, собственост на Е.Б. К., вляво срещу посоката на движението на ул. „Иларион Макариополски“ срещу №** в гр. Пловдив. Отразено било, че това е в нарушение на чл.4 „б“ от НРСППППСТГП, поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП била наложена глоба с фиш в размер на 20 /двадесет/ лева.

Срещу същия фиш постъпила жалба с вх.№УРИ – 237200-10828/18.10.2019г. от Е.Б. К. до Началника на с-р „Общинска полиция“ – Пловдив, който счел направените в жалбата възражение за неоснователни.

На 23.10.2019г. от свид. Р.П.Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №КТ 039823/23.10.2019г. срещу жалбоподателката К.Е.Н., за това, че на 14.10.2019г. около 21:00 часа е паркирала л.а. „Хюндай“ с рег.№**, собственост на Е.Б. К., вляво срещу посоката на движението на ул. „Иларион Макариополски“ срещу №** в гр. Пловдив, като мястото не било определено и обозначено за паркиране на МПС. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.4„б“ от НРСППППСТГП. В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено писмено сведение от К.Е.Н., в което посочила, че на процесната дата и място тя е управлявала л.а. „Хюндай“ с рег.№ **.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на К.Е.Н., ЕГН:********** за нарушение по чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба било наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят Р.П.Г., който описва обстановка идентична с така отразената в АУАН и НП. В допълнение актосъставителят посочи, че на процесната дата л.а. „Хюндай“ с рег.№ **е бил паркиран вляво срещу посоката на движение на ул. „Иларион Макариополски“ срещу №**, въпреки че тази улица е двупосочна и то на място забранено за паркиране със знак В-27. Свид. Г. заяви също, че впоследствие от собственика на автомобила - Е.Б. К. е постъпило възражение, че тя е притежавала карта за инвалидност, което и давало право да нарушава определени пътни знаци, но по време на проверката той не е установил да е бил поставен такъв стикер на автомобила, нито пък е видял жена с увреждания в автомобила или около него, а и впоследствие нейната внучка подала писмено сведение, че тя лично е управлявала автомобила на процесната дата и тя го е паркирала на място, което не било определено и обозначено за паркиране на МПС.

           Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел, тъй като са логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Ето защо намира, че показанията на този свидетел са достоверен източник на информация относно основния факт на доказване и кореспондират с писмените доказателства по делото.  

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Въз основа на събрания доказателствен материал съдът счита за категорично установено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл.4 „б“ от цитираната по-горе НРСППППСТГП пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че на процесните дата и място, жалбоподателката К. Е.Н., е паркирала управлявания от нея автомобил на забранено за това място - в гр. Пловдив, на ул. „Иларион Макариополски“ срещу №**, вляво на улицата, която е с двупосочно движение. Това обстоятелство реално се признава от жалбоподателката чрез подаденото лично от нея сведение от 23.10.2019г. Ето защо следва да се приеме, че в случая вмененото й нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Приложената по преписката инвалидна карта не променя така възприетия извод, доколкото според показанията на свид. Г., същата не е била поставена на таблото на автомобила, а и изобщо нито в автомобила, нито около него е имало лице с трайни увреждания. В противен случай, същият не би пристъпил към санкциониране на водача. Всъщност нарушението на закона не се отрича и от самата К. Е.Н., доколкото в сведенията си посочва, че именно тя е карала и паркирала автомобила на процесното място, аргументирайки се единствено, че не била видяла знака, непозволяващ паркирането на МПС, като същевременно изобщо не отрича, че автомобилът не е бил снабден с инвалидна карта, а инвалидизираният му собственик, а именно баба й, дори не е била с нея. Същевременно разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 от НРСППППСТГП предоставят привилегии за паркиране и престой само на автомобили, които са управлявани или в които са превозвани инвалиди и то снабдени с карта, съдържаща международния знак „Инвалид”, поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, все условия които не са били изпълнени в настоящият казус. Следователно правилно при това положение жалбоподателката К. Е.Н. е била санкционирана.

Не са налице основания за ревизиране на размера на наложената санкция. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП за така констатираното нарушение се налага глоба във фиксиран размер от 20 лева.

Съдът не намери основания и за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения по чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. 

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота, с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

                                                                                                            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 1448 от 19.11.2019г. на **„Обществен ред“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019г. на ** на Община Пловдив, с което на К.Е.Н., ЕГН:**********, за нарушение на чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.

                                                                                                            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.