№ 1506
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110216926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. И. З., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител - адв. С. К. от САК срещу
наказателно постановление № КПК-НП-352/23.10.2024 г., издадено от Антон
Томов Славчев - председател на Комисията за противодействие на корупцията
/КПК/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК, обн. в ДВ бр. 84 от 06.04.2023 г., в сила от същата дата/ й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и
шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2
ЗПК.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. С. К. от САК, с приложено по делото
пълномощно, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Ангел Михайлов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и пледира
1
за пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № КПК-
АУАН-ПР-1705/15.07.2024 г., съставен от В. Е. З. – гл. инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ при КПК и в присъствието на М.М.Т. и В. С.Н. –
свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят Ю. З.,
в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК - член
на съвета на директорите на търговско дружество „Образование и наука“
ЕАД, не е подала ежегодна декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал.
1, т. 2 ЗПК за предходната 2023 г. в законоустановения срок по чл. 52, ал. 1, т. 2
ЗПК – до 15 май на текущата 2024 г.
В акта е отразено, че на 16.05.2024 г. в гр. София са били нарушени
разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, като препис
от него е връчен лично на З. в деня на съставянето му.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № КПК-НП-352/23.10.2024 г. от Антон Томов
Славчев - председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на
2
жалбоподателя Ю. З. е наложено е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл.
52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Наказващият орган е упражнил и
правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е изменил основанието, от което
произтича качеството задължено лице, заемащо висша публична длъжност на
въззивника, а именно по чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК.
Препис от оспореното НП е връчен лично на З. на 04.11.2024 г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 13.11.2024 г.,
видно от поставения печат.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
установеното бездействие, касателно неподаването на декларацията по чл. 52,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Показанията на актосъставителя В. З.
следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно
балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция
с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно
обсъждане. В тази връзка е уместно да се отбележи, че между страните не се
спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон, които
оплаквания ще бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите си от
правна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
3
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Ю. И. З.
е ангажирана на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, като й е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/
лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
4
По делото е установено по несъмнен начин, че търговско дружество
„Образование и наука“ ЕАД представлява публично предприятие по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия /ЗППр/, доколкото е с
над 50 на сто държавно участие в капитала, като допълнителен аргумент в
очертаната насока е и обстоятелството, че същото е включено в електронно-
информационната система за публичните предприятия по чл. 21 от
Правилника за приложение на ЗППр, поддържана от Агенцията за публичните
предприятия и контрол. Следователно, спрямо посоченото юридическо лице
безусловно са приложими специалните правила, предвидени в ЗППр и
ППЗППр, а за всички неуредени въпроси субсидиарно приложение намират
разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/. В тази връзка, противно на изразенaта
от юрк. Михайлов трактовка на етапа на съдебните прения, законодателят не е
въвел императивна забрана за учредяване на еднолични публични
предприятия със 100 % държавно участие, използвайки
правноорганизационната форма на ЕООД и ЕАД, като своеобразна
разновидност на капиталовите ООД и АД, имайки предвид изричните
предписания на чл. 15, ал. 1 ЗППр, чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ППЗППр, както и
чл. 61 и чл. 62, ал. 1 ТЗ. Публичният характер на предприятията се
предопределя от собственика на капитала, изразяващ обществения интерес,
като по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗППр капиталовите дружества са две
категории – с пряко мажоритарно участие на държавата/общините в капитала
или с упражняване на доминиращо влияние по друг начин. Именно в първата
категория са включени ЕООД и ЕАД, поради прякото мажоритарно участие на
държавата/общините в капитала /в този смисъл вж. Георгиев, Атанас,
Правен режим на публичните предприятия в България, изд. Сиела,
София, 2021 г., стр. 80/.
С действащия ЗППр в позитивноправната уредба на страната за
пръв път е предвидено изискване в съветите на директорите и в надзорните
съвети на публичните предприятия да участват както представители на
държавата, така и независими членове, като видно от чл. 22, ал. 1 последните
следва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава
т.е. не могат да формират мнозинство. Макар двете категории членове да се
избират след провеждането на конкурс и да разполагат с еднакви права и
задължения, за независимите такива е необходимо да не са налице и пречките
по чл. 23, ал. 2 ЗППр - независим член не може да бъде: служител в
5
публичното предприятие; акционер/съдружник в същото публично
предприятие; лице, което лично или чрез свързани лица има търговски
отношения с публичното предприятие; едноличен търговец, акционер или
съдружник в търговско дружество, което има същия или сходен предмет на
дейност като публичното дружество; свързано лице с друг член на
управителен или контролен орган на публичното предприятие, а съгласно
изричната разпоредба на чл. 23, ал. 3 от посочения нормативен акт - не са
независими членове представителите на държавата в органите за управление и
контрол. Различна е и ролята на независимите членове, касателно участието
им в управителните и контролни органи на публичните предприятия – същите
представляват своеобразен гарант, че тези органи могат да упражняват
функциите си без политическа обвързаност и намеса в интерес на гражданите
и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез
ефективно разпределение на ресурсите, когато е необходимо да се елиминират
съществуващи пазарни дефекти, да се предоставят стоки или услуги от
стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или
развитие, да се управлява стратегическо за държавата имущество.
В контекста на изложеното, видно от представеното от жалбоподателя
З. писмо от Министерството на образованието и науката, в периода от
25.09.2020 г. до 17.01.2024 г. същата е изпълнявала функциите на независим
член на съвета на директорите на публичното предприятие „Образование и
наука“ ЕАД, в който смисъл е и т. 6 от представената при назначаването й
нотариално заверена декларация, некоректно оспорена от юрк. Михайлов,
имайки предвид, че е съставена на 04.09.2020 г., а не постфактум за нуждите
на процеса. При това положение е повече от очевидно, че привлеченото към
отговорност лице не попада сред задължените такива по чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК
- представителите на държавата или на общините в органите на управление
или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в
капитала. Посочената категория правни субекти, заемащи публични
длъжности, са въведени за пръв път с действащия ЗПК, като употребените
езикови средства от нормотвореца в аспекта на семантичните, синтактични и
прагматични правила са пределно ясни и не пораждат никакви съмнения в
действителната му воля. До същия резултат се достига и при проведеното
логическо тълкуване на процесната разпоредба, в частност от формалното
правило per argumentum a contrario – след като единствено представителите на
6
държавата в органите за управление и контрол на публични предприятия
фигурират като задължени лица, то по аргумент от противното независимите
членове не са такива, както и от правилото на житейската логика ratione legis
stricta, имайки предвид, че изброяването на задължените лица по чл. 6, ал. 1
ЗПК е изчерпателно и лимитативно. Този законодателен подход не е случаен и
не би могло да се твърди, че се касае за пропуск, доколкото е отчетена
спецификата при публичните предприятия, в частност обстоятелството, че
независимите членове винаги са малцинство и на практика решенията могат
да се вземат единствено от представителите на държавата. Затова именно за
последните е предвидена повишена отговорност и изискване за публичност
на имуществото, за да се защитят интересите на общество чрез създаването на
гаранции, че изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено
при спазване на Конституцията и законите на страната. Противното
разбиране, застъпено от актосъставителя и наказващия орган почива на
недопустимо разширително тълкуване, а това на свой ред е довело и до
незаконосъобразното обосноваване на юридическата отговорност на
жалбоподателя З. по аналогия в разрез с императивната забрана по чл. 46, ал. 3
от Закона за нормативните актове.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то е налице некоректно приложение на
материалния закон, тъй като заеманата от жалбоподателя З. длъжност не
попада в предметния обхват на ЗКП, в каквато насока изтъкнатите доводи от
адв. К. на етапа на съдебните прения са напълно резонни. Апропо, тези
възражения са били релевирани от привлеченото към отговорност лице пред
наказващия орган по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но същите са били
неглижирани напълно неоправдано, отчитайки липсата на каквато и да било
аргументация в атакувания санкционен акт, като в тази връзка констатацията
на посоченото длъжностно лице, че „непознаването, незнанието, или в
настоящия случай, неполагането на необходимите грижи по реда на закона не
освобождава от отговорност нарушителя“ по никакъв начин не би могла да
бъде отнесена към личността на въззивника, чието поведение е правомерно и
в съзвучие с действащата в страната нормативна уредба.
7
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
От страна на жалбоподателя З. и адв. С. К. от САК не се претендират
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № КПК-НП-
352/23.10.2024 г., издадено от Антон Томов Славчев - председател на
Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл.
115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК, обн. в ДВ бр. 84
от 06.04.2023 г., в сила от същата дата/ на жалбоподателя Ю. И. З., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, като неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8