РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2116
гр. Пловдив, 21 ноември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 763
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на К.Г.И., ЕГН **********,***,
чрез адв.А., срещу заповед ЧР-03-22/01.03.2012 г. на Министъра на правосъдието
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение на инспектор VII степен /ИСДВР/ II категория К.Г.И..
Твърди се незаконосъобразност на заповедта.
Според жалбоподателя от фактическите основания за
издаване на заповедта не става ясно за кои точно действия е ангажирана
дисциплинарната отговорност на служителя. Сочи се, че в заповедта не са
индивидуализирани действията, с които са осъществени вменените му нарушения на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДО и ГДИН. Освен това се
твърди, че по дисциплинарната преписка
не са събрани конкретни доказателства, които да обосноват тежко нарушение на служебната
дисциплина като на практика цялото дисциплинарно обвинение почива на
предположения. В крайна сметка се извежда извод, че заповедта е постановена без
в производството по издаването ѝ да са събрани достатъчно доказателства
за извършеното дисциплинарно нарушение и неговата конкретизация с оглед
разпоредбата на чл.209, т.2 от ЗМВР. Твърди се и нарушаване правото на защита
на жалбоподателя, тъй като не е ясно какво всъщност е правното основание за
издаване на заповедта. Сочи се и немотивираност на оспорената заповед, защото
фактическите и правните изводи не се установяват с относими и допустими
доказателства.
В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
Претендират се разноски.
За ответната страна, Министъра на правосъдието, се
взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в
писмения отговор. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства (представената административната преписка и приетата СТЕ) и като взе предвид становищата на страните,
достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
заповед № ЧР -03-22 от 01.03.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която, на
основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение на инспектор К.Г.И. – инспектор VII степен (социална дейност и възпитателна
работа) в затвора гр.Пловдив II
– ра
категория, считано от датата на връчването на заповедта.
За да пристъпи към налагане на
процесното дисциплинарно наказание, ДНО е приел, че инспектор К.И. е нарушил разпоредби от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители от ГДО и ГДИН към МП, а именно чл.16, чл.21,чл.43 и
чл.50, като в периода от 18.10.2019 г. до 03.02.2020 г.инспектор К.И., чрез
различни профили в социалните мрежи, е поддържал нерегламентирани
взаимоотношения с лишения от свобода Т.Е.и негова близка г-жа М.Е., като е
искал и получавал парични суми в размер на около 10 000 лева и внасял
неразрешени вещи и предмети в затвора в гр.Пловдив II-ра категория предназначени за лица
лишени от свобода, изтърпяващи наказание в същия затвор.
Освен това е прието, че поведението на
инспектор К.И. следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа
по назначаването – след като му е възложено изпълнението на определени функции
и задачи на инспектор социална дейност и
възпитателна работа, той се е възползвал от служебното си положение за извличане на лична
облага, с което е накърнил доверието на органа по назначаването. Това поведение
е квалифицирано като злоупотреба с власт или доверие, което представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР.
В крайна сметка е прието, че деянието е
извършено съзнателно и виновно, което е квалифицирано от ДНО като нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което, на
основание чл.203, ал.1 ,т.8 и т.13 от същия закон, се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Заповедта е издадена от компетентен
орган – Министъра на правосъдието, в
кръга на предоставените му правомощия – чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Неоснователно е направеното възражение
по жалбата за нарушение на чл.195, ал.2 от ЗМВР дотолкова доколкото настоящият
случай попада в хипотезата на ал.3 от посочената норма като сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание не текат докато служителят е бил в
законоустановен отпуск. В заповедта се сочи процесното деяние да е извършено в
периода 18.10.2019 г. до 03.02.2020 г., заповедта за налагане на наказание е
издадена на 01.03.2022 г., за периода
12.12.2019 г. до 16.11.2020 г. К.И. е ползвал 94 дни отпуск – справка на л.153
и сл. Съобразявайки времето на ползвания законоустановен отпуск, през което не
са текли сроковете на ал.2 от чл.195 от ЗМВР, следва да се приеме, че при
налагане на процесното наказание е спазен този срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР.
Самото дисциплинарно производство е
образувано със заповед № ЧР-03-141/07.12.2021 г. на Министъра на правосъдието,
надлежно връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Дисциплинарното производство е
приключило в законоустановения 4-месечен срок за целта съгласно чл.205, ал.6 от ЗМВР.
Спазено е и императивното изискване на
чл.206, ал.1 от ЗМВР – по административната преписка са налични писмени
обяснения на К.И. на л.211 на гърба и л.212.
Изготвена е и обобщена справка относно образуваното
дисциплинарно производство – л.200, в съответствие с изискванията на чл.207,
ал.7 от ЗМВР.
Настоящият състав обаче намира, че в хода на дисциплинарното производство е
допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което
нарушение се отразява на законосъобразността на процесната заповед за налагане
на дисциплинарното наказание, а именно нарушен е чл.207, ал.3, предл.1 от ЗМВР,
тъй като дисциплинарно разследващият орган не е извършил всички процедурни
действия за пълно, обективно и всестранно разследване макар и да е бил длъжен стори
това.
Изводите на ДРО, а впоследствие и на ДНО,
почиват единствено на проведена беседа от инспектор от сектор „Вътрешна
сигурност“ в затвора гр.Пловдив с лишения от свобода Т.Е., засичан многократно
за производство и разпространение на наркотични вещества, дадени от Е.писмени
обяснения и чат в месинджър въз основа на предоставени данни за достъп до акаунт
в месинджър от страна на Е., който сочи, че чатът не е от официалния профил на И.,
а от Е-н. ДРО е извършил анализ на предоставения чат и на база този анализ е
приел, че същият е за период от около две години от 2019 г. до 2020 г. Според ДРО от чата по категоричен
начин може да бъде установено, че е провеждан от К.И. – налични са съобщения, в
които същият споделя за излизане в отпуск, командировки и др., по време на
които няма да може да извършва услуги в полза на лишения от свобода. Този извод
е изведен на основание на това, че част от въпросите, обсъждани в чата между В.З.(л.св.Т.Е.)
и Edison Vokshi
(К.И.) са проверени в документацията на
затвора гр.Пловдив и в резултат на извършената проверка са установени
съответствия (същите са подробно описани в обобщената справка на л.201 по
делото и в самата заповед). Настоящият състав обаче счита, че единствено въз
основа на тези съответствия, отнасящи се основно до това кога К.И. е бил или не
е бил на работа и е бил в отпуск не може по категоричен начин да се установи,
че той стои зад въпросния профил Edison
Vokshi и само от този факт да
се изведе безспорен извод К.И. да е извършил нарушенията, за които е наказан.
Този извод се потвърждава и от приетата по делото СТЕ (л.301), от чието
заключение става ясно, че в представените за изследване профили, провели
процесния разговор, не са налични данни за идентифициране на конкретни лица,
които ги използват, съответно са провели чат разговора. За законосъобразното
ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя въпросното
обстоятелство, че той стои зад въпросния профил е следвало да бъде установено
по категоричен начин. Нещо повече, от установяването на това обстоятелство и
само въз основа на налични данни във фейсбук чат, не може да се изведе безспорен извод, че К.И. е носил
забранени вещи (телефони и наркотици), за които е получавал различни суми –
около десет хиляди лева. Въпросните факти е следвало да бъдат установени по
безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, за да се пристъпи към
налагане на процесното наказание. В тази връзка от страна на ДНО е допуснато
нарушение на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР дотолкова доколкото същият е възприел
изцяло констатациите на ДРО. Едновременно с това жалбоподателят в хода на
цялото дисциплинарно производство е възразявал срещу въпросните констатации
(вкл. в дадените писмени обяснения) без ДРО, а впоследствие и ДНО, да събере
доказателства по наведените от И. възражения. В крайна сметка настоящият състав
счита, че изводите и на ДРО, и на ДНО, предвид неспазването на чл.207, ал.3,
предл.1 от ЗМВР и чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, почиват на едностранчиво
тълкуване на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства,
които при това са косвени. Допуснатите СПН водят до недоказаност по безспорен
начин на извършването на процесното нарушение от страна на И., съответно до незаконосъобразност
на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Заповедта е постановена и в нарушение на
чл.210, ал.1 от ЗМВР – същата не съдържа точно и ясно описание на нарушението,
за което е наложено процесното наказание. Настоящият състав счита, че липсва
индивидуализация на деянието. От страна на ДНО е прието, че за периода от 18.10.2019 г. до 03.02.2020 г.
инспектор К.И., чрез различни профили в социалните мрежи, е поддържал
нерегламентирани взаимоотношения с лишения от свобода Т.Е.и негова близка г-жа М.Е.,
като е искал и получавал парични суми в размер на около 10 000 лева и
внасял неразрешени вещи и предмети в затвора в гр.Пловдив II-ра категория предназначени за лица
лишени от свобода, изтърпяващи наказание в същия затвор. Липсва евентуално
конкретизиране на това кога какви неразрешени вещи и предмети са внасяни в
затвора – посочването на един дълъг период без конкретни установявания не може
да се приеме от съда за индивидуализация на извършеното от И. нарушение. В
крайна сметка и въпросните обстоятелства остават недоказани – в обясненията на Е.липсва
каквато и да е конкретизация, а обясненията на Е. противоречат на прието в
заповедта (Е. сочи, че еднократно е дала на жалбоподателя сума от 10 000
лева, а в заповедта се сочи, че И. е получавал суми в размер на около
10 000 лева, което по начина на описание следва да се съотнесе към целия
период на нарушението). Липсата на индивидуализация на деянието (посочване на
конкретни действия, кога са извършени, какви неразрешени вещи кога са внесени и
т.н.) препятства възможността на съда да
приеме определени факти за доказани по категоричен начин. В крайна сметка по
този начин е нарушено и правото на защита на жалбоподателя.
По тези съображения, като постановена
при допуснати СПН и в нарушение на материалния закон, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По
разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
се следват сторените по делото разноски, своевременно претендирани и доказани, в
размер на 1 210 лева. Неоснователно е направеното възражение за тяхната
прекомерност предвид характера и сложността на настоящото производство, както и
проявената процесуална активност по делото от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЧР
-03-22 от 01.03.2022 г. на Министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на К.Г.И., ЕГН **********,***, сторените по делото
разноски в размер на 1 210 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: