РЕШЕНИЕ
№…….…/28.03.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9462 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК № ********* със
седалище *** за приемане за установено по отношение на П.Р.И. ЕГН ********** ***
съществуването на вземане за сумата от 3361
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********, сключен между страните на 09.06.2014 г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3216/2018г. на ВРС, 33- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, както и
обективно съединен осъдителен искове за заплащане на сумата от 7222,98 лева, претенирана като
договорно възнаграждение периода 15.07.2014г. до 15.10.2018г. на
осн. чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № **********, сключен
между страните на 16.05.2017г. по силата на който на ответника е предоставена
сумата от 3000 лева срещу задължение за връщане в срок от 48 месеца. Сумата е
преведена по посочена от ищеца банкова сметка ***.06.2014г. На 29.12.2014г.
ответникът е подал молба за промяна в погасителния план, с която декларира
желание за отлагане на 2 погасителни вноски. За тази цел на 30.12.2014г. е
сключен анекс № 1 към договора, с който се договаря отлагане на погасяването на
вноски № 5 и № 6 от утвърдения погасителен план. Със същия анекс страните са
предвидили договорното възнаграждение по отложените вноски да се капитализира,
прибавяйки се към общия размер на дължимата главница. Сочи се, че длъжникът не
е погасявал в срок дължимите вноски по кредита след 30.05.2015г., поради което
и съгл. условията на договора и т. 12.3 от
ОУ към него кредиторът е обявил автоматично предсрочната изискуемост на
дълга. Позовава се, че длъжника е уведомен за изгубване преимуществото на срока
с писмо от 12.08.2015г. Позовава се, че длъжникът е погасил по кредита общо
сумата от 2052 лева, от които за главница са приспаднати 74.13 лева.
Твърди се, че съгл.
чл. 4 от ОУ към договора за ползвания заем ответника дължи на кредитора годишна
лихва, чиито размер от 9165,22 лева е предварително определен, но е разсрочен с
погасителния план. Позовава се, че от горната сума заемателят е погасил 1942.
24 лева
С оглед на
изложеното настоява за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
иска.Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение по
договор за заем, Позова се, че разпоредбите на договора и ОУ, които уреждат
размер на ГПР противоречат на добрите нрави.
Позовава се на неравноправност на клаузата на чл. 7.5 от ОУ, уреждаща
отлагане на плащането на определен брой вноски. Счита, че в договора не е
посочена ясно цената на услугите, за които се събират такси и комисионни, а
уговореното договорно възнаграждение е независимо от предоставяне на конкретна
услуга. Оспорва автентичността на анекс № 1 към погасителния план. Настоява за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба поддържа претенциите.
Ответникът не се явява и
не се представлява в съдебно заседание.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и се
установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 09.06.2014г. По силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на ответника кредит в размер на 3000 лева за срок от 48 месеца. Видно от договора, размерът на
погасителната вноска е 252.01 лева,
годишният лихвен процент е 98.52 %, а ГПР
е 157.76 %, като дължимата сума по
кредита е определена на 12096.48 лева. Съгласно условията на т.7.5.1 от ОУ при
предоставяне на кредит заемателят може да поиска от кредитора еднократно
отлагане на максимално три последователни вноски, в случай, че е дългосрочно нетрудоспособен,
трудовия му договор е прекратен или поради други причини.
По делото е представен
анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********/30.12.2014г. за отлагане на погасителни вноски.
Видно от същото страните са постигнали съгласие за отлагане на вноски № 5 и № 6
от погасителния план и за приемане на нов погасителен план, като договорното
възнаграждение за отложените вноски да се капитализира към остатъчната главница
по заема. Останалите разпоредби на договора остават непроменени.
С отговора на исковата
молба ответникът е оспорил истинността на документа, твърдейки, че не е
подписан от него.В съответствие с правилото на чл. 193, ал.2 от ГПК съдът е
указал на страната, представила документа да посочи изрично дали ще се ползва
от същия, съответно да го представи в оригинал. В указания срок до съдебно
заседание ищецът не е изявил изрично воля да се ползва от документа. Ето защо
по арг. от чл. 194, ал. 2 от ГПК същият следва да бъде изключен от
доказателствения материал по делото, съответно да не бъде кредитиран.
С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства за изразена от
страните воля за промяна на първоначалните условия по договора. Представеният
анекс № 1 към договор за потребителски кредит№ **********/30.12.2014г., като изключен от доказателствената
съвкупност не може да мотивира такъв извод. Ето защо по отношение на договорния
регламент между страните следва да бъдат приложени условията съобразно
първоначално уговореното.
Видно от преводно нареждане
/л.13/, сумата от 3000 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в
договора за кредит банкова сметка ***.06.2014г.
Представено е извлечение/л.24/ по сметка към договор за
потребителски кредит № **********.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По установителната
претенция
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и
чл.79, ал.1 вр. 240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане
на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415,
ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и
размера на претендираната главница и договорно възнаграждение.
Безспорно се установи сключването на договор за кредит между страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установи че ищцовото
дружество е
изпълнило задължението си по договора, като е
предоставило сумата от 3000 лева по посочената от кредитополучателя банкова
сметка.
***, както от извлечението от сметка, така и от заключението на назначената
по делото ССчЕ става ясно, че ответникът е пропуснал да погаси няколко вноски,
поради което е възникнало правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост
на целия дълг. Настоящият състав приема, че независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение в ТР № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС разрешение за необходимостта от нарочно изявление до длъжника за предсрочната
изискуемост намира приложение. Противното би означавало кредитополучателите
по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия
случай изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост не е
достигнало до длъжника. По делото е представено писмо/л.26/, адресирано до
ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, но не и доказателство за
получаване на писмото. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен
за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Макар
изложеното, в случая следва да се съобрази, че усвоената сума е предоставена за
срок от 48 месеца седмици или до 09.06.2016г. Следователно към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -02.03.2018г. е настъпил крайния срок
на договора, тоест задълженията по кредита са редовно падежирали. Уведомление
за настъпил краен падеж кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по
арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на погасяване и са фиксирани падежите на
отделните анюитетни вноски. Така доколкото е настъпил крайния падеж на
задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не доказва да е погасил
дълга, то следва извода, че претенцията за неиздължена главница е доказана по
основание.
По
отношение на претенцията за заплащане на договорно възнаграждение, съдът
съобразява следното:
Установи
се, че с договора между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва в размер на 98,52%, съответно ГПР по кредита
възлиза на 157,76 %. Размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от
формулата при образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който
ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран
лимит, който не може да бъде надхвърлян, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ал. 5 на чл. 19 от ЗПК изрично се
обявяват за нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в
размери надвишаващи лимита по чл. 19, ал.4 от ЗПК. В случая размерът на ГПР по
кредита е 157,76 %, тоест надхвърля
нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самият процент на възнаграждението също
надхвърля тези нива. Ето защо договорната разпоредба, представляваща основание
за начислява на възнаградителна лихва,
се явява нищожна. По тези съображения следва да се отхвърли претенция за
договорно възнаграждение изцяло.
На следващо място от заключението на ССчЕ се установява, че заемателят е
извършил плащания по договора, от които 1942,24 лева са отнесени за погасяване
на договорната лихва. Тъй като плащането въз основа на нищожна договорна
разпоредба се явява лишено от основание, съгласно чл. 34,ал. 1 от ЗЗД то
подлежи на реституция. Ето защо недължимо извършените плащания за погасяване на
договорна лихва в общ размер на 1942,24 лева следва да се отнесат към
главницата.
В заключение съдът, като съобрази размера на отпуснатата главница в размер
на 3000 лева, общо извършените погашения, отнесени за погасяване на главницата
според ССчЕ ( 74,13 лева) и плащанията в размер на 1942,24 лева, намира, че
доказания изискуем размер на главницата по делото възлиза на 983,63 лева. За
разликата над 983,63 лева до претендираните 3361 лева исковата претенцията следва
да се отхвърли. Претенцията за договорно възнаграждение съобразно изложените
по-горе мотиви е неоснователна и се отхвърля в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 983,63 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(356,12 лева), възнаграждение за вещо лице ( 300 лева) и за юк. възнаграждение
(150 лева), съгл. списък на л.96, се присъждат 74,90 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 24,32 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На ответника също се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1088,47 лева за
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Р.И. ЕГН ********** дължи
на
„П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 983,63 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен между страните на 09.06.2014 г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3216/2018г. на ВРС, 33- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на задълженията,
на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 983,63 лева до
предявения размер от 3361 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
осъдителен иск срещу П.Р.И. ЕГН
********** за заплащане на сумата от 7222,98
лева,
претенирана като договорно възнаграждение периода 15.07.2014г. до
15.10.2018г. на осн. чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
П.Р.И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 74,90 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 24,32 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.И.
ЕГН ********** сумата от 1088,47 лева, представляваща сторените по
делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: