№ 33895
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20221110115925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, депозирано от ЦВ. Д. Т. срещу Т. П. Л. за сумата от 9500 лв.,
представляваща главница по запис на заповед от 04.02.2020 г., както и за сумата от
4750 лв., представляваща лихва за забава от 04.03.2020 г. до 22.03.2022 г, начислена за
неизпълнение в срок на главното задължение, обективирано в запис на заповед.
Съдът намира, че заявлението в тази частта, в която се претендира лихва за
забава, е неоснователно по следните съображения:
В производството по чл. 417 ГПК на основание чл. 418, ал. 2 ГПК съдът дължи
извършване на формална проверка на документа, на който се основава вземането,
която включва констатация за редовност на същия от външна страна и удостоверяване
в него на подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. Тази
проверка се основава само на данните в документа, освен изрично предвиденото
изключение относно изискуемостта на вземането (чл. 418, ал.3 ГПК). Доколкото в това
производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън него,
то за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, такава не може да бъде
издадена. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 4а от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за
отхвърляне на подаденото заявление в частта относно посоченото вземане.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 190 лв. за държавна такса, и над
1
сумата от 966,67 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 59489/25.03.2022 г. на ЦВ. Д. Т. срещу Т. П. Л.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата
от 4750 лв., представляваща лихва за забава от 04.03.2020 г. до 22.03.2022 г, начислена
за неизпълнение в срок на главното задължение, обективирано в запис на заповед,
както и в частта за разноските над сумата от 190 лв. за държавна такса, и над
сумата от 966,67 лв. за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2