№ 1140
гр. С., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110210790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от СЛ. СТ. КР., с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, зона Г № ***, вх. В, ет.
6, ап. ***, чрез адв. Й.Л., против електронен фиш серия К № 3844493, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон и се прави искане да бъде отменен.
Изложени са подробни съображения в насока твърдяната незаконосъобразност.
За проведеното на 15.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят К. се
представлява от адв. А., преупълномощена от адв. Л..
В дадения ход по същество адв. А. поддържа доводите, застъпени в жалбата, и моли
атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 03.08.2020 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
СЛ. СТ. КР..
На 03.08.2020 г. в 11:03 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в с. Д.Б.. Водачът
се движел по бул. „Б.Ш.“, с посока от гр. С. към с. Г.Б.. Преминавайки до бензиностанция
1
„Г.“, скоростта на движение на автомобила била 75 км/ч. /съобразно приспандат толеранс от
- 3км/ч./, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.
Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
ATCC ARH CAM S1, техническо средство № 11743ее, позиционирано в процесния участък
от свид. М. П.. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на
07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Към процесната дата
била преминала последваща проверка на 30.09.2019 г., със срок на валидност на проверката
една година.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на К., в качеството му на собственик на лекия автомобил, било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /петдесет/ лв. за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля М. П., веществени - приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 3844493; писмени - заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г.; справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;
протокол за последваща проверка № 49-С-ИСИС/30.09.2019 г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-39344/18.08.2020
г.ужуднувна форма на отчет.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка,
отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Показанията на свид. П. са информативни относно времето и мястото на извършване
на заснемането посредством позиционираната мобилна система за контрол на скоростта, и
изясняват кое е МПС-то, заснето на снимковия материал, което се е движило с превишена
скорост, което МПС в случая е лек автомобил „***“ с ДК № ***. Съдът кредитира
изложеното от свидетеля, намирайки го за обективно, достоверно и в корелация с останалата
част от доказателствената съвкупност. При това прецени възраженията в жалбата в
съответната насока като неоснователни. Проведеният на свидетеля инструктаж по работа с
процесното АТСС се установява от приложената ежедневна форма на отчет.
Писмените доказателства носят безпротиворечива доказателствена информация и
относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било
осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък нямало
поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост,
различна от общоважимата в границите на населено място до 50 км/ч. Посредством
заверените копия от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка се изяснява, че техническото средство -мобилна система, с което е
констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Предвид това и тези възражения са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на
измерването, мястото, на което било позиционирано техническото средство, осъществило
измерването, и измерената скорост на движение.
Що се отнася до възраженията, касаещи формата на изготвяне на електронния фиш,
2
съдът ги остави без уважение, тъй като според легалната дефиниция, дадена от законодателя
в разпоредбата на §6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а
именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на
електронния фиш със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи е утвърден образец на електронния фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът прецени, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът, на когото
е регистрирано. Описани са също извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в
размер на 100 лв. Мястото на заснемането, явяващо се място на извършване на
нарушението, е посочено коректно и точно, като настоящият съдебен състав не споделя
възраженията относно наличието на неяснота по отношение съответния реквизит на
атакувания електронен фиш. Аналогичен е изводът и по отношение оплакването за неточно
посочване на нарушената законова разпоредба /в случая чл. 21, ал. 1 ЗДвП/, която съдът
намира за коректно цитирана.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП урежда отклонение от общите изисквания към
съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал /78 км/ч./ и
електронния фиш /75 км/ч./, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на
скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. Последното е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача, доколкото е прието, че установената
стойност на скоростта на движение на заснетия автомобил е била 75 км/ч. Поради това и
доколкото посочването на допустимия толеранс не е сред задължителните реквизити на
електронния фиш, съдът прецени и това възражение като неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че водачът на притежавания от
жалбоподателя К. лек автомобил „***“, ДК № *** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на управляваното
пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на
леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Движейки се на посочените в електронния
фиш място и време със скорост от 75 км/ч. /с оглед приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./,
водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази скорост с 25 км/ч.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на
3
автомобила е жалбоподателят. Следователно той е административнонаказателно отговорно
лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1-во ЗДвП, предвид факта, че не е подал в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго
лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната му
отговорност е правилно ангажирана.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 100 лв. Наложената глоба е именно в този размер, при което обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3844493, издаден от СДВР срещу СЛ.
СТ. КР. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4