№ 12692
гр. София, 09.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100509087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 06899/26.07.2022 г. по описа на ЧСИ С.А., с рег. №
919 на КЧСИ, подадена от длъжника С. Д. Ц., чрез адв. П. С., срещу постановление за
разноски на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно изпълнение, изх. №
1858 от 18.02.2022 г. по изп. дело № 20229190400085, за сума в общ размер от 725,60 лева.
В жалбата са наведени оплаквания, че жалбоподателят не дължи посочените разноски
по изпълнителното дело, обективирани в ПДИ в общ размер на сумата от 725,60 лева, тъй
като към момента на образуване на изпълнителното дело, и на посочените в ПДИ дати, е
била в обективна невъзможност да изпълни доброволно обективираното в нея задължение, а
именно – да предаде доброволно дъщеря си на нейния баща К.И.- взискател по
изпълнителното дело. Излага съображения, че, считано от м. май 2021 г. и преди завеждане
на изпълнителното дело срещу нея, дъщеря живее заедно с баща – взискателя по делото,
като длъжницата не е виждала детето си повече от 1 година, което е направила достояние на
съдебния изпълнител с отговор на поканата за изпълнение. Сочи, че въпреки това, ЧСИ А.
неоснователно е пристъпила към събиране на обжалваните разноски по изпълнителното
дело, посредством наложен запор върху банковата сметка на длъжницата. Изтъква, че с
образуването на изпълнителното дело взискателят е злоупотребил с процесуалните му
права, тъй като обективно не е могла да изпълни съответното действие, а взискателят е
целял единствено да я натовари с плащане на разноски по изпълнителното дело. Наред с
това, намира приетите разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, за
прекомерни, с оглед липсата на необходимост от реално водене на изпълнителното дело. С
тези доводи моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски на ЧСИ А.,
обективирано в покана за доброволно изпълнение, изх. № 1858 от 18.02.2022 г. по изп. дело
№ 20229190400085. Претендира разноските в настоящото производство.
1
Взискателят К.Д.И., чрез адв. Р. Ш., с надлежно учредена представителна власт по
делото, е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната недопустимост, а
при условията на евентуалност и за нейната неоснователност. Сочи, че жалбата е
недопустима като е подадена извън законовия срок, както и срещу непостановен акт на
ЧСИ. Сочи, че в негова полза съществува подлежащо на изпълнение право, съгласно
издаден в негова полза изпълнителен лист за изпълнение на режим на лични отношения
между него и неговата дъщеря Р.К.И.. Твърди, че образуваното изпълнително дело е именно
въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. Излага доводи, че на основание
чл. 79 ГПК длъжницата следва да заплати разноските по изпълнението, чието реално
извършване било доказано по делото. Счита изложените доводи по материалното
правоотношение между страните, относно обективна невъзможност за изпълнение на
задължението, за ирелевантни по отношение дължимостта на разноските по изпълнителното
дело.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен
изпълнител излага становище за основателност на жалбата. Подробно излага фактологията
по изпълнителното дело, като сочи, че от първоначалните действия на взискателя не е могло
да се направи извод за злоупотреба с права.Сочи, че в изпълнение на нарочно искане от
страна на взискателя от 02.06.2022 г. и от 07.06.2022 г., ЧСИ е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника за сумата, в размер на 779,44 лв., представляваща разноски по
изпълнителното дело. В изпълнение на запора, посочената сума била постъпила по сметката
на съдебния изпълнител на 14.07.2022 г., но не била изплатена на взискателя. ЧСИ излага
съображения, че едва от отговора на връчената на 13.07.2022 г. ПДИ, се събрали данни за
това, че детето всъщност живее с баща си към релевантния период, поради което съдебният
изпълнител поискал уточнение от страна на взискателя. Посочва, че установил от
депозираните от страна на взискателя становища, че взискателят отказва да даде директен
отговор дали в действителност детето живее при него, поради което вдигнал наложения
запор със съобщение, изх. № 7730/26.07.2022 г., и изискал от длъжницата да му представи
доказателства, че към датата на образуване на изпълнителното дело и след това, детето в
действителност живее при баща си. Сочи, че такива доказателства са представени от страна
на длъжника с молба от 15.08.2022 г., поради което, като е констатирала, че в
действителност се касае за злоупотреба с право, е постановила прекратяване на
изпълнителното дело. Поради тази причина, счита, че разноски по изпълнителното дело не
следва да се дължат от длъжника. Поддържа, че след влизане в сила на постановлението за
прекратяване, събраната посредством запора сума ще бъде преведена обратно на
жалбоподателя С. Ц..
При така изложеното от страните и при извършената проверка по делото, съдът
намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна, но е процесуално недопустима поради следното.
Изпълнително дело № 20229190400085, по описа на ЧСИ С.А., с peг. № 919, е
образувано въз основа на молба, вх. № 1392/10.02.2022г., от взискателя К.Д.И., ведно с
2
приложен към нея изпълнителен лист от 28.01.2022г., с който е определен режим на лични
контакти на бащата К.И. детето Р.К.И.. С молбата за образуване взискателят е поискал до
длъжника С. Ц. – другият родител, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение на
задължението да изпълнява постановения режим на лични отношения, както и да бъдат
събрани сторените разноски но изпълнителното дело, в т.ч.: 600 лева адвокатско
възнаграждение и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. ЧСИ е приел
посочените разноски за адвокатско възнаграждение за събиране с постановлението за
образуване на изпълнителното дело.
Разноските са подробно описани в издадената от страна на съдебния изпълнител
покана за доброволно изпълнение, изх. № 1858 от 18.02.2022 г., като към тях са включени и
още: 120,60 лева – такси по т. 1, т. 5 и т. 26 ТТРЗЧСИ, посочени като дължими от длъжника
към 04.03.2022 г.
Видно от приложените по изпълнителното дело документи, са правени многократно
опити за връчване на поканата за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител,
като същата е била връчена на длъжника едва на 10.07.2022 г.
Междувременно, с молба. вх. № 5299/02.06.2022 г., взискателят, чрез адв. Р. Ш. е
поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника за събиране на разноските
по изпълнителното дело, като впоследствие същото искане е направено и с втора молба, вх.
№ 5459/07.06.2022г. В изпълнение на исканията на взискателя, съдебният изпълнител
наложил запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“
АД за сума, в размер на 779.44 лв., със запорно съобщение, изх. № 7140/01.07.2022г.,
връчено на 07.07.2022г., която сума е постъпила по сметката на съдебния изпълнител на
14.07.2022г. От книжата по делото не се установява част от постъпилата сума да е изплатена
на взискателя.
С отговор на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът С. Ц. е изложила
твърдения, че е в обективна невъзможност да изпълнява присъдения режим на лични
контакти, тъй като от м. 05.2021 г., детето при баща си, като майката няма контакт с детето.
Към Отговора е приложен протокол от 05.01.2022г. по изп. дело № 2305/2021 г., 27 участък
при СИС-СРС, от който е видно, че не е извършено предаване на детето Р. на майката С. Ц.
и документи от ДСП-Младост.
Със разпореждане от 14.07.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил отговора и
приложените доказателства до взискателя за становище. По разпореждане на ЧСИ, със
съобщение. изх. № 7699/25.07.2022г. е изискано от взискателя изрично да отговори дали към
момента на образуване на изпълнителното дело, както и след това, детето Р.И. живее
фактически при него, а не при длъжника С. Ц..
По делото е постъпило становище, вх. № 6842/22.07.2022 г. от страна на взискателя, в
което е посочено, че длъжникът във времето не е изпълнявала и не изпълнява присъдения от
съда режим на лични отношения, както и че детето живее към момента на депозиране на
становището с него. Не е даден ясен отговор дали към датата на образуване на
изпълнителното дело детето вече е живяло с него.
3
С молба, вх. № 6900/26.07.2022 г., длъжникът С. Ц., чрез адв. П. С., е поискал
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като взискателят К.И. препятства
осъществяването на контакт с дъщеря от 14 месеца, а завеждането на изпълнителното дело
от негова страна представлява злоупотреба с право. Посочила е, че постъпилата в
изпълнение на наложения по делото запор сума, представляваща разноски по същото, е
събрана от съдебния изпълнител, въпреки изложените доказателства за злоупотреба от
страна на взискателя.
С допълнителна молба, вх. № 6913/26.07.2022г., длъжникът е поискал присъждане на
сторените в изпълнителното производство разноски.
Съдебният изпълнител е администрирал молбата за прекратяване на изпълнителното
дело до взискателя за становище и е вдигнал наложения по делото запор със съобщение, изх.
№ 7730/26.07.2022 г. Във връзка с твърденията на страната по отношение на обективната
невъзможност за изпълнение, е изискал от страна на длъжницата да представи
доказателства, че тази невъзможност е съществувала към момента на завеждане на
изпълнителното дело, включително и след това.
На 18.08.2022г. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело,
поради констатираната злоупотреба с права от страна на взискателя, като с него е оставена
„без уважение“ и молбата на длъжника за присъждане на сторените в изпълнителното
производство разноски. Със съобщение, изх. № 8370/19.08.2022 г. издаденото постановление
за прекратяване е връчено на взискателя, чрез адв. Ш., на 07.09.2022г., при отказ, и е
обжалвано от негова страна пред СГС. По жалбата е образувано гр. дело № 10477/2022 г.,
като от служебно извършената от съда проверка се установява, че по делото е постановено
окончателно решение № 2729/12.10.2022 г. на СГС, ЧЖ- VI – „З“ състав, с което жалбата е
оставена без уважение, като постановлението е влязло в сила на 12.10.2022г .
Междувременно, по изпълнителното дело, и в срок, е депозирана настоящата жалба
срещу постановлението за разноски, в общ размер на 725,60 лева, инкорпорирано в поканата
за доброволно изпълнение от 18.02.2022 г. на ЧСИ А., но поради технически пропуск
нейното наличие е било констатирано едва на 26.07.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, се налага обоснования извод, че
настоящата жалба е безпредметна, доколкото производството по изпълнителното дело №
20229190400085 е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване.
С прекратяване на изпълнението всички извършени процесуални действия по
изпълнението отпадат (обезсилват се) с обратна сила, поради което се считат за
неосъществени, като се препятстват последващите действия по принудителното изпълнение.
Единственото изключение от това правило е уредено в правната норма на чл. 433, ал. 5
(предишна ал. 3) ГПК, съгласно която прекратяването и приключването на производството
не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните
действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на
съдебния изпълнител. По този начин се охраняват правата на добросъвестните трети лица,
4
които са подчинени на властническите правомощия на компетентния изпълнителен орган. В
този смисъл са тълкувателните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските са за сметка на взискателя.
Нещо повече, в представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният
съдебен изпълнител С.А. е поела задължение да преведе обратно на длъжника удържаните
посредством наложения запор парични средства. Актът на прекратяване на делото води до
недължимост на сторените от взискателя разноски /арг. чл. 79, ал. 1 ГПК/ и по съществото
си представлява отмяна на обжалвания с настоящата жалба ПДИ в частта за разноските. Ако
съдебният изпълнител не възстанови на жалбоподателя процесните разноски, страната
разполага с иска по чл. 441 ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 06899/26.07.2022 г. по описа на ЧСИ
С.А., с рег. № 919 на КЧСИ, подадена от длъжника С. Д. Ц., чрез адв. П. С., срещу
постановление за разноски на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно
изпълнение, изх. № 1858 от 18.02.2022 г. по изп. дело № 20229190400085.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5