РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.04.2021
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7195 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. Париж, френско дружество действащо
чрез своя клон- „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. клон България твърди, че е
предоставил на ответника М.Г.И. парична сума по договор за потребителски заем №
PLUS-
15652079 от
05.01.2018г. в размер на 7000
лева, както и сумата 2352 лева за закупуване на застраховка. Заетите суми
следвало да се върнат на 60 месечни вноски по 201,71 лева при годишен процент
на разходите 16,66% и годишна лихва 13,89%. И. погасил само 5 месечни вноски и
след 05.07.2018г. преустановила плащанията. Вземането станало предсрочно
изискуемо на основание чл. 5 от договора. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 5771/2019г. на Русенски районен съд за
неизплатената част от задължението. И. депозирал възражение срещу заповедта,
поради което било инициирано настоящото производство за установяване на
вземането на ищеца
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост и такава не е настъпвала, както и че продължава да
изпълнява задължението си по договора.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение. Материалноправното основание на иска е чл. 240 от ЗЗД- за връщане
на парична сума дадена по договор за заем. Претенцията за законна лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 05.01.2018г. е бил сключен договор за потребителски заем № PLUS- 15652079
между М.Г.И. и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, гр.
София, чийто правоприемник е ищеца по делото, „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А,
Пaриж, Франция. По силата на този договор кредиторът е предоставил на М.Г.И. кредит
за потребителски цели. В раздела от договора озаглавен „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ е
посочено
„Размер на кредита за потребителски
цели: 7000 лева.
…
Застрахователна премия: 2352 лева.
Общ размер на кредита: 7000 лева.
Такса ангажимент: 245
лева“
Посочено е също така, че кредита се изплаща на 60 вноски по 201,71 лева и
общият размер на плащанията е 12102 лева. Годишният процент на разходите е 16,66%,
а годишният лихвен процент е 13,82%.
Посочено е в т.2 от договора, че размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователя, както и че
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски съответстващ на броя
вноски по кредита и е част от всяка месечна погасителна вноска посочена в
полето „Месечна погасителна вноска“. Посочено е също така, че
кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“ (245 лева), срещу която
кредиторът „фиксира“ лихвения процент за целия срок на договора. Тази такса се
удържа от общия размер на кредита.
В последния абзац на договора е вписано:
„С полагането на подписа си върху
настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената в групата „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума по посочената в чл.1
банкова сметка, …“.
От представените по делото документи се установява, че ищеца „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А. Париж е правоприемник на кредитора по договор за
потребителски заем № PLUS-15652079- „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Настоящият състав счита, че процесният договор е сключен в нарушение на чл.
11 ал.1 т.7 и т.10 от ЗПК, като в него некоректно са посочени общият размер на
кредита и годишния процент на разходите. От т.2 на условията по договора е
видно, че кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“ в размер на 245 лева,
която се удържа от общия размер на кредита.
Така реално кредитополучателят не е получил сумата от 7000 лева
(посочена като размер на кредита), а е получил само 6755 лева. Това нарушава чл.
11 ал.1 т.7 от ЗПК, който изисква в договора да се посочи „общия размер на
кредита“, което според дефиницията на § 1 т.3 от ПЗР на ЗПК е предоставяната по
договора за кредит сума. В случая предоставената сума е 6755 лева, а останалите
245 лева не са предоставени на
кредитополучателя, а са „разходи по кредита“ по смисъла на § 1 т.1 от ПЗР на ЗПК и са задържани
от кредитора. По този начин кредитополучателят опорочава и изчисляването на
ГПР, като изкуствено завишава размера на предоставения кредит и за това
посочения в договора ГПР от 16,66% не отговаря на действителния.
По делото е представен и сертификат № PLUS-15652079, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат М.Г.И. по застраховка
„Защита на плащанията“ в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски предоставен от „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД. В сертификата са посочени покритите рискове, начина на
определяне на застрахователната премия, застрахователната сума и срока на
застраховката.
Съдът е изискал информация и документи от
застрахователите, като „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ депозира
писмен отговор, в който сочи какви суми са постъпили в дружеството във връзка
със сертификат № PLUS-15652079.
По делото е постъпило писмо от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. клон
България, е който се сочи, че дружеството е получило комисионно възнаграждение
за сключената застраховка в размер на 319,09 лева. Последната сума представлява
разход за кредитополучателя, който се явява приход за кредитора и представлява
косвен разход по договора за кредит по смисъла на чл. 19 ал.1 както и
комисионна получена от кредитора, поради което същият разход съгласно посочения
законов текст е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Това
не е направено, като резултатът е допълнително несъответствие между посочения в
договора годишен процент на разходите и реалният такъв.
Непосочването на реалния размер на
ГПР в договора за кредит е нарушение на
чл. 11 ал.1 и т.10 от ЗПК, а непосочването на реалния размер на кредита
е нарушение на чл. 11 ал.1 и т.7 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен съгласно
чл. 22 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза по която
вещото лице дава заключение, че М.Г.И. на 08.01.2018г. е получил сумата 6755
лева по договор за кредит PLUS- 15652079. За периода до
депозиране на заявлението пред съда ответникът е погасил сумата 1008,55 лева, а
след депозиране на заявлението пред съда е погасил и задължение в размер на 2228
лева, като общият размер на погасените суми е 3236,55 лева,
Тъй като договорът за кредит е недействителен
кредитополучателят дължи връщане само на разликата между чистата стойност на
кредита (6755 лева) и вече върнатата сума (3236,55 лева) която се равнява на 3518,45
лева главница. В този размер вземането на ищеца съществува и искът му следва да
се уважи, а над него следва да се отхвърли.
Установява се от заключението на вещото лице, че кредитополучателят не е
изплащал задължението си съгласно погасителния план, което е довело до правото
на кредитора да обяви предсрочна изискуемост. Възражението на ответника във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост са неоснователни- вън от
съмнение в настоящото производство до него е достигнало изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост и това обстоятелство следва да
бъде зачетено.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 5771/2019г. на РРС е за сума в общ размер на 9922,48 лева. След подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил сумата 2228 лева
(според заключението на вещото лице), като размерът на задължението му след
погасяване на тази сума е 3518,45 лева (по мотивите по-горе) Следователно
размерът на дълга на М.Г.И. към момента на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е бил 5746,45 лева и при издадена заповед за
изпълнение за 9922,48 лева заявлението се явява основателно на 57,91%, поради
което от направените разноски в заповедното производство в размер на 248,45
лева на заявителя следва да се присъдят 143,88 лева.
В исковото производство се иска установяване на вземане в общ размер
8912,48 лева, което съществува в 3518,45 лева, т.е. исковете са основателни в
размер на 39,47%. При направени от ищеца разноски в размер на 713,83 лева
следва да му се присъдят 281,80 лева.
Ответникът също е направил разноски в настоящото производство в размер
на 600 лева от които следва да му се присъдят 363,13 лева. След насрещна
компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски по двете производства в
размер на 62,56 лева. Мотивиран така
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
, че съществува вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Франция, с рег.
№ *********, действащо чрез клона си в България, вписан в Търговския регистър с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4,
Бизнеспарк София, сгр. 14, в
качеството му на правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК
********* срещу М.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** за сумата 3518,45 лева главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15652079 от 05.01.2018г. със законната
лихва от 27.09.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение по гр. дело № 5771/2019г. на РРС, като отхвърля иска за главница над уважения
размер до предявения размер от 6818,49 лева, както и отхвърля иска за 2093,99
лева възнаградителна лихва за периода 05.07.2018г. до 05.01.2023г, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 5771/2019г. на РРС.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Париж, с рег. №
*********, действащо чрез клона си в България, вписан в Търговския регистър с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4,
Бизнеспарк София, сгр. 14 разноски по настоящото дело и
разноски по ч.гр. дело 5771/2019г. на РРС след насрещна компенсация в размер на
62,56 лева.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен
съдия: /п/