РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на
двадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16521
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове, вкл. и в условията на евентуалност, с правно основание чл.49 от ЗЗД
вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД в общ размер на 450 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищците А.И.С., Р.И.К. и Д.А.З., всички от
гр.Варна твърдят, че на 19.06.2014г. в гр. Варна е настъпило наводнение,
вследствие на което е починала М.Р.А., майка на първите две ищци и баба на третата ищца.
Посочват, че наводнението се е получило вследствие на образувала се огромна
приливна вълна, която за кратко време е заляла множество жилищни постройки в
кв.Аспарухово на гр.Варна. В резултат на това събитие са починали общо 13
човека, между които М.А., причинени са били множество имуществени вреди, вкл.
разрушени са били над 600 жилища. Според ищците причините за настъпилото
събитие са пропуски от страна на компетентните органи и по-конкретно от страна
на МРРБ, Областна администрация Варна и Община Варна. Според ищците МРРБ не е
изпълнило задълженията си по Закона за защита при бедствия да извърши адекватна
оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр.Варна. Поради
липсата на адекватна оценка не са предприети и последващи
активни действия по превенция и обезопасяване на този риск в нужната пълнота.
Посочват, че причина за наводнението са и свлачищни
процеси, които попадат в обхвата на геоложкия риск. Не са били изградени
адекватни съоръжения за противодействие, поради което свлеклите се земни маси
значително са попречили на безпроблемното и безопасно отичане на водата като са
намалили водопроводимостта на деретата. Посочват, че
Община Варна не е почиствала каналите и деретата, които са служели за
отводняване. В самите дерета са били налични незаконни постройки, които Община
Варна не е премахнала своевременно, а същите значително са влошавали защитните
функции на деретата. Установена била също и продължителна неконтролируема
незаконна сеч на прилежащи горски масиви и неправомерно изхвърляне на отпадъци
в деретата, което Общината не е контролирала, като това допълнително е
затруднило оттичането на водата. Въпреки, че валежите са продължили няколко дни
и бедствието е било лесно предвидимо, населението не е било своевременно
предупредено нито от Община Варна, нито от Областна администрация Варна в
нарушение на задълженията им по Закона за защита от бедствия. Твърдят, че
наводнението е последица от пропуски от страна на компетентните държавни и
общински органи в областта на превенцията и обезопасяването на населението и в
пряка причинно следствена връзка със смъртта на наследодателката
на ищците. От загубата й за ищците е настъпила непоправима и непреодолима във
времето вреда. Ищците са загубили своята майка, с която са имали силна
емоционална връзка. Смъртта й е настъпила по нелеп начин, в момент, в който
майка им е била в зряла възраст и когато ищците са имали нужда от нейната подкрепа,
помощ и любов. Загубата й им е причинила посттравматичен стрес – нарушение на
съня, главоболие, изблици на сълзи, депресивни състояния, обвинения. Твърдят,
че са се затворили в себе си, отчуждили са се от близки и приятели. Молят съда
да осъди ответниците солидарно да им заплатят
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба в размер
на по 150 000лв. на всяка от тях ведно със законната лихва от датата на деликта 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
Евентуално, ищците молят съда, в случай, че не установи ответниците
да отговарят солидарно за причинените на ищците вреди, то молят съда да осъди
Община Варна да им заплати претендираното обезщетение
като предпочитан ответник, МРРБ като евентуален ответник и Областна администрация
Варна като последващ евентуален ответник. Ищците
претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът Община Варна оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че механизма, по който е
настъпило наводнението включва в себе си комплекс от причини - субективни,
обективни, природни, които в тяхната взаимовръзка и обусловеност, са довели
като пряка и непосредствена последица, до настъпването на вредите на
19.06.2014г. Оспорва материалната легитимация на ищцата Д.З. да претендира обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като е внучка на починалата А.. Посочва, че не е
установено мястото на настъпване на деликта. Сочи, че
опазването, осигуряването и поддържането на Темелково дере е отговорност и
задължение на множество субекти, като не е по силите и възможностите само на един от тези субекти, в случая Общната, да поддържа дерето, ако останалите субекти не са
изрядни. Посочва, че падналите на
19.06.2014г. валежи са от извънреден характер и не е било възможно да бъдат
прогнозирани, нито да бъдат взети мерки за предотвратяване на настъпилото
наводнение. Твърди, че Община Варна не е могла, нито е била длъжна да предвиди вредоносния резултат. Оспорва претендираната солидарна отговорност с другите ответници. Оспорва размера на претентдираното
обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално моли съда да
намали обезщетението до справедлив размер.
Ответникът Министерството на регионалното
развитие и благоустройството оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че настъпилите за ищците вреди са в резултат на стихийно бедствие –
природно явление и са настъпили без намесата на човешки фактор. Следователно
МРРБ не може да носи отговорност за тези вреди. Посочва, че цитираната в
исковата молба разпоредба на чл.6а от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ не е
съществувала към момента на събитието 19.06.2014г., а е влязла в сила едва на
5.07.2016г. Посочва, че съгласно чл.140 ал.4 от Закона за водите /ЗВ/
задължението за почистване и поддържане проводимостта
на водностопанските системи, вкл. на деретата, е на
кмета на съответната община. А когато речните участъци са извън урбанизираната
територия, дейностите по почистването им се организира и координира от
областните управители /чл.140 ал.5 от ЗВ/. Посочва, че по действащия кадастрален
план процесното дере е записано като общинска
собственост. Посочва, че съгласно чл.95 ал.2 от ЗУТ МРРБ поддържа регистър на свлачищата в района. МРРБ е установило активиране на свлачищата в района и е възложило на ВиК
Варна ООД, Енерго-про ЕАД и Виваком
да проверят и наблюдават техническите проводи, тяхна собственост, в свлачищните райони и
да отстранят авариите по водоснабдителните и канализационните съоръжения. От
друга страна МРРБ е възложило на кмета на Община Варна да предприеме разчистване
на дерето и недопускане натрупването на битови и строителни отпадъци по склона
на дерето. Сочи, че наводнението е
настъпило вследствие на природно стихийно бедствие с екстремен характер, което
не е могло да бъде предвидено, а настъпилите в следствие на него вреди не са
причинени от действие или бездействие на служители при ответниците.
Ответникът оспорва твърдяната солидарна отговорност на тримата ответници, като посочва, че всеки от ответниците
има определени и разграничени в закона компетенции. Оспорва твърдените от
ищците вреди , които намира за бланкетно описани в
исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноските
по делото.
Областният управител на област с
административен център Варна оспорва предявените срещу Областна администрация
Варна искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва
твърдението, че наводнението е последица от пропуск на държавни органи, в
частност от действията или бездействията на областната администрация Варна.
Твърди, че наводнението е следствие на настъпило природно стихийно бедствие, на
непреодолима сила, като същото е било непредвидимо. Посочва, че на 18.06.2014г.
в областната администрация е получен факс
от Оперативния център на ОУ ПБЗН Варна с предупреждение за усилване на
вятъра на 19-ти и на 20-ти юни 2014г. и за интензивен дъжд на места без да е
посочено застрашено селище или район за предварително оповестяване на
населението. Този факт е предаден до 12-те община на област Варна, като всяка
община е задължена сама да извърши оповестяване на населението в прилежащите й
кметства и райони. В случая Община Варна е била длъжна да оповести район
Аспарухово. Посочва също, че деретата наводнили кв.Аспарухово не са обявени
предварително за потенциално опасни от Община Варна и не подлежат на ежегодна
проверка от назначената от областния управител междуведомствена комисия.
Посочва също, че Областна администрация Варна няма задължения, съобразно
действащото към момента на възникване на събитието законодателство, да
организира обучение на населението за реакция при бедствия. Със Заповед №
РД-14-7706-150/14.04.2014г. областният управител на област Варна е сформирал
междуведомствена комисия за изясняване на състоянието на свлачището
над ул. „Розова долина“ в кв.Аспарухово и за предприемане на съответните
действия от компетентните органи. Изготвен е протокол от дейността на
комисията, в който са описани необходимите мерки. Счита, че не е налице
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Оспорва и претендираната
солидарна отговорност между ответниците. Моли съда да
отхвърли исковете, като претендира и разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищците А.И.С. и Р.И.К. са дъщери на М.Р.А.,
вдовица, на 79г., починала на 19.06.2014г., а ищцата Д.А.З. е нейна внучка
/така удостоверение за наследници, л.21-22, т.І/.
М.А. е живеела на адрес гр.Варна, ул. „*******.
Не се спори, че ул.“Горна студена“ се намира в кв.Аспарухово на гр.Варна.
Ищците не са живеели заедно с А..
Не се спори, че на 19.06.2014г. в
кв.Аспарухово са паднали обилни валежи и е настъпило наводнение.
Назначената и изслушана по делото СМЕ
/л.1041-1043, т.ІІІ/ установява, че М.А.
е починала в следствие на удавяне, в резултат на настъпилото на 19.06.2014г.
наводнение. Трупът е бил поставен в линейка, която е била паркирана на
ул.“Розова долина“ до №25 в кв.Аспарухово.
От представеното определение №
293/24.08.2018г. на ВнАС по ВЧНД № 167/18г. /л.865,
т.ІІІ/ се установява, че е образувано и водено ДП № 364/2014г. по описа на ІV
РУП Варна и ДП № 43/16г. на ОСлО при ОП Варна срещу
неизвестен извършител за това, че на 19 - 20.06.2014г. на територията на
кв.Аспарухово в гр.Варна, причинил смърт на тринадесет лица, поради незнание
или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123 ал.1 от НК. Воденото наказателно производство срещу неизвестен извършител е прекратено,
като прекратяването е потвърдено с посоченото определение на ВнАС по ВЧНД № 167/18г., поради липсата на извършено
престъпление.
Въз
основа на назначената по делото комплексна СТЕ /л.1259 - 1360, т. ІV/ се
установява следното:
„Темелково дере“ отвежда повърхностните
води от водосборна зона, представляваща Държавен горски фонд – гори в извънурбанизирана територия, до морето, като преминава през
кв.Аспарухово – урбанизирана територия. Водосборният басейн на дерето е с площ
от 3 555 кв.м., средна надморска височина 126,2м. и среден наклон на
водосборната област 9%. Дерето е с дължина 3,6км., като преобладаващите почви
по склоновете са сиви горски и песъчливи глини и глинести пясъци по дъната им. Водосборът на „Темелково дере“ в по-голямата си част е зает
от широколистни, иглолистни и смесени гори, като не е установено обезлесяване –
отсечената дървесина в периода 2008-2014г. е в незначителни количества.
Извън урбанизираната територия, част от
дерето попада в два поземлени имота /ПИ/ – ПИ, който е пасище/ мера с площ от
около 36 дка – собственост на Община Варна и в ПИ, който е горска територия и е
държавна частна собственост.
В урбанизираната територия по дерето са
изградени водоотвеждащи хидротехнически съоръжения -
Западен охранителен канал, който представлява коригирано речно корито с
правоъгълен напречен профил и продължава до плочест водосток под ул. „Перикоп“ / с правоъгълно напречно сечение и размери 2,50м./2
м./, след което преминава в открит канал от около 120м., който в началото
на ул. „Гривица“ преминава в закрит
канал, състоящ се от две бетонови тръби ф 600. Този закрит канал е с дължина
730м., минава под бул.“Народни будители“ и свършва в района на стадиона, където
отново преминава в открит канал.
В урбанизираната част, дерето влиза в
територия, за която има изработен кадастрален план от 1968г., въз основа на
който е изработен регулационен план от 1978г. - по продължението на дерето през
урбанизираната територия /27-ми подрайон/ е било
предвидено озеленяване. Това обществено мероприятие не е било изпълнено – не са били отчуждени
имотите, които са се намирали в тази част на 27-ми подрайон,
не са били премахнати съществуващите сгради.
През 1982г. е одобрен Общ градоустройствен
план на гр.Варна, съгласно който частта на дерето, попадаща извън границите на
27-ми подрайон е отредена за „лесопаркове, курортни
гори“ , а тази в 27-ми подрайон – за „жилищни терени
на 2-3 етажа“.
По Кадастралната карта и кадастрални
регистри от 2008г. е отбелязано наличието на сгради по протежението на дерето в
границите на 27-ми подрайон - налично е интензивно
застрояване на ръба на дерето, в югоизточната му част, която преминава в открит
канал по ул. „Гривица“, на разстояние на 120 м североизточно от ул. „Перекоп“. Според вещите лица това застрояване е намалило
сечението на дерето.
По влезлия в сила през 2012г. Общ устройствен план на Община Варна, дерето в границите на
27-ми подрайон попада в устройствена
зона „Тзв“ - самостоятелни терени за озеленяване на
улици, реки, дерета и др. открити водни течения, а извън границите на 27-ми подрайон е в устройствени зони
„Г“ и „Гр“ - горски територии. Според схемата
„Техническа инфраструктура - канализация“ частта от дерето в границите на 27-ми
подрайон е предвидена за „охранителен канал, корегирано дере“.
Имотите, находящи
се на ул.“Розова долина“ №25 /от където е взето тялото на починалата М.А./ и на
„******* /където А. е живяла/ нямат издадени разрешения за строеж, строителни
билети, удостоверения за търпимост и/или удостоверения за въвеждане в
експлоатация за сгради и постройки. Към 2014г. е действал плана за регулация и
застрояване на 27-ми подрайон от 1978г. Сградите,
които са построени на ул.“Розова долина“ №25 и на „*******, не отговарят на
този план.
Според вещите лица причините довели до
наводнението в кв. Аспарухово са комплексни и е трудно да се открои само една
от тях. То е възникнало поради неблагоприятното комбиниране на метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни
фактори, промени в земното покритие и урбанизираната територия.
От метеорологична гледна точка
количествата на валежа, паднали в района на кв. Аспарухово, са значителни - 232
mm за периода от 15.06.2014 -20.06.2014г, с голям интензитет на 19.06.2014 г.
от 2.31mm/min. Само за период от четири часа - от
17:00 до 20:00 часа на 19.06.2014г. валежът е бил 60.9 mm, което се равнява на
132.4% от нормата. Нормата на месечната сума на валежа за юни в град Варна е 46
mm за периода 1961- 90г. В исторически план има измерени и по-големи валежни
количества – на 3.06.1971г. - 88.0 mm /
от 1.06 до 3.06.1971г. в кв.Аспарухово
са паднали 127 mm, което е 276% от месечната норма на валежи/ , на 25.06.1979г.
– 99.0 mm /което е 215,2% от месечната норма за юни на валежа в гр.Варна/. На
21.08.1951г. град Варна /над централната градска част, северните райони от
града и прилежащата им територия/ е регистрирана денонощна валежна сума от
257.8 mm /станция Варна – ВМС/, а в станция „Слънчев ден“ /сега к.к. „Св. Константин и Елена“/ на същия ден е измерено
денонощно валежно количество от 342.0 mm. В обобщение
вещите лица посочват, че в района на град Варна са се случвали и преди подобни
интензивни валежи, което не им позволява да категоризират процесния
валеж като инцидентен. Данните показват, че подобни интензивни валежи имат
своето място в режима на валежите в района на град Варна и в частност на кв.
„Аспарухово“, както и че те би следвало да се очакват в този район, въпреки че
е много трудно да се прогнозират като интензивност на процесите, време и място
на проявление.
Хидрологичните фактори, които са довели до наводнението, са значителните количества валеж
паднали върху малка площ (3.55 km2) за кратко време и големия среден наклон на
водосборната област (9%).
От хидравлична гледна точка, формиралите
се водни обеми от падналите валежи не са се отекли безпрепятствено, а са се
задържали в дерето поради малката му проводимост, което
е довело до подприщване на водния поток. Според вещите
лица плочестият водоскок над ул.“Перикоп“ е с
недостатъчни размери /2.5м /2.00м/, като съгласно нормите за проектиране на
мостове и водоскоци, водоскоци за пропускане на водни
потоци носещи едри наноси и предмети се проектират с минимални размери 4.00/1.50м.
Закритият канал, започващ при ул. „Гривица“, състоящ се от две бетонни тръби ф
600, е с не достатъчно сечение, за да проведе по - големи водни количества. Теоретично
максималното водно количество вода, което може да мине през тези две тръби е
3,90м3/с. Реалната проводимост на това съображение по
време на наводнението е била значително по-малка, тъй като реалният наклон на
канала е бил под 10%, а водата е носела много наноси и твърди предмети, които
са способствали за намаляване на нейната скорост и водно количество.
До юни 2014г. са били установени 4 активни
свлачища в района, в близост до ул.“Розова долина“,
които са включени в Националния регистър на МРРБ. Със заповед на кмета на
Община Варна от 3.05.2012г. е назначена комисия, която да извърши оглед,
обследване и анализ на активирали се локални свлачища.
В резултат на дейността на комисията са дадени препоръки - да се отведе концентрирания воден поток
извън обхвата на свлачището и да се разчисти дерето. По
време на пороя свлачищата отново са се активизирали.
По-нататък в заключението вещите лица
посочват, че от гледна точка на устройството на територията има
нерегламентирано застрояване, което е в противоречие с нормативните изисквания.
Не е осъществен нормативно определения контрол по предотвратяване на
незаконното строителство. В заливната част на дерето устройствените
планове предвиждат териториите да са освободени от застрояване. По план те са
отредени за озеленяване.
Според вещите лица възможно е било
намаляване на негативните последици от наводнението, ако е бил изграден
охранителен канал, ако не е било допускано строителство извън установените
норми, ако дерето е било подържано и почиствано.
В резултат на неблагоприятното комбиниране
на посочените по-горе фактори, на 19.06.2014г. в края на Темелково дере,
попадащо в кв.Аспарухово, се е формирала висока приливна вълна с максимално
водно количество 112,555 куб.м/сек. Високата вълна се е образувала по
протежението на цялото дере, като в урбанизираната територия е достигнала
височини от 1.30 до 2.80м. Водният поток е влачил кал, дървета, храсти, и
битови отпадъци. Изчислените водни количества, които са преминали по ул. „Гривица“
и ул. „Горна Студена“, са били около 89 куб.м/сек. и 63 куб.м/сек. По улиците
се е формирал значителен повърхностен отток, който е влачил големи количества
наноси. Големите количества кални потоци в съчетание със значителните наклони
превръщат улиците на кв. Аспарухово в реки, където водата се е движела с много
голяма скорост и притежавала значителна разрушителна сила, в резултат на което
са били нанесени значителни щети върху къщите и е била отнесена част от
уличната настилка. За формирането на високата вълна е допринесло подприщването на водния поток от дерето поради малките
габаритни размери на водоскока, който е бил запушен от носените кални маси,
храсти и боклук и заедно със задръстените парапети се е превърнал в преграда,
зад която са се акумулирали водни маси. Къщата, в която се е намирала М.А., на
ул. „Горна студена“ № 52, е била построена в близост до дерето, и при
преминаване на вълната е била залята с вода.
Установено е, че последното почистване на Западния отводнителен /охранителен/ канал в кв.Аспарухово е било извършено през 2011г. Една от причините за намаляване проводимостта на дерето и образуването на приливна вълна са и свлечените земни маси.
От представените по делото писмени
документи се установява, че жители на кв.Аспарухово са сигнализирали още през 2010г.
кмета на гр.Варна, кмета на кв.Аспарухово, областния управител на Варна за
извършени в квартала незаконни дейности върху терена на дерето. В жалбата,
подписана от 34 жители на квартала /л.180-183, т.І/ е посочено, че теренът на
дерето е практически затрупан с пръст и върху него незаконно са изградени
постройки, като по този начин се възпрепятства нормалното изтичане на водата по
дерето, като при снеготопене нивото на водата се покачва и залива основите на
приземния етаж на сградата, в която жалбоподателите живеят. Посочено е също, че
подобна жалба вече е била изпращана до Община Варна и район Аспарухово през
2008г. , но реакция не е последвала.
За необходимостта от почистване на
отводнителните дерета в кв.Аспарухово през 2013г. са сигнализирали граждани на
квартала с жалба до министъра на околната среда и водите, копие до кмета на
Община Врана и кмета на район Аспарухово /л.575, т.ІІ/. От отговора на кмета на
район Аспарухово на л.521, т.ІІ от делото е видно, че отводнителното дере по
протежение на ул.“Горна студена“ в кв.Аспарухово е било почистено през 2011г.
През 2012г. р-н Аспарухово е заявило необходимост от почистване, но Община Варна
не е провела обществена поръчка. За 2013г. били предвидени средства за
почистване на дерето /така и писмо на л.523, т.ІІ/.
Във връзка с развиващите се свлачищни процеси в кв.Аспарухово и по-конкретно по
ул.“Розова долина“, със Заповед № 1568/3.05.2012г. кметът на Община Варна е
назначил комисия, която да огледа и обследва свличането на земни маси в район Аспарухово,
ул.“Розова долина“, както и да изготви протокол с констатации и препоръки. Протоколът
от работата на Комисията не е представен по делото, но от изготвеното във
връзка с тази заповед становище на „Геозащита“ ЕООД
Варна от 22.05.2012г. /л.202-205, т. І/ ,
адресирано до кмета на Община Варна, става ясно, че свлачището
по ул.“Розова долина“ е активиризано през 2012г. По
склона на дерето се виждат строителни и битови отпадъци. Препоръките на „Геозащита“ ЕООД Варна , наред с друго, е да се разчисти
дерето от битови и строителни отпадъци и да се осигури оттока му, да се изготви
проект за укрепване на засегнатата територия.
През следващата година, със Заповед №
766/5.03.2013г. кметът на Община Варна е назначил отново комисия, която да
обследва зоната с активирани свлачищни процеси в
района на Аспарухово, ул.“Розова долина“ и прилежащите към компрометирания участък
терени, и да изготви протокол с констатации, препоръки и предложения за
провеждане на дейности и мероприятия за укрепване и стабилизиране. Протоколът
от работата на комисията не е представен по това дело. Представено е
становище от 11.03.2013г. , изготвено от
„Геозащита“ ЕООД Варна и адресирано до кмета на
Община Варна. В същото се посочва, че през 2013г. свлачището
над ул.“Розова долина“ се е разраснало. Засегнатите от установеното през 2012г.
свлачище сгради са били съборени. Посочено е, че
остава реалната опасност при последващи валежи свлачищният процес да се разрасне нагоре по склона и част
от свлечените земни маси да затрупат дерето, което е с постоянен воден отток. „Геозащита“ ЕООД Варна е предложила на кмета на Община Варна,
наред с друго, да се отстранят авариите по ВиК
съоръженията над свлачището
по ул.“Розова долина“ , да се разчисти дерето от битови и строителни отпадъци и
се осигури оттока му, да се изготви проект за укрепване на засегнатата
територия.
Със заповед № 268/4.02.2014г. кметът на
Община Варна е назначил нова комисия, която да обследва активираните свлачищни процеси в района на ул.“Розова долина“. Протоколът
от работата на комисията не е представен по това дело. Представени са две
становища на „Геозащита“ ЕООД Варна от м.февруари 2014г.
и от м.март 2014г. /л.211 и л.217, т.І/ , в които е посочено, че по склона на
ул.“Розова долина“ вече има четири броя свлачища /регистрираните
в предходните години две свлачища, както и новообразували се други две свлачища
по ул.“Розова долина“ №№ 51 и 78/ , в обсега на които дренира вода с неясен
произход. Тъй като няма геоложки предпоставки за подобен приток на подземни
води, експертите считат, че се касае за проблеми с ВиК
системата.
Според вещите лица, към датата на наводнението на 19.06.2014г. геоложкия риск на територията на
гр. Варна е адекватно картографиран. Свлачищните
процеси попадат в предмета на геоложки риск, но наводнението не е геоложки
риск. Свлачищните
процеси не са от решаващо значение за природното бедствие.
Съдът приема заключението на вещите лица
като обективно и компетентно изготвено.
Във връзка с установяване на твърдените
неимуществени вреди, съдът събра гласни доказателства. Св. Р.К., брат на
първите две ищци, установява, че първите две ищци живеят в кв.Аспарухово,
първата - на ул.“Банат“, а втората на ул.“Крайезерна“.
Третата ищца Д.З. живее в Германия. Твърди, че сестрите му се виждали ежедневно
с майка им, тя много се грижела за тях -
посещавала ги, питала ги имат ли нужда от нещо, помагала им и финансово. Била в
добро здравословно състояние. М.А. живеела в родната им къща, на ул.“*******. Тя
се намирала там и в деня на наводнението. Свидетелят намерил майка си в стаята
й след наводнението. Намерил я във водата, мъртва.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
гаранционно обезпечителна. Възложителят на работа отговаря не заради своя вина,
а заради действието или бездействието на свои служители, на които е възложена
работата. Фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи:
неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено извършване на
работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка от него
са настъпили вредоносни последици.
По делото не се спори, че на 19.06.2014г.
при проливен дъжд в кв.Аспарухово по протежението на Темелково дере се е
формирала висока и опустошителна вълна с височина 1.30м. до 2.80м., която е
заляла постройките на ул. „*******. В една от тях, на приземния етаж, се е
намирала М.Р.А. . В резултат на наводнението, тя е починала. Съдът
приема, че М.А. се е удавила в дома си на този адрес. Това се установява от
показанията на разпитания по делото свидетел, нейн
син, който я е намерил след наводнението и изнесъл от дома й. Фактът, че в
материалите на воденото досъдебно наказателно производство е отразено, че
трупът й е бил откаран с линейка, която е била паркирана на ул.“Розова долина“
до №25, не променя този извод. При разпита на св.К. по делото не е изяснено това
разминаване в адресите, но то няма значение при решаване на делото. Двата административни
адреса са близки по разстояние /виж скица на л.1327, т.ІV/, а намиращите се на
тези два адреси постройки са незаконно построени, разположени в близост до
дерето.
По делото се спори дали причина за
формирането на опустошителната вълна, която е заляла дома на М. А. и е
причинила смъртта й, е природно събитие, независещо от човешкия фактор, или са
касае за бездействие на служители при ответниците,
което е неправомерно и което е допринесло за настъпване на наводнението и за
смъртта на наследодателката на ищците.
От СТЕ се установи, че приливната вълна се
е формирала по протежение на Темелково дере, което в горната си част е широко,
попада в извънурбанизирана горска територия, събира
повърхностните дъждовни води и при среден наклон от 9% преминава през
кв.Аспарухово, за да ги пренесе до морето. В кв.А. дерето попада в урбанизирана
територия, то е стеснено по размери и по него са изградени водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения, които пропуснат малък по обем вода. По двата бряга
на дерето е имало изградени жилищни постройки / без разрешение за строеж/, а
коритото му не е било почиствано от 2011г. Така дерето в урбанизираната му част
е било с малка проводимост, която не е позволила на
формиралите се от падналите валежи водни обеми да се оттекат безпрепятствено и
е довела до подприщване на водния поток – формирала
се е висока вълна. Причина за малката проводимост на
дерето в урбанизираната му част са неадекватните водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения, нерегламентираното застрояване на територията на
дерето и замърсяването му с паднали дървета, битови и строителни отпадъци.
Собственик на дерето в урбанизираната му
част е Община Варна. Кв.Аспарухово е
част от територията на гр.Врана и е включен в регулационния план на града още
през 1968г. , като дерето /в
урбанизираната му част/ попада в 27-ми под район. В пар.7
ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА е предвидено, че с влизането в сила на закона /ДВ, бр.
77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991г./, в собственост на общините
преминават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията
на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
В чл.2 ал.1 т.2 от Закона за
общинската собственост от 1996г. е предвидено, че общинска собственост са
имотите, предоставени в собственост на общината със закон. В подкрепа на извода
досежно собствеността на дерето е и текста на чл.19
ал.1 т.1 от Закона за водите / ЗВ, ДВ бр.67/99г./ - публична общинска
собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и
блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и
водни обекти по чл. 11 / в чл.11 са изброени обектите публична държавна
собственост/. Съгласно пар.1 т.34 от ЗВ „воден
обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни
граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено
създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съобразно тази
дефиниция съдът приема, че дерето представлява воден обект. Освен това,
съгласно чл.19 ал.1 т.4 от ЗВ публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с
кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване. Следователно
не само дерето като воден обект, но и изградените водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения по него са публична общинска собственост. Дали
дерето и съоръженията по него са станали публична общинска собственост с
влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. по силата на пар.7
/такава хипотеза е възможна, ако дерето е било държавна собственост, но
доказателствата по делото не са достатъчни, за да се формира такъв извод/, или
с слизане в сила на Закона за водите /ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000г./ по силата на чл. 19 ал.1
/тази хипотеза е възможна, ако дерето е било собственост на другиго,
различен от държавата / е без правно значение в настоящото производство, тъй
като съдът не разглежда иск за собственост върху дерето и водоотвеждащите
хидротехнически съоръжения по него. Поне от 2000г. същите са собственост на
Община Варна, която следва да ги управлява в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин / чл.11 ал.1 от Закона за общинската собственост/. Чл.139
ал.1 и ал.2 от ЗВ /в редакция към 2014г./ постановява, че поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни
съоръжения се осигуряват от собствениците, които осигуряват поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и
дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите
на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени. Чл. 140
ал.4 от ЗВ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 80 от 2011г., в сила от 14.10.2011 г.) възлага на кмета задължението за поддържане проводимостта на речните легла, когато почистването на
речните легла е в границите на урбанизирана територия. Съгласно ал.5 на с.т.
когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана
територия, дейностите по ал.4 се организират и координират от съответния
областен управител. Въпреки, че чл.140 от ЗВ не касае изрично дерета, то с
оглед сходните функции на двата обекта следва да се приеме, че кметът следва да
отговаря за почистването на дерето в урбанизираната територия. Както реката,
така и дерето представляват „воден обект", като при реката е налице
постоянно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в
земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с
принадлежащите към тях земи, докато при дерето съсредоточаването на води е
временно – обикновено при валежи. Поддържане проводимостта на речните легла, респ. на леглата на
деретата в урбанизираната им част представлява мярка за постоянна защита от
наводнения / арг. чл.138 ал.4 т.5 вр.
чл.137 ал.1 т.1 от ЗВ/, което задължение е възложено на кмета на Общината.
Чл.143 в т.2 и т.3 от ЗВ изрично предвижда, че за защита от вредното
въздействие на водите, каквото е и наводнението, се забранява намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и
прагове, без съответното разрешително, както и използването на речните легла
като депа за отпадъци, земни и скални маси.
По делото се установи, че дерето е било
почиствано до 2011г., след което до наводнението през 2014г. не е било
почиствано. Неговата проводимост е била намалена
поради наличието на намиращи се в дерето строителни и битови отпадъци, поради
незаконно построени постройки, както и поради изградени водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения, които не са осигурявали нормална проводимост на оттичащата се вода. Плочестият водоскок над
ул.“Перикоп“ е двойно по-малък от необходимото,
съобразно нормите за проектиране на водостоци, а закритият канал, започващ при
ул. Гривица, състоящ се от две бетонни тръби ф 600, е също с не достатъчно
сечение, за да осигури проводимост /така СТЕ/. Община
Варна, чрез своите служители, е била длъжна да поддържа в изправност
състоянието на дерето в урбанизираната част и да контролира състоянието му, за
да защити населението от наводнение. Общината, чрез своите служители, не е
почистила коритото на дерето от отпадъци и дървета, не е отстранила незаконните
постройки, не е поставила съответните по размер водостоци, което противоправно бездействие е довело до образуването на
висока и опустошителна вълна, която е заляла постройката, в която се е намирала
М. А., а навлязлата от вълната вода е довела до нейното удавяне, респ. смърт.
Възражението на Община Варна, че не е
възможно да се отграничи къде се е формирала високата
вълна и каква е била проводимостта на дерето в
урбанизираната територия или в неурбанизираната територия, е неоснователно. Няма
доказателства в извънурбанизираната територия дерето
да е било с намалена проводимост и да е имало
необходимост коритото му да бъде изчистено, което в случая е задължение на
областния управител. Не се установи изсичане на дървета в извънурбанизираната
зона на дерето, което да е довело до активизиране на ерозионни
и свлачищни процеси. Налице са били свлачищни процеси – 4 бр. свлачища
преди наводнението, но те са били установени в района на урбанизираната
територия – при ул.Розова долина. Досежно приноса на свлачищата към формиране на високата приливна вълна вещите
лица са категорични, че свлачищата, респ. падналите
земни маси, не са от решаващо значение за намаляване на сечението на дерето при
наводнението. Не е установено какво количество земна маса е било повлечено от
водата. Твърдението на Община Варна, че не е могла, нито е била длъжна да
предвиди едновременното действие на комплекс от причини, които ще доведат до
наводнението, не може да бъде споделено. Още от 2008г. жители на кв.Аспарухово
са сигнализирали Община Врана за незаконни постройки по дерето, за запълването
му с пръст, за повдигането на нивото на водата при снеготопене, за наводняване
на приземните им етажи, за замърсяване на дерето с отпадъци. От представените
по делото писмени доказателства не се установи Община Варна да е взела мерки.
Не само гражданите, „Геозащита“
ЕООД Варна в три поредни доклада преди наводнението е препоръчвало на Община
Варна да почисти дерето, за да се освободи оттока му. Въпреки тези препоръки, Община Варна не е осигурила почистване на дерето
нито през 2012г., нито през 2013г., нито до м.юни 2014г. Като неоснователно,
това възражение следва да се отхвърли. Ако Община Варна не е допуснала районът
на дерето да бъде застроен, в нарушение на регулационния план, на общия устройствен план, които са предвиждали озеленяване по
протежение на дерето, то независимо от свлачищната
дейност по бреговете на дерето, количеството валеж на 19.06.2014г. и отичането
на събраните дъждовни води по Темелково дере към морето нямаше да се застраши
живота и здравето на населението по време на валежа на 19.06.2014г.
Досежно търсената от МРРБ деликтна отговорност. Ищците
твърдят, че МРРБ не е изпълнило задълженията си по чл.6 ал.1 т.1 и т.2, и ал.2
от Закона за защита при бедствия, както и задълженията си по чл.6г от същия
закон. Съгласно чл.6 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от ЗЗБ /в редакция ДВ, бр. 80 от
2011г., в сила от 14.10.2011г., действала към процесния
период/ превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия
и включва: 1. анализ и оценка на рисковете от бедствия; 2. картографиране на
рисковете от бедствия. А съгласно ал.2 на чл.6 условията, редът и органите за
извършване на дейностите по ал. 1, т.1 и 2 се определят с Наредба на Министерския
съвет. Такава Наредба е приета с ПМС № 264 на МС от 25.10.2012г., ДВ бр. 84 от
2.11.2012г., в сила от 2.11.2012г. - Наредба за условията, реда и органите за
извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия.
Съгласно чл.2 т.3 вр. чл.1 ал.2 т.2 от Наредбата
органът за извършване на анализ и оценка на рисковете от наводнения на
територията на Република България е министърът на околната среда и водите чрез
директорите на басейнови дирекции. Съгласно чл.2 т.1
от Наредбата министърът на регионалното развитие и благоустройството е
отговорен за извършване на анализ и оценка за сеизмичния риск и за геоложкия
риск. А съгласно пар. 2 от ПЗР на Наредбата /текстът в редакция ДВ, бр. 9 от 2014г., в
сила от 31.01.2014г./ анализът и
оценката на рисковете по чл.1 ал. 2 се извършват в срок до 31 декември 2015г. В
чл.1 ал.2 попадат всички рискове - сеизмичен риск; риск
от наводнение; риск от ядрена или радиационна авария; геоложки риск (свлачища, срутища, активни
разломи и други геоложки процеси); риск от горски пожари. Следователно, към
19.06.2014г. МРРБ не е имало задължение да изготви анализ и оценка на риск от
наводняване. Имало е задължение да
извърши анализ и оценка на рискове от свлачища на
територията на страната, но срокът му за изпълнение на това задължение не е бил
изтекъл. И в този смисъл неизвършването на такъв анализ към момента на
наводнение не е било противоправно поведение.
Установи се, че МРРБ е реагирало на
сигнали за свлачища в кв.Аспарухово, разпоредило е
проверки, регистрирало е свлачищата, съобразно
изискването на чл.95 ал.2 от ЗУТ, дало е указания на кмета на общината и на
областния управител целящи да се установят причините за свлачищата
– подпочвени води или компрометирана ВиК мрежа.
Съобразно тази Наредба обаче МРРБ няма правомощия да изпълни дейностите по
анализ, оценка и картографиране на съответните рискове от бедствие. Те са
изпълняват от министъра на вътрешните работи съгласно чл.10, като това
правомощие е предоставено едва през 2016г. През 2014г. министърът на вътрешните
работи е упражнявал контрол по спазването на Наредбата. Чл. 6г от ЗЗБ е приет през 2016г. (ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 5.07.2016
г.). Укрепването на брега на дерето, където са били установени свлачищата, е било задължение на община Варна съгласно
чл.140 ал.3 т.3 от ЗВ.
По отношение търсената деликтна
отговорност на Областна администрация Варна. Ищците твърдят, че областната
администрация не е изпълнила задълженията си ЗЗБ и не е изградила и упражнила
контрол върху противосвлачищните и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения.
По см. на ЗЗБ /чл.2/ станалото на 19.06.2014г. събитие
представлява бедствие - значително нарушаване на нормалното функциониране на
обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо
до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото,
икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и
преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на
обичайните дейности по защита на обществото.
Защитата при бедствие се осъществява от
органите на изпълнителната власт /когато се касае за органи на държавната
власт, чл.3/, извършва се на национално, областно и общинско ниво и се
осъществява чрез провеждане на превантивна дейност, провеждане на дейности по защитата при
възникване на бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване,
предоставяне и приемане на помощи /чл.5/. В случая релевантна към търпените
неимуществени вреди на ищците от загубата на тяхната наследодателка,
е извършената превантивна дейност. ЗЗБ възлага на областния управител да
организира разработването на областен план за защита при бедствия съвместно с
териториалните структури на централната изпълнителна власт и кметовете на
общини. От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.06.2014г.
ГД Пожарна безопасност и защита на населението при МВР е предупредило Областния
управител на гр.Варна за очаквани повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични
бури и градушки. Обявен е жълт код за гр.Варна /оранжев е следващият по степен
и риск/. При тези данни, получени от областния управител, не може да се приеме,
че той е бил известен за настъпващо бедствие, респ. е бил длъжен да вземе мерки
за защита на населението по чл.31 ал.1 т.9 от Закона за администрацията.
Въпреки и интензивен, валежът през дните преди и на 19.06.2014г. не е бил
инцидентен. Видно от СТЕ в района на гр.Варна е имало и други интензивни валежи в годините назад, които са се
характеризирали дори с по-голяма интензивност. Тези валежи обаче не са довели
до бедствия и до човешки жертви. В случая интензивността на падналия дъжд е
един от множеството фактори за образуването на високата приливна вълна. Ако
Темелково дере в района на кв.Аспарухово е било с осигурена достатъчна проводимост на водата, то не би се образувала вълна и не
биха настъпили сериозни щети. Съдът не установи противоправно
поведение на областния управител при изпълнение на задълженията му по ЗЗБ.
Установи се, че областният управител отговаря за свлачищните
процеси, когато те са в неурбанизирана територия. По делото не се установи
наличие на свлачища, които да са били в
неурбанизираната част на дерето. Поради което не може да се твърди, че
областният управител не е взел мерки за защита от наводнение, като не е извършил
дейностите по изграждане, поддържане и ремонтно-възстановителни дейности на
хидротехническите съоръжения, съобразно задълженията му по чл.137 ал.1 т.1,
чл.138 ал.4 т.1 и чл.139 ал.1 от ЗВ и по чл.140 ал.5 от ЗВ.
Ищците са предявили иска си не срещу
областния управител, а срещу Областна администрация Варна. Областната
администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите
правомощия съгласно чл.57 ал.1 от Закона за администрацията. Областната
администрация няма качеството на възложител на работа на Областния управител,
като изпълнител, за да е налице предпоставката на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране
на гаранционно-обезпечителната й отговорност. Не се установи и служители на
Областната администрация Варна да са имали противоправно
поведение, в резултат на което за ищците са настъпили търпените от тях вреди.
Предявените срещу Областна администрация искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Установи се противоправно
поведение на служители при Община Варна при изпълнение на задълженията им по
чл.137 и сл. от ЗВ. Доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна, изследване на вината на служители при Общината
за настъпване на трагедията не се налага. Вината на конкретните служители на
общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици, се
предполага съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Наводнението е довело до смъртта на М.А.,
респ. е довело до търпените от ищците неимуществени вреди.
Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД по
отношение на ответника Община Варна е доказан, поради което исковете срещу него
са основателни. Исковете срещу МРРБ и Областна администрация Варна са
неоснователни.
Главният иск за солидарно осъждане на
Община Варна, МРРБ и на Областна администрация Варна за обезщетяване на вредите
от наводнението в кв.Аспарухово следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват
основания за възникване на отговорност на МРРБ и на Областната администрация,
респективно не е възникнала солидарна отговорност между тримата, посочени от
ищците, ответници. По същите съображения следва да
бъдат отхвърлени исковете срещу евентуалния ответник – МРРБ и срещу последващия евентуален ответник – Областна администрация.
По размера на предявените искове.
Ищците са от кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък.
С ППВС №4/61г. се прие, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани
най-близките на пострадалия – деца, съпруг и родители, и то след като се
установи, че действително са претърпели болки и страдания. ТР от 21.06.2018г.
по т.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС разшири кръга лица, които са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като включи
низходящи от втора степен. Така третата ищца, внучка на починалата А. има право
да претендира обезщетение за вреди от смъртта на своята баба. Правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД /така и в
мотивите на цитираното ТР/. Т.е неимуществените вреди от загубата на близък
човек трябва да са реално проявени и доказани . В ТР ВКС посочва, че за получаването
на обезщетение от разширения кръг лица, в което се включват и внуците, няма да
е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Събраните по делото гласни доказателства
установиха съществувалата близка емоционална връзка между ищците А.И.С. и Р.И.К.
и починалата им внезапно майка М.А., на 79г. възраст. Въпреки, че майка им
живеела при синовете си, тя често посещавала дъщерите си, помагала им. Със
смъртта й ищците А.С. и Р.К. са загубили подкрепата на единствения им жив
родител. Не се установиха твърдените в исковата молба травматични последици за
първите две ищци от смъртта на тяхната майка – като безсъние, главоболие,
затвореност, отчуждаване и др., но с оглед на установената преживе
близка емоционална връзка между тях, съдът приема, че дъщерите на М.А. тежко са
преживели неочакваната смърт на своята майка.
Внучката на М.А., ищцата Д.З. има право да
претендира обезщетение от смъртта на своята баба, но нейният иск е
неоснователен и недоказан. Не се установи ищцата З. да е преживяла болки и
страдания от смъртта на своята баба. Биологичната връзка между тях не е
основание за присъждане на обезщетение. Свидетелят не споменава в показанията
си ищцата З., освен че живее в Германия. В какви отношения е била с баба си,
разбрала ли е за смъртта й, понесла ли е морални болки и страдания, ищцата З.
не установи. На тази ищца не се следва обезщетение. Такова са следва на първите
две ищци – на дъщерите на М.А.. Съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава. Преценявайки събраните по делото
доказателства за преживяното от ищците страдание от претърпяната внезапна
загуба във вр. с критериите в ППВС №4/68г.,
конюнктурата в страната към момента на увреждането /минималната работна заплата
е била 340лв./, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в
размер на 70 000лв. за всяка от ищците С. и К.. При определяне на този
размер съдът съобрази и възрастта на починалата - на 79г., която се е намирала в края на своя житейски път, на
преклонна възраст, когато за ищците е било нормално да очакват отношенията им с
майка им естествено да се прекратят в близките години, а с тях и нейната обич и
подкрепа. Внезапното прекъсване на тези отношения при изключително трагичните
установени по делото обстоятелства, свързани с наводнението, и невъзможността
да й помогнат и се погрижат за нея, обуславя болки и страдания, чийто определен
паричен еквивалент съдът намира за справедлив.
Исковете за разликата до първоначално
предявения размер от по 150 000лв. за ищците С. и К. следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Върху определените суми ответната община
дължи и лихва за забава от датата на деликта –
19.06.2014г. на основание чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащането на
такси и разноски и не са правили такива.
Процесуалният представител на ищците е
заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА. Ответниците не оспорват основанието за
претендираното възнаграждение. С оглед размера на
уважените искове на основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Н.Д.,
като процесуален представител на ищците, се следва адвокатско възнаграждение в
размер 5196лв. с ДДС.
Ответниците претендират разноски.
МРРБ претендира разноски по списък в
размер на 19 383,13лв., от тях 2900лв. депозит за експертиза и 16 483,13лв.
платен адвокатски хонорар.
Областна администрация Варна претендира
разноски по списък – 2900лв. за депозит за експертиза, 5лв. за съдебно
удостоверение и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Община Варна не претендира разноски.
Ищците не възразяват по разноските на
Областната администрация. Възразяват по претенцията на МРРБ за адвокатски
хонорар , като считат че на този ответник се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че на основание чл.78 ал.3
от ГПК на Областната администрация се следват направените от нея разноски, така
както са поискани – 3205лв. Размерът им
не се оспорва от ищците. Юрисконсултското възнаграждение
е съобразено с разпоредбата на чл.37 от ЗПрП вр. чл.25 ал.1 от НЗПП.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника МРРБ също се следват разноски по делото, тъй като исковете срещу него
са отхвърлени. Размерът на претендирания адвокатски
хонорар е прекомерен и в този смисъл възражението на ищците е основателно. МРРБ
разполага с юрисконсулти, които се явяват по сходните заведени във връзка с
наводнението на 19.06.2014г. в кв.Аспарухово дела с претендирани
обезщетения за вреди. Право е на този ответник да реши по кои дела следва да
ангажира адвокат, а по кои, свой юрисконсулт, но това не предполага насрещно задължение
на ищците да възстановят платените от министерството адвокатски възнаграждения.
Защитата, предоставена от ангажирания адвокат не е по-различна от защитата,
предоставена от юрисконсулта на министерството по други подобни дела. Няма
основание и МРРБ да получи по-висок размер разноски в сравнение с другия
ответник Областна администрация Варна , при положение че защитата им произтича
от близки претенции. Ето защо на МРРБ се следват разноски в размер на 3200лв.,
от които 2900лв. платен депозит за експертиза и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК Община
Варна следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 4% върху уважения
размер на исковете – 5600лв. и разноски, съобразно уважената част от исковете – 808,27лв. /разноските
платени от бюджета на съда са 2238,10лв. за СТЕ +360лв. за СМЕ/. Направените от съда в останалия размер
разноски, остават в тежест на държавата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.И.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.А.З., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД
за солидарно осъждане на Община Варна, БУЛСТАТ********, на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ ******** и на Областна
администрация Варна, БУЛСТАТ******** за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба на 19.06.2014г.,
настъпила от наводнение в кв.Аспарухово, гр.Варна, в размер на по 150 000лв.
за всяка от тях, ведно със законната лихва върху претендираните
суми от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ******** да заплати на основание
чл.49 от ЗЗД
вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД
на А.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** и на Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
по 70 000лв. на всяка, които суми представляват обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.Р.А., която смърт е следствие
на наводнение, настъпило на 19.06.2014г. в кв.Аспарухово, гр.Варна, ведно със законната
лихва върху присъдените главници, считано от 19.06.2014 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до първоначално предявените размери от по 150 000лв., ведно със претендираната законна лихва, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.А.З., ЕГН **********,
с адрес: *** предявен срещу Община Варна, БУЛСТАТ******** за заплащане на
сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от смъртта на нейната баба М.Р.А., която смърт е следствие на наводнение,
настъпило на 19.06.2014г. в кв.Аспарухово, гр.Варна, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от 19.06.2014
г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ******** да заплати на адв. Н.Д.,***, офис 4, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер
5196лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.И.С.,
ЕГН **********, Р.И.К., ЕГН ********** и Д.А.З.,, ЕГН **********, евентуални
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД
вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
БУЛСТАТ ******** и на Областна администрация Варна, БУЛСТАД******** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и
баба М.Р.А., настъпила на 19.06.2014г. в резултат от наводнение в кв.Аспарухово,
гр.Варна, в размер на по 150 000лв. за всяка от ищците, ведно със законната
лихва върху претендираните суми от 19.06.2014г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН ********** с адрес: ***, Р.И.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.А.З.,, ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, БУЛСТАТ ******** разноски по делото в размер на 3200лв., а
на Областна администрация Варна, БУЛСТАД******** разноски по делото в размер на
3205лв., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за заплащане на разноски в по-висок размер до претендираните 19 383,13лв.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ******** да заплати в полза на Софийски градски съд,
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
сумата от 5600 лв. държавна такса и 808,27лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: