Р Е
Ш Е Н
И Е № 80
гр. Стара Загора, 04.03.2022г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Николина
Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 760 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от К.И.П. *** чрез пълномощника му адвокат Ц.М. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000792/ 18.11.2021г,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на
свидетелството му за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен
изпит. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и неговата
цел. Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за налагане на ПАМ
по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, тъй като няма виновно извършено немаловажно
нарушение. Поддържа, че мярката е наложена без мотиви и е несъразмерна по
смисъла на чл.6 от АПК. Счита, че налагането
й не е обосновано с постигане на конкретна законова цел, а за извършеното
нарушение са му наложени административни
наказания глоба и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, които
сами по себе си са достатъчна санкция. Въз основа на наведените оплаквания е
направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1228-000792/
18.11.2021г
Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора е разпоредил по отношение на К.И.П. изземване на свидетелство за
управление на МПС № ********* на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. От
фактическа страна в акта се сочи, че на
21.10.2021г., около 09.30 часа по път I-5 до
разклона за с.Змеево, общ.Стара Загора в посока север-юг жалбоподателят
П. управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***, като при
извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация
на 19.10.2021г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, за което
лицето е уведомено с писмо № 023408/ 11.09.2021г. Посочено е, че на К.П. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AВ №
046331/ 21.10.2021г. и е образувана преписка рег. № 1959 ЗМ-701/2021г. по описа
на Първо РУ Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара Загора на
09.11.2021г, приключила с Постановление. на прокурор при РП – Стара Загора за
отказ да се образува наказателно производство № 10593/08.11.2021г. Според
административния орган, за административните нарушения не е необходим пряк
умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай
се касае за непредпазливо деяние. Прието е, че не са събрани доказателства
водачът да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере
това преди да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, което управлява и документ
за която е бил длъжен да носи. Като потвърждаващо „непознаването на ЗДвП и
поднормативните му актове“, е възприето посоченото от В.А. в даденото писмено
обяснение, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила.
По делото
са представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на обжалваната заповед, включваща акт
за установяване на административно нарушение №21-3708/21.10.2021г.; сведение от
К.И.П. от 21.10.2021г.; справка по история за ПС с рег.№***,; справка от
07.01.2022г. в Централна база – КАТ за ПС, настояща собственост на К.И.П.;
писмо рег.№328р-32654/16.07.2021г.; справка за нарушител/водач К.И.П.; заповед
№349з-723/06.03.2018г.
По искане на жалбоподателя са приети
като доказателства въпросник-предложение от 21.10.2021г. за сключване на
застраховки Гражданска отговoрност на автомобилистите и злополука към полица
№BG/11/121003042244; застрахователна полица от 21.10.2021г. за застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите и злополука №BG/11/121003042244; квитанция
№**********/21.10.2021г. От представените трудов договор
№102/16.01.2015г. и копие от лична карта на К.И.П. се установява, че
живее в с.Енина и работи в „Арсенал“ АД гр.Казанлък при необходимост на смени. Видно от наказателно
постановление №21-1228-003708/18.11.2021г, за същото деяние, за което е
наложена процесната ПАМ, е наказан с глоба в размер на 200лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед ПАМ, в законоустановения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които е
началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП №
21-1228-000792 от 18.11.2021г. е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Стара Загора.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като
релевантни за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т.1, б. „в” от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване
на мотивиран административен акт.
Обжалваната
заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт - чл.171, т.1, б.
„в“ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на
проверочен изпит. В настоящия случай приложената спрямо К.П. с обжалвания
административен акт ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС
със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради
несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
притежаваното от него МПС. Прието е, че той е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение по ЗДвП поради незнанието за прекратената регистрация на
МПС, въпреки че е могъл да разбере това преди да управлява автомобила, което
сочело на „непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове“.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл.
171, т.1, б. „в” се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС - извършване
на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради тяхното незнание.
Следователно правопораждащият фактически състав за налагане на ПАМ в хипотезата
на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за
движение от водач на МПС и 2. Извършването на нарушението да е
поради/вследствие/в резултат на незнание на нормативно регламентирани правила
за движение. В случая жалбоподателят не оспорва извършването на нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е доказано, че
това нарушение е поради незнание от водача на МПС на правилото по чл.140, ал.1
от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение, регламентирани в ЗДвП
и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По делото
няма доказателства собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен за
извършеното на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 19.10.2021г. служебно
прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, което е задължение на
администрацията. Следователно към датата на извършването на нарушението на
чл.140 от ЗДвП – 21.10.2021г. няма как да е знаел за прекратената регистрация
на автомобила. Но незнанието на факт от обективната действителност /в случая за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП/, не е тъждествено на „незнание на правилата за движение“,
регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане, като
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната заповед, налагането на ПАМ „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач,
до успешно полагане на проверочен изпит“, законът не свързва с „непознаване на
ЗДвП и поднормативните му актове“, а с незнание на нарушени от водача на МПС
правила за движение в хипотезата на извършено немаловажно административно
нарушение. В този смисъл и доколкото нормата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП не
установява правила за движение, а регламентира едно от основанията за служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, очевидно незнанието на водача на МПС за
служебно прекратената регистрация на автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не
може да обуслови извод, че извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
поради незнание на нормативно установено правило за движение. Поради това съдът
счита, че възприетото фактическо основание за издаването на обжалваната заповед
и за налагането на ПАМ /извършване на немаловажно нарушение на правилата за
движение поради незнанието на обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/, не попада в хипотезата на посочената
като материалноправно основание за налагането на ПАМ разпоредба на чл. 171,
т.1, б. „в" от ЗДвП.
Предвид
установените по делото факти съдът намира за доказателствено необоснован и незаконосъобразен
изводът на административния орган, че
при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка е следвало на
жалбоподателя да се наложи ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” от ЗДвП. Законът за движение по пътищата съдържа
специална правна норма, свързана с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б.
„е" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – до
предоставяне на сключена валидна застраховка. Именно тази мярка с
преустановителен и превантивен характер се явява съразмерна на преследваната
цел от закона да се осигури безопасност при движението по пътищата и не би
довела до причиняване на вреди на адресата в повече от необходимото. Избраното
от ответника административно решение чрез издаване на заповед за налагане на
избраната от него ПАМ на 18.11.2021г очевидно не кореспондира с целта на закона
предвид конкретните факти по случая, сочещи сключване на задължителната
застраховка още на 21.10.2021г.
С оглед
изложеното съдът намира жалбата на К.П. за основателна. Оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП № 21-1228-000792 от 18.11.2021г.,
като постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел, следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
При този
изход на делото на основание чл.143, ал.1 на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 510лв, включващи 10 лв
държавна такса и 500лв адвокатско
възнаграждение, уговорено и реално заплатено съобразно представения договор за
правна защита и съдействие № 071116/ 17.12.2021г.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.И.П. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000792/ 18.11.2021г, издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която е наложена
принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на
МПС № ********* до успешно полагане на проверовъчен изпит, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на К.И.П., ЕГН ********** ***, СУМАТА 510
/петстотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: